Р Е Ш Е Н И Е
№285
гр.
Бургас, 10.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско и търговско отделение, в открито съдебно заседание, на двадесет и първи юни, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Диляна Йорданова
при
секретаря Стойка Вълкова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 512 по
описа на БОС за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от М.А.М., ЕГН **********
***, чрез адв. Стоян Чаталбашев *** срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД, ЕИК000694286, със седалище гр. София, район „Триадица“, площад „Позитано“
№5, представлявано от Кристоф Рат и Иво Ивов Груев, с която са обективно
кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания от настъпило телесно увреждане – *******,
вследствие на ПТП, реализирано на 25.02.2018г.***, в посока ул. „Тодор Александров“, поради нарушаване на правилата на движение от
Г.И.К. при управлението на МПС марка „**“, модел „**“, ДК №****, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта - 25.02.2018г.
до окончателното плащане, както и сумата от 276,12 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба 09.08.2018г. до окончателното плащане. В исковата молба се твърди,
че произшествието е настъпило по
изключителна вина на водача на застраховано към датата на непозволеното
увреждане при ответника-застраховател по застраховка „гражданска отговорност
МПС, марка „**“, модел „**“, с ДК №****, който е ударил последователно
управлявания от ищцата лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, ДК№***, както и лек
автомобили марка „***“, ДК№**и марка
„Ф.“, модел „Г.“, ДК№**, извършвайки нарушения на правилата за движение на
пътищата, а именно на разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е бил
длъжен с поведението си да не създава опасност и пречки за движението, да не
поставя в опасност живота и здравето на
хората и да не причинява имуществени вреди,
на разпоредбата на чл.20, ал.2 и чл.21 от ЗДвП при избиране на скоростта
за движението да се съобрази с конкретните пътни условия и със законовите
ограничения, както и на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява. Ищцата поддържа, че след
инцидента е приета за лечение в МБАЛ Бургас, където е установено *******. Посочва,
че й е извършено оперативно с поставени *** и ***и освободена за домашно
лечение с предписан болничен режим за 30 дни. Изнася данни, че лечението
продължава и към настоящия момент, приема множество медикаменти и обезболяващи,
поставят й се инжекции с *, но чувства постоянно дискомфорт. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл.
367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва исковете по основание и размер. Счита, че към исковата молба е
представен единствено констативен протокол за ПТП, като съставителите му
най-вероятно не са преки очевидци на инцидента. Оспорва представения протокол
за ПТП като изготвен ръкописно, съдържащ зачерквания и подправки на вписаните
обстоятелства, като намира, че от него не се доказва виновното поведение на
водача на застрахования при ответника автомобил, както и нарушаване на
правилата на движение. Според ответника ищцата не е наясно с механизма на ПТП,
поради което не го е описала в исковата молба, като в тази връзка възразява и
по редовността на исковата молба. Прави възражение за съпричиняване, като
твърди, че пострадалата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат и е
била без предпазен колан по време на процесното ПТП. Оспорва размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди като крайно завишен, както и
размера на имуществените вреди, които според ответника са изцяло недоказани,
като дори и да са направени разходи за лечение, те не са били необходими. Счита
за неоснователна акцесорната претенция за законна лихва върху главницата за
неимуществени вреди, като изразява становище, че не следва да се дължи от
датата на деликта. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
По делото е постъпила
допълнителна искова молба в срока по чл.372, ал.1 от ГПК от ищцата, с която възразява
по въведените от ответника оспорвания с отговора. Ангажира допълнителни
доказателства.
По делото не е постъпил
допълнителен писмен отговор от ответника в законоустановения срок по чл.373,
ал.1 от ГПК.
Съдът счете за неоснователно възражението на
ответника за нередовност на исковата молба предвид липсата на твърдения за
механизма на ПТП. В исковата молба се съдържа достатъчно описание на механизма
на инцидента, както и какви са извършените нарушения на правилата на движение
от страна на водача на застрахования при ответника автомобил.
По правната квалификация и
допустимостта на исковете.
БОС е сезиран с искове по чл. 432, ал.1 вр. чл. 493 от Кодекса за застраховането
вр. чл.
