№ 505
гр. С., 06.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова
Въззивно гражданско дело № 20242200500446 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Дружеството въззивник „Водоснабдяване и канализация - С." ООД,
редовно призовано, се представлява от процесуален представител по
пълномощие адв. М. П. АК С., редовно упълномощен за настоящата
инстанция и приет от днес.
Въззиваемото дружество „Енерджи лайф трейд" ЕООД, редовно
призовано, се представлява от процесуалния си представител по закон
управителят А.А. и от процесуален представител по пълномощие адв. Г. Х. АК
С., редовно упълномощен за настоящата инстанция и приет от по-рано.
Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, първо искам да направя едно искане
за спиране на делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК. Представям
входиран сигнал до прокуратурата, който е подаден вчера във връзка с
предоставяне информация за „В и К“ и молба да връчена призовка на лицето
Т.Ч.Т. във връзка с провеждане на следствени действия по следствена поръчка
на ОП – П.. Понеже не знаем за какво става въпрос, радвам се, че г-н А. е тук,
ако може той да внесе някаква яснота за какво се води производството. Иначе
предоставям на съда да прецени.
Адв. Х.: Аз не знам какво съдържат писмото и сигнала, но не е налице
основание за спиране на производството, тъй като прокурорската проверка не
е акт, който е свързан с изхода на делото и няма отношение към произнасянето
на съда. Така, че моля да не се уважава искането за спиране. Не са налице
основания за такова спиране и моля да се даде ход на делото по подадената
въззивна жалба.
Управителят А.: Не съм запознат, не съм викан за нищо. Сега разбирам
1
от съда, че има такова искане.
Съдът, след като изслуша страните и се запозна с представения от адв.
П. сигнал и писмо от ОП С. за изпълнение на следствена поръчка във връзка с
досъдебно производство № 263/23 г. на Окръжен следствен отдел при ОП – П.
намира, че не са налице условията визирани в чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК за
спиране на настоящото производство, на които се основава в своето искане
адв. П.. Изискването на ГПК е разкриване на престъпни обстоятелства в хода
на разглеждане на гражданското дело. Такива в случая не са разкрити, а е
налице подаден сигнал от „В и К - С." ООД до ОП – С. във връзка с
изискване на информация относно производство, водено в ОП – П.. Със
сигнала е искано образуване евентуално на нова преписка по посочени
фактури, част от които действително са и тези предмет на настоящото
производство и искане за евентуално обединяване на преписките. От
представените документи и от изявлението на адв. П. не става ясно какъв е
предмета на образуваното в ОП - П. досъдебно производство. Съдът не може
да приеме, че то касае обстоятелства, които са предмет на настоящото
гражданско дело, за да приложи цитираната разпоредба на ГПК. От друга
страна не е налице и условието на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК, която пък изисква
висящност пред съд на преюдициален спор. С оглед изложеното съдът намира
искането за неоснователно като такова ще го остави без уважение.
Ръководен от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. П. за спиране на
производството по в.гр.д. № 446/2024 г. по описа на СлОС на основание чл.
229 ал. 1 т. 5 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Определението не подлежи на обжалване.
Поради липса на процесуални пречки и при условията на чл. 142 ал. 1 от
ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на дeлото и го докладва.
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №507/10.06.2024г. по
гр.д. №4377/2023г. на С.ски районен съд, с което е признато за установено, че
„Водоснабдяване и канализация - С." ООД дължи на „Енерджи лайф трейд"
ЕООД, гр. П., на основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.327 ТЗ, вр.
79, ал.1 от ЗЗД и чл.309а, ал.1 ТЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД следните суми: сумата
от 15850,92лв. - главница, представляваща незаплатена цена за доставени
стоки - ел. материали и ел. оборудване, за които е издадена фактура
№5/09.12.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на
2
заявлението по чл.410 ГПК - 05.09.2023г. до окончателното й изплащане;
сумата от 4608,25лв. - мораторна лихва за периода 10.12.2020г. - 05.09.2023г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК №1949/07.09.2023г. по ч.гр.д. №3581/2023г. на СлРС; сумата от
14053,44лв. - главница, представляваща незаплатена цена за доставени стоки -
ел. материали и ел. оборудване, за които е издадена фактура №13/11.01.2021г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК - 20.09.2023г. до окончателното й изплащане; сумата от 4033,68лв.
