Решение по дело №31/2020 на Районен съд - Ихтиман

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 04.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 31/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Ппроизводство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А.Б.Р., чрез адв. А. ***, срещу електронен фиш серия К №2312147 на ОДМВР София, с който на А.Б.Р., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като са нарушени разпоредбите на ЗАНН и правото му на защита.

Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Постъпила е молба от адв. А. с изложени допълнителни мотиви към жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище по жалбата за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай електронният фиш е връчен на 28.12.2020г. (видно от отбелязването на л. 9 /гръб/), а жалбата е депозирана на 06.01.2020г., поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

На 02.10.2018 г. в 12,56 часа с автоматизирано техническо средство, фиксиращо дата, час и скорост на движение, е заснет на автомагистрала Тракия, 51+ 900 километър, посока гр. София, лек автомобил „Пежо 308“, рег. №СА2004ХВ, който се движел със скорост от 124 км/ч..

Скоростта на движение е отчетена от системата, като за констатираното нарушение е направен снимков материал, на който е заснет регистрационния номер и моторното превозно средство, с което е извършено превишаването на скоростта, и е отбелязано, че наказуемата скорост е 120 км/ч.

След установяване на собственика/ползвателя на автомобила, е издаден електронен фиш № 2312147, с който на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв за превишаване на скоростта с 30 км/ч.

От справка за собственици на превозното средство се установява, че МПС е собственост на „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД, а ползвател е жалбоподателят.

От удостоверение № 10.02.4835/24.02.2010 г. на Българския институт по метрология системата за видеоконтрол се установява, че е одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 24.02.2020 г.

От представения протокол № 4-41-17 от проверка на мобилната система за видеоконтрол TFR-1M се установява, че е извършена последваща метрологична проверка на 02.11.2017г.

От  протокол за използване на автоматизирано техническо средство TFR- 1M на 02.10.2018г. г. се установява, че същото е било монтирано в МПС рег. № СА0185МВ на 51+900 км. на АМ "Тракия", с посока на движение на контролираните МПС от гр. Пловдив към гр. София, с начало на работа от 11,53ч. до 13,44ч. с режим на измерване „стационарен“ и посока на действие „отдалечаващ“ и при наличие на пътен знак за ограничение на скоростта- 90км/ч..

Представена е и Заповед №РД-11-19/11.09.2018г. на ръководителя на АПИ относно временна организация и безопасност на движението (ВОБД), с която се въвежда ограничение на скоростта в участъка от км 45+ 900 до км 53+000 в ляво и дясно платно на АМ- Тракия със срок на действие до 20.12.2018г.

Съдът намира, че констатацията за управление на МПС с превишена скорост се доказва по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им.

В чл. 189, ал. 15 ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Това означава, че в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то следва да бъде доказано чрез заснетия от тях снимков материал, от който се установяват дата, час, мястото на нарушението и МПС.

Установи се, че техническото средство е от одобрен тип и е преминало техническа проверка по Закона за измерванията, като от приложения по делото снимков материал се вижда, че именно процесният лек автомобил се е движил със скорост над въведеното с пътен знак ограничение за участъка от пътя от 90 км/ч, а именно 124 км/ч., като е приспаднат 3% - вия толеранс при фиксиране на скоростта от техническото устройство, поради което наказуемата скорост е 120 км/ч. Системата за видеоконтрол след въвеждането си в експлоатация оперира без намесата на контролен орган, като служителите нямат отношение към автоматично извършвания контрол.

Разпоредбата на  чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка не се съдържа в преписката и очевидно не е изготвена. Налице е нарушение, но то по характера си е такова, че не препятства установяването на местоположението на АТС, което е посочено достатъчно точно в протокола за използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с това на установяването му.

Местоположението на пътен знак В26, въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената схема за организация на движението на л. 19 от делото. От същата се установява, че в процесния участък- км 45+ 900 до км 53+000 в ляво и дясно платно, е било въведено ограничение на скоростта от 90 км/ч. със съответните пътни знаци, като нарушението е констатирано на км 51+ 900, т.е. именно в този участък. Следователно мястото на временното разполагане на мобилното АТС и на процесните знаци е индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен начин, за да е налице спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. С оглед изложеното макар да е налице  нарушение на  чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР, то не е съществено и не нарушава правото на защита, поради което не е основание за отмяна на електронния фиш. В този смисъл неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не е ясно къде е било въведено ограничение на скоростта и къде са се намирали АТСС и пътните знаци.

Неоснователно е възражението, че ЕФ следва да бъде отменен, тъй като не е поставена табела Т2. Съгласно чл.50, ал.1 от ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Процесното деяние е извършено в участък с въведено ограничение на скоростта от 90км/ч. с пътен знак В26, като видно от схемата за организация на движението е поставен знак, който отменя това ограничение, а именно- пътен знак номер В34 ″Край на въведената с пътен знак забрана за движение със скорост, по-висока от означената”.

Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Разпоредбата ясно посочва, че субект на нарушението може да бъде както собственика на МПС, така и лицето, на което автомобилът е предоставен- ползвателят. В процесния случай ползвателят е известен. Той е регистриран при регистрацията на автомобила, като от справка за собственици на превозното средство се установява, че МПС е собственост на „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД, а ползвател е жалбоподателят. По делото не е спорно, че собственикът по занятие е лизингодател, т.е. лице, което предоставя на лизинг автомобили, а не лице, което управлява тези автомобили. В случая е известно лицето лизингополучател, на което автомобилът е предоставен. Целта на тази разпоредба е да бъде наказан извършителят на нарушението, а той е водачът на автомобил към датата и часа, когато е констатирано нарушението. В съответствие с тази цел не само собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен електронен фиш може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред органа писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС.

Представени са доказателства, удостоверяващи както въведеното ограничение на скоростта, така и мястото на извършване на нарушението. Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Санкцията е определена в съответствие с чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, предвиждащ за превишаване от 21 до 30 км/ч глоба 100 лв.. Установено е, че наказуемата скорост на движение на автомобила е била 120 км/ч, т. е. превишаването над въведеното ограничение е с 30 км/ч, и. размерът на глобата е 100 лева, като наказващият орган няма възможност за допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.

Ето защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №2312147 на ОДМВР София, с който на А.Б.Р., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София област.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: