Определение по дело №666/2019 на Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 990

гр. Перник 14.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Перник гражданска колегия, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Милена Даскалова

Членове:  Кристиан Петров

Роман Николов

като разгледа докладваното от съдия Николов, гражданско дело № 666 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията.

 Образувано е по частна жалба на „Общинска банка“ АД срещу определение № 73, т. 1 от 09.08.2019 г. на съдия по вписванията при Районен съд – гр. Перник за отказ за вписване на поискани от жалбоподателя обстоятелства.

 Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение и да укаже на съдията по вписванията да извърши поисканото вписване. Съдът констатира, че по делото няма данни за момента на връчване на обжалваното определение на жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок. Същата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

По съществото на правния спор, съдът намира следното:

С молба вх. № 3418 от 09.08.2019 г. „Общинска банка“ АД е поискала от съдията по вписванията да извърши вписване (а според петитумната част на молбата – отбелязване) на пристъпване към изпълнение върху посочени в молбата активи на заложено търговско предприятие с наименование „Пауър тийм газ“ ЕООД, с ЕИК: *********. Към молбата е приложено Удостоверение с изх. № 20190805163911 от 05.08.2019 г. на АВ търговски регистър и Потвърждение за вписване от Централния регистър на особените залози регистър 26.06.2019 г. за пристъпване към изпълнение върху активи на заложено търговско предприятие „Пауър тийм газ“ ЕООД. Приложени са и извлечения от имотния регистър по други поводи.

С Определение № 73, т. 1 от 09.08.2019 г. на съдия по вписванията при Районен съд Перник е постановен отказ за вписване на поисканите обстоятелства. Отказът е обоснован с извод, че пристъпването към изпълнение не съставлява подлежащ на вписване акт.

Съдът намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди, поради следните съображения:

 Налице е неяснота в петитумната част на молбата. От съдията по вписванията се иска вписване на определени обстоятелства, а в същото време се иска отбелязването на същите. Следва да се има предвид, обаче, че вписването и отбелязването са различни действия, както личи от съпоставка на разпоредбите на чл. 32а и чл. 32б от Правилника за вписванията и чл. 2 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Това противоречие води до неяснота на действителната воля на молителя и до нередовност на молбата, тъй като с нея се претендира извършване на взаимно изключващи се действия от съдията по вписванията.

Наистина, от съдържанието на молбата би било възможно да се извлече предмета на произнасяне на съдията по вписванията, тъй като в петитума й е уточнено, че поисканото действие следва да се извърши чрез подреждане „в книгата по чл. 33, буква „д“ от ПВ приложеното удостоверение с изх. № 20190805163911 от 05.08.2019 г.“, който ред е предвиден за само за вписванията, но не и за отбелязванията (арг. от чл. 9, ал. 2, във връзка с чл. 19, ал. 3 от Правилника за вписванията). В подкрепа на извода, че с молбата се иска вписване, а не отбелязване, е и съдържанието на жалбата пред настоящата съдебна инстанция. Ако в резултат от горното тълкуване се приеме, че с молбата е било поискано вписване на пристъпване към изпълнение върху активи на заложено търговско предприятие „Пауър тийм газ“ ЕООД, върху посочените в молбата негови активи, основателен е изводът на съдията по вписванията, че посочените от молителя действия не подлежат на вписване.

На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 2 от Правилника за вписванията, „вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в този правилник“. Вписването в имотния регистър на посочените от молителя обстоятелства не е предвидено изрично – нито в правилника, нито в специален закон. На основание чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗОЗ, те подлежат на вписване в Търговския регистър (арг. от чл. 21, ал. 2 от ЗОЗ), но не в Имотния регистър. Поради това не е налице хипотезата на чл. 2 от ПВ. С оглед императивния й характер и изчерпателното изброяване на подлежащите на вписване актове, съдът намира за неоснователно обосноваването на вписването на процесните обстоятелства тъй като, няма основание за претендираното от жалбоподателя прилагане на правилата на ЗОЗ за вписване в Имотния регистър на обстоятелствата относно залог на търговско предприятие. Няма и нормативна разпоредба, по силата на която обстоятелства, вписвани в регистрите по ЗОЗ, задължително да се вписват и в Имотния регистър.

На второ място, чл. 22а, ал. 1 от ПВ регламентира единствено вписването на залог върху търговско предприятие, но не и на други обстоятелства, каквито са предмет на процесната молба. Този извод се подкрепя от начина на формулиране на разпоредбата с думите „Вписването на залог върху търговско предприятие ...“, което показва, че се има предвид вписване само на залог, но не и на други обстоятелства и изричното и изчерпателно посочване в скоби на визирания нормативен текст – това е чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ, касаещ само договора за залог, което показва, че разпоредбата не предвижда вписване на никакви други обстоятелства, напр. тези по ал. 2.

Настоящият съдебен състав не споделя извода на жалбоподателя, че чл. 22а от ПВ урежда вписване на два вида обстоятелства относно залога на търговско предприятие – първоначално вписване и вписване на последващи обстоятелства. Както се посочи по- горе, предмет на регулиране на тази разпоредба е единствено вписването на залога върху търговско предприятие, а удостоверенията за последващи вписвания, на които жалбоподателят се позовава (чл. 22а, ал. 1), са годни алтернативни основания за същото това вписване, без да обосновават необходимостта от самостоятелно вписване на отразените в тях други обстоятелства.

 Неоснователни са и останалите изложени в жалбата доводи. Необходимата публичност на пристъпването към принудително изпълнение се осигурява (съгласно чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗОЗ) чрез вписването на това обстоятелство в Търговския регистър. Освен това, след получаване на съобщението по чл. 33, ал. 1 от ЗОЗ, търговецът – залогодател е лишен от правото да се разпорежда със заложеното имущество (чл. 9, ал. 4 от ЗОЗ), а след назначаването на управител и неговото вписване, което също се установява от приложеното удостоверение изх. № 20190805163911 от 05.08.2019 г. на Търговския регистър, търговецът не може да упражнява правата си върху търговското предприятие (чл. 46, ал. 4 от ЗОЗ). Така се защитават правата на заложния кредитор и на третите лица.

На последно място, от удостоверение с изх. № 20190805163911 от 05.08.2019 г. на Търговския регистър се установява, че молителят – заложен кредитор е пристъпил към изпълнение върху търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения (т. 311 „Описание“ – Предприятието като съвкупност). С оглед алтернативния характер на хипотезите по чл. 46, ал. 1 от ЗОЗ, обаче, този вид изпълнение изключва възможността за пристъпване към изпълнение върху отделни недвижими имоти, включени в активите на предприятието. Съответно, горното удостоверение не съдържа данни за такова обстоятелство. В изложения смисъл са Определение № 330 от 8.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1476/2013 г., I т. о., ТК, Определение № 343 от 16.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1478/2013 г., I т. о., ТК, Определение № 16 от 24.01.2013 г. на ОС – София по в. гр. д. № 53/2013 г.

По така изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 ПОТВЪРЖДАВА Определение № 73, т. 1 от 09.08.2019 г., на съдия по вписванията при Районен съд Перник.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд в 7 дневен срок от уведомяване на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:_______________ ЧЛЕНОВЕ: 1._________________

   2.__________________