ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………/04.11.2022 г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в заседание при закрити врати на девети август
и девети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т. дело № 2281
по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.
По делото са подадени 7 броя възражения
срещу обявения на 18.04.2022 г. в ТРРЮЛНЦ списък на приетите и списък на неприетите вземания
на кредиторите на А.Б.1 ЕООД на основание чл. 686, ал.1, т.1 от ТЗ и на
основание чл. 686, ал.1, т.3 от ТЗ, и срещу обявения на 15.06.2022 г. втори
списък на приети предявени вземания към А.Б.1 ЕООД, съставен на 09.06.2022 г. на основание чл. 686,ал.1, т.1 от ТЗ от временния синдик Е.Т..
Съдът като обсъди доводите на страните и
материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 260165/02.03.2022 г. на СГС,
VI-10 състав е обявил неплатежоспособността на „А.Б.“
ЕООД, ***-***, офис 24 и е определил начална дата на неплатежоспособността –
31.12.2017 година, открил е производство по несъстоятелност, на основание
чл.630, ал.1 от ТЗ, по отношение на „А.Б.“
ЕООД, ***-***, офис 24 и е назначил за временен синдик на „А.Б.“
ЕООД, ***-***, офис 24 Е.Г.Т., ЕГН **********, адрес: ***37 и му определя месечно
възнаграждение в размер на 1000 лева.
На 18.04.2022
г. по партидата на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК ********
в ТРРЮЛНЦ е обявен списък на приетите вземания на кредиторите на А.Б.1
ЕООД на основание чл. 686, ал.1, т.1 от ТЗ и списък на неприетите вземания на
кредиторите на основание чл. 686, ал.1, т.3 от ТЗ.
На 15.06.2022
г. по партидата на дружеството е обявен втори списък на приети предявени
вземания към А.Б.1 ЕООД,
съставен
на 09.06.2022 г. на основание чл. 686, ал.1, т.1 от ТЗ, и списък на приетите
допълнително предявени вземания към А.Б.1 ЕООД, съставен на 09.06.2022 г. на
основание чл. 688, ал.1, вр.чл. 686, ал.1, т.1 от ТЗ.
Подадени са седем възражения, като четири
са разгледани в о.с.з
по делото, проведено на 09.08.2022 година и три възражения – в о.с.з по делото
на 09.09.2022 година.
Относно
оспорване на приетите вземания на Н.В.Х. и П.Д.Х.
I. Възражение, вх.номер 282987/27.04.2022
г.
на Л.В.ЕООД, подадено по пощата на 26.04.2022 г., видно от приложената разписка
от ЕКОНТ
II. Възражение вх. номер 26223/03.05.2022 г.
на НАП, подадено по пощата на 26.04.2022 г., видно от приложения плик с
пощенско клеймо
Кредиторите Н.Х. и В.Х. са предявили с молба, вх. номер
278248/31.03.2022 г. вземане в размер на 244 478,75 лева – главница,
48 895.70 лева – неустойка, 18 934,97 лева – разноски по гр. дело
7948/2020 г. по описа на СГС, 9000 лева – разноски по изпълнително дело и
законна лихва върху главницата от 31.07.2020 г.
до окончателното й плащане, които вземания са установени с влязло в сила
съдебно решение 262462/15.04.2021 г. по гр. дело 7948/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав.
В молбата е посочено,
че за обезпечаване на вземането не са допуснати обезпечения.
Синдикът е включил
вземането в списъка на приетите вземания, както е посочено, че вземанията са с
необезпечени с поредност на удовлетворение по т.6 (за сумата от 244 478,75 лева –
главница, 48 895.70 лева – неустойка, 39 320,33 лева – законна лихва
върху главницата от 31.07.2020 г. до 01.03.2022 г., 18 934,97 лева – разноски
по гр. дело 7948/2020 г. по описа на СГС, 9000 лева – разноски по изпълнително
дело) и т. 9 (за законна лихва върху главницата от 02.03.2022 г. до окончателното й плащане) от чл.722, ал. 1 ТЗ.
Срещу включването на това вземане в списъка с
приетите вземане е подадено възражение, вх.номер 282987/27.04.2022 г. на Л.В.ЕООД
и възражение, вх. номер 26223/03.05.2022 г. на НАП.