- мораторна лихва за периода 12.01.2021г. - 20.09.2023г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№2021/21.09.2023г. по ч.гр.д. №3723/2023г. на СлРС; сумата от 12982,32лв. -
главница, представляваща незаплатена цена за доставени стоки - ел.
материали и ел. оборудване, за които е издадена фактура №17/11.02.2021г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК - 09.10.2023г. до окончателното й изплащане; сумата от 3704,33лв.
- мораторна лихва за периода 12.02.2021г. - 09.10.2023г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№2149/11.10.2023г. по ч.гр.д. №3967/2023г. на СлРС. С решението са
присъдени разноски на ищцовото дружество в заповедното производство и в
исковото производство. С решението са присъдени разноски на ищцовото
дружество в заповедното производство и в исковото производство.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
производство „Водоснабдяване и канализация - С." ООД и с нея се обжалва
посоченото решение изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от насрещната страна - „Енерджи лайф трейд" ЕООД, гр. П., отговарящ на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
С определение от з.з. от 18.09.2024 г. съдът е приел въззивната жалба за
редовна и допустима и е изготвил подробен доклад на същата и на постъпилия
отговор.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени
искания за въззивната фаза на производството.
Определението е връчено на страните.
Адв. П.: Поддържам въззивната жалба. Няма да правя други
доказателствени искания, няма да соча нови такива.
Адв. Х.: Уважаеми съдии, от името на моя доверител оспорвам
подадената жалба по съображенията, които са посочени в отговора. Няма да
правя доказателствени искания. Няма да соча доказателства пред въззивната
инстанция.
С оглед липсата на доказателствени и процесуални искания, съдът
намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
3
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.
ДАВА ХОД на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
Адв. П.: Почитаеми окръжни съдии, моля въззивната жалба да бъде
уважена, като подробни доводи и и съображения съм развил в нея. В
днешното с.з. ще структурирам изложеното съвсем накратко, като ще се
опитам да направя коментари на подадения отговор на въззивната жалба,
защото останах с впечатлението, че колегата Х. не е разбрал точно смисъла на
въззивната жалба. Не считам, че девет страници съдържат преразказ на
атакуваното решение. Въззивната жалба е структурирана по следния начин:
На първо място в нея е посочено каква е била исковата претенция, какви
доказателства са събрани по делото във връзка с разпределената от съда
доказателствена тежест, каква фактическа обстановка е възприел съдът и на
база на приетото от съда какви правни изводи е извел. В отделна част съм
посочил кои от доказателствата не са били взети предвид от решаващия съд, за
да може да приеме фактическата обстановка в нейната пълнота и поради това
свое действие или бездействие как се е структурирало самото съдебно
решение и какви пороци има. Продължавам да твърдя, че самата конструкция
на съдебното решение е изградена на грешна основа. Както в исковата молба,
така и в отговора на въззивната жалба, така и в атакуваното съдебно решение
се твърди, че дружествата са в трайни търговски отношения и това е основния
текст, от който въззиваемата страна - ищцова в първоначалното производство,
черпи своите права. Не мога да се съглася с изложеното в отговора, че е
лишено от всякаква житейска логика „В и К“ да приема стока за хиляди
левова без тя да е била заявена за доставка. Това вмъкване е много точно и ще
се опитам да обясня защо е направено. То е направено защото ищцовата
страна, както и свидетелите, които тя е пожелала да бъдат допуснати и
разпитани в процеса заявяват, че всички доставки се извършват по имейл или
по телефон. От представените по делото доказателства, обаче, странно защо
не е представена нито една заявка. Освен, че няма представени заявки от
извършените съдебно-счетоводни експертизи се установява, че преди
процесните фактури между страните не е имало никакви отношения, още по-
малко пък трайни. В една от съдебно-счетоводните експертизи е установено,
че фактура № 5 от 09.12.2020г. не е осчетоводявана нито в счетоводството на
ищцовото дружество, нито в счетоводството на ответното, като заявявам, че в
ответното дружество фактури не са представяни изобщо. При липса на такива
доказателства остава учудване на каква база са установени трайните
търговски отношения, защото установяването точно на такива трайни
търговски отношения са в основата на решаване на спора. А тези трайни
търговски отношения – тяхното установяване беше поставено в
доказателствена тежест на ищцовата страна. По този начин след като съдът по
някаква причина е приел, че има трайни търговски отношения и че е
4
приложима разпоредбата на чл. 292 ал.2 от ТЗ е приел, че има сключени
договори. Само, че тази разпоредба е приложима само ако е приложима и
