Определение по дело №100/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 11/12.02.2015 год., постановена по Н.о.х.дело № 93/2015 год., Кърджалийският районен съд е признал С.К.М. от с.П., общ.Кърджали за виновен в това, че на 05.02.2015 год. в гр.Кърджали управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „ф.г.”, с рег.№ K *****АР, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно - 1.89 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.1, във вр. с чл.58а ал.4, във вр.с чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК го е осъдил на наказание „пробация”, със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 6 месеца с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и 6 месеца. С присъдата, на основание чл. 343г, във вр. с чл.37 т.7 от НК съдът е наложил на подсъдимия С.М. и кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 18 месеца, като на основание чл.59 ал.4 от НК е приспаднал времето, през Ûоето същият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 05.02.2015 год. На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът е приспаднал при изпълнение на наказанието „пробация” времето, през което С.М. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице с рег.№ 16/05.02.2015 год. Осъдил е подс.С.М. да заплати по сметка на РС – Кърджали направените разноски за вещо лице, в размер на 30 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият С.К.М. от с.П., общ.Кърджали, който я обжалва в частта й относно наложените му наказания „пробация” и „лишаване от право да управлява МПС”, които счита за явно несправедливи. Твърди се в жалбата, че семейството му е в тежко материално положение, като съпругата му била с влошено здравословно състояние и безработна. Децата му не можели да си намерят работа, поради което той се грижел за издръжката им. Бил правоспособен водач на МПС от 1968 год., като повече от 47 години не бил наказван за извършени административни нарушения при управление на МПС и нямал наложени административни наказания за такива. Моли да бъде изменена обжалваната присъда, като бъдат намалени по размер наложените му наказания „пробация” и „лишаване от право да управлява МПС”. В съдебно заседание подс.М. и служебно назначеният му защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения, като молят размера на наказанията да бъде намален до законовия минимум.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата е правилна, а наложените на подс.М. наказания наказания по вид и размер намира за справедливи. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК. Проведено е било съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като с жалбата не са посочени и поискани нови доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните доказателства на досъдебното производство, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С.К.М. е роден на 10.05.1950 год. в с.П., общ.Кърджали, където живее постоянно. Има завършено основно образование, пенсионер е, не е осъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

На 05.02.2015 год. подсъдимия употребил алкохол, след което се качил в лек автомобил марка „ф.г.“ с рег.№ К *****АР, собственост на Е.С.К.. Докато управлявал автомобила в гр.Кърджали, гражданин забелязал нетрезвото му състояние и сигнализирал органите на МВР. Около 18.00 часа сигналът, че пияно лице управлява МПС, бил препредаден на свидетелите Е.О.и М.Г.- полицаи в ОД на МВР - Кърджали. Те забелязали управлявания от подсъдимия М. лек автомобил да се движи по ул. „Булаир” в гр.Кърджали, поради което го последвали с патрулния автомобил, подали му звуков и светлинен сигнал и го спрели за проверка. Свидетелите изпробвали подсъдимия М. за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с № 0095, като уредът отчел наличие алкохол в издишания от него въздух в количество от 2.00 на хиляда. По този повод св. Георгиев съставил на подс.М. Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 954180/05.02.2015 год., в който отразил, че подсъдимият е извършил нарушение по чл.5 ал.3 т. 1 от ЗДвП; както и му връчил талон за медицинско изследване № 0394038. Непосредствено след това подс.М. бил отведен от свидетелите до МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски” АД - гр.Кърджали, където му била взета кръвна проба за химическо изследване. Със Заповед за задържане на лице peг. № 16/05.02.2015 год. подс.М. бил задържан за срок до 24 часа, на основание чл.72 ал.1 от ЗМВР. Със Заповед № 34/05.02.2015 год. на Началника на сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР - Кърджали за прилагане на принудителна административна мярка, временно било отнето свидетелството за управление на подсъдимия М., до решаване на въпроса за отговорността му.