И двете възражения са
подадени в срока по чл. 690, ал.1 от ТЗ, с оглед правилото на чл.60, ал.5 вр.
ал.6 от ГПК вр. чл. 62, ал.2 от ГПК, доколкото и двете възражения са подадени
по пощата, от легитимирани страни и са ДОПУСТИМИ.
Възражението на Л.В.ЕООД
е бланкетно в частта относно оспорване съществуване на вземането.
Доколкото се касае и за
съдебно установено вземане на кредитора срещу длъжника, същото е неоснователно.
И в двете възражения се
прави оспорване на поредност на удовлетворение на вземанията на Н.Х. и В.Х..
В становищата си по чл. 690, ал.2 от ТЗ
синдикът Е.Т. взема становище за основателност на възраженията.
Съдът намира, че и двете възражения
относно предвидения ред за удовлетворяване на вземанията на Н.Х. и В.Х. са основателни. Касае за съдебно установени
вземания, с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.8 от ТЗ, тъй като се
касае за необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност.
Относно
оспорване на приетите вземания на И.З.–И.
I. Възражение, вх.номер 26223/03.05.2022 г.
на НАП
II.
Възражение
вх. номер 282992/27.07.2022
г.
на Л.В.ЕООД
Кредиторът И. З.-И. е
предявила с молба, вх. номер 277372/28.03.2022 г. вземане в размер на общо 1 922 155 евро и 78 350
лева, от които главница по договори за заем от 11.06.2015 г., 17.12.2015 г.,
04.05.2016 г. и 12.06.2017 г. в размер на 1 550 000 евро,
възнаградителна лихва по всички договори за заем в размер на 136 400 евро
за периода до 31.12.20-17 г., неустойка по всички договори за заем в размер на
235 755 евро за периода 01.01.2018 г. – 02.03.2022 г., сумата в размер на
78350 лева – разноски по т. дело 2281/2020 г. на СГС, VI-10 състав, с което е открито
производството по несъстоятелност на А.Б.1 ЕООД, вкл. и сумата от 5 000 лева – привнесени разноски, и
сумата от 71 000 лева – адвокатско възнаграждение.
Синдикът е включил
вземането в списъка на приетите вземания, както е посочено, че вземанията са с
необезпечени с поредност на удовлетворение по т. 3 (за сумата от 73 350
лева – разноски по чл. 723, т.1 от ТЗ по т. дело 2281/2020 г. по описа на СГС, VI-10 състав и за сумата от 5000 лева – разноски по чл. 629б от ТЗ по т.
дело 2281/2020 г. по описа на СГС, VI-10 състав) и в останалата част – по т.6.
Срещу включването на тези
вземания в списъка с приетите вземане е подадено възражение, вх.номер
26223/03.05.2022 г. на НАП и възражение вх. номер 282992/27.07.2022 г. на Л.В.ЕООД.
Възражението на НАП
засяга предвидения ред за удовлетворяване на вземанията на И. З., включени в
списъка по чл. 722, ал.1, т.6 от ТЗ. Сочи се, че не се касае за публични
задължения, посочени в тази точка.
Оспорва се включването
на вземанията за разноски в производството по откриване на производството по
несъстоятелност, като се сочи, че
разноските в размер на 73350 лева следва да бъде с ред на
удовлетворяване по т. 12, доколкото не
се касае за разноски, присъдени със съдебното решение.
Във възражението на Л.В.
ЕООД се оспорва съществуването на вземанията по договорите за заем, като се
твърди, че от обявените в ТР ГФО на дружеството в несъстоятелност се
установявало, че тези заеми са върнати.
Аргумент в тази насока са и заличените ипотеки. Евентуално се оспорва посочената
поредност на удовлетворение на вземанията.
В
становищата си по чл. 690, ал.2 от ТЗ синдикът Е.Т. взема становище за
основателност на възраженията в частта относно посочената поредност за
удовлетворяване на вземанията на И. З., като сочи, че се касае за техническа грешка.
Излагат се аргументи за неоснователност
на оспорванията, свързани със съществуването на вземанията. Сочи се, че
даването на посочените заеми е установено с решението за откриване на
производството по несъстоятелност, като няма данни задълженията на дружеството
в несъстоятелност да са погасени.
