Решение по КНАХД №299/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С. К. К. с [ЕГН] от [населено място], [улица]срещу Решение № 94/02.05.2025 г. по АНХД № 1093/2024 г. по описа на Районен съд - Добрич.

В касационната жалба се въвеждат доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение поради нарушение на закона.

Твърди се, че въззивната инстанция неправилно е приела за доказано осъществяване на субективния елемент от процесната административнонаказателна норма. Оспорва се извършването на преднамерено, умишлено форсиране на управлявания от касационния жалбоподател автомобил. Релевира се недобра техника на шофиране и лошо състояние на пътната настилка. Инвокира се недоказаност на осъществяването на нарушението, както и наличието на случайно деяние, установимо от показанията на свидетеля Д. Й.. Възразява се, че С. К. е използвал пътя, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и пътници, като се заявява, че административнонаказващият орган не е уточнил за каква точно цел е използва пътя от нарушителя.

В молба от 01.10.2025 г. проц.представител поддържа становището.

Ответникът, Началник на сектор в ОД на МВР, РУ 01 Добрич не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.

Административен съд - Добрич, като прецени направените по делото доводи и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима.

По отношение основателността на касационната жалба:

Районният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е достигал до правилен извод за законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, като касационният състав споделя изложените мотиви, а доколкото възраженията, поддържани пред настоящата инстанция преповтарят коментираните вече от районния съд, то на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд - Добрич препраща към мотивите на въззивната инстанция.

Съдът, като съобрази наведените в касационната жалба доводи и при служебната проверка, намира следното:

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е потвърдил НП № 24 - 1717 - 000875 от 04.09.2024г., издадено от Н. С. в ОД на МВР - Добрич, Първо РУ на МВР - Добрич, с което на касатора за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на на основание чл. 175а, ал. 1, предложение трето от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

С акт за установено административно нарушение Серия GA № 1252976 от 06.08.2024г. е установено, че на същата дата в 18.55 часа, в [населено място], по [улица], [жк], пред игрална зала „Дженго“, С. К. управлява лек автомобил „БМВ“, негова собственост, като използва пътя за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като извършва резки маневри, върти гуми и поднася МПС.

За да се потвърди обжалвания административен акт е прието от първоинстанционният съд, че деянието е доказано от събраните гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, очевидци на нарушението. Направен е извод за безспорно установяване на елементите от състава на административнонаказателната норма, както и че, при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения. При определяне на административните наказания са съобразени целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАН, взето е под внимание обществената опасност на деянието и обстоятелството, че наложените административни наказания са от категорията на абсолютно определените.

Настоящият състав, като взе предвид приложимия закон, събраните доказателства, изложените в съдебното решение мотиви и доводите в касационната жалба, счита последната за неоснователна, а решението на Районен съд-Добрич - за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства.

От показанията на разпитаните свидетели – служители на реда, е установено по безспорен начин, че жалбоподателят на посочената дата в акта за установяване на административното нарушение е управлявал процесния автомобил и не е ползвал пътното платно по предназначение, като умишлено, а не като резултат от случайно поднасяне на автомобила, при сух асфалт чрез подаване на повече от необходимото газ поднася автомобила, получава се „дрифтене“ или въртене на автомобила в кръг няколко пъти в средата на платното за движение. Прието е, че този начин на управление на МПС не представлява умишлено използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари.

Касационният състав намира за неоснователни, некореспондиращи на установеното от доказателствата и на закона доводите в касационната жалба за неправилност на изводите на Районен съд-Добрич и за незаконосъобразност на наказателното постановление. В обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление са описани действията, които е извършил с лекия автомобил водачът, които действия правилно са квалифицирани от актосъставителя и от наказващия орган като такива, чрез които той в случая е нарушил забраната в чл. 104б, т. 2 от ЗДвП за използване на отворените за обществено ползване пътища за други цели, освен в съответствие с предназначението им за превоз на хора и товари.

Правилно показанията на тези свидетели са кредитирани като последователни, взаимодопълващи се, непротиворечиви и логични по отношение на главните факти, подлежащи на установяване и в съответствие с другите доказателства по делото. Възражението на касатора във връзка с показанията на свидетеля Д. Д. Й. е неоснователно, доколкото същите се опровергават от останалите доказателства по делото и са в насока, подкрепяща защитната теза на наказаното лице.

При тези съображения правилно Районен съд-Добрич е приел, че извършеното от С. К. К. деяние законосъобразно е квалифицирано като нарушение на забраната в чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което правилно е приложен чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, като са му наложени кумулативно предвидените фиксирани размери на административните наказания глоба и лишаване от правоуправление на МПС.

Действията по ползване на пътища, които са отворени за обществено ползване за друго предназначение, се характеризират с висока степен на обществена опасност, което е причината за визираната в закона на забрана за водачите да извършват такива.

С оглед на тези аргументи, като е потвърдил обжалваното наказателно постановление, Районен съд-Добрич е постановил един законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Воден от гореизложените мотиви, Административен съд - Добрич, първи касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 94/02.05.2025 г. по АНХД № 1093/2024 г. по описа на Районен съд - Добрич.

Решението е окончателно.