Решение по дело №279/2011 на Окръжен съд - Враца

 

 

       Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е образувано въз основа на постановление, внесено от Окръжна прокуратура гр. Враца против обвиняемите А.П.А., П.А.И. и Ц.Д.В. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК за извършено от тях престъпление по чл.278в, ал.1 от НК затова, че на 14.09.2010г. в района на Врачански балкан, в съучастие като съизвършители, са извършили изкопни работи, като са повредили обект в „Триъгълна дупка”, находящ се под връх „Купен” в землището на с.Челопек в границите на природен парк „Врачански балкан”-защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии, обявен за народен парк със заповед № 1449/21.12.1989г. от Държавен комитет за опазване на природната среда /ДВ, бр.3/09.01.90г./ и прекатегоризиран в природен парк със заповед № РД-934/22.07.2003г.

      В проведеното съдебно производство представител на обвиняващата прокуратура не се явява.

      Обвиняемите П.И. и Ц.В. се признават за виновни по повдигнатото им обвинение, но поддържат, че други лица преди тях са извършили почистването на скалната пещера от камъни и скални образувания. Твърдят, че са посетили обекта с цел да открият костите на Христо Ботев, които според легендата се намират там, като същевременно отричат да са знаели, че местността е защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии.

      Обвиняемият А.А. не се явява в съдебно заседание.

      Защитникът на тримата обвиняеми-адв.Р.Я. пледира за пълното им оправдаване, поддържайки, че деянието не е осъществено от обективна и субективна страна. Твърди, че обвиняемите не са действали за да унищожат или повредят защитена територия, а за да търсят костите на Ботев, като същевременно не са съзнавали, че обекта попада под закрилата на Закона за защитените територии. Алтернативно прави искане за налагане на глоба за всеки от тях в минимално предвидения в закона размер.

      Анализирайки събраните на досъдебното и в хода на съдебното производство доказателствени материали поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

      Врачански балкан е обявен за народен парк със заповед № 1449/21.12.89г. от Държавния комитет за опазване на природната среда /ДВ, бр.3/09.01.90г./ и е прекатегоризиран в природен парк със заповед № РД-934/22.07.2003г. Обект „Триъгълната дупка”, който се намира под връх „Купен” в землището на с.Челопек” попада в границите на природен парк „Врачански балкан” и съставлява поземлен имот № 037001-частна общинска собственост.

      Обвиняемият А.П.А. *** и живее в същия град. Женен с две деца, безработен и е неосъждан /реабилитиран/.

      Обвиняемият П.А.И. ***, но живее в гр.Враца. Пенсионер по болест е и е неосъждан.

      Обвиняемият Ц.Д.В. *** и живее в същото село. Пенсионер е и е неосъждан.

      И тримата обвиняеми са с добри характеристични данни-ползват се с добро име в обществото, не контактуват с лица от криминалния контингент и нямат регистрирани противообществени прояви.

      На 14.09.2010г., около 15.00 часа, след получена оперативна информация за незаконна изкопна дейност в защитена територия, св.Ц. Н.и Д. М.-служители в сектор „Противодействие на криминалната престъпност” при ОД на МВР-Враца посетили скален обект „Триъгълна дупка” под връх „Купена” в землището на с.Челопек, в границите на природен парк „Врачански балкан”. Там заварили тримата обвиняеми и И. .В. Т./спрямо когото наказателното производство е прекратено на основание чл.33, ал.1 от НК, поради невменяемост/. Установили, че в обекта се извършва изкопна дейност, като на около 3 метра от отвора на „Триъгълна дупка” в посока към земята били поставени залепени една за друга 7 бр. дървени подпори, здраво скрепени за скалите, които образували платформа за качване и слизане. На около 3 метра под тази междинна площадка била изградена друга, състояща се от 6 бр. подпори, също служещи за стъпване и движение върху нея, с размери 3 метра дължина и около 0.80 метра ширина. Върху тях била опряна дървена стълба със 17 стъпала, водеща към дъното на дупката. Във вътрешността на обекта били открити множество счупени камъни и скални отломки, както и разхвърляни изкопни инструменти, сред които 4 бр. кофи, метален лост, кирки, лопати, чукове, гвоздеи, длето, въже, 2 бр. предпазни каски, метални тръби и мотика. От едната страна на дъното имало прясно изкопана дупка с отвор с ширина 0.80 метра и с дълбочина около 2 метра, като в нея била открита лопата с дървена дръжка с дължина 60 см. Странично бил открит прясно изкопан тунел с дължина около 2 метра. На повърхността били открити 25 броя скелетирани останки с нарушена цялост.  Обвиняемите обяснили, че са предприели изкопната дейност, тъй като според легендата в обекта „Триъгълна дупка” се намират останките от скелета на Христо Ботев и неговата сабя.

     Бил извършен оглед на местопроизшествието и изготвени 14 бр. фотоснимки, приложени във фотоалбум към протокола за оглед.

       Горната фактическа обстановка се установява от събраните в досъдебното и съдебното производство гласни и писмени доказателства, а именно показанията на свидетелите Ц. Н. /л.24-25 от ДП/ и Д. М. /л.26-27 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.8-12 от ДП/, фотоалбум към него /л.14-17 от ДП/, писмо изх.№ В-1935/05.11.2010г. на директор РИОСВ-Враца /л.29 от ДП/, 3 бр. характеристики за обвиняемите и 3 бр. свидетелства за съдимост на същите, декларация от обвиняемия Ц.В. /л.16 от НАХД № 37/11г. при предишното гледане на делото/, медицинско направление от 11.02.11г. /л.17 от НАХД № 37/11г. по описа на ВОС/, разпореждане на ръководител при ТП на НОИ гр.Враца /л.18 от НАХД № 37/11г./, декларация от обвиняемия А.А. /л.23 от НАХД № 37/11г./.

     От заключението на назначената в досъдебната фаза СМЕ на скелетирани кости с в.л.д-р Р.А. /л.31 от ДП/ се установява, че намерените на местопроизшествието 25 броя кости са с нарушена цялост, не отговарят да са човешки, а принадлежат на две групи бозайници, като три от тях са от птица.

     Съдът не кредитира обясненията на обвиняемите П.И. и Ц.В., депозирани в съдебно заседание, в които отричат те да са извършвали изкопните работи, твърдейки, че са заварили съоръженията и инструментите при пристигането си в обекта, като други преди тях са „разчиствали” от камъни скалната дупка. Тези им обяснения са в остро противоречие на първо място с показанията на св.Ц. Н.и Д. М., в които се съдържат безспорни доказателствени факти за това, че именно обвиняемите са предприели инкриминираната изкопна дейност, с цел откриване на костите на Ботев, което обстоятелство признали пред заварилите ги полицейски служители. Показанията на тези свидетели са последователни, непротиворечиви, логични и изцяло кореспондират с констатациите, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум, за наличието на множество инструменти и прясно изкопани отвори и тунели в скалната пещера, което напълно дискредитира версията на обвиняемите, че други лица преди тях са осъществили въпросните действия в защитения обект.

     Възприетите за установени и изложени по-горе фактически констатации и доказателствен анализ, дават основание на съда да направи следните правни изводи:

     Безспорно установено е по делото, че тримата обвиняеми в съучастие като съизвършители са осъществили от обективна и субективна страна състава на чл.278в, ал.1 /в редакцията до изменението му с ДВ бр.33/2011г., действала към датата на извършване на деянието/, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.2, ал.2 от НК, като на 14.09.2010г., в района на природен парк „Врачански балкан”-защитена територия съгласно Закона за защитени територии, са осъществили забранени по смисъла на чл.31, т. 4 от същия закон изкопни работи, повреждайки скалните образувания в обект „Триъгълна дупка”, находящ се под връх „Купена”, в землището на с.Челопек, обл.Враца. От субективна страна, обвиняемите са действали с косвен умисъл-преследвайки пряката си цел да открият костите на загиналия Ботев, същите са осъществили неправомерна изкопна дейност в скалната дупка, находяща се в защитена територия, съзнавайки, че по този начин могат да повредят скалните образувания, но са се отнесли с безразличие към тези последици.

     Съдът намира, че в конкретния случай са налице всички предпоставки на чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемите от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Към времеизвършване на деянието за престъплението по чл.278в, ал.1 от НК законодателят е предвиждал наказание до две години лишаване от свобода или пробация и глоба от 500 до 2 000 лева. Обвиняемите не са осъждани /обвиняемият А.А. е реабилитиран/, не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, глава VІІІ от НК и от престъплението няма невъзстановени съставомерни имуществени вреди. Ето защо, на основание чл.78а от НК съдът ги освободи от наказателна отговорност и им наложи административно наказание глоба от по 1000 лева-в минимума, установен в чл.78а, ал.1 от НК. При определянето на този размер, съдът взе предвид като смекчаващи обстоятелства целта на предприетата от тях дейност-откриването на тленните останки на великия български поет Христо Ботев, водени от местен патриотизъм и родолюбие, материалното и семейно положение на всеки от обвиняемите, добрите характеристични данни, чистото им съдебно минало, изразеното съжаление, както и влошеното здравословно състояние на обвиняемия П.И.. Множеството смекчаващи обстоятелства обуславят извод, че обвиняемите са с ниска степен на обществена опасност, която в случая намира справедливо и адекватно отражение при освобождаването им от наказателна отговорност и санкционирането им по реда на чл.78а от НК.    

     На основание чл.53, ал.1, б.”а” и „б” от НК съдът постанови веществените доказателства, послужили за извършване на престъплението, а така също и откритите скелетирани кости да бъдат отнети в полза на държавата, като след влизане на решението в сила същите подлежат на унищожение.

     При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди тримата обвиняеми да заплатят в полза на държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер на по 59.67 лв. всеки от тях.

     При тези съображения, съдът постанови решението си.

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: