РЕШЕНИЕ
№ 530 20.12.2016г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и трети ноември две
хиляди и шестнадесета година:
Председател: Мина Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в
присъствието на секретаря Г.М., като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев
въззивно гражданско дело №780 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №406/19.07.2016г.,
постановено по гр.д.№186/2016г. по описа на РС- Пещера е признато за незаконно
и отменено дисциплинарното уволнение на П.Д.Б.,***, Пазарджишка област, ул. „Г.
А.“ №79, наложено със Заповед №11 от 18.02.2016г. на Кметство с.Р.,
представлявано от кмета Б.Х..
Възстановена е П.Д.Б. на заеманата преди уволнението длъжност-старши
счетоводител в Кметство с. Р..
Осъдено е Кметство с. Р. да заплати на П.Д.Б. обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 3086,59лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 24.02.2016г. до окончателното й изплащане.
Осъдено е Кметство с. Р. да заплати на П.Д.Б. сумата от 300лв.,
представляваща брутно трудово
възнаграждение на удържано на основание чл.221,ал.2 от КТ и изтекла лихва в размер на 8,17лв., както
и разноски в размер на 500лв.- възнаграждение
за адвокат.
Осъдено е Кметство с. Р. да заплати по сметка на Районен съд
гр.Пещера, ДТ в размер на 235,46лв. и разноски за вещо лице в размер на
142,50лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Кметство с. Р.,
представлявано от адв. В.П..
Твърди се в същата, че първоинстанционния съд в нарушение на
диспозитивното начало на гражданския процес излага доводи в обжалваното решение
относно качеството на работодател на Кметство с.Р. игнорирайки нередовностите
на исковата молба сочеща като ответник Кмета на Кметството. Сочи се, че
процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за
правото на иск за която съдът следи служебно, поради това съдебния акт, като
постановен по нередовна искова молба е недопустим.
Счита се, че исковата молба не може да бъде поправена във въззивното
производство, тъй като в тази хипотеза е относима към констатации на
нередовности в исковата молба пред втората инстанция, а в случая откриването им
е направено още при първоначалното разглеждане на делото. Твърди се, че
първоинстанционния съд вместо да прекрати производството, призовава по делото
Кметството и съответно постановява решение срещу страна, която не е
конституирана в процеса.
Моли се да бъде обезсилено обжалваното първоинстанционно решение и да
се прекрати производството по делото.
При условията на алтернативност се моли да бъде отменено решението на
районния съд, като неправилно и вместо него бъде постановено друго с което да
се отхвърлят като неоснователни и недоказани обективно съединените искове на П.Б.,
както и да се присъдят направените разноски по делото.
В тази връзка се твърди, че неправилно първоинстанционния съд признава
уволнението за незаконно и го отменя, като приема, че заповедта за прекратяване
на трудовото й правоотношение не съдържа достатъчно данни относно извършеното
нарушение. В мотивите си, съдът се е позовал изключително и само на определени
трудови задължения на ищцата по длъжностната й характеристика, която не е
необходимо да описва детайлно всяко действие, което следва да извърши
работника, като пренебрегва вменените й задължения по закон и Заповед №33 от
09.12.2015г. на Кмета на Кметството, в качеството й на счетоводител.
Твърди се, че в мотивите си първоинстанционния съд изцяло игнорира
дадените обяснения от ищцата, от които е видно, че са признати обстоятелствата
за неизпълнение на трудовите задължения: че не са представени на Кмета на
Кметството резултатите от инвентаризациите, както и непредставянето
своевременно на Заповед №710/17.11.2015г. на Кмета на Община Пещера на прекия
ръководител на ищцата и адресат на Заповедта- Кмета на Кметството.
Счита се, че при определяне вида на наложеното дисциплинарно наказание
„уволнение“, по делото е установено, че работодателят е спазил принципа за
съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението заложен в
разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ. Твърди се, че в пълен обем е доказано, че
от обективна и субективна страна ищцата е осъществила сочените дисциплинарни
нарушения, които с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнение на
трудовите задължения са достатъчни за да обосноват наложеното от работодателя
наказание „уволнение“.
При условията на евентуалност, моли се да бъде взето предвид, че ако
се приеме, че само част от нарушенията са доказани, а друга част не са, то
заповедта следва да се приеме, че е законосъобразно издадена само за онези от
нарушенията, които са доказани, с оглед разпоредбата на чл.189 от КТ.
Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд приема, че предявения
иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ е основателен и
доказан.
Сочи се, че неправилно районният съд изважда от дължимото обезщетение
по чл.225, ал.1 от КТ изплатените обезщетения за временна неработоспособност от
НОИ, за да определи размера на претенциите на ищцата, като включително не взема
предвид факта, установен от приетата по делото експертиза, че обезщетение към
НОИ по последния болничен лист не е заплатено на ищцата към момента на
изготвянето от вещото лице.
