Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. Плевен,
11.04.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Плевен, трети наказателен състав, в
публично заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА
при
секретаря Петя Каракопилева,
като разгледа докладваното от съдия Митева НАХД № 436/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Е.Б.Е. , ЕГН ********** ***
срещу Наказателно постановление № НП-18-0257-000032/19г г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен,РУ Долни
Дъбник за нарушение на осн.чл.178,алт71 ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000лв
за нарушене на чл 167 ал1
от ЗДвП.
За въззиваемата страна О.н.М.П. - редовно призовани не се
представляват и не вземат становище по
жалбата.
Явяват не се
явява актосъставителят на констатираното нарушение – М.М.-постъпило съобщение за смърт,явява се свидетелят В.Г..
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява и се представлява от адв.Л.-АК-грПлевен, поддържа жалбата и изложените в нея
съображения и моли Наказателното постановление да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което съдът счита, че
същата е допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Видно от акт № 425962 на 07.01.2019 г. около 09,20
часа като стопанин на път II-13 не е
изпълнил задълженията си по Договор Д-ОА
21571/07.11.2018г за почистване и опесачаване на
пътната настилка като представител на на „***”ООД-Плевен.Като
в НП е дописано ,че при допълнителна проверка е установено,че Е. е технически
ръководител във фирмата „***” която е преименувана в „***”ЕООД-Плевен.
В НП е допълнено като точка 1-не подържа пътя в
изправност,не сигнализира и не отстранява препятствията по нето,както и не
предоставя част от обхвата на същият за ползване на трети лица,което затруднява
участниците в движението.
Като
АУАН,бил съставен на 07.01.2019г като жалбоподателят е написал възражение,че не
е вярно отразеното в АУАН.
Изложената в акта фактическа обстановка се подкрепя от свидетелят по акта в деня на
констатиране на нарушението,съставен е на г-н Б.,тъй като на тях им е било
известно че той се занимава със снегопочистването на
пътят между гр.Искър и гр. Д.Дъбник или по точно е служител на фирмата ,която
почиства пътя.Не знае името на фирмата и не е виждал договора.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Съдът намира, че от представените по делото писмени
доказателства и от свидетелските показания не се установява наличието на
виновно извършено от жалбоподателя нарушение, като ответникът не ангажира
доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.
От показанията на свидетелят не се доказа по несъмнен,
безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил нарушение или по
точно той е лицето което трябва да носи отговорност и на което трябва да се
състави АУАН.На против самият свидетел заявява ,че не му е известна фирмата
която се занимава с снегопочистването нито е поискал
договорът за това.
Обжалваното НП е издадено в
административно-наказателно производство, образувано по АУАН № 425962 от
07.01.2019 г. Срещу жалбоподателят в качеството му на представител на „***”
ООД, Плевен. Впоследствие с НП при се сочи, че наложеното му наказание е в
качеството ми на технически ръководител (длъжностно лице) на „***” ЕООД,
преименувано към датата на издаване на НО на „***” ЕООД Очевидно е, че има
огромно разминаване между съдържанието на АУАН и НП относно правния ми статут,
който е обосновал привличането ми към административно-наказателна отговорност.
Като служител (представител) на „***” ООД или като длъжностно лице (технически
ръководител) в „***” ЕООД.
С АУАН е констатирано нарушение
на чл. 167, ал. 1 ЗдвП при конкретно описана
фактическа обстановка. Цитираната правна норма е със следното съдържание ..Лицата, които стопанисват пътя, го поддържат е тпраено състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок Те не могат да предоставят на трети
лица ползването на част от обхвата на пътя, когато това ще затруднява участниците в движението. В
населените места тротоарите могат да се използват за търговски и други цели
само ако е запазена площ за преминаване на пешеходците с широчина не по-малка
от
Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗП собствеността върху
републиканските пътища е изключителна държавна, което е и пряко следствие от
чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБ, Инкриминираното нарушение е констатирано
именно върху пътища, които са част от републиканската ггътна мрежа (второкласен
път 11-13) според чл. 3, ал. 2 ЗП. В битието си на изключителна държавна
собственост републиканските пътища се стопанисват и управляват от Агенция „Пътна инфраструктура5' - чл. 19,
ал.1, т.1 ЗП. Това е общия случай, доколкото конкретния път не е обект на
концесия.
Поради това и единствен адресат на задължението по чл.
167, ал. 1 ЗдвП, за чието наказание е образувано производството може да бъде
само Агенция „Пътна инфраструктура като стопанисващи републиканския път и негов
собственик но не и „***” ЕООД, а още по-малко обжалващия Е.Е..***
ЕООД не е страна но цитирания Договор № Д-ОА 21571/07.11.2018 г. за почистване и опесьчаване на пътната настилка. Поради това и аз
като служител на ***” ЕООД (с настояща фирма *** ЕООД) не мога да бъда
санкционират за неизпълнение на задължения по договор, но който дружеството, с
което съм в трудови правоотношения, не е изпълнител. Но дори и да е имало
неизпълнение на задължения за своевременно и качествено зимно поддържане на
този или друг пътен участък на този или друг ден, то това е източник на
реализиране на отговорност по облиганионното
правоотношение и не съставлява
основание за налагане на административно наказание.
Съдът намира, че констатираното нарушение — не изпълнява задължението си да
поддържа пътя в изправно състояние не сигнализира и не отстранява препятствие
от него, както и не предоставя част от обхвата на същия за ползват на трето
лице, което затруднява участниците в движението — е напълно неясно като очертана фактическа
обстановка. При условията на алтернативност са посочени множество хипотези, от
които не става ясно всяка една или някоя е констатирана. Отделно от това
вложеният от законодателя смисъл в чл. 167, ал. 1 ЗдвП е за поддържане на пътя
в годно конструктивно-експлоатационно състояние в съответствие с
пътностройтелните норми, както и отстраняване на случайно попаднали механични
препятствия, които следва да бъдат своевременно означени и отстранени. Което не
може да се вмени във вина на лице, което е различно от собственика (стопанина)
на пътя.Съгласно
чл. 6 и чл. 7 ЗАНН административно-наказателната отговорност на дееца може да
бъде ангажирана, само ако деянието е извършено виновно - умишлено или
непредпазливо. Съгласно препращащата норма на чл. 11 ЗАНН в
административнонаказателния процес се прилагат общите правила на наказателния
процес за презумпция за невиновност, разпределение на доказателствената тежест,
която лежи върху наказващия субект и забрана за осъждане, само заради това, че
нарушителят не е доказал възраженията си.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че жалбата е
основателна, а издаденото НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Наказателно
постановление № НП-18-0257-000032/19г г.
на Началник РУ към ОДМВР Плевен,РУ Долни Дъбник с което на от Е.Б.Е. ,
ЕГН ********** *** за нарушение на осн.чл.178,алт71 ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000лв за нарушение на чл
167 ал1 от ЗДвП като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението
от страните пред Регионален административен съд – град Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: