О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ ............../ 26.09.2018г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, III
- ти състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и пети септември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
ТАНЯ КУНЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Ю. Бажлекова въззивно частно гражданско дело № 2037 по описа за 2018г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 407, ал. 1 от ГПК. Образувано е
по частна жалба на „ИНТЕЙК“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Разпореждане № 29258/20.07.2018г.
по гр.д. № 9765/2014г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата
на частния жалбоподател за издаване на изпълнителен лист в негова полза, в
качеството му на правоприемник на „КНМ Груп“ЕООД на основание договор за цесия,
сключен в хода на делото за сумите присъдени с влязлото в сила решение
№888/23.02.2018г. по гр.д. № 9765/2014г. по описа на ВРС.
Наведените в частната жалба доводи за незаконосъобразност на
разпореждането са обосновани с твърдения, че „Интейк“ ЕООД е частен
правоприемник на „КНМ ГРУП“ ЕООД на основание договори за цесия от 23.10.2014г.
с предмет вземане за сумата от 1134,89 лв., за което длъжника е уведомен с
уведомление с вх. № EPRS-2762/28.10.2014г. и от 24.04.2015г. с предмет вземане
за сумата от 920 лв., за което длъжникът е уведомен с уведомление с вх. №
3619948/25.04.2015г. Счита, че цедента няма правен интерес и активна
процесуална легитимация по принудителното събиране на вече отчужденото
материалното право. Субективните предели на СПН на влязлото в сила решение
обхващат и частните правоприемници на страните, какъвто именно е приобретателят
на вземането в лицето на жалбоподателя, поради което няма пречка изпълнителният
лист да бъде издаден в негова полза.
Излага още, че се явява носител на материалното право на вземане спрямо
ответника „Енерго-Про Продажби“ АД и именно за него е налице правен интерес от
снабдяване с изпълнителен титул, чрез който да реализира правата си по
материалното правоотношение. Счита за незаконосъобразен изводът на ВРС, че по
делото е постановено разпореждане за издаване на изпълнителен лист по молба на
лицето, в чиято полза са присъдени разноските, тъй като молбата на това лице е
подадена след подаването на молбата от „Интейк“ЕООД. В подкрепа на доводите си посочва
съдебна практика и моли за отмяна на обжалваното разпореждане, като се укаже на
първоинстанционния съд да издаде изпълнителен лист по делото в полза
„Интейк“ЕООД.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 407, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт, от страна с правен интерес от обжалване и отговаря на
изискванията по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С влязло в сила
Решение № 888/23.02.2015г. по гр.д. № 9765/2014г. по описа на ВРС, потвърдено с
решение по в.гр.д. № 1258/2018г. по описа на ВОС, на основание чл. 55, ал.
1,пр.I от ЗЗД „Енерго – Про Продажби“ АД е осъдено да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Живков” № 22 сумата от 1134,89 лв., вземане прехвърлено на „КНМ Груп” ЕООД с договор за цесия от
28.04.2014г. от Ерма Андонова Антонова, представляващо платена сума по фактура
№**********/23.03.2012г., начислена при първоначална липса на основание под
формата на корекция на сметка за периода 18.09.2011г.-15.03.2012г., за обект на
потребление в с. Петко Славейково, ул.“Дружба“ №17, с аб. №********** и кл.№
**********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 28.07.2014г. до окончателното плащане на
сумата, както и съдебно деловодни разноски.
С молба от 04.07.2018г. „Интейк“ ЕООД сезирал съда с искане за
издаване на изпълнителен лист за сумите по влязлото в сила решение, в
качеството му на частен правоприемник на „КНМ ГРУП“ ЕООД на основание договори
за цесия от 2014г. и 2015г.
С идентична молба ВРС е бил сезиран на 13.07.2018г. и от ищеца по
делото „КНМ ГРУП“ ЕООД.
В обжалваното разпореждане, ВРС приел, че молбата на „Интейк“ЕООД
следва да се остави без уважение, тъй като е подадена от лице, което не е
страна по делото и по същото е постановено разпореждане за издаване на
изпълнителен лист по молба на лицето, в чиято полза са присъдени разноски с
влязлото в сила решение.
ВОС,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по издаване на изпълнителен лист на основание влязло в
сила съдебно решение започва въз основа на подадена от кредитора молба по чл.
405,ал.1 от ГПК, като правомощията на съда са уредени в чл.406, ал. 1 от ГПК.
Съдът в това производство проверява дали актът е редовен от външна страна, дали
решението е влязло в законна сила и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане на кредитора срещу длъжника, така както същите са посочени в молбата за
издаване на изпълнителен лист. Препис от молбата по чл.405,ал.1 от ГПК не се
връчва на длъжника, поради което и в производството по издаване на изпълнителен
лист не могат да се установяват евентуална трансформация или правоприемство на
някоя страна. Именно поради това, когато се установи наличието на влязло в сила
съдебно решение, което подлежи на принудително изпълнение, изпълнителният лист
се издава на посочения в съдебното решение кредитор срещу посочения в същото
съдебно решение длъжник.
Съгласно чл.404,т.1,пр.1 от ГПК на принудително изпълнение подлежат
влезлите в сила решения на съдилищата, а изпълнителният лист, издаден въз
основа на това изпълнително основание следва да възпроизведе точно диспозитива
на решението.
