Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 12.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на
тринадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
6700 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от
Димитър Бориславов Бончев – член на Съвета на директорите, твърди, че на 20.12.2016г. е бил
сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД
и ответника Договор за потребителски
паричен кредит № 2545980, по силата на който първия отпуснал на втория сумата
от 3 000.00 лева, която била преведена по банков път на сметката посочена от
клиента в договора на същия ден. В договора за потребителски паричен кредит
страните уговорили, че общият размер на
кредита е 3 350.30 лева, включващ главницата, 90.00 лева такса за разглеждане
на кредита и застраховка „Кредитна протекция плюс”, за която е издаден
сертификат, като е включена и застрахователна премия от 26.30 лева, както и че
се дължи възнаградителна лихва върху главницата в размер на 15.93%, фиксирана
за целия период на договора или в размер на 724.58 лева. Така общият размер на
кредита станал 4 074.88 лева, която ответникът се задължил да върне на 36
броя месечни погасителни вноски от които 35 в размер на 113.19 лева и 36-тата в
размер на 119.23 лева – първата вноска с падеж 21.01.2017г., а последната с
падеж на 21.12.2019г. Кредитополучателят не е изпълнил задължението си за
заплащане в срок на погасителните вноски, поради което кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем на основание чл.12, ал.2, от Общите условия към договора,
поради неплащане на две последователни месечни погасителни вноски. Съгласно
разпоредбата на чл.12 от Общите условия към договора, при забава в плащанията
на дължимите от кредитополучателя суми, той дължи на кредитодателя обезщетение
за забава в размер на законната лихва, за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница. Така на длъжника била начислена лихва за забава
в размер на 261.67 лева за периода 21.07.2017г. до 01.04.2019г. Ответникът по
процесния договор за паричен потребителски кредит е извършил плащания в общ
размер на 681.06 лева, с които кредитодателят е приел, че са погасени: 470.60
лева – главница; 208.54 лева – възнаградителна лихва и 1.92 лева – лихва за
забава. Непогасеното задължение на ответника по процесния договор останало
както следва: 2 879.70 лева – главница; 227.07 лева – възнаградителна
лихва за периода 21.07.2017г. до 19.02.2018г. и 261.67 лева – лихва за забава
за периода 21.07.2017г. до 01.04.2019г. На 19.02.2018г. бил сключен
индивидуален договор за цесия, ведно с Приложение № 1 от с.дата към рамков
договор за цесия от 20.12.2016г., между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който били прехвърлени от
първото търговско дружество на второто, вземанията по договор за потребителски
паричен кредит № 2545980/20.12.2016г. срещу ответника, заедно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до ответника уведомително писмо от
02.03.2018г., но същото не било получено. Чрез ЧСИ било изпратено второ уведомително
писмо от 11.12.2019г. и уведомление за предсрочна изискуемост на вземания по
договора, като същите са били връчени на ответника по правилата на чл.47, ал.5
от ГПК, надлежно удостоверено от връчителя. Ищцовото дружество за дължимите суми по договора за
потребителски паричен кредит подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело №
1914/2019г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на ответника на
регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради
която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на
ищеца да предави иск относно вземането си. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му
дължи сумите от 2 879.70 лева, представляваща дължима главница по Договор
за потребителски
паричен кредит № 2545980/20.12.2016г.; 227.07 лева – възнаградителна лихва за
периода 21.07.2017г. до 19.02.2018г. и 261.67 лева – лихва за забава за периода
21.07.2017г. до 01.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 02.04.2019г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1914/2019г. по описа на РРС.
В условията на евентуалност и в случай, че бъде отхвърлен предявения
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, моли съда да осъди ответника да
му заплати сумите от 2 879.70 лева, представляваща дължима главница по
Договор за потребителски
паричен кредит № 2545980/20.12.2016г.; 227.07 лева – възнаградителна лихва за
периода 21.07.2017г. до 19.02.2018г. и 261.67 лева – лихва за забава за периода
21.07.2017г. до 01.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на предявяване на исковете – 11.11.2019г. до окончателното й
изплащане. Претендира
направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното
производство.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените евентуални и обективно съединени
искове, първият положителен установителен иск правно основание чл.422 от ГПК, а вторите обективно
съединени с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът К.Д.К. призован по регистрираните му постоятен
и настоящ адрес не е открит. Назначеният му особен представител оспорва изцяло предявените искове,
като твърди, че цесията не е редовно съобщена от предишния кредитор на
ответника и тя не поражда действие за последния, поради което ищецът няма
качеството на кредитор спрямо К.К.. Прави и
възражение за нищожност на клаузата за дължимост на възнаградителна лихва по
договора за потребителски кредит, тъй като тази клауза реално прикрива една
неустойка за забава, а съгласно императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ГПК
при забава на потребителя кредиторът има право само на мораторна лихва, каквато
е начислил.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.12.2016г. е бил сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД и ответника Договор
за потребителски
паричен кредит № 2545980, по силата на който първия отпуснал на втория сумата
от 3 000.00 лева, която била преведена по банков път на сметката посочена от
клиента в договора на същия ден. В договора за потребителски паричен кредит
страните уговорили, че общият размер на
кредита е 3 350.30 лева, включващ главницата, 90.00 лева такса за
разглеждане на кредита и застраховка „Кредитна протекция плюс”, за която е
издаден сертификат, като е включена и застрахователна премия от 26.30 лева,
както и че се дължи възнаградителна лихва върху главницата в размер на 15.93%,
фиксирана за целия период на договора или в размер на 724.58 лева. Така общият
размер на кредита станал 4 074.88 лева, която ответникът се задължил да
върне на 36 броя месечни погасителни вноски от които 35 в размер на 113.19 лева
и 36-тата в размер на 119.23 лева – първата вноска с падеж 21.01.2017г., а
последната с падеж на 21.12.2019г. Кредитополучателят не е изпълнил
задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, поради което
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл.12, ал.2, от Общите
условия към договора, поради неплащане на две последователни месечни
погасителни вноски. Съгласно разпоредбата на чл.12 от Общите условия към
договора, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, той
дължи на кредитодателя обезщетение за забава в размер на законната лихва, за
всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. Така на
длъжника била начислена лихва за забава в размер на 261.67 лева за периода
21.07.2017г. до 01.04.2019г. По делото се признава от ищеца в исковата молба
факта, че ответникът по процесния договор за паричен потребителски кредит е
извършил плащания в общ размер на 681.06 лева.
На 19.02.2018г. бил сключен индивидуален договор за
цесия, ведно с Приложение № 1 от с.дата към рамков договор за цесия от
20.12.2016г., между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, по силата на който били прехвърлени от първото търговско
дружество на второто, вземанията по договор за потребителски паричен кредит №
2545980/20.12.2016г. срещу ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД,
ищецът изпратил до ответника уведомително писмо от 02.03.2018г., но същото не
било получено. Чрез ЧСИ било изпратено второ уведомително писмо от 11.12.2019г.
и уведомление за предсрочна изискуемост на вземания по договора, като същите са
били връчени на ответника по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК, надлежно
удостоверено от връчителя.
Тези уведомления са
приложени към исковата молба, като същите са били връчени на назначения на
ответника особен представител заедно с исковата молба и приложенията към нея,
видно от съобщението на л.62 от делото.
Ищцовото дружество за дължимите суми
по договора за потребителски паричен кредит подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано
ч.гр.дело № 1914/2019г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на ответника
на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради
която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на
ищеца да предави иск относно вземането си, което той е направил по настоящото
дело.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че с преводно нареждане
от 20.12.2016г. по лична разплащателна сметка на К.К.
е преведена сумата от 3 000.00 лева, с основание за превода „Паричен заем
2545980. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 02.04.2019г.,
както и към момента на изготвяне на експертизата, остатъкът от задължението на
ответника по договор за потребителски паричен кредит № 2545980/20.12.2016г. е
2 879.70 лева – главница и 277.07 лева – договорна лихва за периода от
21.07.2017г. до 18.02.2018г. вкл., дължима по погасителни вноски от № 7 с падеж
21.07.2017г. до № 13 с падеж 21.01.2018г. изцяло и част от лихвата по
погасителна вноска № 14, изчислена до 18.02.2018г. Дължимата лихва за забава
върху главницата по процесние кредит е 370.31 лева начислена през периода от
22.07.2017г. до 01.04.2019г. вкл. До датата на цесията 19.02.2018г. ответникът
е извършил плащания на задълженията си процесния договор в общ размер на 681.06
лева, с което първоначалният кредитор „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е
приел, че са погасени следните парични суми:
470.60 лева – главница по погасителни вноски от № 1 с падеж 21.01.2017г.
до № 6 с падеж 21.06.2017г.; 208.54 лева – договорна лихва по погасителни
вноски от № 1 с падеж 21.01.2017г. до № 6 с падеж 21.06.2017г. и 1.92 лева –
лихва за забава. След датата на цесията до 10.12.2020г. няма извършени плащания
от страна на ответника както към първоначалния кредитор, така и към ищцовото
дружество.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
На 20.12.2016г. е бил сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД и ответника Договор
за потребителски
паричен кредит № 2545980, по силата на който първия отпуснал на втория сумата
от 3 000.00 лева, която била преведена по банков път на сметката посочена от
клиента в договора на същия ден. В договора за потребителски паричен кредит
страните уговорили, че общият размер на
кредита е 3 350.30 лева, включващ главницата, 90.00 лева такса за
разглеждане на кредита и застраховка „Кредитна протекция плюс”, за която е
издаден сертификат, като е включена и застрахователна премия от 26.30 лева,
както и че се дължи възнаградителна лихва върху главницата в размер на 15.93%,
фиксирана за целия период на договора или в размер на 724.58 лева. Така общият
размер на кредита станал 4 074.88 лева, която ответникът се задължил да
върне на 36 броя месечни погасителни вноски от които 35 в размер на 113.19 лева
и 36-тата в размер на 119.23 лева – първата вноска с падеж 21.01.2017г., а
последната с падеж на 21.12.2019г. Кредитополучателят не е изпълнил
задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, поради което
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл.12, ал.2, от Общите
условия към договора, поради неплащане на две последователни месечни
погасителни вноски. Съгласно разпоредбата на чл.12 от Общите условия към договора,
при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, той дължи на
кредитодателя обезщетение за забава в размер на законната лихва, за всеки ден
на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. Така на длъжника била
начислена лихва за забава в размер на 261.67 лева за периода 21.07.2017г. до
01.04.2019г. По делото се признава от ищеца в исковата молба факта, че
ответникът по процесния договор за паричен потребителски кредит е извършил
плащания в общ размер на 681.06 лева.
На 19.02.2018г. бил сключен индивидуален договор за
цесия, ведно с Приложение № 1 от с.дата към рамков договор за цесия от
20.12.2016г., между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, по силата на който били прехвърлени от първото търговско
дружество на второто, вземанията по договор за потребителски паричен кредит №
2545980/20.12.2016г. срещу ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД,
ищецът изпратил до ответника уведомително писмо от 02.03.2018г., но същото не
било получено. Чрез ЧСИ било изпратено второ уведомително писмо от 11.12.2019г.
и уведомление за предсрочна изискуемост на вземания по договора, като същите са
били връчени на ответника по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК, надлежно
удостоверено от връчителя.
Тези уведомления са
приложени към исковата молба, като същите са били връчени на назначения на
ответника особен представител заедно с исковата молба и приложенията към нея,
видно от съобщението на л.62 от делото. Съдът намира за неоснователно
възражението на особения
представител на
ответника, че цесията не е редовно съобщена от предишния кредитор на длъжника и
тя не поражда действие за последния, поради което ищецът няма качеството на
кредитор спрямо К.К.. Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда, че
кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на
трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава
възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата на чл.12, ал.6 и
7 от общите условия към сключения договор, съгласно която кредиторът има право
да прехвърля, изцяло или частично, правата си по договора на трето лице като
впоследствие информира същия, като го уведоми писмено.
Няма законова пречка първоначалния
кредитор по договора да упълномощи цесионера да уведомява длъжници, както и да
преупълномощава трети лица за изпращане на уведомления за извършената цесия на
вземания по договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение № 137/02.06.2015г.
по дело № 5759/2014г. на ВКС и много други. В случая по делото е представено
пълномощно, от което е видно, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер,
от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. Уведомление приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,
ал.3 от ЗЗД, с което прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание
чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е и трайната съдебна практика – Решение №
3/16.04.2014г. на ВКС по т.дело № 1711/2013г. на 1 т.о., ТК, което е било
постановено по реда на предходния чл.290 от ГПК и други. Няма пречка и това
уведомление да се връчи на назначен от съда особен представител на длъжника,
тъй като получаване на уведомлението не е разпореждане със спорното право и
влиза в обема на представителната власт на същия по чл.29 от ГПК, като за него
не се и изисква изрично пълномощно. Поради гореизложеното съдът намира, че
цесията е редовно съобщена на длъжника и тя поражда действие за последния,
поради което ищецът има качеството на кредитор спрямо К.К..
От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява размерът на дължимите от
ответника парични суми за главница, договорна лихва и лихва за забава, които
съвпадат с претендираните от ищеца /лихвата за забава дори е претендирана в
по-нисък размер/. Съгласно експертизата, а и този факт се признава в исковата
молба от ищеца, до датата на цесията 19.02.2018г. ответникът е извършил
плащания на задълженията си процесния договор в общ размер на 681.06 лева, с
което първоначалният кредитор „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е приел, че
са погасени следните парични суми:
470.60 лева – главница по погасителни вноски от № 1 с падеж 21.01.2017г.