В хода на разследването по досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-химическа експертиза, видно от писменото заключение на вещото лице по която, в кръвта на подс. С.М. е доказано наличието на етилов алкохол в количество 1.89 на хиляда.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанието на подс.М., направено в хода на проведеното съкратено съдебно следствие пред първоинстанционния съд, в което същият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти; както и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства – обяснения на подсъдимия М., показания на свидетелите Е. О. и М. Г., Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 954180/05.02.2015 год., талон за медицинско изследване, Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв № 32/06.02.2015 год., Заповед № 34/05.02.2015 год. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Кърджали, Справка за нарушител/водач, издадена от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Кърджали, Заповед за задържане на лице рег.№ 16/05.02.2015 год., Справка за съдимост на подс.С.М. с рег.№ 122/06.02.2015 год., издадена от РС - Кърджали, характеристична справка на подсъдимия, както и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подс.М., които доказателства подкрепят изцяло самопризнанието на подсъдимия.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 05.02.2015 год. в гр.Кърджали управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „ф.г.”, с рег.№ K *****АР, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно - 1.89 на хиляда, установено по надлежния ред, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд се е позовал на признанието от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят изцяло, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните, както няма спор и относно авторството на деянието, формата на вината и правната квалификация на същото. Единственото оплакване на жалбодателя по същество касае справедливостта на наложените на подсъдимия от първоинстанционния съд наказание “пробация”, по отношение на срока на определените от съда пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, както и по отношение на срока на кумулативно наложеното му наказание „лишаване от право да управлява МПС”.

За да определи и наложи посочените по-горе наказания на подсъдимия М. по вид и размер, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства направените самопризнания още на досъдебното производство, чистото му съдебно минало, ниската степен на обществена опасност на дееца, добрите му характеристични данни, проявеното съжаление и критичност към извършеното престъпление; а като отегчаващо такова – високата концентрация на алкохол в кръвта, значително надхвърляща границата на инкриминираната от закона такава. Въз основа на тях съдът е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, като съобразявайки императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК и при условията на чл.58а ал.4 от НК, е приел, че разпоредбите на чл.55 от НК са по-благоприятни за дееца. С оглед на това, съдът е приложил разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, като е заменил предвиденото в закона за това престъпление наказание „лишаване от свобода” /което няма предвиден минимум/ с наказание „пробация”, като на основание чл. 42а от НК съдът е определил на подсъдимия следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и 6 месеца, и на основание чл.59 ал.1 и 2 от НК е приспаднал от наложеното наказание „пробация” времето, през което подс.М. е бил задържан за срок до 24 часа по ЗМВР. Съдът е наложил на подс.М. и кумулативно предвиденото в разпоредбите на чл.343г, във вр. с чл.37 т.7 от НК наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 18 месеца, от което, на основание чл.59 ал.4 от НК, е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен от възможността да упражнява това право по административен ред, считано от 05.02.2015 год. Настоящата инстанция намира, че така наложените на подс.М. наказания са необходими и достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото, като същите отговарят на тежестта на извършеното престъпление, т.е. същите не са явно несправедливи, каквото оплакване се прави във въззивната жалба. Още повече, че именно поради наличието на отчетените от първоинстанционния съд многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, наказанието „пробация” е наложено на подсъдимия като замяна на наказанието „лишаване от свобода”. Следва в тази връзка да се посочи още, че с присъдата на подс.М. са определени пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.т.1 и 2 от НК /т.е. само двете задължителни пробационни мерки/ в размери около средните такива по чл.42а ал.3 т.1 от НК. С други думи, настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че именно чрез така наложените на подс.М. наказания по вид и размер биха били постигнати в пълна мяра целите на наказанието. Неоснователно в тази връзка е оплакването на защитника на подсъдимия, направено в хода на съдебните прения – че първоинстанционният съд не бил отчел множество смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като настоящият състав намира, че не са налице други такива, неотчетени от първоинстанционния съд, които да предпоставят по-нататъшно намаляване на срока на определените от първоинстанционния съд пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” , респ. на срока на кумулативно наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС”.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените на подсъдимия наказания не са явно несправедливи, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена изцяло.

Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 11/12.02.2015 год. по Н.о.х.дело № 93/2015 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.