45 от Закона за задълженията и договорите, които са допустими предвид изтичането на рекламационния
срок по чл. 496 от КЗ. Претенциите за заплащане на обезщетение са предявени от
ищцата пред застрахователя на 29.03.2018г., видно от приложените доказателства
по делото, като в тримесечния срок не е постъпило плащане, поради което
надлежно е възникнало правото на иск на ищцата.
Окръжният съд, като взе предвид
твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приложения по делото констативен протокол с пострадали лица от 25.02.2018г.,
издаден от младши инспектор при ОД
на МВР Бургас, на посочената дата, е
настъпило ПТП, при следните обстоятелства: в гр. Бургас, на ул. „Владимир Павлов“, в посока ул. „Тодор
Александров“, поради нарушаване на
правилата на движение, при движение с несъобразена скорост с атмосферните
условия, състоянието на пътя и интензивността на движението, водачът Г.И.К. при
управлението на МПС марка „**“, модел „**“, ДК №**** е реализирал ПТП, при което последователно е блъснал лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, ДК№**, лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, ДК№***,
управляван от ищцата, както и лек **“, ДК№***. В констативния протокол от длъжностното лице при ОД на
МВР е отразено, че М.М. е пострадала и е получила фрактура ***. Така съставеният
протокол за ПТП е констативен, изготвен от органите на полицията при
задължително посещение на мястото на ПТП в случай, посочен в чл.125 ЗДвП, доколкото се
касае за нараняване на човек. Същият, както и схемата към него се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостоверените и пряко възприети от длъжностното лице факти при огледа,
относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС,
участниците в ПТП, характера и вида на нанесените материални щети, пътните
знаци и маркировката на мястото на произшествието, както и, че е пострадало
лице вследствие на описаното в него ПТП.
Съгласно заключението на изслушаната
и кредитирана от настоящата съдебна инстанция комплексна авто-техническа и медицинска
експертиза, кредитирана от настоящата съдебна инстанция и неоспорена от
страните, на 25.02.2018г., около 18 часа, в тъмната част на деня и при заледена
пътна настилка, на транспортния надлез „Владимир Павлов“, в гр. Бургас, в
пътното платно, в посока „Меден рудник“ неизвестен автомобил е загубил
управление и се е завъртял напречно на пътя, препречвайки движението. Зад него са се движили три
автомобила, в това число управляваният от ищцата л.а. „****“, модел „Г.“, ДК№***,
които са били принудени да намалят скоростта си и да спрат, докато бъде освободено пътното
платно. В същото време на дистанция зад
спрелите автомобили се е движил управляваният от водача Г.К. лек автомобил марка „**“, модел „**“, ДК №**** с
несъобразена с пътните условия скорост. Последният се е изнесъл в лявата лента,
с цел да заобиколи спрените автомобили и едновременно с това е задействал
спирачната система, за да намали скоростта. Според вещото лице Г. тези действия
са довели до загуба на управлението и автомобилът се е отклонил на ляво, ударил
се е в бетонната ограда между двете пътни платна и е започнал да се носи
неуправляемо. Последвал е сблъсък, при който е ударил в задната дясна част
управлявания от ищцата автомобил, който се е завъртял по часовата стрелка и се
е блъснал в бетонната ограда, отдясно на пътното платно. Вещото лице Г. е достигнало
до категоричен извод в заключението, че скоростта на застрахования при
ответника лек автомобил е била над регламентираната за населено място скорост
от 50 км/ч., в порядъка между 60-70 км/час. Установява се от приетото заключение,
че при управление на съобразена с пътната обстановка и атмосферните условия
скорост, с не повече от 40 км./ч, водачът К. би имал обективна възможност да
избегне удара. Предприетите от него действия за намаляване на скоростта в
последния момент, при липса на достатъчна дистанция, са рискови и са довели до
загуба на управлението на автомобила.
Не е спорно по делото, че пострадалата
М.М. непосредствено след инцидента е приета в МБАЛ-Бургас,
с поставена диагноза „*******“.
По делото са представени история
на заболяването на ищцата, съставена от УМБАЛ „Бургасмед“ АД, епикриза от
24.02.2019г. от УМБАЛ „Бургасмед“ АД, съгласно която е лекувана оперативно в
продължение на три дни в болницата с поставен ****, служебна бележка за
болничен лист за периода 24.02.2019г.-29.03.2019г., както и болничен лист за
периода 10.04.2018г.-09.05.2018г. Съгласно анамнезата в приложения лист за
преглед на пациент от 07.03.2018г. една седмица след процесното ПТП М. е
изпитвала болки в глезена и е имала затруднени движения. Назначени са ****,***,
предстояща оперативна намеса и последваща рехабилитация. При прегледа са
констатирани ******* и предписано хоспитализиране.
Оздравителният процес на ищцата е
протекъл без усложнения съгласно заключението на вещото лице П. по назначените комплексна
и допълнителна съдебно - медицинска експертиза. Според вещото лице, извършило
заключението съгласно приложената медицинска документация, обичайният срок на
пълно възстановяване при този вид счупване е 2-3 месеца. През този период е
нарушен комфортът на живот поради затрудненото движение на левия крак, като травмата
е свързана с продължителни болки. С оглед проведеното лечение на ищцата
претендираните имуществени разноски за разходи за лечение са били необходими.
По
делото е доказано, че е налице застраховане на гражданската отговорност на
причинилия ПТП водач при ответника – застраховател по време на
настъпването на застрахователното събитие, видно от представената справка,
със застрахователна полица №**** , със срок на
валидност от 10.02.2018г. до 09.02.2019г.
В депозираните пред настоящата съдебна
инстанция показания свидетелят И., който е съставил протокола за ПТП си спомня,
че същата вечер е имало голяма поледица и множество произшествие по целия град.
Потвърждава описаното от него в протокола за ПТП и схемата към него.
Свидетелят К., управлявал МПС марка „**“, модел „**“,
ДК №****, към датата на инцидента, обяснява, че се е движил със скорост 50 км./ч, но пътят е
бил много заледен, като огледало. Спомня си, че пред него е имало ударени коли
и автомобилът на ищцата е бил завъртян на бариерата в средата на пътя. Не е могъл
да избегне удара и се е ударил в нейната кола.
От показанията на свидетелката Д.-съседка
на ищцата се установява, че М.М. е била в тежко състояние непосредствено след верижната
катастрофа, при посещението на свидетелката в болницата. Направило й
впечатление, че ищцата е много затворена в себе си и почти не говори, което не
е типично за нея. Свидетелства, че М. е била във видимо лошо състояние, с надут
крак и следвало лекарите да вземат решение относно лечението й, като предлагали
да сложат ***. Посочва, че след консултация
с друг лекар в МБАЛ Бургасмед операцията на ищцата е извършена с един **. Свидетелката поддържа, че след два дена пострадала е
приета за лечение в болницата в ж.к. Меден рудник, където е оперирана и
изписана на третия ден след операцията. След това се наложило М. да ползва
патерици и шина и не можела самостоятелно да се обслужва, да посещава *** и да ***. От показанията на
свидетелката се установява, че през този период ищцата е обгрижвана от приятеля
си и от майка си, изпитвала интензивни болки и с никого не общувала. След 45-тия ден започнала да се движи без патерици. Според изнесеното от
свидетелката и до сега ищцата не се е възстановила напълно психически и
физически, продължава да взема болкоуспокояващи, да й се подува и кърви кракът,
който е атрофирал спрямо другия. Пострадалата е *** и работи седнала
като в резултат на това кракът постоянно оттича и се налага да си сменя
превръзката. Все още не е преодоляла
стреса и уплахата и избягва да шофира.
Свидетелката Р. – колежка на
ищцата- посочва, че след процесното ПТП около два месеца М. не е била в
състояние да работи, а след това се наложило да започне работа, въпреки, че не
се чувствала добре. Дискомфортът на ищцата не е отшумял и продължава и понастоящем. Не е активна,
спряла е да спортува, налага й се да води заседнал начин на живот. Кракът
непрекъснато я боли и тече и при
по-студено време болките стават още по - интензивни.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели, които са детайлни и последователни и не се
опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Нормата на чл.432
от КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност“, който поема задължение да заплати на увреденото лице
обезщетение за причинените му вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.20,
ал.2 от ЗДвП водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. По
делото беше установено, че нарушавайки горните правилата за движение
водачът на посочения по-горе автомобил, за който е
сключена застраховка „гражданска отговорност“, виновно е допуснал ПТП,
вследствие на което са причинени твърдяните в исковата молба увреждания
на ищцата. Като водач на моторно превозно средство Г.К. е имал общото
задължение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, относима към всички случаи, независимо дали
се касае за движение с несъобразена или неразрешена скорост, да намали
скоростта и да спре при възникване на опасност за движението. От заключението
на вещото лице Г. се доказва, че застрахованият при ответника водач е имал
възможност да реагира и да избегне удара, при движение със съобразена скорост от
40 км/ч, с пътните и атмосферни условия. Поради това, дори да е карал с
разрешената скорост от 50 км/ч. за населени места, така както свидетелят К.
твърди в показанията си, а не с посочената скорост от вещото лице скорост от около
60-70 км/ч., водачът на застрахования при ответника-застраховател автомобил е
допуснал нарушение на правилата на движение. От събраните писмени и гласни доказателства безспорно се доказва
по делото, че последният е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, тъй
като е управлявал автомобила със скорост, несъобразена с
атмосферните условия, със състоянието на пътя и с характера и интензивността на движението, което го е лишило от възможност при възникване на
опасност на пътното платно да реагира адекватно, така че да може да спре и да
предотврати настъпването на процесното ПТП. Несъмнено е налице причинна връзка
между допуснатото нарушение на правилата на движение и причиненото телесно
увреждане на ищцата.
Предвид събраните в
настоящето производство писмени
и гласни доказателства – констативен протокол за ПТП, показания на разпитаните
свидетели К. и И., както и изслушаното по делото заключение по комплексната
авто-техническа и медицинска експертиза, съдът намира за доказан по категоричен и несъмнен начин
фактическият състав на непозволеното
увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Съдът приема, че са доказани
всички елементи от фактическия състав, включен в нормата на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно деяние, вреда,
причинно-следствена връзка между тях и вина на извършителя на деянието, както и
сключването на договор за застраховка гражданска отговорност. Ответникът е поел
договорно задължение да заплати обезщетение на всяко увредено лице.
Спорен по делото е въпросът за
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, с оглед приложението на
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Относно размера на дължимото
обезщетение съдът определя същия по справедливост, като взе предвид броя,
произхода, вида и степента на причинените на ищеца телесни увреждания,
произхода, тяхната продължителност и интензивност, възрастта на пострадалата и
икономическата конюнктюра в страната. На основание чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че присъждането на обезщетение в размер на 20 000
лева в полза на ищцата би репарирало в пълна степен причинените й неимуществени
вреди вследствие на деликта. В тази връзка БОС съобрази, че на ищцата е причинено телесно увреждане, свързано с интензивни болки и страдания, като затрудненията, неудобствата и физическото неразположение не са отшумели и продължават и понастоящем.
След инцидента е нарушен нормалният ритъм на живот на пострадалата, която не е могла да
извършва активно, както преди ежедневните физически дейности с глезена си, в
това число е затруднена в работата си. От показанията на доведените
от ищцата свидетели се установява, че
въпреки медицинските интервенции тя не се е възстановила напълно и болките и
оттокът на глезена не са преминали.
От ответната страна е предявено
възражение за съпричиняване, но не са ангажирани доказателства при пълно и
главно доказване пострадалата с поведението си да е допринесла за настъпване на
уврежданията. В с.з. пред БОС при изслушване на заключението вещите лица Г. и П.
заявяват, че процесното телесно увреждане може да се получи и при правилно
поставен предпазен колан, тъй като движението на тялото не е само напред, но
има и рязко завъртане. Крайниците в колянната и в тазобедрената става не са вързани и са подвижни, имат свобода. Вещите лица не могат да дадат
категоричен отговор на въпроса дали ищцата е управлявала с предпазен колан и
дали същият е бил правилно поставен.
При горните мотиви БОС приема, че
предявеният иск за неимуществени вреди и частично основателен, като в полза на
ищцата следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20
000 лева.
За горницата над посочения размер
до предявения размер от 60 000 лева искът за неимуществени вреди е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Съдът счете предявеният иск за
сумата от 276,12 лева - претърпени
имуществени вреди в резултат от процесното ПТП, за основателен. Съгласно
ангажираните от ищцата писмени доказателства с исковата молба същата е
заплатила за лечение сумата от 30 лева за рентгеново изследване по фактура №***16/02.03.2018г.,
сумата от 58 лева за закупуването на *** по фактура №***42/12.03.2018г., сумата
от 50 лева за закупуването на спонгозен винт по фактура №***92/07.03.2018г.,
сумата от 17,40 лева – потребителска такса по фактура №***72/10.03.2018г. сумата
от 17,22 лева за закупуването на ендотелон по фискален бон от 07.03.2018г. и сумата от 103,50 лева за закупуването на *
по фискален бон от 10.03.2018г. Посочените разходи са били необходими с оглед
проведеното й лечение, видно от заключението на вещото лице П.. При горните мотиви искът за имуществени вреди
е изцяло основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.
По акцесорната претенция за законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на деликта.
Доколкото лихва няма мораторен, а компенсаторен
характер, претенцията за нейното присъждане не представлява отделен иск и се
дължи като последица от осъществения деликт. С
новия КЗ, заплащането на законна лихва върху обезщетението за забава е уредено по различен от отменения КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.
497, ал.1, т.2 от КЗ, която следва да намери приложение в настоящия казус, тъй като застрахователят е
постановил отказ и неоснователно е
изискал доказателства, доказващи вината на водача, лихва се дължи след изтичане
на тримесечния срок по чл. 496, ал.1 от КЗ от предявяване на претенцията пред
застрахователя. Заявлението на ищцата е получено от ответника
на 29.03.2018г., поради което съдът счита, че законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди се дължи, считано от 30.06.2018г.
При горните мотиви ответникът следва да заплати законната
лихва върху главницата от 20 000 лева, считано от 30.06.2018г. до
окончателно плащане на задължението.
В останалата част за периода от датата на деликта до изтичане
на тримесечния срок от по чл. 496, ал.1 от КЗ
искането за присъждане на законна лихва е неоснователно и следва да се
остави без уважение.
При този изход от спора, на осн. чл. 38 от Закона за
адвокатурата ответникът следва да заплати на адв. Чаталбашев сумата от 1430 лева адвокатско
възнаграждение в минималния размер по Наредба №1 от 09.07.2004г., съразмерно на
уважената част от исковете.
В полза на ответника следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 601,37 лева, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Ответникът следва да заплати по
сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, дължимата държавна такса
за разглеждане на исковете в размер на 850лева.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД,
ЕИК000694286, със седалище гр. София, район „Триадица“, площад „Позитано“ №5,
представлявано от Кристоф Рат и Иво Ивов Груев, да заплати на М.А.М., ЕГН **********
***, сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
настъпило телесно увреждане – *******, вследствие на ПТП, реализирано на
25.02.2018г.***, в посока ул. „Тодор
Александров“, поради нарушаване на
правилата на движение от Г.И.К. при управлението на МПС марка „**“, модел „**“,
ДК №****, както и сумата от 276,12 лева
/двеста седемдесет и шест лева и дванадесет стотинки/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение,
ведно със законната лихва върху главницата от 20 000 лева, считано от 30.06.2018г до окончателното плащане и върху
главницата от 276,12, считано от подаване на исковата молба - 09.08.2018г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.А.М.
за осъждане на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да й заплати обезщетение
за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 20 000 лева до предявения
размер от 60 000 лева, както и акцесорната претенция за присъждане на законната
лихва върху уважената част от иска за неимуществени вреди, за периода от датата
на деликта 25.02.2018г. до 29.06.2018г.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да заплати на адвокат Стоян Чаталбашев
от САК сумата от 1430 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М.А.М. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД сумата от 601,37 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД да заплати по сметка на БОС, в
полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 850 лева, представляваща държавна
такса за разглеждане на исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: