№ 3501
гр. В., 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223110103559 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен установителен иск
с правно осн. чл.99, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК от „У.Е.“ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С. бул. Б. №81, вх.В, ет.8
(с предходно наименование „ЮБЦ“ ЕООД) срещу М. Т. В., ЕГН ********** с
адрес гр. В., ул. О.П. № 21А за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи сумата от 49,98 лева /четиридесет и девет
лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща неустойка в размер на 3
месечни вноски (3х16.66лева за тарифен план Smart M+/, дължима за
предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 16739908001 от 09.10.2017г., сключен между
длъжника и „Б.Т.К.“ ЕАД, което вземане е прехвърлено от „Б.Т.К.“ ЕАД в
полза на „С.Г.Г.“ ЕАД на 24.02.2020г. съгласно Уведомление по т.1.1.1 към
договор за цесия от 16.10.2018г., прехвърлено от „С.Г.Г.“ ЕАД в полза на
„ЮБЦ“ ЕООД на 10.03.2020г., посредством Анекс към договор за цесия от
01.10.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение за парично
задължение по чл. 410 ГПК № 6539/22.11.2021г., постановено по ч.гр. дело №
16580/2021г. на ВРС.
В исковата молба се излагат твърдения, че между ответника и „Б.Т.К.“
1
ЕАД е валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за
далекосъобщителни услуги от 09.10.2017г. за ползване на мобилна услуга за
номер **********, по което длъжникът не е заплатил стойността на
използваните от него услуги. Вземането е прехвърлено от „Б.Т.К.“ ЕАД в
полза на „С.Г.Г.“ ЕАД по силата на договор за цесия от 16.10.2018г., а след
това същото вземане е предмет на втора цесия от „С.Г.Г.“ ЕАД в полза на
„ЮБЦ“ ЕООД по силата на договор за цесия от 01.10.2019г.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът не е заплатил
задълженията си за отчетния период 11/2018г., което обусловило
възможността на оператора едностранно да прекрати индивидуалния договор,
като се позове на разпоредбата на т. 43 от ОУ. Неплащане на задължението на
длъжника породило правото на оператора автоматично предсрочно да
прекрати договора на 07.12.2018г., която дата била автоматично генерирана в
електронната система на оператора при нерегистрирано плащане след
изтичане на предвидените в месечните фактури срокове за плащане. След
прекратяване на договора операторът е издал фактура №
**********/15.12.2018г., с която е начислена неустойка в размер на 278,23
лева, от която се претендира сумата от 49,98 лева. Процесната сума се
формира от три месечни абонаментни вноски съобразно абонаментния план
на сключения договор.
По отношение на уведомяването на длъжника за цесията се подържа, че
към исковата молба са представени уведомления до длъжника и за двете
цесии, поради което счита, че с връчване на препис от същата ведно с
приложенията към нея, цесиите са редовно съобщени на ответната страна.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез
назначения от съда особен представител. Излагат се възражения, че договорът
с оператора не е прекратен доколкото по отношение на ответника не
отправяно едностранно волеизявление за прекратяване на същия. Сочи, че
съобразно т.50.6 от ОУ договорът се прекратява едностранно от оператора с
30-дневно предизвестие при непращане в срок. Доколкото за кредитора не е
възникнало основание за прекратяване на договора, то намира, че на същия не
му се дължи и неустойка.В условията на евентуалност възразява посочените
две цесии на задължението да са произвели ефект спрямо ответника, като
излага съображения, че същия не е уведомен за прехвърляне на задължението,
2
както в полза на „С.Г.Г.“ ЕАД, така и в последствие на ищцовото дружество.
Намира за неприложим посочения в исковата молба способ за уведомяване, а
именно с изявление в самата ИМ и съдържащите се към нея уведомления до
длъжника, доколкото исковата молба до последния е връчена в хипотезата на
чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което е назначен и особен представител в
производството по делото, който да осъществи процесуално представителство
на ответната страна.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Представен по делото е договор за мобилни услуги с клиентски номер
16739908001 от 09.10.2017г., сключен между ответника и „Б.Т.К.“ ЕАД, по
силата на който операторът е предоставил достъп на абоната до мобилната си
мрежа чрез предоставен мобилен номер **********, при абонаментен план с
уговорена месечна такса в размер на 19,99 лева, за срок от 24 месеца.
С фактура №12565554315/15.11.2018г. операторът е начислил сумата от
51,65 лева, представляващи задължение за ползвани услуги за периода
15.11.2018г.-14.12.2018г.
С фактура №**********/15.12.2018г. операторът е начислил сумата от
320,12 лева, от която сумата от 49,98 лева представлява неустойка по тарифен
план Smart M+.
Представен е договор за цесия от 16.10.2018г., по силата на който
„Б.Т.К.“ ЕАД прехвърля своето вземане в полза на „С.Г.Г.“ ООД.
Представено по делото е пълномощно с нотариална заверка на подписите
рег. № 27707/24.10.2018г. по описа на нотариус М.Г. с район на действие СРС,
с който „Б.Т.К.“ ЕАД упълномощава „С.Г.Г.“ ООД да осъществи дейността
по уведомяване на длъжниците във връзка с договор за цесия от 16.10.2018г.,
на осн.чл.99, ал.3 ЗЗД.
Представено е потвърждение за прехвърляне на вземането от „Б.Т.К.“
ЕАД, с което се удостоверява, че задължението срещу ответника в размер на
49,98 лева е предмет на договор за цесия от 16.10.2018г.
Представен е договор за цесия от 01.10.2019г., по силата на който ищецът
У.Е.“ ЕИК ********* (с предходно наименование „ЮБЦ“ ЕООД) придобива
от „С.Г.Г.“ ООД вземанията на последния, които са предмет на договор за
3
цесия от 16.10.2018г., сключен с „Б.Т.К.“ ЕАД.
С приложение №1/11.03.2022г. се индивидуализира процесното вземане
за сумата 49,98 лева, което е предмет на договора за цесия от 01.10.2019г.
Представено по делото е уведомление от „Б.Т.К.“ ЕАД, чрез
пълномощникът си „С.Г.Г.“ ООД до ответника М. Т. В., с което на последния
е съобщена осъществената цесия на задължението с договор за цесия от
16.10.2018г. Със същото уведомление дължникът е уведомен и за
осъществената втора цесия на задължението в полза на ищцовото дружество,
което прехвърляне е обективирано в договор за цесия от 01.10.2019г. и анекс
към него от 10.03.2020г.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание
чл.79 ЗЗД, по реда на чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта
на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи
при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във
валидно облигационно отношение, по силата на сключен между тях договор
за доставка на телекомуникационни услуги, обстоятелството, че се явява
изправна страна по договорите, т.е. е изпълнил задължението си да
предостави същите на ответника. При установяване на посочените
обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и
времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на
задължението си, съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи
обстоятелства. В тежест на ищеца е да установи, че процесното вземане е
придобито от него по силата на договор за цесия, съответно че цесията е
съобщена на ответника.
От съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства съдът приема, че ответникът има качество на
потребител на телекомуникационни услуги, което му качество се поражда от
валидно възникналото облигационно правоотношение, което е оформено в
договор за мобилни услуги с клиентски 16739908001 от 09.10.2017г.,сключен
между ответника и „Б.Т.К.“ ЕАД, по силата на който операторът е
предоставил достъп на абоната до мобилната си мрежа чрез предоставен
мобилен номер **********, при абонаментен план с уговорена месечна такса
4
в размер на 19,99 лева, за срок от 24 месеца. Посоченият договор е представен
от ищеца, договорът носи подпис на ответника, поради което
волеизявлението, с което последния е приел условията на договора за
мобилни услуги следва да се счита за валидно. Така сключеният договор за
ответника поражда задължения, съобразно които то следва да заплаща
дължимата месечна абонамента такса за предоставения му достъп до
мобилната мрежа на оператора, така и стойността на услугите, които е
изразходвал.В изпълнение на договореното между страните, операторът
ежемесечно е осъществявал отчитане на предоставените и използвани от
ответника услуги, за което обстоятелство е издавал и съответната данъчна
фактура, която е адресирана на адреса за контакт, който е посочен от абоната
при сключване на договора.
От анализа на представените по делото писмени доказателства съдът
приема, че ответникът е неизправна страна, като в рамките на уговорения в
съответния договор срок не е осъществявал заплащане на дължимите месечни
абонаментни такси, съответно размера на изразходваните от него услуги.
Операторът е изправна страна, като е предоставил съобразно уговореното
достъп до телекомуникационната си мрежа на ответника в качеството му на
абонат, като по делото не са налице данни за релевирани от страна на абоната
искания до оператора да временно прекъсване достъпа до мобилната мрежа
или други форсмажорни обстоятелства, които да водят до невъзможността на
ответника да използва услугите, които са остойностени в съответната
фактура. Не се установява и оспорване размера на фактурираните
телекомуникационни услуги, който операторът ежемесечно е определял чрез
съставянето на съответната месечна фактура. При тези съображения съдът
намира, че операторът е изправна страна, като за процесния период от време е
предоставил достъп до мобилната си мрежа, предоставел е мобилни услуги по
вид и в количество посочено в съответната месечна фактура, а абонатът –
ответник в производството по делото не е осъществил задължението си да
заплати същите.
Разпоредбата на чл.50.6 б“в“ от ОУ на договора между БТК и абонатите
на услуги, дават възможност на оператора да развали договора при
неплащане в срок на дължимите от абоната задължения. Изрично в договора
от 09.10.2017г. страните са уговорили, че в случай, че облигационното
правоотношение бъде прекратено преди края на уговорения 24 месечен срок,
5
то оператора може да претендира неустойка в размер на оставащите до края
на договора уговорени месечни такси.
Съдът вече прие, че ответникът в качеството му абонат е неизправна по
договора страна, като не е осъществил плащане на падеж на предоставените
му от оператора услуги. Последният в качеството му на изправна по договора
страна се е възползвал от правото си да развали същия, като претендира
заплащане на неустойка. Волеизявлението на оператора за разваляне на
договора следва да се счита обективирано във фактура №
**********/15.12.2018г., с която се предявява искане за плащане на
процесната сума под формата на дължима неустойка. Фактурата е издадена и
насочена за получаване от абоната на адреса, който той е посочил в договора
за мобилни услуги, като в срока по чл. 131 ГПК липсват възражения, че
същата не е получена на този адрес. При тези съображения съдът намира, че
изправната по договора страна се е възползвала от правото си да развали
договора, упражнила е това свое потестативно право, като е довела до
знанието на ответника това си свое намерение. С получаването на тази
фактура, с която се претендира процесната неустойка ответникът следва са се
счита за уведомен, че договора е развален. Неустойка се дължи именно при
развален договор, така както страните изрично са уговорили в договора за
мобилни услуги. В процесната фактура операторът е обективирал своето
волеизявление за разваляне на договора по смисъла на разпоредбата на
чл.50.6 б“в“ от ОУ на договора между БТК и абонатите.
Размера на неустойката се определя според твърденията в исковата
молба от стойността на три стандартни месечни такси по съответния договор
за мобилни услуги (което по размер съвпада със споразумението с КЗК и
ищеца като мобилен оператор от началото на 2018г.).
По въпроса за дължимата от абоната неустойка, която се формира от
трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси съществува
съдебна практика, която е обективирана в решение № 1193/08.07.2021г.,
постановено по в.т.дело № 861/2021г. на ВОС. С цитираното решение се
приема, че така уговорена неустойката удовлетворява негативния кредиторов
интерес, изразяващ се в пропускане на обвързване с друг клиенти при по-
изгодни тарифи в сравнение с тези предлагани на нови клиенти, търсещи
услуги след прекратяването и компенсира справедливо предвидимите вреди
6
за доставчика. Приема се, че тази неустойка не излиза извън пределите на
нравствеността допустимост и придадените й по закон функции.
При тези съображения неустойка поради прекратяване на договора за
мобилни услуги се дължи до размера на три стандартни месечни такси. В
процесния случай същата не надвишава размера на три стандартни месечни
такси, така както са уговорени в договора за мобилни услуги, поради което не
излиза от присъщите и за неустойка функции.
Следващите категории възражения, които се релевират от ответника,
чрез особения му представител са свързани с неизпълнение на задължението
по чл. 99, ал.3 ЗЗД, предвид осъщественото прехвърляне на задължението по
договори за цесия.
От представените по делото доказателства съдът приема, че кредиторът
„БТК“ ЕАД се е разпоредил с договор за цесия от 16.10.2018г. с вземането си
срещу ответника, което вземане произтича от договор за
телекомуникационни услуги от 09.10.2017г. в полза на „С.Г.Г.“ ООД. От
представеното по делото уведомление по чл. 99, ал.3, с което „БТК“ ЕАД,
чрез пълномощникът си „С.Г.Г.“ ООД уведомява ответника във връзка с
договора за цесия от 16.10.2018г., съдът приема, че вземането срещу
ответницата е придобито от цесионера „С.Г.Г.“ ООД. Макар и да няма данни
за връчване на уведомлението на ответника, същото индивидуализира в
достатъчна степен задължението на последната по вид и размер, за да бъде
направен непротиворечив извод, че това вземане срещу ответника е предмет
на договора за цесия от 16.10.2018г.
В последствие след придобиване на вземането „С.Г.Г.“ ЕООД по силата
на договор за цесия от 01.10.2019г. прехвърля това свое вземане на
настоящия ищец.По делото е представено Приложение №1 от 10.03.2020г., с
което се индивидуализира вземането, което е предмет на договора. От същото
непротиворечиво се установява, че длъжник е ответникът, а вземането
възлиза на 49,98 лева.
По изложените съображения съдът достига до извода, че в полза на
„БТК“ ЕАД е възникнало вземане срещу ответника в размер на процесната
сума, за процесния период под формата на незаплатена стойност на
използвани от него телекомуникационни услуги, с което вземане кредитора
валидно се е разпоредил с договор за цесия от 16.10.2018г., след което
7
вземането е придобито от „С.Г.Г.“ ООД, което от своя страна по силата на
договор за цесия от 01.10.2019г. е прехвърлило вземането на ищцовото
дружество. Тук изрично следва да бъде посочено, че по силата на т.2 от
последния в поредицата договори за цесия - този от 01.10.2019г., страните
уговорят, че предмет на това облигационно правоотношение е прехвърляне на
вземане, което е придобито от цедента „С.Г.Г.“ ООД по силата на договор от
16.10.2018г. с „БТК“ ЕАД, от където съдът извежда и правният си извод, че
предмет на поредицата договори за цесия имат за предмет задължението на
ответника в процесния размер, произтичащо от горепосоченото основание.
Разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор да
осъществи уведомяване на длъжника за осъщественото прехвърляне на
задължението в полза на новия кредитор, като това уведомление няма
действие по отношение редовността на цесията, а има за цел да сведе до
знанието на длъжника на кого следва да продължи за заплаща задължението
си. Съдебната практика е константна при разбирането си около това, че новия
кредитор може да осъществи тази дейност по уведомяване на длъжника, стига
да бъде надлежно упълномощен от стария кредитор. Именно в такава насока
са и ангажираните по делото писмени доказателства, от които се установява,
че „БТК“ ЕАД е упълномощила „С.Г.Г.“ ООД да уведоми длъжниците във
връзка с първата осъществена цесия, съответно това задължение е уговорено
и в тежест на ищеца по силата на вторият сключен договор за цесия от
01.10.2019г. ( чл. 6, ал.2 от договора за цесия от 01.10.2019г.). За пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че съдебната практика приема, че
уведомяването за осъщественото прехвърляне на вземането може да бъде
осъществено и в хода на съдебното производство с получаване на препис от
исковата молба и придружаващите от документи, като бъде прието, че
надлежно на длъжника е съобщена цесията, включително и в хипотезата, при
която последния в съдебното производство се представлява от назначен от
съда особен представител. Към исковата молба е представено нарочно
пълномощно, по силата на което цесионера, като упълномощен от цедента
може да осъществява дейност по уведомяване на длъжниците във връзка с
цесията.Представени са и договорите за цесия. Препис от исковата молба
вено с доказателствата към нея е връчен на ответника, чрез особеният му
представител поради което следва да бъде прието, че цесията е съобщена.
Приема се от съдебната практика, че е допустимо в случай, че
8
уведомлението по чл. 99, ал.3 ЗЗД не е връчено предварително на длъжника,
то това да бъде осъществено с връчване на препис от исковата молба, в която
има изявления в тази насока, което връчване да бъде осъществено чрез
назначеният от съда особен представител на ответника. В случая исковата
молба, от ищеца съдържа изявление за връчване на уведомление по чл.99,
ал.3 ЗЗД, представени са договорите за цесия в посочената по-горе поредност,
същите са надлежно връчени на 21.06.2022г. (л.59-съобщение по чл. 131 ГПК)
на ответника чрез особеният му представител.
При така изложените съображения съдът намира, че възраженията на
ответника за липсата на достатъчна индивидуализация на вземането, което е
предмет на договорите за цесия, респ. опорочаване на процедурата по чл. 99,
ал.3 ЗЗД, са неоснователни, при което следва да бъдат отхвърлени по
същество.
При тези съображения предявения установителен иск следва да бъде
уважен, като бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от от 49,98 лева /четиридесет и девет лева и деветдесет и осем
стотинки/, представляваща неустойка в размер на 3 месечни вноски
(3х16.66лева за тарифен план Smart M+/, дължима за предсрочно
прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 16739908001 от 09.10.2017г., сключен между длъжника и
„Б.Т.К.“ ЕАД, което вземане е прехвърлено от „Б.Т.К.“ ЕАД в полза на
„С.Г.Г.“ ЕАД на 24.02.2020г. съгласно Уведомление по т.1.1.1 към договор за
цесия от 16.10.2018г., прехвърлено от „С.Г.Г.“ ЕАД в полза на „ЮБЦ“ ЕООД
на 10.03.2020г., посредством Анекс към договор за цесия от 01.10.2019г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение за парично задължение по чл.
410 ГПК № 6539/22.11.2021г., постановено по ч.гр. дело № 16580/2021г. на
ВРС.
По отношение на разноските:
За заповедното производство в полза на ищеца се дължат разноски в
размер на 205 лева, от които 25 лева държавна такса и 180 лева
възнаграждение за процесуално представителство. За исковото производство
се дължат също 205 лева, от които 25 лева доплатена по делото ДТ и 180 лева
възнаграждение за процесуално представителство.
Воден от горното, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
М. Т. В., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. О.П. № 21А ДЪЛЖИ на „У.Е.“
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. бул. Б. №81, вх.В,
ет.8 (с предходно наименование „ЮБЦ“ ЕООД) сумата от 49,98 лева
/четиридесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща
неустойка в размер на 3 месечни вноски (3х16.66лева за тарифен план Smart
M+/, дължима за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16739908001 от 09.10.2017г.,
сключен между длъжника и „Б.Т.К.“ ЕАД, което вземане е прехвърлено от
„Б.Т.К.“ ЕАД в полза на „С.Г.Г.“ ЕАД на 24.02.2020г. съгласно Уведомление
по т.1.1.1 към договор за цесия от 16.10.2018г., прехвърлено от „С.Г.Г.“ ЕАД
в полза на „ЮБЦ“ ЕООД на 10.03.2020г., посредством Анекс към договор за
цесия от 01.10.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение за
парично задължение по чл. 410 ГПК № 6539/22.11.2021г., постановено по
ч.гр. дело № 16580/2021г. на ВРС.
ОСЪЖДА М. Т. В., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. О.П. № 21А ДА
ЗАПЛАТИ на „У.Е.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С. бул. Б. №81, вх.В, ет.8 (с предходно наименование „ЮБЦ“ ЕООД) сумата
от 410 (четиристотин и десет) лева , от която 25 лева държавна такса и 180
лева възнаграждение за процесуално представителство за заповедното
производство и 25 лева държавна такса и 180 лева възнаграждение за
процесуално в исковото производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
10