Р Е Ш Е Н И Е
№ 2069/20.11.2023г.
гр. Пловдив, 20.11.2023
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на двадесет и
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря Станка Журналова и
участието на прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдия
Матеева КАНД № 1988 по описа на съда
за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
И.Г.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. П., против Решение № 1211 от 05.07.2023
г., постановено по АНД № 20235330203582 по описа за 2023 г. на Районен съд -
Пловдив, I н.с., с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия
К № 4863423, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на Б., на основание чл. 189,
ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от ЗДвП.
С касационната жалба се претендира
отмяна на решението, поради неправилност и незаконосъобразност, включително и в
частта за разноските. Излагат се съображения, че районният съд не е изложил
мотиви, досежно възраженията на жалбоподателя по установяване на точното място
на заснемане на МПС с оглед наличието на пътен знак В26. Твърди се, че
първоинстанционния съд не е отговорил на релевираните от жалбоподателя доводи,
свързани с нарушение на процедурните правила при издаване на ЕФ. Според
касатора неправилно и необосновано съдът е приел за доказано соченото нарушение
за превишение на скоростта. Иска се от съда отмяна на решението на ПРС и отмяна
на оспорения ЕФ, издаден от ОД на МВР – Пловдив. Алтернативно се иска отмяна на
оспорваното решение и връщането му на друг състав на РС, поради липса на мотиви
и несъбиране на достатъчно доказателства, касаещи релевантни за извършеното
нарушение обстоятелства. Претендира се присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции,
съгласно представен списък.
Ответникът – ОД на МВР - Пловдив, в
писмено становище, чрез юрк. Б.оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение по отношение на размера на претендираното от
касатора адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура град Пловдив, дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на РС-Пловдив като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните и след преценка на събраните доказателства и
наведените касационни основания, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството пред районния
съд се е развило по жалба на И.Г.Б. срещу ЕФ серия К № 4863423, издаден от ОД
на МВР – Пловдив. С оспорения ЕФ, Б. е санкциониран за това, че на 13.05.2021 г.
в 09:36 ч. на Републикански път II-64, км. 49+800
в посока с. Труд, при ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч и
отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, МПС „ОПЕЛ ВИВАРО“, вид:
товарен автомобил с рег. № ***, се е движило със скорост 91 км/ч, при разрешена
скорост 60 км/ч, като е установена превишена скорост: 31 км/ч, при отчетен
толеранс – 3 км в полза на водача. Нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство „CORDON-М“2
MD 1196.
За да потвърди електронния
фиш, районният съд е приел, че по безспорен начин е установено авторството на
деянието, както и че процесният автомобил се е движил в зоната на действие на
забранителен знак със скорост, надвишаваща разрешената. Това обстоятелство,
според районния съд е установено по категоричен начин, чрез приложените по
делото доказателства – справка от БИМ, протокол от проверка на БИМ, писмо от
ОПУ – Пловдив и приложена схема за разположението на пътен знак В26. Първоинстанционният
съд е приел също, че мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния
ред в ЕФ и че нарушението безспорно е установено от приложения по делото
снимков материал от техническо средство. За същото е установено, че е
разположено, настроено и използвано, съгласно нормативните и технически
изисквания и е прието, че законосъобразността на ЕФ не се опорочава от
обстоятелството, че АТСС е поставено в работен режим с участието на човешки
фактор. Приета е за доказана връзката между представения снимков материал и
конкретното разполагане на АТСС. Районният съд е приел за несъществено обстоятелството,
че в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. не са
посочени номера на първо и последно статично изображение. По отношение на
размера на наложената глоба в мотивите на съдебния акт е посочено, че същият е
правилно определен съобразно чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Решението е правилно.
В същото са изложени подробни мотиви
относно законосъобразността на оспорения ЕФ. Фактите по делото са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението,
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Относно възражението на касатора, че в
решението не са изложени мотиви относно наличния в процесния пътен участък знак
В26, настоящият състав на
Административен съд - Пловдив намира за необходимо да отбележи следното:
От писмо изх. № 11-00-138/08.02.2022 г. на
директора на ОПУ – Пловдив, изпратено до РС – Пловдив, се установява, че пътен знак
В26 (60км/ч) е поставен във връзка с крайпътен обект Фабрика за парфюми и
козметика „Рефан“, като за обекта е проведена процедура по Наредба за специално
ползване на пътищата, като организацията на движение в района на пътната връзка
е изпълнена по одобрен проект, съгласуван с ОД на МВР, а от констативен
протокол от 04.10.2019 г. на комисия при АПИ – ОПУ – Пловдив, проектът е
изпълнен в съответствие със съгласувания от ОПУ – Пловдив технически проект по
част „Пътна“. В подкрепа на горното е и представената схема към писмото схема
на път II-64, посока
гр. Пловдив – с. Труд, както и снимков материал.
Цитираният знак В26 (по арг. от чл. 47, ал.
3 от ППЗДвП) е от категорията на знаците, въвеждащи забрана - за движение със скорост, по-висока от
означената, а поставянето или промяната на пътните принадлежности се извършва
от юридическите и физически лица, стопанисващи пътя, чрез проект, утвърден от
компетентните органи (чл. 6, ал. 1, т. 2 от ППЗДвП). Съобразно разпоредбата на
чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата
с пътни знаци, пътните знаци и други средства за сигнализиране на пътищата се
поставят при спазване изискванията на наредбата по силата на проект, изработен,
съгласуван и одобрен при спазване изискванията на Наредба № 1/2001 г. за
организиране движението по пътищата. Според нормите на последната, за организиране
на движението по пътищата се изготвят генерални планове за организация на
движението в населените места и проекти за организиране на движението извън
границите на населените места, които се одобряват съответно от: изпълнителния
директор на ИА „Пътища“, директора на съответното пътно управление и кмета на
съответната община. Следователно, поставянето на пътни знаци се обуславя от ред
административни процедури, които следва да приключат с издаване на окончателен
административен акт, какъвто не е предмет на оспорване в настоящото съдебно
производство, а и не се твърди, че такъв някога от някого е бил оспорен.
