Р Е
Ш Е Н
И Е
№.................../ .12. 2019г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети касационен състав в съдебно
заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.РАЛИЦА АНДОНОВА
2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Анна Димитрова при участието на прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия Наталия
Дичева касационно адм. дело № 2843/2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“гр.Варна против Решение № 1658/12.09.2019 година,
постановено по НАХД № 2894/2019 година по описа на Районен съд – Варна, с което
е отменено Наказателно постановление № 03-009662/09.05.2018 година на директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.
В жалбата са изложени твърдения, че
решението на ВРС е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и при неправилно приложение на материалния закон – отменително
основание по чл.348, ал.1 от НПК. Сочи се, че неправилно ВРС се е произнесъл по
фактическата обстановка, която е подкрепена с доказателствен материал. Изтъква се,
че доказателствата са ценени неправилно поотделно и в съвкупност, с което е
допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на
решението на ВРС и за потвърждаване на
НП.
Ответната страна „Ф.“ООД чрез процесуален
представител оспорва жалбата.
Представителят на ВОП намира жалбата за
основателна.
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока
по чл.211, ал.1 от АПК.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът приема жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №
03-009662/09.05.2018 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна, за нарушение по чл. 62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ на „Ф.“ООД
в наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.
За да
отмени наказателното
постановление, ВРС приема, че нарушението на разпоредбите на чл. 62 ал.1 вр.
чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ относно лицето С.Р., род.2003г. не е доказано.
От фактическа страна е установено, че св. М.работил
външно и вътрешно озеленяване на хотел „М.Г.Е.“ - настилане с пясък на волейболното игрище с работодател „Ф.“ООД.
В ранния следобед на 26.04.2018г. три момчета, познати на М., се разхождали в
комплекса и били спрени за проверка от полицейски служители. Едно от лицата – Ю.,
нямал лична карта и тъй като всички се изплашили, заявили, че работят в хотел „М.“.
По постъпил сигнал в ДИТ- Варна относно работещи непълнолетни лица на място
пристигнали служители на ДИТ Варна – св.И.и св. Д.. Там св. Д.и св. И.заварили
пет лица, за които се твърдяло, че полагат труд, както и двама служители на
полицията.
Св. И.и св. Д.пристъпили към проверка,
като установили кое е дружеството, което извършва дейността по полагане на
настилката на игрището.
Едно от лицата установени на място било С.З.Р.,
непълнолетен.
На Р. била предоставена за попълване
декларация, в която той посочил, че работи на обект „волейболна площадка“ към
хотел „М.“ като „общ работник“, с работно време от 10 до 16часа, при почивен 1 час в рамките на работното време и
уговорено възнаграждение от 30 лева на ден. Посочил още, че работи от
26.04.2018г. Декларирал, че няма сключен
трудов или граждански договор, както и че не му е предоставено заверено
уведомление и екземпляр от трудов договор.
На 01.05.2018г. св. И.съставил акт за
установяване на административно нарушение срещу дружеството за това, че като
работодател е допуснал до работа лицето С.З.Р.
като „общ работник” в обекта , при определено работно място, определено работно
време и договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в
писмена форма между страните по трудовото правоотношение. На дружеството е
наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена
санкция в размер на 2000лв., над минималния размер.
По този повод в РП – Варна е образувана
преписка относно наличието на данни за осъществен състав на престъпление по
чл.192а ал.2 вр. ал.1 от НК.
След извършено разследване, с
постановление от 12.12.2018г. прокурор при ВРП отказал да образува досъдебно
производство, тъй като няма данни лицето С.Р. да е престирал труд на 26.04.2018г.
в полза на „Ф.“ ООД.
Изложената фактическа обстановка е приета
от ВРС и се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства - приложените по административнонаказателната преписка писмени
доказателства – материалите от преписка №14516/2018г.; декларация от заетото
лице; идентификационна карта; протоколи от извършена проверка и др. , както и
гласните такива- показанията на св. М.,св. К., св. И. , св.И.и св. Д..
За
да отмени НП, въззивната инстанция приема, че нарушението на разпоредбите на
чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, не се доказва. Трите непълнолетни лица са установени да се разхождат на територията на
кк.“Зл. пясъци“ от служители на V РУ ОДМВР Варна, но липсват преки или косвени
доказателства да полагат труд.
Обжалваното решение е правилно
като постановено при
отсъствието на наведеното с жалбата касационно основание
по чл.348,ал.1,т.1 от НПК –
нарушение на материалния закон.
Настоящата инстанция споделя изцяло извода, че нарушението на разпоредбите на чл.62 ал.1 вр.
чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, не е доказано по съответния процесуален ред. Няма
спор, че трите непълнолетни лица са установени да се разхождат на територията
на кк.“Зл. пясъци“ от служители на V РУ ОДМВР Варна, но липсват преки или
косвени доказателства да полагат труд. Нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ
регламентира формата, в която се сключва трудов договор – писмена, а тази
на чл. 61, ал. 1 от КТ – времето, преди
постъпването на работа. В настоящия случай за лицето Р. липсват доказателства да
работи в обект на работодателя, поради което не са налице предпоставките за прилагане на чл.62 ал.1 вр.
чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
При извършената от касационния съд
служебна проверка не се констатираха пороци относно допустимостта и валидността
на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Варненският
административен съд, на основание
чл.221, ал.2 от АПК
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1658/12.09.2019 година, постановено по НАХД № 2894/2019 година по
описа на Районен съд – Варна.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2………