Оспорват се доводите на кредитора НАП засягащи
вземанията за разноски в производството по откриване на производството по
несъстоятелност. Сочи се, че разпоредбата на чл. 723 от ТЗ не изисква съдебно
установяване на тези разноски.
Кредиторът с оспорено вземане оспорва възраженията.
И двете възражения са
подадени в срока по чл. 690, ал.1 от ТЗ, с оглед правилото на чл.60, ал.5 вр.
ал.6 от ГПК вр. чл. 62, ал.2 от ГПК, доколкото и двете възражения са подадени
по пощата, от легитимирани страни и са ДОПУСТИМИ.
Относно оспорване на вземането на И. З.-И.
по молба, вх. номер 277372/28.03.2022 г. в размер на общо 1 922 155
евро, от които главница по договори за заем от 11.06.2015 г., 17.12.2015 г.,
04.05.2016 г. и 12.06.2017 г. в размер на 1 550 000 евро,
възнаградителна лихва по всички договори за заем в размер на 136 400 евро
за периода до 31.12.20-17 г., неустойка по всички договори за заем в размер на
235 755 евро за периода 01.01.2018 г. – 02.03.2022 г., Съдът намира, че
съществуването на тези вземания се установява от представените писмени
доказателства.
Представени са писмени документи –
четири договора за целеви паричен заем от 11.06.2015 г., 17.12.2015 г. и
04.05.2015 г. и 12.06.2017 г. и платежни нареждания, от които се установява
сключване на договорите и доколкото се касае за реални договорите – плащане на
сумите от заемодателя на заемателя.
Длъжникът – дружеството в
несъстоятелност не оспорва получаване на сумите.
Твърденията на Л.В. ЕООД, че погасяване
на задълженията на заемателя се установява от заличаването на ипотеките, с
които са били обезпечени тези заеми, са неоснователни. Вписването на тези
задължени като погасени в счетоводството на длъжника също не може да се приеме
за доказателство, и то при условията на пълно главно доказване, че задълженията
по четирите договора за заем са погасени.
Съдът намира, че и двете възражения
относно предвидения ред за удовлетворяване на тези вземания на И.З.са
основателни. Касае за вземания, с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.8
от ТЗ, тъй като се касае за необезпечени вземания, възникнали преди датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Относно вземанията в размер на сумата от
73 350 лева – разноски по т. дело 2281/2020 г. по описа на СГС, VI -
10 състав, предявени на основание чл. 723 от ТЗ
Следва да се отбележи, че се оспорва
само поредността на удовлетворяване, при която са включени тези разноски в
списъка с приетите вземания, а не съществуването им.
Поради това и в рамките на настоящото
производство, Съдът няма да компетентност да преценява дали посочените вземания съществуват, а следва да
разгледа само посоченият ред за удовлетворяване.
Установява се, че с молбата за
предявяване на вземания кредиторът И.З.е представила доказателства за заплатено
възнаграждение за адвокат в размер на 36 301,72 евро, съгласно издадена фактура
за сумата от 71 000 лева.
Видно от решение 260165/02.03.2022 г., с
което е открито производството по несъстоятелност на А.Б.1 ЕООД (н) няма произнасяне по искане за разноски на
кредитора, инициирал производството И. З.- И..
Според настоящата съдебна инстанция
вземане за посочените в чл. 723, т. 1 от ТЗ разноски по несъстоятелността - за държавната
такса за производството по несъстоятелност и останалите разноски, направени до
влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност,
касаят разноски, присъдени в полза на предявилия го кредитор с влязъл в сила
съдебен акт (по аргумент от чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 621 от ТЗ),
постановен по образувани самостоятелни съдебни производства във връзка с
предявени искове (вкл. производството по чл. 625 от ТЗ) или пък ако такива са
претендирани в самото производство по несъстоятелност.
Касае се за разноски на кредиторите във
връзка с участието им в производството по несъстоятелност, които са извършени
по уважени срещу длъжника искове, предявени от съответния кредитор, т.е разноски,
които имат връзка с участието на кредитори в производството по несъстоятелност
срещу длъжника, но наред с това и са установени и присъдени с влязъл в сила
съдебен акт и съобразно изхода от спора, по повод на който са направени.
Разпоредбата на чл. 81 от ГПК свързва
произнасянето по отговорността за разноски в съдебно производство от нарочно
заявено искане.
В конкретния случай не се установява по
делото, че има съдебно произнасяне по искане за разноски на кредитора,
инициирал производството по искането за откриване на производство по
несъстоятелност. Поради това и направените разходи за заплатена държавна такса,
за адвокатско възнаграждение и за депозит за приетата в производството по
искането по чл. 625 от ТЗ експертиза от
кредитора И.З.не могат да се приемат, че са разноски по чл. 723, т.1 от ТЗ.
Поради това и неправилно им е определен
ред за удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.3 от ТЗ.
По изложените съображения възражението
на кредитора НАП е основателно.
Относно
оспорване на приетите вземания на И.Д.К.
I.
Възражение,
вх.номер 292034/17.06.2022 г. на кредитора Л.В. ЕООД
Възражение
вх. номер 292234/17.06.2022 г. на кредитора И.З.Кредиторът
И.К. е предявил с молба, вх. номер 279230/05.04.2022 г. вземане в размер на общо 274 800 лева – възнаграждение за периода 14.05.2013 г. – 31.12.2021 г. по
договор за възлагане на управление от 14.05.2013 г. и анекс към него от
14.05.2013 година.
Представени са договор
за възлагане на управление от 14.05.2012 г., с който А.Б.1 ЕООД, представлявано
от Н. И., съгласно решение - протокол от заседание на общото събрание на
дружеството и анекс от същата дата. С договора е възложено на И.К. да управлява
и представлява дружеството А.Б.1 ЕООД, a с анекса е опредеЛ. възнаграждение
в размер на максималния осигурителен
доход за съответната година.
Синдикът е включил
вземането в списъка на приетите вземания, както е посочено, че вземанията са с
необезпечени с поредност на удовлетворение по чл. 722, ал.1, т. 8 от ТЗ.
Във възражението на Л.В.
ЕООД се оспорва съществуването на вземането. Сочи се, че Н. И. не е имал
качеството на управител на А.Б.1 ЕООД, както и че към датата на подписване на
договора не е бил ЕСК на дружеството в несъстоятелност. Поради това се твърди,
че договорът е от 14.05.2013 г. и анексът към него са нищожни, тъй като са
сключени от лице без надлежна представителна власт, поради което и липсва
съгласие и не отговаря и на изискванията на чл. 141, ал.7 от ТЗ. Поддържа се,
че в изготвените ГФО за 2013 – 2018 г. не е отбелязано дължимо възнаграждение
на управителя. Евентуално се прави възражение за изтекла погасителна давност на
относно вземанията за периода до месец март 2019 година, тъй като се касае за
периодични вземания.
Възражението на
кредитора И.З.е свързано с погасяване по давност на вземанията на кредитора.
И двете възражения са
подадени в срока по чл. 690, ал.1 от ТЗ, от легитимирани страни и са ДОПУСТИМИ.
В становището си по чл.
690, ал.2 от ТЗ синдикът заявява, че и двете възражения са неоснователни. Сочи
се, че И.К. е бил избран за управител на дружеството А.Б.1 ЕООД с решение на
ЕСК на 14.05.2013 г. и от този момент във вътрешните отношения е управител на
дружеството. С това решение ЕСК на
дружеството става и Н. И., поради което и
е налице валидно сключен договор за управление.
Оспорва се и възможността
на трети лица – кредитори в производството по несъстоятелност да правят
възражение за изтекла погасителна давност относно вземания на друг кредитор.
Относно възражението за нищожност на
договора за възлагане на управление от 14.05.2013 г. поради сключването от
името на дружеството от лице без представителна власт.
Съгласно ТР № 5 ОТ
12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС – т. 4 договор, сключен от
лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в
състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни
последици. същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът,
го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Следователно,
направеното възражение касае не нищожност, а относителна недействителност на
представения договор.
От вписванията в ТР по
партидата на дружеството - длъжник обаче се установява, че на 14.05.2013 г. е
проведено ОС на съдружниците в А.Б.1 ООД. На това ОС са взети решения за
освобождаване на съдружника В.Д., и за
освобождаването му като управител, както и за назначаване на нов управител - И.К..
Н. И. е упълномощен от ОС С да сключи договор с новоизбрания управител.
С оглед разпоредбата на
чл. 140, ал.3 и ал. 4 от ТЗ и съгласно константната съдебна практика, решения
за освобождаване на управител, на съдружник и назначаване на нов управител имат
незабавно действие във вътрешните отношения на дружеството (така решение № 690
от 03.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г., ТК, ІІ отд. на ВКС, решение № 135 от
09.11.2009 г. по т.д. № 184/2009 г. на ВКС, І Т.О., и др.).
Поради това и във
вътрешните отношения Н. И. е бил вече
едноличен собственик на капитала към момента на сключване на процесния договор
за управление и анекс към него с И.К., а е бил и овластен от ОСС да сключи
такъв.
Поради това и
възражението по чл. 42 от ЗЗД, в допълнение, че е направено от трето лице, а не
от страната по договора, е неоснователно.
Относно направеното възражение за погасяване по
давност на вземането на кредитора.
Основният спорен въпрос е дали кредитор
може да прави възражение за изтекла погасителна давност в производство по чл.
692 от ТЗ - при оспорване на вземането
на друг кредитор, включено от синдика в
списъка с приетите вземания.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
кредиторът, подал възражение срещу вземането на друг кредитор, включено от
синдика в списъка на приетите вземания, може да оспорва това вземане,
включително като прави и възражения за изтекла погасителна давност (аргумент и
от решение № 128 от 20.08.2018 г. по т. д. № 1744/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). В
хипотезата на оспорване по реда на чл. 692 от ТЗ на прието вземане на друг
кредитор, както и при отрицателния установителен иск по чл. 694 от ТЗ, предявен
от кредитор срещу вземане на друг кредитор, кредиторът-ищец упражнява
имуществено право на длъжника, по аргумент от общото правило на чл. 134 ЗЗД,
при което той не предявява не свои права, а чужди права - тези на неговия
длъжник. Аргумент в тази насока е и становището на ВКС в т. 3 от тълкувателно
решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.дело № 4/12 г. на ОСГК на ВКС относно придобивната давност и възможност наследници
на правоимащия да се позовават на същото. Както възражението за изтекла
погасителна давност, така и възражението за придобивна давност не са права,
които имат строго личен характер. И с оглед спецификата на производството по
несъстоятелност, целящо да се удовлетворят по възможност всички кредитори на
длъжника, в което следва да се предявят всички вземания, и на кредиторите е
дадена изрична възможност да оспорват вземанията на другите кредитори, то е
необосновано да се приеме, че кредитор не може да упражни правото да направи
възражение за изтекла давност по отношение на вземането на друг кредитор, което
длъжникът по някакви съображения не упражнява.
Обстоятелството, че в производството по
чл. 692 от ТЗ, както и по иска по чл. 694 от ТЗ длъжникът разполага със
самостоятелни правомощия на процесуална защита, включително и чрез възражение
за погасяване по давност на приети от синдика вземания, като може да излага
всички правопораждащи, правоизключващи и правопрекратяващи факти по аргумент от
разпоредбата на чл. 635, ал. 3 от ТЗ, не променя този извод. Аргумент е и, че когато длъжникът има права,
които обаче не упражнява във вреда на своите кредитори, законът дава на
кредитора възможността по чл. 134 от ЗЗД да упражни неупражнени права на
длъжника, действайки като процесуален субституент.
Предявените вземания на кредитора И.К. в
качеството му на управител на дружеството за заплащане на възнаграждението по
договора са уговорени като периодични (ежемесечни плащания в предварително
определен/в случая определяем размер), поради което процесното вземане се погасява
с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Изплащането
на възнаграждението е периодично плащане (решение № 148 от 0511.2010 г. по т.д.
№ 1144/09 г., на ВКС, І ТО, решение № 56 от 10.04.2009 г. по т.д. № 11/2009 г.
на ВКС, ІІ ТО, решение № 150 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 5272/2014 г. на ВКС,
ІV ГО). В конкретния случай се касае за вземания за периодични плащания по
смисъла на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3 от 2011 г. на ОСГТК на ВКС и
задължителните критерии при преценка характера на вземането - задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения давността тече от деня на падежа.
Задължението на А.Б.1 ЕООД за заплащане
на възнаграждение за управление е възникнало като срочно - то е било дължимо
всеки месец и при липса на определен от страните конкретен ден от месеца за
плащане, следва да се приеме, че деня на падежа е последният ден на съответния
месец, за които се дължи възнаграждението. Следователно, за претендираните от И.К.
суми, които са включени в процесния период, тригодишният давностен срок тече от
момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане.
Поради това и вземанията за период,
по-голям от три години преди датата на
предявяване на вземанията, т.е за периода преди 05.04.2019 г., са погасени по
давност. По изложените съображения следва да бъдат изключени от списъка с приетите
вземания претендираните вземания за периода 14.05.2013 г. – 05.04.2019 г. в
размер на сумата от 181 514,29
лева.
Относно
възражение, вх.номер 282991/27.04.2022 на Л.В. ЕООД срещу включване на
предявеното с молба, вх. номер 279100/05.04.2022 г. вземане на Л.В. ЕООД в
списъка с неприети вземания
Кредиторът Л.В. ЕООД е
предявил с молба, вх. номер 279100/04.04.2022 г. (съгласно пощенско клеймо) вземания,
придобити по силата на договор за продажба на вземания (цесия ) от 03.02.2021
г. между Л. АД в качеството му на цедент и Л.В. ЕООД в качеството му на
цесионер по договори за заем, от които
са и следните суми:
-по договор за заем
бизнес кредит - Клиентски № 5832 от 19.09.2018
г. вземане в размер на 51 068, 25 евро
/петдесет и една хиляди и шестдесет и осем евро и 25 евроцента/, както следва:
29 772, 46 евро /двадесет и девет хиляди седемстотин седемдесет и две евро и 46
евроцента/ - главница ведно със законната лихва върху съответната част от
главницата (EUR 173.34), считано от 12.06.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението; 1 297, 85 евро /хиляда двеста деветдесет и седем евро и 85
евроцента/ - договорна лихва; 19 861, 49 евро /деветнадесет хиляди осемстотин
шестдесет и едно евро и 49 евроцента/ - неустойка; 186, 45 /сто осемдесет и
шест евро и 45 евроцента/ - разноски;
- по договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски
№ 5832 от 07.11.2018 г. вземания в общ размер на 211 313, 54 евро /двеста и единадесет хиляди триста и тринадесет
евро и 54 евроцента/ - 129 665, 09 евро
/сто двадесет и девет хиляди евро шестстотин шестдесет и пет и 09
евроцента/ - главница ведно със законната лихва до окончателното им изплащане;
15 888, 75 евро /петнадесет хиляди осемстотин осемдесет и осем евро и 75
евроцента/ - договорна лихва; 65 759, 72 евро /шестдесет и пет хиляди седемстотин
петдесет и девет евро и 72 евроцента/ - неустойка.
В заявлението е
посочено, че за вземанията по договор за заем бизнес кредит - Клиентски № 5832 от 19.09.2018 г. са
издадени два броя заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове –
съответно заповед и ИЛ по ч. гр. дело 23945/2020 г. СРС, 29 състав и заповед по чл. 417 от ГПК
и ИЛ по ч. гр. дело 5525/2021 г. СРС, 44 състав в полза на кредитора Л.В. ЕООД,
общо за сумата от 69 731,71 евро,
за събиране на които суми в рамките на изп. дело № 172/ 2020 г. при ЧСИ А.Б.,
peг. № 850 и изп. дело № 2332/2020 г. при ЧСИ М.Б., per. № 838 в полза на „Л.В.“
ЕООД се твърди, че са разпределени общо 18
663, 46 евро, както следва: EUR 138, 77 - главница, EUR 6 738, 08 -
договорна лихва, EUR 10 455, 39 - неустойка и EUR 1 331, 22 - разноски.
За вземанията по договор
за заем бизнес кредит - Клиентски № 5832
от 07.11.2018 г. се твърди, че е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело 23944/2020 г. СРС, 56 състав и
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело 5523/2021 г.