разпоредбата на ал. 1 от същия текст, а именно че има трайни търговски
отношения. Продължавам да твърдя, че от събраните по делото доказателства
няма нито едно, което да сочи такива трайни търговски отношения, ако
изключим доставките по тия три фактури, които са по настоящото
производство, които са направени на 01.12., на 03.12. и на 9.12.2020г., тоест в
една седмица на м.12. на 2020 г. Поради липса на трайни отношения не може
да се приложи разпоредбата на ал. 2. Следователно не можем да приемем, че
между страните има сключен договор. В тази връзка по никакъв начин не би
следвало да бъде приложена и разпоредбата на чл.326 ал. 2 от ТЗ, която също
е ползвана от ищцовото дружество и възприета от решаващия съд, че ако
цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена - се смята, че
страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на
сключване на продажбата на същия вид стоки. Да, но и тази разпоредба се
прилага, ако е приложима разпоредбата на чл. 326 ал. 1 от ТЗ, която казва, че
цената се определя при сключване на договора. Само че, както стана ясно, в
това производство сключване на договор не е доказано. Твърди се, че има
предаване на стока на склададжията. Само, че трябва да се отговори на
въпроса склададжията попада ли в категорията на лицата, които имат
правомощия да задължават ответното дружество - дружеството въззивник,
със своите действия. И след като не е приложима разпоредбата на чл. 292 ал. 2
от ТЗ, то това, което е оставено при склададжията със сигурност следва да се
приеме като прието на съхранение до връщането на търговеца. Първата
реакция на представляващия търговското дружество „Водоснабдяване и
канализация – С.“ е предприета след получаване на заявление за плащане -
парично задължение, по което той е направил категорично възражение, че
такива пари не се дължат. С оглед на изложеното и на събрания
доказателствен материал считам, че между страните няма трайни търговски
отношения. Между тях никога не е бил сключван договор за продажба на
процесното имущество, дори една от фактурите не е осчетоводена в
дружеството на ищеца. И като крайно обобщение и извод на всичко казано
исковите претенции по първоначалното производство е логично да бъдат
приети като неоснователни. Точно тия наши виждания по въпроса и изводи
мотивираха нашия интерес да подадем въззивната жалба. Във връзка с
изложеното в днешното с.з. моля същата да бъде уважена, исковите претенции
отхвърлени като неоснователни, както и да ни бъдат присъдени направените
разноски по настоящото производство. Представям пълномощно за
настоящото производство, в което е включено адвокатското възнаграждение
като разписка, както и списък на разноските. Ще Ви представя и две
определения на ВКС, който разглежда трайни търговски отношения по
граждански път, за да бъдат налице.
Адв. Х.: Уважаеми съдии, ще Ви моля да отхвърлите въззивната жалба и
да оставите в сила решението на първоинстанционния съд, което е правилно.
5
Макар че в жалбата не се сочи какви са точно пороците водещи до
неправилност на това решение, а е направено едно чисто формално
позоваване на ГПК - атакува се някакво неправилно решение, то аз мисля, че
не е налице нито един от пороците водещи до неправилност. Тоест решението
нито противоречи на материалния закон, нито са допуснати процесуални
нарушения при неговото постановяване, нито пък е необосновано с оглед
изводите, които са направени на база събраните доказателства по делото.
Безспорно е установено, че страните по спора са търговци, че сделките, които
те са сключили са търговски. Тя не е една, те са три. Тук не се касае за
периодични доставки, които са извършени по един и същи договор, макар и в
рамките на един и същи месец декември 2020 г., а се касае за три отделни
доставки. Доколкото ТЗ не поставя никакво изискване относно форма за
действителност на този вид сделки, то формата за действителност е устна. Но
по делото са представени доказателства, от които се установява сключването и
изпълнението на търговската сделка. Това не са фактурите, както се твърди
във въззивната жалба, а това е протоколът за предаване на стока, в който са
посочени - във всеки един от трите протокола, са посочени фактурите на база,
на които този протокол е издаден. Протоколът, като писмено доказателство,
което носи подписа на търговски помощник на ответника в иска по чл. 422
ГПК не е бил оспорен. Той е бил приет. И като доказателство по делото този
протокол установява, че всъщност търговски помощник, който има право да
сключва сделки, които обикновено се сключват в дейността на търговеца, е
могъл да сключи такава сделка. И не само, че е сключил сделката, той е приел
стоките, за което се е подписал и този подпис не е оспорен. От друга страна
чисто юридически договорът за търговска продажба не е реална сделка, за да
се иска предаването на вещта или стоката. Но по делото е установено както
наличието на воля за сключване на този договор за доставка на стока, така и
предаването на тази стока и нейното получаване от купувача.
Неосчетоводяването на издадените фактури от купувача не може да бъде
аргумент за липса на сключена търговска сделка, доколкото счетоводството на
страните не може да служи безспорно като основание за доказване
сключването на сделка, а и доставчикът не може да принуди получателя на
доставката – купувача, да осчетоводи или да не осчетоводи определена
фактура. Практиката както на Върховния съд така и примерно на съда на ЕС
по повод на делата, свързани с доставки на стоки, е еднозначна, че
неосчетоводяването на стока при длъжника не може да служи като
доказателство за липса на сключен договор или за липса на осъществена
доставка. С оглед на това обстоятелство счетоводната експертиза освен, че е
изяснила единствено включването или невключването на фактурата в
съответните счетоводни книги на доставчика и на купувача, не е изяснила
въпроса дали счетоводството е редовно водено или не, а съгласно правилата на
ГПК записванията в счетоводните книги се преценяват с оглед на всички
останали събрани доказателства по делото. Тези доказателства сочат - както
сключването на сделката, така и нейното изпълнение, чрез доставка на стоката
6
на купувача в мястото на доставка. Относно това дали отношенията са били
трайни или не, аз предполагам, че са представени две решение само на І-во
Т.О. на ВКС и то решения от 2017 - 2018 г., в които не се потвърждава тезата,
която беше изложена от колегата, а именно че отношенията не били
дълготрайни защото имало три фактури в рамките на един и същи месец. Ако
това са тези две решения, а те не задължителни за съда по чл. 290 ГПК, то
логиката на тези две решения е, че дълготрайни търговски отношения има
тогава, когато страните са установили в практиката си нееднократни, а
няколкократни отношения, които са свързани с предмета на дейността им. Не е
задължително в тези отношения да се касае за доставка на един и същ вид
стоки, а само за отношения между търговци, които продължават за по-дълъг
период от време. С оглед на това безспорно от трите фактури, които са
представени и от протоколите, които установяват получаването по фактурите
стоки от страна на „В и К“, че такива дълготрайни отношения има. В тази
връзка не може чл. 326 от ТЗ да се тълкува във вр. с чл. 292 ал. 2 от ТЗ, тъй
като са различни хипотезите на двете правни норми. От събраните по делото
доказателства, според мен, по безспорен начин се установява както наличието
на дълготрайни търговски отношения, които налагат приемането на
установената презумпция в ал 2, се счита, че сделката е приета незабавно след
узнаването за нея и длъжника не се противопостави, така и наличието на
хипотезата на чл. 326 от ТЗ относно задължението за плащане по доставена
стока, която е приета от купувача. С оглед на това мисля, че решението на
първоинстанционния съд е обосновано, тъй като направения извод за
установителен иск отговаря на събраните по делото доказателства. А с оглед
на неоспорените доказателства по делото и приемането им от страна на
ответника в първоинстанционното производство, според мен, може да се
смята за доказано и обстоятелството както за сключването и доставката на
стоката, така и неизпълнението на задължението на купувача да плати, което
не е опровергано в производството и не са представени доказателства за
плащане на сумата. Моля уважаемият съд да отхвърли въззивната жалба да
потвърди първоинстанционното решение с последиците предвидени в закона.
Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като
твърдя, че независимо от невлезлите в сила текстове на ГПК относно
възнаграждението, фактическата и правна сложност на делото, както и
характерът на производството, извършените процесуални действия не
обосноват такъв размер на адвокатското възнаграждение, включително с оглед
определените минимални размери по Наредба № 1/2004 г. на Висшия
адвокатски съвет. Право на съда е да прецени, с оглед на фактическата и
правна сложност на делото, какви са взаимоотношенията между страните
правилността на това възнаграждение. Аз пък ще моля в случай, че не бъде
уважена жалбата, а бъде отхвърлена и се потвърди решението, на моя
доверител да бъде присъдена сумата от 1000 лв., за което представям
доказателства, в това число и адвокатско възнаграждение.
Съдът намира делото за разяснено, поради което
7
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА устните състезания за приключени.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение на 15.11.2024 г.
Протоколът се състави в с.з.
Заседанието се закри в 11:40 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8