Предвид факта, че знакът безспорно е
поставен по указание на органите на ОД на МВР – Пловдив, като проектът е
изрично съгласуван с ОПУ – Пловдив; предвид факта, че в Протокол рег. № 1030р-14011/15.05.2021
г. е отбелязано наличие на пътен знак за ограничение В26 и общо ограничение на
скоростта - 60 км./ч., и факта, че, именно на това място е поставено АТТС, то
безспорно за крайпътния проект и пътната връзка е издаден административен акт,
одобрен от съответния стопанин на пътя - ОПУ – Пловдив.
На следващо място, от представените по
делото доказателства, се установява, че процесният участък от пътя е част от
републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал. 2 от
Закона за пътищата
(републикански път II-64 Карлово – Пловдив) и съгласно чл.
19, ал. 1, т. 1 от същия
закон, се управлява от Агенция „Пътна инфраструктура“, като в ал. 2 е посочено,
че управлението включва: оперативно планиране на изграждането - проектиране и
строителство, и поддържането на пътищата; организиране, възлагане, финансиране
и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането,
управлението, ремонта и поддържането на пътищата; организиране и осъществяване
защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите
на пътя и др. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал.
2 от ЗДвП, лицата,
които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да
осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, като за организиране на
движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна
маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се
поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща
пътя, при условия и по ред, определени с наредба. Поддържането на пътя,
съгласно чл. 47, ал.1 от ППЗП, включва полагането на системни
грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и
осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности.
Освен разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал.
2 от ЗДвП
съществуват и множество други нормативно регламентирани дейности за
собствениците, които те следва да изпълнява: съгласно чл.
6, ал. 1 от ППЗДвП,
юридическите и физическите лица, които стопанисват пътя, са длъжни: да поставят
или да променят принадлежностите на пътя само по проект, утвърден от
компетентните органи; да поддържат организацията на движението така, както е
определена и съгласувана от компетентните органи; да вземат своевременно мерки
за отстраняване на препятствията по пътя и за осигуряване на условия за
безопасно движение. Съгласно чл. 2 от Наредба №
1/17.01.2001 г. за „Организиране
движението по пътищата“, организирането на движението трябва да осигурява бърз,
безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари; удобство на участниците в
пътното движение; пълна и достоверна информация на участниците в пътното
движение за пътно-транспортната обстановка. За организиране на движението по
пътищата се използват самостоятелно или съчетани помежду си пътна маркировка,
пътни знаци, светлинни сигнали и други средства за сигнализиране и обзавеждане
на пътя, като стопанинът на пътя възлага проектирането на организацията на
движението и отговаря за изпълнението и поддържането й в съответствие с проекта
/чл.4/.
Впрочем, въпросът относно редовността на
поставяне на пътния знак, неспазването на който представлява констатираното
нарушение, излиза изцяло извън предмета на настоящото производство.
Неоснователно
се явява и възражението, свързано с представената снимка от разположението на
АТСС по чл.10 ал.3 от
Наредба № 8121з-532/2015 г.,
както и че не е безспорно установено, че засечената скорост е била отчетена в
зоната на действие на пътен знак В26. Въпросната разпоредба изисква
съпровождане на протокола за използване на АТСС със снимка от разположението на
уреда, каквато в случая е приложена, без да въвежда конкретни изисквания към
същата. В тази насока и посоченото, че от снимката на техническото средство не
може да се определи разстоянието му до заснетия автомобил, не може да бъде възприето
като основателно възражение, доколкото предназначението на временно
разположеното на пътя техническо средство е да засича движещи се автомобили.
Отделно от това, видно е, че е изпълнено изискването на чл. 189, ал.8 от ЗДвП и в съпроводителното писмо на ОД МВР
Пловдив по изпращане на преписката в районния съд е посочено разположението на
техническото средство с точни географски координати, които впрочем са видни и
от снимковия материал на заснетия автомобил.
Неоснователно
е възражението и относно липсата на обвръзка между представената снимка на
автомобила и протокола за използване на АТСС, предвид липсата на отразени в
протокола номера на първо и последно статични изображения. Действително е
налице липса на описан реквизит по протокола, но последното не съставлява
съществено нарушение на процедурата по установяване на нарушението, защото е
видно от съдържанието на снимката на автомобила, че в същата е отразен номера
на техническото средство, което е извършило заснемането, съвпадащ с номера,
отразен в протокола, както и на датата, мястото, локацията и часовия диапазон
на осъщественото заснемане, което категорично обвързва това изображение с
осъществяваната с описаното в протокола техническо средство работа на датата 13.05.2021
г. Тоест, налице е пълно съвпадение на данните, залегнали в протокола по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/2015 г. и
тези по снимката на автомобила.
Изложеното до тук налага да се приеме, че
обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд, като валидно,
допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лв., на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредба за правната
помощ.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 1211 от 05.07.2023 г., постановено по АНД № 20235330203582 по описа за 2023
г. на Районен съд - Пловдив, I н.с.
ОСЪЖДА И.Г.Б. с ЕГН **********,***,
да заплати на ОД на МВР - Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.