по описа на СРС, 176 състав. Сочи се, че присъдените с ИЛ от 29.06.2020 г. и с
ИЛ от 04.03.2021 г. суми, възлизат в общ размер на EUR 357 924, 73 евро, от които в рамките на образуваните изп. дело №
172/ 2020 г. при ЧСИ А.Б., peг. №850 и изп. дело № 2332/ 2020 г. при ЧСИ М.Б.,
per. № 838 в полза на „Л.В.“ ЕООД били разпределени
общо-*** 611,19 евро, както следва: EUR 13 086, 96 - главница, EUR 30 930,
51 - договорна лихва, EUR 95 350, 02 - неустойка и EUR 7 243, 70 – разноски.
Поддържа се, че
вземанията по договор за заем от 19.09.2018 г. са обезпечени с втора по ред
договорна ипотека, съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 23, том IV, per. № 9294, дело № 520 от 2018 г., при Х.Я.,
помощник-нотариус по заместване на нотариус М.И.е per. № 260 на НК, с район на
действие Районен съд - гр. София, вписан в Имотния регистър при Агенцията по
вписванията с вх. per. № 61707 от 19.09.2018 г., акт № 171, том XXX, дело №
44368 от 2018 г., както и с втори по ред особен залог на търговското предприятие
на "А.Б." ЕООД, ЕИК ********, учреден съгласно Договор за залог на
търговско предприятие от 19.09.2018 г., с нотариална заверка на подписите per.
№ 9274 от 19.09.2018 г. на Нотариус М.И.е per. № 260 от НК, с РД PC София, вписан
по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ и в ЦРОЗ с № на първоначално вписване
2021020902703.
Към молбата са
представени Договор за продажба на вземания (цесия) от 03.02.2021 г.;
Уведомление, връчено чрез ЧСИ М.Б., per. №838 по реда на чл. 47 от ГПК; Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски №
5832 от 19.09.2018 г.; Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 23, том IV, per. № 9294,
дело № 520 от 2018 г.; договор за залог на търговско предприятие от 19.09.2018
г., с нотариална заверка на подписите per. № 9274 от 19.09.2018 г.;
удостоверение от ЦРОЗ за вписване на залог 002 е № на първоначално вписване
2021020902703; заповед по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 23945/ 2020 г.,
СРС 29 с-в; изпълнителен лист от 20.07.2020 г., издаден по ч.гр.д. № 23945/
2020 г., СРС 29 с- в; заповед по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5525/
2021 г., СРС 44 с-в; изпълнителен лист от 19.05.2021 г., издаден по ч.гр.д. №
5525/ 2021 г., СРС 44 с-в; договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 5832 от
07.11.2018 г.; нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № 156, том IV, per. № 10936, дело № 635 от 2018 г.; договор за залог на
търговско предприятие от 07.11.2018 г., с нотариална заверка на подписите per.
№10931 от 07.11.2018 г.; удостоверение от ЦРОЗ за вписване на залог 003 с № на
първоначално вписване 2021020902781; заповед по чл. 417 от 29.06.2020 г.,
издадена по ч.гр.д. 23944/ 2020 г., СРС, 56 с-в; изпълнителен лист от
29.06.2020 г., издаден по ч.гр.д. 23944/ 2020 г., СРС, 56 с-в; заповед по чл.
417 издадена по ч.гр.д. 5523/ 2021 г., СРС, 176 с-в; изпълнителен лист от
04.03.2021 г., издаден по ч.гр.д. 5523/ 2021 г., СРС, 176 с-в;
Синдикът е включил
вземането в списъка на неприетите вземания.
Във възражението си Л.В.
ЕООД поддържа, че съществуването на вземанията му се установява от
представените писмени доказателства.
В становището си по чл.
690, ал.2 от ТЗ синдикът заявява, че възражението е неоснователно, като се
препраща към мотивите на СГС в решението по откриване на производството по
несъстоятелност относно несъществуване на вземането на кредитора.
Възражението е подадено
в срока по чл. 690, ал.1 от ТЗ, от легитимирана страна и е ДОПУСТИМО.
В съдебното
производството по възраженията по чл. 690 от ГПК, длъжникът не оспорва
обстоятелството, че посочените заповеди за изпълнениe са влезли в сила.
Както е посочено в определение
№ 391 от 14.08.2019 г. по ч. т. д. № 1445/2019 г., ТК, І ТО на ВКС, съгласно
установената практика на ВКС с изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в
сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на
длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено
с нов иск извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК. Предвидените
специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за
изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават
само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ.