Освен това обезщетенията за временна неработоспособност от НОИ се
определят по Глава четвърта, Раздел І от КСО и Наредбата за парични обезщетения
и помощи от държавното обществено осигуряване, а правото на обезщетение при
незаконно уволнение се определя по реда на чл.225 от КТ.
Приема се, че за тези обстоятелства ищцата не е ангажирала
доказателства, поради което и районния съд неправилно е уважил този иск.
По иска за възстановяване на удържано брутно трудово възнаграждение за
месец февруари 2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата или алтернативната претенция
за осъждане на ответника за заплати трудовото възнаграждение на ищцата за месец
февруари в размер на 300лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата се твърди, че районния
съд неправилно приема, че е сезиран с иск по чл.221, ал.2 от КТ, какъвто се
счита, че не е предявяван, но въпреки това в мотивите си съда излага доводи по
него.
Сочи се, че в становището си по доклада на делото е изразено
становище, че правната квалификация на иска е всъщност по чл.128, т.2 от КТ и
по чл.245, ал.2 от КТ.
Твърди се, че в случая е направено изявление за прихващане от страна
на работодателя по чл.104, ал.2 от ЗЗД.
В тази насока се излагат съображения.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- П.Д.Б..
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание, за жалбоподателят-
Кметство с. Р. законен представител не се явява. Същият се представлява от
упълномощения от него защитник в лицето на адв. П.. Последната поддържа
подадената от въззивна жалба и моли същата да бъде уважена. Съображенията в
тази насока излага подробно в представена от нея писмена защита.
Ответникът по жалбата- ищец- П.Б.,
редовно призован, представител не се явява. За същата се явява упълномощения от
нея адв. К.. От страна на същия се оспорва подадената въззивна жалба, като
неоснователна. Моли се същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди
обжалвания съдебен акт. Моли се за присъждане на направените разноски поделото.
Подробни съображения се излагат с представени в срок писмени бележки.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема
за установено следното:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна
и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в
срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
С оглед на извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и с
оглед обхвата на обжалването допустимо.
В конкретният казус са предявени обективно съединени искове по чл.344,
ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ. Предявен е и иск по чл.221, ал.2 от КТ и алтернативно
иск по чл.245 от КТ.
Ищцата П.Д.Б. *** в исковата си молба против ответника Кметство- с.Р.,
представлявана от кмета Б. Х. твърди, че е работила в ответното кметство на длъжността
„Старши счетоводител“, по силата на сключен трудов договор от месец август
2012г. Твърди, че Кметът на кметството е бил неин пряк работодател по смисълът
на §1 от КТ, тъй като по силата на чл.46, ал.1, т.4 от ЗМСМА същият назначавал
и освобождавал служителите на общинската администрация в района на кметството.
Сочи, че на 18.02.2016г. била в отпуск по болест, но поради
обстоятелството, че била провеждана
проверка от Инспекцията по труда се явила на работното си място за да не
стане причина за отлагане на проверката. На същата дата й била връчена Заповед
№11/18.02.2016г., с която ответникът й наложил дисциплинарно наказание „уволнение“.
Счита, че не е извършвала каквото и да е нарушение на трудовата
дисциплина, което да обоснове налагането на това дисциплинарно наказание, като
посочената по-горе заповед е незаконосъобразна.
Приема се от ищцата, че издадената й заповед e незаконосъобразна, тъй
като се намирала в законоустановен отпуск през времето, през което
работодателят не можел да я уволни.
Освен това по същество липсвала надлежно мотивирана заповед- не било
описано конкретно нарушение на трудовата дисциплина с индивидуализация на
датата и мястото на извършването му, което да обоснове уволнението й. Според ищцата,
работодателят й е извършил смесване на отговорността като счетоводител, с
отговорностите на други длъжностни лица в кметство Р.. Същата не могла да
разбера защо е уволнена. Приема се, че откакто г-н Х. спечелил местните избори
в Кметство Р. и встъпил в длъжност същия имал специално и тенденциозно
отношение към нея, като целял изгонването й от кметството на всяка цена. Последният
й бил наложил тенденциозно предходно наказание „забележка“, което също
обжалвала и е предмет на производството по гр.д. №13/2016г. по описа на РС-
Пещера.
Счита се, че след като уволнението е незаконосъобразно, то
незаконосъобразно е било удържано едно брутно трудово възнаграждение на
основание чл.221, ал.2 от КТ.
С оглед незаконността на уволнението се приема, че работодателят й
дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 3275лв., тъй като брутното й трудово
възнаграждение за месеца предхождащ месеца на уволнението е 546 лв.
Твърди се от ищцата, че за месец февруари на 2016г. също й се дължи
трудово възнаграждение, което работодателят не й е изплатил в размер на 300лв.
Моли се да се постанови решение, с което да се признае уволнението за
незаконосъобразно; да бъде възстановена на заеманата длъжност преди
уволнението- „Старши счетоводител“; да бъде осъден ответникът да заплати
обезщетение, съгласно чл.225, ал.1 от КТ в размер на 3275лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяването на исковете до окончателното изплащане
на обезщетението; да бъде осъден
ответникът да възстанови удържаното брутно трудово възнаграждение, с
правно основание чл.221, ал.2 от КТ в размер на 300лв., ведно с законната лихва
от датата на завеждането на иска до окончателното изплащане на главницата.
Алтернативно се моли да бъде осъден ответникът, да заплати на ищцата полагащото
й се трудово възнаграждение за месец февруари 2016г. в размер на 300лв., ведно
със законната лихва от датата на завеждането на настоящия иск до окончателното
изплащане на главницата. Претендират се и направените по делото разноски. В
подкрепа на твърденията си сочи доказателства.
В указания от съда срок, ответникът е депозирал писмен отговор в който
оспорва исковете. В тази насока становището е, че ищцата е заемала длъжността „старши
счетоводител“ и съгласно длъжностна характеристика тази длъжност била пряко подчинена на кмета
на кметството, който й поставял задачи и съответно отчитането на извършената
работа следвало да е пред него.
С оглед на неизпълнение на
трудови задължения подробно посочени в заповедта на ищцата се приема, че
законосъобразно е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди
се, че ищцата не се ползва със закрила по чл.333, ал.1, т.4 от КТ, тъй като на
18.02.2016г. се е явила на работа, била е видимо в добро здравословно
състояние, не е представила болничен лист, нито е уведомила работодателя за
такова обстоятелство. Направено е възражение за липса на процесуална легитимация. Моли се, да се отхвърлят
предявените искове.
От фактическа страна по
делото се установява следното:
Видно от Молба от 30.07.2012г.
до Кмета на с.Р., ищцата е поискала да бъде назначена на длъжност „Счетоводител
в Кметство- с.Р.“.
От Трудов договор №0038 от 01.08.2012г. се установява, че П.Б. е била
назначена на длъжност „Счетоводител в
Кметство- с.Р.“, на осемчасов работен
ден и за срок от 1 година.
От подписано Допълнително споразумение №44/10.12.2012г. към цитирания
по- горе трудов договор е видно, че между Кметство с. Р. и П.Б. е изменен
трудовия договор, като е прието, че
същия се сключва за неопределено време.
Видно Допълнително споразумение №55 от 28.08.2014г., ищцата е
преназначена на длъжност „старши
счетоводител“.
От трудовото досие на ищцата за периода от възникване на трудовото й правоотношение до прекратяването му на същата на 18.02.2016г. не са налагани дисциплинарни
наказания.
Видно от Длъжностна характеристика за длъжността „Счетоводител“ в
Кметство Р.- л.118-120 са визирани преките задължения на същата и
отговорностите на длъжността. Същата е връчена на П.Б. срещу неин подпис на
01.08.2012г.
Видно от Заповед №710 от 17.11.2015г.- л.162, Кметът на Община-Пещера
е разпоредил в срок до 19.02.2016г., всички ръководители на второстепенни разпоредители с бюджет към Община Пещера да
представят попълнени въпросници за състоянието на системите за финансово
управление и контрол и доклад за
състоянието на системите за финансово управление и
контрол за 2015г., която заповед
е изпратена до Кметство с.Р. по служебен
имейл адрес на 19.11.2015г. в 16.20ч.
От Заповед №742 от 01.12.2015г. издадена от Кмета на Община Пещера се
установява, че е разпоредено да се извърши
пълна инвентаризация на активи и
пасиви на Община- Пещера към 31.12.2015г.
в периода от 07.12.2015г. до 29.01.2016г. В т.13 от същата е посочено, че
„всички документи съставени в изпълнение на настоящата заповед за инвентаризация, както и заключенията на инвентаризационните комисии
да се представят за утвърждаване от ръководството на второстепенните ръководители. Утвърдените
документи са основание за счетоводни
записвания.“.
Въз основа на тази заповед е издадена Заповед №33 от 09.12.2015г. на Кмета на с.Р.- л.26, видно от която се
разпорежда извършване на пълна
инвентаризация на Кметство с.Р.- ОУ „Паисий Хилендарски“ с.Р. с материално отговорно лице- П.Б.. С тази
заповед е определена комисия в състав: Председател: В. Д. М. и членове: Г. И. Н.
и Й. П. Я., която да извърши инвентаризацията. В тази заповед е посочен и
срокът за приключване на проверката до 30.12.2015г.
Видно от Покана с изх.№128/03.02.2016г.-л.23, Кметът на с.Р. е поискал от ищцата представяне на писмени обяснения в срок до
04.02.2016г. относно обстоятелството- неизпълнение
на т.13 от Заповед №742 от 01.12.2015г.
и Заповед №33 от 09.12.2015г. на Кмета на с.Р., както и за неспазване на срока за изпълнение.
От същия този документ се установява, че същата е връчена на ищцата на
03.02.2016г. лично срещу подпис.
От писмени обяснения от ищцата с вх.№145/08.02.2016г.- л.27, Б. е
посочила че всички инвентаризации са подписани от комисиите след 26.01.2016г., тъй
като е била в болнични. Всички
инвентаризации имат копия без да са представени пред кмета.
От Покана с изх.№129 от
03.02.2016г.-л.28 от ищцата са поискани писмени обяснения относно
обстоятелството: защо заповед №710 от 17.11.2015г. входирана в кметството на 19.11.2015г. е представена от ищцата на кмета едва на 03.02.2016г. Същата е
връчена на Б. на 03.02.2016г.
От дадените от нея обяснения с вх.№ 132 от 04.02.2016г. се установява,
че въпросната заповед е била при нея и не е представена навреме поради нейна
грешка.
Видно от атакуваната Заповед №11 от 18.02.2016г.- л.52- приложено по
трудовото досие на работодателя Б. Х.- Кмет на Кметство с. Р., лицето
П.Д.Б. заемащо длъжността „Старши счетоводител
в Кметство с. Р. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
В графата причини и фактически обстоятелства за налагане на дисциплинарното наказание уволнение са
изложени следните обстоятелства: “Лицето
предоставя на Кмета на кметството Заповед №710 от 17.11.2015г. на Кмета на
Община- Пещера едва на 03.02.2016г., въпреки че заповедта е входирана още на 19.11.2015г. в кметството. До
08.02.2016г., когато лицето е дало
обяснения, включително до момента на
издаване на тази заповед, същата не е представила на кмета документите съставени в изпълнение на заповед №742/01.12.2015г. и Заповед №33/09.12.2015г.,
както и заключенията на инвентаризационните комисии. Съгласно т.13 от Заповед
№742/01.12.2015г. същите следва да се
представят за утвърждаване от
ръководството на второстепенните
разпоредители.“.
В графата: „Мотиви за налагане на наказанието“ е отразено следното:
“В обясненията си с вх.№132 от 04.02.2016г. лицето твърди, че
изпълнението на заповедта е със срок на изпълнение месец февруари на текущата
година и затова не е представило
своевременно на кмета, въпреки че същия
е пряк и контролиращ ръководител на старши счетоводителя и той следва да поставя задачите и да следи за
тяхното изпълнение. Със Заповед №710 от 17.11.2015г. са възложени пряко задачи
на Кмета и забавеното представяне на
акта за изпълнение не е от компетенциите на лицето“. Заповедта е връчена на
лицето на 18.02.2016г. лично срещу подпис.
От Болничен лист Е20140300926
от 18.02.2016г.- л.4 се установява, че П.Б. има определен домашно- амбулаторен
режим на лечение, като е посочено в него, че същата е в отпуск от 18.02.2016г.
до 20.02.2016г., който болничен е входиран в ответното кметство на 19.02.2016г.
Видно от Таблица за отчитане явяването и неявяването на работа през месец
февруари от служителите в Кметство- с.Р.- л.37-38 по отношение на ищцата е
отчетено осем часов работа на следните работни дни: 11.02.2016г.; 12.02.2016г.;
15.02.2016г.; на 16.02.2016г.; на 17.02.2016г. и на 18.02.2016г. З последно
посочената дата- 18.02.2016г. се установява, че ищцата е попълнила и дневен
отчет за извършена работа в периода от 8.30часа до 15.30часа.
При извършена констатация по трудова книжка № 635586 в проведеното
съдебно заседание на 01.06.2016г. на л.146 е констатирано, че последното
записване в трудовата книжка е отразено прекратяване на трудов договор на
18.02.2016г. на Кметство- с. Р. и изчисляване на прослужено време за периода от
01.08.2012г. до 18.02.2016г., след което няма друго отразяване в трудовата
книжка.
От Справка за актуално състояние на всички трудови договори-л.174,
Удостоверение от 14.03.2016г.-л.171 и Заповед №33/22.02.2016г.-л.170 се
установява, че ищцата Б. е имала сключен трудов договор с „Нар- Рядков“ ЕООД гр.Пещера, по силата на който е заемала от
10.02.2016г. до 22.02.2016г. длъжността „Сервитьор“, като същият е прекратен на
22.02.2016г.
Разпитан по реда на чл.176 от ГПК, законният представител на ответника-
Кмета на кметството- Б. Х. сочи, че кореспонденцията в кметството се изпраща
чрез пощата и се получава от служителите в кметството. Съответно на имейл също
се получавала известна част от кореспонденцията. Визира, че когато встъпил в
длъжност, служителите които се занимавали с кореспонденцията на кметството били
ищцата Б. и лицето С. С.. Впоследствие, С. била заменена от служителката
В. М.. До края на 2015г., същият не е имал парола за служебния имейл,
като служителките получавали пощата и следвало да го запознават с получената
кореспонденция.
По делото са разпитани като свидетели: М. Г. О., Г. Й. Р. и Н. А.Р.
В показанията си св.Овчаров- л.146 сочи, че работи в Инспекция по Труда- Пазарджик като главен
инспектор.
В тази връзка, на 18.02.2016г. заедно с колежката си П. извършили
проверка в Кметство- с.Р. в периода от
10.00ч. до към 13.00-13.30ч.
Спомня си, че отнели обедната почивка на служителите в кметството, за
което им се извинили след това. Проверявала
се е дейността на кмета, като не са викани служители. Спомня си, че имало две
служителки, които са представяли документи, които са поискани, а именно:
трудовите досиета, заповеди. Сочи, че едната служителка работела в ГРАО, а
другата била икономист. Не си спомня
имената им. От служителите, които влизали в стаята при него, нямало видимо болни. Визира, че не е уведомяван никой в
Кметството, че ще се извършва проверка,
защото не била планирана, а изненадваща по сигнал, който бил получен
преди това. Сочи, че двамата с колежката са избрали деня, в който да отидат на
проверка.
В показанията си св. Станков- л.146 излага данни в насока, че работи в
Кметство- с. Р.. На 18.02.2016г. сутринта видял лицето П.Б., която работи в
счетоводството, че влиза в Кметството. Същият работел извън сградата на
кметството, но надвечер я видял при приключване на работния ден, към 17 часа и
нещо в сградата на Кметството.
В показанията си св. Р.- л.146 сочи, че познава ищцата. Спомня си, че на 18.02.2016г. към 13-13.30ч., Б. дошла в
заведението му находящо се в с.Р. по главния път за гр.Пазарджик в много лошо
здравословно състояние. Познавал я добре, тъй като тя имала сключен договор с
баща му за 2 часова работа след работното й време. Казал й да отиде на лекар,
но тя му отговорила, че има проверка. Отишла на лекар, след това към 15.30ч. и
се върнала в заведението. Обяснила му, че е ходила да носи болничен, но кметът
отказал да го вземе, като й връчил заповед за уволнение. Свидетелят визира, че Б. била съсипана и дори се наложило да я
закара до дома й. На следващия ден отново отказали да и вземат болничния и я
разкарвали много пъти. Не знае кога, лицето Б. е било назначено на работа в Кметство-
с.Р..
Видно от основното и допълнително заключение на съдебно- икономическа
експертиза изготвени от вещото лице Ц..а К. се установява, че размерът на
обезщетението по чл.225 от КТ е 3 276лв., а размерът на обезщетението по
чл.221, ал.2 от КТ е 546лв. Установява се от вещото лице, че от ищцата е
удържано обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на 357,96лв., като върху
тази сума до 21.05.2016г. е изтекла
лихва в размер на 8,17лв. Установено е, че на ищцата е изплатено обезщетение от
НОИ за периода от 18.02.2016г. до
10.03.2016г., както следва: Болничен лист Е 20140300926/18.02.2016г. е
изплатено обезщетение за периода от 18.02.2016г. до 20.02.2016г. и по Болничен
лист Е 20164532421/26.02.2016г. е изплатено
обезщетение за периода от 26.02.2016г. до 10.03.2016г.
Във ведомостта за месец февруари 2016г. на ответното кметство е начислена дължима сума на ищцата по чл.224 от КТ в размер на 79,08лв.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
В случая, районният съд се е произнесъл
по предявени пред него обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3
от КТ и по чл.221, ал.2 от КТ. С оглед на уважения иск по чл.221, ал.2 от ГПК
не се е произнесъл по алтернативно предявения иск по чл.245 от КТ, тъй като
липсва основание за това предвид предявяването му при условията на евентуалност.
Въззивната жалба, в конкретния казус настоящата
инстанция приема, че се явява неоснователна.
Относно първото възражението
касаещо твърдението, че предявените
искове за недопустими, тъй като липсва абсолютна процесуална предпоставка за
надлежното им упражняване, а именно, предявени са срещу ненадлежна страна и
производството по делото не е прекратено, настоящата въззивна инстанция не
приема същото за основателно.
В случая няма основание да не бъдат
възприети изцяло доводите на първата инстанция в насока приемане на предявените
искове и като страна- Кметство- с. Р..
Правилно е констатирано, че са налице и трите условия за придобиване на качеството на работодател,
а именно: организационна обособеност, икономическа обособеност и самостоятелно
наемане на работници или служители по трудово правоотношение, поради което е
прието, че ответното кметство има качеството на работодател по смисъла на §1 от
КТ.
Действително в подадената искова молба с вх.№1063/24.02.2016г. е
посочено Кмета на Кметство Р., представлявано от Б. Х.- кмет. Исковата молба е
оставена от страна на районния съд без движение на исковата молба с указание за
обосноваване на пасивната процесуална легитимация на ответника по делото с
разпореждане №421/24.02.2016г.
Ищцата с допълнителна молба от 02.03.2016г. е посочила Кмета като
ответника, но това по съществото си не опорочава последващите действия на съда.
В тази насока не може да се игнорира и факта на отразеното в самата обжалвана
заповед, където е отразено следното: „Работодател: Б. Х., Кмет на Кметство с. Р.“.
С разпореждането си от 17.05.2016г. под №1002 в изготвения доклад,
районния съд е конституирал страните в производството- ищцата П.Б. ***. В тази
насока е приел, че обект на образуваното съдебно производство е съдебен контрол
на постановената от Кмета на Кметство с.- Р. Заповед №11/18.02.2016г. за
дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата. В случая, тези му действия са
правилни и съобразени с разпоредбата на пар.1, т.1 от ПР на КТ.
Следва да бъде посочено, че в обстоятелствената част на исковата молба
е отразено от ищцата, че е работила в ответното кметство на длъжността „Старши
счетоводител“, по силата на сключен през месец август на 2012г. трудов договор.
Не може да има спор, че Кметство с. Р. не е самостоятелно юридическо
лице, но същото е работодател по смисъла на пар.1 от ПР на КТ.
Функциите на Кмета на Кметство с. Р. са изрично регламентирани в ЗМСМА
и съгласно чл.46, ал.1, т.4 от ЗМСМА, същият назначава и освобождава служителите
на общинската администрация в района на кметството. Ето защо, всички служители
на Кметство с. Р. са общински служители при Община Пещера, но работодател е
Кметството.
Ето защо, предявените искове не могат
да се приемат за процесуално недопустими, тъй като е налице активна и пасивна
процесуална легитимация, която е предпоставка за надлежно упражнено право на
иск.
По
отношение на възраженията жалбоподателя по същество на спора.
По делото няма спор относно
това, че ищцата е работила в Кметство с.Р.
по трудов договор на длъжност „старши счетоводител“.
Трудовото правоотношение в случая е прекратено със Заповед
№11/18.02.2016г., като на П.Б. е наложено наказание „уволнение“ и е уволнена
дисциплинарно, което е предвидено в разпоредбата на чл.188 от КТ за нарушаване
на трудовата дисциплина.
То е едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на трудовото правоотношение- едностранно без
предизвестие от работодателя, независимо от волята на работника/служител/.
Дисциплинарното уволнение се налага при съобразяване с критериите
визирани в чл.189, ал.1 от КТ- работодателят е
длъжен да вземе в предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при
които е извършено, както и поведението
на работника или служителя.
В процесната заповед от страна на първата инстанция е прието, че действително
е посочен нарушителят, законовият текст въз основа на който е наложено
наказанието, но същата не съдържа достатъчно
данни относно извършеното
нарушение.
От обжалваната заповед се установява, че на ищцата се вменява като
нарушения следното: Ищцата е предоставила на
Кмета на Кметство с.Р. Заповед №710 от 17.11.2015г. едва на 03.02.2016г., въпреки
че същата била входирана още на
19.11.2015г. в кметството.
За това си действие, Б. дава писмени обяснения-л.61, в които посочва,
че това не е станало навреме поради нейна грешка.
В случая, районния съд е приел, че от прочита на длъжностната
характеристика за длъжността „счетоводител“ не се установява на ищцата да е
вменено като трудово задължение
обработката и движението на официалната кореспонденция в ответното
кметство. Посочил е, че в трудовото досие
на Б. липсва и нарочна заповед, с която на същата да е възложено
извършване на такава дейност в кметството.
Не е спорно по делото, че въпросната Заповед №710 от 17.11.2015г. е била изпратена
единствено чрез служебния имейл на кметство с.Р..
Районният съд е приел, че несвоевременното запознаване с въпросната
заповед от ответника не може да бъде вменено във вина на ищцата.
Въззивният съд не споделя тези доводи.
Основанието за това е, че от самото съдържание на цитираната по- горе
заповед от 17.11.2015г. се установява, че с нея е изискано да се представят
попълнени въпросници за състоянието на системите за финансово управление и
контрол и доклад за състоянието на системите за финансово управление и контрол
за 2015г.
В графата „Преки задължения“ от Длъжностната характеристика връчена на
ищцата по заемането от нейна страна на длъжността „старши счетоводител“ е
визирано, че следва да изпълнява и други задачи, свързани с изпълняваната
дейност. Независимо, че няма конкретика кои са тези задачи, то няма основание
да не се приеме факта, че с оглед съдържанието на заповедта следва да се
приеме, че тя касае дейност за която ищцата има задължения. С несвоевременното
представяне на Кмета, на практика тя е нарушила изпълняваните от нея трудови
задължения определени и с Длъжностната характеристика.
Независимо от този си извод, имайки предвид, че тази заповед е
представена на 03.02.2016г., т.е. 16 дни преди изтичане на срока и направеното
признание за допусната грешка, то не следва да се приема, че тежестта на това
нарушение е висока и което да определя налагането на най- тежкото предвидено в
КТ наказание, а именно: дисциплинарно уволнение. Не може да се игнорира в тази
връзка и становището възприето от районния съд, че действително обясненията на
работодателя по реда на чл.176 от ГПК, че „нямал парола за служебния имейл и достъп до интернет „са
несериозни и не могат да се тълкуват във вреда на ищцата. Ето защо това
нарушение не може да се приема за достатъчно основание за налагане на най-
тежкото наказание по отношение на Б. предвидено в КТ, а именно: уволнение.
От друга страна, настоящата инстанция следва да отбележи, че не приема
да е извършено второто вменено в атакуваната заповед нарушение, а именно, че до
08.02.2016г. ищцата не била представила на Кмета на кметството документите
съставени в изпълнение на Заповед №742 от 01.12.2015г. и Заповед №33
от 09.12.2015г. както и заключенията
на инвентаризационните комисии.
Дадени са обяснения от страна на ищцата, в която последната отрича да
има вина.
В конкретният случай, Кмета на Кметство с. Р. издавайки Заповед №33 от
09.12.2015г.- л.26 в изпълнение на Заповедта №742 от 01.12.2015г. на Кмета на
Община- Пещера- изрично е посочил следното: „Да се извърши пълна инвентаризация
на Кметство с. Р.- ОУ „Пайсий Хилендарски“ с. Р. с материално отговорно лице- П.Д.Б.,
като е определена комисия в състав от Председател и двама членове между които
не е ищцата.
Визирано е, че инвентаризационните описи следва да се предат в
счетоводството най- късно до 301.12.2015г.
От тази Заповед не се установява конкретно вменено задължение от
страна на ищцата П.Д.Б..
На практика с тази заповед е разпоредено на комисията в състав:
Председател: В. Д. М. и Членове: Г.а И. Н. и Й. П.Я.да пристъпи внезапно на
09.12.2015г. на работа и да приключи на 30.12.2015г. Реално обект на проверката
е работата на МОЛ- П.Б..
В нито една от посочените заповеди не е вменено задължение на ищцата да изпълни задачите поставени в тях, нито
пък и е вменено задължение да представи на кмета „заключенията на инвентаризационните
комисии“ .
В случая, реално не се установяват действия от страна на П.Б.,
насочени в пречене от нейна страна на работата на назначената комисия, липса на
оказано съдействие, пречене, респ. укриване на документи, което да осуети изпълнението
на поставената от Кмета задачи.
Предвид на това не може да се приема, че е налице виновно неизпълнение
на трудовите задължения на ищцата което съставлява нарушение по смисъла на
чл.186 КТ. Няма основание да не се сподели извода, че обемът на трудовите
задължения произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово
правоотношение- това са задълженията, които работникът се е задължил да
извършва по трудов договор при спазване на трудовата дисциплина. Ето защо след
като не е налице нарушение на трудовата дисциплина, то и Б. не може да носи
дисциплинарна отговорност. Не следва да се игнорира и обстоятелството, че дисциплинарната
отговорност е лична- работникът отговаря за допуснато лично виновно
неизпълнение на задълженията. Когато едно трудово задължение е възложено от
работодателя за изпълнение едновременно на няколко работници, всеки от тях
отговаря лично за изпълнението му. Изпълнението на трудовата задача от някого,
не освобождава от отговорност останалите, които е следвало също да участват в
изпълнението, а когато никой от работниците не е изпълнил общото задължение,
всеки от тях носи лична дисциплинарна отговорност. Лична отговорност от страна
на Б. в случая не е налице.