Легитимацията на молителя в производството по издаване на изпълнителен
лист въз основа на изпълнително основание, се определя от субективните и
обективни предели на изпълняемото право, удостоверено в окончателното
осъдително решение на съда. Настъпилите промени в материалните права,
установени със съдебното решение, на основание правоприемство не могат да бъдат
съобразявани при формалната проверка кой и срещу кого и за какво може да
претендира издаването на изпълнителен лист. Единствените изключения се допускат
при съобразяване на обвързващото действие на самото изпълнително основание по
отношение на универсалните правоприемници на страните съгласно чл. 298, ал.2 от ГПК, каквито са наследниците и универсалните правоприемници на страната по изпълнителното
основание, в хипотеза на настъпване на правоприемството след издаване на
основанието. В случаите на универсално или частно материално правоприемство,
настъпили преди постановяване на съдебното решение, промяната в материалното
право намира отражение в съдебното решение. Изводът е, че е изключена
легитимация на универсален или частен правоприемник на страната по съдебното
решение, да получи изпълнителен лист в хипотеза на настъпване на
правоприемството по време на висящия процес, преди издаване на изпълнителното
основание, в случая решението по делото на ВРС.
В случая частното правоприемство на страната на кредитора е настъпило
в хода на процеса на основание договор за цесия от 23.10.2014г. /исковата молба
е предявена на 28.07.2014г./ и както съдът е посочил в мотивите на решението
си, на основание чл. 226 от ГПК легитимирани страни по делото са първоначалните
страни. Постановеното решение съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя
на спорното право, но това действие не променя страните по делото. Страна по
делото продължава да е прехвърлителят на спорното право и същият се освобождава
от това качество единствено при заместване при условията на чл. 222 от ГПК,
каквото по делото не е налице /чл. 226, ал. 2 от ГПК/. Ето защо активна
процесуална легитимация за снабдяване с изпълнителен лист по делото разполага
единствено „КНМ ГРУП“ ООД – кредитора цедент, страна по делото.
Доколкото в производството по молба за издаване на изпълнителен лист
по реда на чл.405,ал.1 от ГПК, длъжникът не може да релевира оспорвания и
възражения по фактите, с които е обоснована активната легитимация на молителя,
то извън предмета на производството по чл.406 от ГПК и правомощията на съда в
него са релевираните от „Интейк“ЕООД обстоятелства, обосноваващи качеството му
на правоприемник на кредитора в хода на процеса. Неотносима е представената от
жалбоподателя съдебна практика в случая, доколкото по ч.т.д.№134/2009г. на ВКС,
I ТО е разрешена хипотеза, при която изрично в диспозитива на съдебния акт е
било отразено цедирането на вземането, предмет на делото, а по т.д. №
680/2018г. на ВОС – в самия диспозитив на съдебния акт е присъдена сума,
дължима на трето лице – цесионер, придобил права в хода на делото.
В случая ВРС правилно е констатирал, че съдебното решение по делото подлежи
на принудително изпълнение и е издал изпълнителен лист за посочените в него
суми по отношение на посочените в него като кредитор и длъжник лица. За съда не съществува задължение в това производство да
извършва проверка дали е налице настъпила междувременно промяна в кредитора.
Ако е налице такава, то тя не е предмет на производството по издаване на
изпълнителен лист, поради което и не
може да бъде отчетена и в производството по обжалване на разпореждането за издаване
на изпълнителен лист.В случай, че са подадени две молби с искания за издаване
на изпълнителен лист е налице конкуренция между две лица, които твърдят, че са
кредитора на ответника и спор кой е действителния кредитор. Този спор не може
да бъде разрешен в рамките на производството по издаване на изпълнителен лист.
ВОС споделя изцяло и даденото разрешение, възприето в Определение №
105 от 7.02.2018г. по ч.т.д. № 62/2018г. на ВКС, II ТО и потвърденото с него
Разпореждане по в.т.д. № 188/2017г. на ВАпС и цитираните в последното съдебни
актове на ВКС.
Отделно от изложеното, в случая първоинстанционният съд е уважил
подадената от „КНМ Груп“ЕООД молба за издаване на изпълнителен лист, поради
което и е недопустимо издаването на изпълнителен лист в полза на частния
жалбоподател за същото вземане.
По тези съображения, отказът на ВРС да издаде изпълнителен лист в
полза на „Интейк“ ЕООД, в качеството му на цесионер на вземанията, предмет на
Решенията по гр.д. № 97654/2014г. по описа на ВРС, и по в.гр.д.№ 1258/2018г. по
описа на ВОС, е правилен и законосъобразен. Частната жалба като неоснователна
следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „ИНТЕЙК“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
Разпореждане № 29258/20.07.2018г. по гр.д. № 9765/2014г. по описа на ВРС, с
което е оставена без уважение молбата на ИНТЕЙК“ ЕООД, ЕИК ********* за
издаване на изпълнителен лист в негова полза, в качеството му на правоприемник
на „КНМ Груп“ЕООД на основание договор за цесия, за сумите присъдени с влязлото
в сила решение №888/23.02.2018г. по гр.д. № 9765/2014г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.