№ 91
гр. гр.Н., 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20222150100002 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от З. Ц. Ц., ЕГН **********, гр. Н.
чрез адв. Д. М., АК гр. П., със съдебен адрес: гр. П., бул. „П.ш.“ № **, ет. *,
ап. * против „Б.е.д.к.“ ООД, ЕИК ****, гр. С., ул. „Н.“ № **, ет. *. Ищцата
сочи, че е страна по сключен между нея и дружеството Договор за кредит №
MAX_300785090/ 16.07.2021г. Съгласно посочения договор Ц. следвало да
върне на дружеството сумата от 672.00лева при предоставени 600.00лева, при
ГПР 34.40% и ГЛП 31.07%, което следвало да стане на осем вноски. По чл.10
от договора, ищцата следвало да заплати допълнителни услуги - „Бързо
разглеждане на искането за кредит“ в размер на 151.20 лева и „Експресно
обслужване по кредит“ в размер на 241.84 лева. Ц. счита, че клаузите за тези
две допълнителни услуги са нищожни поради противоречие с добрите нрави -
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради това, че са сключени при нарушение на
нормите на чл. 10а, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и
по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. В защита на това излага и следните съображения. На
първо място, възможността за събиране от потребителя на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, била
регламентирана в разпоредбата на чл. 10a, ал.1 ЗПК. Законът не допускал
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита - чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, били част от
възнаграждението за предоставения заем, като начисляването на същите
довело до заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ
лимит на годишния процент на разходите.
Услугите за „бързо разглеждане на искането за кредит“ и „динамично
плащане“ по своята същност били дейности по управление на кредита.
Улеснената процедура за получаване и разглеждане на кредита, предвиждаща
заплащането на допълнителни парични средства, не представлявало
1
предоставяне на допълнителна услуга, поради липсата на насрещно
задължение за кредитора. Така се нарушавал чл. 10a, ал. 2 ЗПК. Наред с това
посочените възнаграждения следвало да са включени в годишния процент на
разходите - чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговаряне им като отделно
възнаграждение водело до заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК,
ограничаваща размера на ГПР. Сочи се нормата на чл.21, ал.1 от ЗПК
обявяваща за нищожна всяка клауза в договора за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, каквато
била и посочената.
На следващо място се твърди накърняване на принципа на „добрите
нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1 пр. 3 от ЗЗД. Сочи се съдебна практика. По
процесния договор се стигнало до значителна нееквивалентност на
насрещните престации, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел
извличане на собствена изгода на кредитора.
Твърди се, че така регламентираните допълнителни услуги в Договор
за кредит с номер МАХ З00785090 от 16.07.2021г., наименувани „Бързо
разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично плащане“ са нищожни
като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143
от ЗЗП. Цитира се разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Засегнато било и
правилото на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Нарушени и заобиколени били съображение
26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити, съотв.
чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Договорено било още едно допълнително
възнаграждение в размер близък до размера на отпуснатия кредит, което
водело до неравноправност по смисъла на чл.143, т. 5 от ЗЗП. Целта била
неоснователно обогатяване на кредитора. Още веднъж се сочи, че е нарушена
и разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК. Поради невключване на уговорките за
заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният
не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение размер и това било заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите.
Отново се сочи съдебна практика.
Нарушено било и правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - договорът
трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
Обосновава се компетентността на Районен съд гр. Н..
Претендира се да се постанови решение, с което да се приеме, че са
налице пороци, обуславящи нищожността на клаузите съдържащи се в чл.10
ал.1 и чл.10 ал.2 от Договор за кредит с номер МАХ_300785090 от
16.07.2021г., регламентиращи допълнителни услуги наименувани „Бързо
разглеждане на искането за кредит“ в размер на 151.20 лева и „Експресно
обслужване по кредит“ в размер на 241.84 лева, поради противоречие с
добрите нрави /чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/ и поради това, че са сключени при
неспазване на нормите на чл.10а, чл. 11 ал.1 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.
22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства.
2
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответникът
„Б.е.д.к.“ ООД, ЕИК ****, гр. С., ул. „Н.“ № **, ет. *, депозира писмен
отговор. На първо място се сочи, че уговорената възнаградителна лихва не
противоречи на добрите нрав, на общоприети житейски норми на
справедливост и добросъвестност , както и на правилата за поведение в
обществото. Принципът на доброволност по чл. 9, ал. 2 от ЗЗД и
евентуалното противоречие с тези принципи, можело да доведе до
противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Тази преценка, също така, следвало да се
прави през призмата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Там бил определен максималния
размер на ГПР , а възнаградителната лихва била част от ГПР. Ако размерът й
не нарушавал правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то не се нарушавали и
добрите нрави. Сочи се съдебна практика. Неоснователно било твърдението,
че клаузите „бързо разглеждане“ и „експресно обслужване“ не
представлявали заобикаляне на закона. Спазено било изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. Неоснователно било твърдението, че размерът на ГПР не
бил определен съгласно изискването на закона. Двете вземания за „бързо
разглеждане“ и „експресно обслужване“, не били предпоставки за отпускане
на кредита, а се заявявали само от клиента. Същите били посочени и в
стандартния европейски формуляр и ищцата знаела за тях. Моли се за
отхвърляне на иска. Претендират се разноски. Представят се писмени
доказателства.
В съдебно заседание ищцата не се явява. Предявеният иск се
поддържа с изрична молба от адв. Д. М., АК гр. П.. Претендира се осъждане
на ответника да заплати направените по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Ответникът „Би едн Джи Кредит“ ООД, гр. С. не изпраща
представител за участие в съдебното заседание.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл.235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
правна и фактическа страна следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Страните не спорят , че на 16.07.2021г. между „Б.е.д.к.“ ООД, гр. С. и
З. Ц. Ц., гр. Н. е бил сключен Договор за кредит с № MAX _300785090.
Дружеството, в качеството му на кредитор, е предоставило на
кредитополучателя Ц. сумата от 600.00лева. Ищцата не спори, че е подписала
процесния договор, че е получила сумата и се е задължила да я върне в срока
и при условията заложени в съглашението. Страните са постигнали съгласие
това да стане за срок от осем месеца , като всяка погасителна вноска да бъде с
размер по 84.00лева, при уговорен ГЛП от 31.07% и ГРП от 34.40%. В чл. 10,
ал. 1 от договора е посочено, че кредитополучателят при кандидатстването за
кредит изрично бил изявил желание за бързо разглеждане на искането му за
кредит при условията на т. 7.3 от раздел V от Общите условия. В изр. второ
на посочената алинея е уговорено, че паричната сума за бързо разглеждане на
искането за кредит е в размер на 151.20лева и е дължима на равни части през
периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска
от погасителния план по кредита, заложен в договора. Наред с това в чл. 10,
ал. 2 от договора се сочи, че при кандидатстването си за кредит
кредитополучателят изрично е заявил желание за експресно обслужване по
3
своя кредит при условията на т. 7.4. от Раздел V от Общите условия , което
обезсилвало действието на чл. 7 от договора. Кредитополучателят следвало да
осъществява контакт с кредитора на специален безплатен телефон *********,
на който щял да бъде обслужен приоритетно. Уговорено било паричната сума
за експресно обслужване по кредита да е в размер на 241.84лева, и е дължима
на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една
погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.
След добавяне на тези две суми, месечната погасителна вноска е определена
на 133.13лева. В чл. 11 е посочено, че при пълно предсрочно погасяване на
кредита кредитополучателят дължи плащане на цялата сума за бързо
разглеждане на искането му за кредит, в случай, че е изявил желание да се
ползва от него.
Настоящият състав намира предявеният иск за основателен и доказан.
Ищцата З. Ц. Цонев е „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива
стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, а в случая като физическо лице му е
предоставена „финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
Налице са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 на ЗЗП- за
такава се счита всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а
различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени
в 20 точки на ал. 2. Двете услуги – бързо разглеждане на искане за кредит и
експресно обслужване на кредита, представляват уговорки заобикалящи
разпоредби на ЗПК. На първо място е нарушена нормата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, забраняващо ГПР да бъде по- голям от петкратния размер на законната
лихва. Посочените услуги в двата пакета, по същността си не представляват
каквато и да било услуга. Потребителят не е получил нищо срещу
заплатеното възнаграждение, т.е. заобиколена на разпоредбата на закона,
което е довело до оскъпяване на кредита, без да има насрещна престация от
страна на кредитора. Наред с това чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично указва, че
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Двете такси за именно такива
плащания, които са довели до оскъпяване на вземането, като Ц. е следвало да
заплати посочените възнаграждения в нарушение на тази забрана. Няма
основание Ц. да бъде третирана по различен начин спрямо останалите
кредитополучатели на дружеството. Законът за потребителския кредит сочи,
че има за цел да осигури защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредит. С посочените две уговорки тази цел
не само не е изпълнена, а напротив – нарушена е във вреда на Ц.. Нормата на
чл. 21, ал. 1 от ЗПК изрично указва, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. Настоящият състав намира посочените чл. 10, ал. 1
и чл. 10, ал. 2 от Договор за кредит № MAX_300785090/ 16.07.2021г. за
нищожни, като договорени в нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, чл. 19, ал. 4
от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, което на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД води до
извода за основателност на исковата претенция. Основателно е и твърдението
за накърняване на принципна на „добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1
4
от ЗЗД. В Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр.д. № 5477/ 2007 г., ВКС, V г.
о. е посочено, че „Когато се преценява дали една сделка противоречи на
добрите нрави съдът не може да се ограничи само до нейното формално
съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали
последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите
житейски норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката
и съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до
неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице
очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има
основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и
накърнява добрите нрави.” Ответникът е нарушил добрите нрави при
сключване на договора с ищцата. Отпуснатата искова сума е в размер на
600.00лева, като е определена лихва в размер на 31.07% и ГПР в размер на
34.40%, които като стойност се явяват немалки за посочената сума, но наред с
това ответникът е ангажирал и изплащане на сумите 151.20лева бързо
разглеждане на искането за кредит и 241.84лева експресно обслужване на
кредита. Посочените суми не става ясно как са определени, съвкупно
представляват над ½ от отпуснатата заемна сума и се явяват средство за
допълнителна печалба за кредитора, което води до явна несправедливост в
отношенията между ищцата и дружеството. Дружеството се е възползвало от
позицията си на икономически по – силна страна, като е сключило договор с
Ц., но при явно утежнени за нея условия, довели до поемане на допълнителни
задължения от страна на ищцата.
С оглед изхода на спора, следва ответникът да бъде осъден да заплати
направените от ищцата разноски по делото. З. Ц. Ц. е заплатила сумата от
100.00лева за дължимата държавна такса. Ищцата е поискала да се заплати
сумата от 600.00лева – по 300.00лева за обявяване на нищожност на чл. 10, ал.
1 от Договор за кредит № MAX_300785090/ 16.07.2021г. и чл. 10, ал. 2 от
Договор за кредит № MAX_300785090/ 16.07.2021г. В представения договор
за правна защита и съдействие се сочи, че предоставената правна помощ е по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че
възнаграждението на защитника не може да бъде по – ниско от размерите
посочени в Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
дължимото възнаграждение за производства с материален интерес до
1000.00лева е 300лева ( ред. ДВ бр. 68/ 2020г.). В случая материалният
интерес се определя от материалния интерес по правния спор, а не от броя на
предявените искове. Следва да се отбележи, че исковата молба не сочи да има
повече от един предявен иск, а един за обявяване нищожността на две от
съглашенията по договора, с общ размер 393,04лева. В случая е налице едно
договорно правоотношение, от което произтича и облигационната връзка
между страните. Въпреки това следва да се уважи искането на ищеца за
присъждане на възнаграждение в размер на 600.00лева. Посочената в
наредбата сума е само минималния размер на дължимото възнаграждение , а
от страна на ответника няма направено възражение за прекомерност на
претендираната сума. Следва ответната страна да бъде осъдена да заплати на
адв. Д. М. сумата от 600.00лева възнаграждение за предоставената на ищцата
правна помощ.
Воден от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК,
Н.ският районен съд
5
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, по иск на
З. Ц. Ц., ЕГН **********, гр. Н., кв. „К.“ № ***, ет. *, ап. **, действаща чрез
адв. Д. М., АК гр. П., със съдебен адрес: гр. П., бул. „П.ш.“ № **, ет. *, ап. *
против „Б.е.д.к.“ ООД, ЕИК ****, гр. С., ул. „Н.“ № **, ет. * клаузите на чл.
10, ал. 1(„Бързо разглеждане на искането за кредит“ за сумата в размер на
151.20 лева) и чл. 10, ал. 2(„Експресно обслужване по кредит“ за сумата в
размер на 241.84 лева) от Договор за кредит № MAX_300785090/ 16.07.2021г.,
сключен между ищцата и ответника, поради противоречие със закона и
добрите нрави.
ОСЪЖДА „Б.е.д.к.“ ООД, ЕИК ****, гр. С., ул. „Н.“ № **, ет. * да
заплати на З. Ц. Ц., ЕГН **********, гр. Н., кв. „К.“ № ***, ет. *, ап. **
сумата от 100.00лева разноски за водене на делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, „Б.е.д.к.“ ООД, ЕИК
****, гр. С., ул. „Н.“ № **, ет. * да заплати на адв. Д. В. М., гр. П., бул. „П.ш.“
№ **, ет. *, ап. * , сумата от 600.00лева възнаграждение за предоставената на
ищцата безплатна правна помощ по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6