При тези съображения приемайки, че първото вменено нарушение за което
се приема, че е налице, но не се отличава с такава тежест и значимост на
неизпълнено трудово задължение, респективно второто вменено нарушение реално не
е осъществено, няма основание да не бъде споделен крайния правен извод на
първата инстанция, че дисциплинарното уволнение
на ищцата наложено със Заповед №11 от 18.02.2016г. на Кмета на с.Р. е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Правилно в настоящия казус е възприето от първата инстанция, че с
оглед основателността на главния иск, основателни са и исковете за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа, поради уволнение на основание чл.225, ал.1 от КТ и по
чл.221, ал.2 от КТ.
По отношение на иска касаещ обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ се
установява от заключението на вещото лице, че то е в размер на 3 276лв. В
случая, правилно от тази сума е приспаднато изплатено обезщетение за временна
неработоспособност в размер на 189,41лв. или дължимото на ищцата обезщетение е
в размер на 3086,59лв.
Относно иска с правно основание по чл.221, ал.2 от КТ следва да се
посочи, че при дисциплинарно уволнение, работникът или служителят дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието- при безсрочно трудово правоотношение и в размер на
действителните вреди- при срочно трудово правоотношение.
Правилно е прието от първата инстанция, че с оглед на обстоятелството,
че уволнението на ищцата е незаконно, то ответникът следва да бъде осъден да
заплати на същата и сумата от 300лв., представляваща удържано брутно трудово
възнаграждение, така както е претендирано в исковата молба, ведно с лихва в
размер на 8,17лв.
Не може да бъдат споделени възраженията изложени във въззивната жалба
касаещи липса на ангажирани доказателства от страна на ищцата за да бъдат
уважени тези искове. В тази насока не може да се приеме, че са игнорирани
данните изведени в приетите и неоспорени от страните основно и допълнително
заключение на вещото лице К.. Съответно няма основание да се приеме, че
исковете по чл.225, ал.1 от КТ и по чл.221, ал.2 от КТ не са доказани, с оглед
на което и неправилно са уважени от районния съд.
В тази насока не могат да бъдат приети доводите в насока, че иск по
чл.221, ал.2 от КТ не е предявяван. Такъв е предявен и констатиран от районния
съд, видно от изготвения от него доклад по делото. Действително има
представеното становище от ответника касаещ доклада, но впоследствие от
представителя на ответника е заявено, че няма възражения по същия. Такива не са
постъпили и от другата страна.
Не следва да се приема за основателно, с оглед на събраните по делото
доказателства, че следва да бъде реализирано прихващане на претендираната от
ищцата сума с дължимото от нейна страна на работодателя обезщетение за
неспазено предизвестие в размер на брутното й трудово възнаграждение по чл.221,
ал.2 от КТ, до размера на по- малкото от тях, тъй като няма основания за това.
При тези данни, настоящата инстанция приема, че следва да остави без
уважение подадената въззивна жалба и да потвърди изцяло, като правилно и
законосъобразно обжалваното решение независимо от несподелянето на част от
мотивите касаещи първото вменено нарушение.
С оглед изхода на спора в тежест на Кметство с. Р., представлявано от
Кмета- Б. Х.а следва да се присъдят направените от страна на П.Б. разноски за
адвокатско възнаграждение направени пред въззивната инстанция.
В конкретният случай от страна на П.Б., съгласно представения Договор
за правна помощ, същата е платила за процесуално представителство на адв. К.
пред настоящата инстанция адвокатски хонорар в размер на 866лв. Това възнаграждение,
настоящата инстанция не приема, че с оглед правната и фактическа сложност на
делото не е съобразено с чл.36 от Закона за адвокатурата и чл.7, ал.2, т.2 на
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с оглед на което не счита, че следва да го намали, като в таза
насока не споделя направеното възражение а прекомерност.
В последица от този извод на настоящата инстанция, сумата както е
претендирана следва да бъде присъдена в полза на ответницата по жалбата.
С оглед на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №406 от 19.07.2016г.,
постановено по гр.дело №186/2016г. по описа на РС- Пещера.
ОСЪЖДА Кметство
с.Р., представлявано от Кмета- Б. Х., Булстат 0003517500015, ул. „Г. А.“ №41, да заплати на П.Д.Б., с ЕГН **********
***, сумата в размер на 866 /осемстотин шестдесет и шест/лв., явяващи се
разноски пред въззивната инстанция- адвокатски хонорар.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението до
страните.
Председател: Членове: 1. 2.