до № 6 с падеж 21.06.2017г.; 208.54 лева – договорна лихва по погасителни
вноски от № 1 с падеж 21.01.2017г. до № 6 с падеж 21.06.2017г. и 1.92 лева –
лихва за забава. Към датата на образуване на заповедното производство – 02.04.2019г.,
както и към момента на изготвяне на експертизата, остатъкът от задължението на
ответника по договор за потребителски паричен кредит № 2545980/20.12.2016г. е
2 879.70 лева – главница и 277.07 лева – договорна лихва за периода от
21.07.2017г. до 18.02.2018г. вкл., дължима по погасителни вноски от № 7 с падеж
21.07.2017г. до № 13 с падеж 21.01.2018г. изцяло и част от лихвата по
погасителна вноска № 14, изчислена до 18.02.2018г. и 370.31 лева - лихва за забава за периода от 22.07.2017г.
до 01.04.2019г. вкл. Съдът намира за неоснователно и възражението на назначения
особен представител на ответника, че клаузата за дължимост на възнаградителна
лихва по договора за потребителски кредит е нищожна, тъй като тази клауза
реално прикрива една неустойка за забава, а съгласно императивната разпоредба
на чл.33, ал.1 от ГПК при забава на потребителя кредиторът има право само на
мораторна лихва, каквато е начислил. Видно от процесния договор и
съдебно-счетоводната експертиза, договорения годишен лихвен процент е в размер
на 12.99%, а ГПР е 15.93%. Тези размери са изцяло в рамките на добрите нрави
съгласно практиката на ВКС и описаните в чл.19 от ЗПК ограничения, тъй като
далеч не надвишават нито 3-кратния, нито 5-кратния размер на законната лихва.
Договорната лихва е била предварително уговорена с ответника и той се е
съглакил с нея, като същата е включена в месечните погасителни вноски. Едва
след изпадане в забава на ответника, е начислявана лихва за забава, която е в
размер на законната, а и както бе посочено по-горе тя се претендира в по-нисък
размер от изчислената в съдебно-счетоводната експертиза.
Поради гореизложеното съдът намира искът за изцяло
доказан както по своето правно основание, така и по размер, поради което следва
да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите от 2 879.70
лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит №
2545980/20.12.2016г.; 227.07 лева – възнаградителна лихва за периода
21.07.2017г. до 19.02.2018г. и 261.67 лева – лихва за забава за периода
21.07.2017г. до 01.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 02.04.2019г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1914/2019г. по описа на РРС.
Поради произнасянето и уважаването на главния иск с
правно основание чл.422 от ГПК, съдът не следва да се произнася по евентуално
предявените обективно
съединени с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с
Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело
№ 1914/2019г. по описа на РРС, разноски в размер на 67.37 лева – заплатена
държавна такса за производството по делото и 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 1 388.44
лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждения на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, на назначения особен
представител и на редовно упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Д.К., с ЕГН: **********,
с регистрирани постоянен адрес:*** и настоящ такъв: гр.Русе, ул.”Панагюрище” №
28, че дължи на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, ЕИК *********, представлявано от Димитър Бориславов Бончев – член на
Съвета на директорите,
сумите от 2 879.70 лева /две хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и
седемдесет стотинки/, представляваща дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит №
2545980/20.12.2016г.; 227.07 лева /двеста двадесет и седем лева и седем
стотинки/ – възнаградителна лихва за периода 21.07.2017г. до 19.02.2018г. и
261.67 лева /двеста шестдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/ – лихва
за забава за периода 21.07.2017г. до 01.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 02.04.2019г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1914/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА К.Д.К., с ЕГН: **********, с регистрирани
постоянен адрес:*** и настоящ такъв: гр.Русе, ул.”Панагюрище” № 28, да заплати
на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, ЕИК *********, представлявано от Димитър Бориславов Бончев – член на
Съвета на директорите, сумата от 117.37
лева /сто и седемнадесет лева и тридесет и седем стотинки/ - направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 1914/2019г.
по описа на РРС, разноски за заплатена държавна такса за производството по
делото и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.Д.К., с ЕГН: **********, с
регистрирани постоянен адрес:*** и настоящ такъв: гр.Русе, ул.”Панагюрище” №
28, да заплати на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, ЕИК *********, представлявано от Димитър Бориславов Бончев – член на
Съвета на директорите, сумата от 1 388.44
лева /хиляда триста осемдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ - направени по настоящото дело разноски.
Съобщението за изготвеното решение и
препис от същото да се изпратят на ответника чрез назначения му особен
представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/