на факти, настъпили след издаването й/ обосновават извода, че при стабилизиране
на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то
не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е
могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила /решение № 207 по гр. д. №
7030/2014 г. на ІV г.о., решение № 6/21.01.2016 г., т.д. № 1562/2015 г. на І
т.о. и др./. Ако длъжникът е разполагал с възражение по чл. 414 ГПК срещу
заповедта за изпълнение, но не го е упражнил надлежно и в срок, то се
преклудира. Ако длъжникът е подал възражение срещу заповедта, но като ответник
по иска по реда на чл. 422 ГПК не е упражнил в срок своите възражения срещу
предявените от кредитора вземания, тази негова възможност се преклудира (т.17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, решение № 129 от 09.01.2015 г. по т.д. № 469/2012 г. на І TO).
Откриването на
производство по несъстоятелност не създава нова процесуалноправна възможност на
длъжника в несъстоятелност, срещу който е издадена влязла в сила, с
изпълнително действие заповед за изпълнение, да оспорва вземането по нея на
основание на факти, съществували към момента, към който той е могъл и е
следвало да проведе защитата си срещу този съдебен акт. Длъжникът в
несъстоятелност не би могъл да оспорва вземане, установено с влязлата в сила по
реда на чл. 416 ГПК заповед за изпълнение, въз основа на преклудираните с
изтичането на срока по чл. 414 ГПК твърдения, респ. производството по
специалния установителен иск по чл. 694 ТЗ е недопустимо (така решение № 6/21.01.2016 г.,
т.д. № 1562/2015 г. на І ТО, определение № 483 от 11.07.2014 г. по ч.т.д. №
1827/2014 г. на ІІ ТО).
В настоящата хипотеза,
с оглед представените заповеди за изпълнение, с които се установяват заявените
вземания, следва да се приеме, че се касае за установени вземания с влезли в
сила заповеди за изпълнение, поради което и същите следва да бъдат приети за
съществуващи в рамките, заявени от кредитора като основание, размер,
изискуемост. В настоящото производство съдът не може да се произнася, вкл. и
служебно да преценява дали не са налице нищожни клаузи на договорите, вкл. и
поради противоречие противоречие с добрите нрави, доколкото вземанията вече са
съдебно установени.
Съгласно разясненията в
ТР Nо1 от 03.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСТК на ВКС производството по
разглеждане на възраженията срещу списъците на приетите и неприети вземания е
част от производството по предявяване на вземанията. Това производство е
необходим и задължителен етап, както с оглед преминаване към следващата фаза от
развитието на производството по несъстоятелност, така и с оглед установяване на
лицата, чиито вземания ще подлежат на удовлетворяване и чрез които ще се
формира един от основните органи на производството по несъстоятелност -
събранието на кредиторите. С възраженията срещу списъците се атакува
предварително извършената от синдика, като орган на несъстоятелността, проверка
относно съществуването или несъществуването на предявените вземания.
Производството по
чл.692, ал.3 от ТЗ не притежава белезите на класическо исково производство и не
е насочено към разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса относно
съществуването на вземанията на кредиторите по основание, размер, привилегии и
обезпеченост. Независимо от това, производството по разглеждане на възраженията
от съда по несъстоятелността срещу приетите и неприетите вземания е спорно
производство - развива се с участието на кредитора с прието/неприето вземане,
оспорващия кредитор, длъжника и синдика и цели да разреши на този етап, макар и
не по окончателен начин, правния спор относно съществуването на предявените
вземания.
В настоящата хипотеза,
с оглед представените писмени доказателства и установеното в производството по
искането по чл. 625 от ТЗ във връзка с изслушаната ССчЕ – основно и две
допълнителни заключения, се установява, че кредиторът Л.В. ЕООД е придобил по
силата на договор за цесия от 03.02.2021 г. вземанията по три договора за заем
бизнес кредит от 26.03.2018 г., от 19.09.2018 г. и от 07.11.2018 г., към
солидарните длъжници А.Б.1 ЕООД и И.К..
От представените
заповеди за изпълнение се установява, че
вземането на цедента е съдебно установено в следните размери по трите договора:
По
договора от 07.11.2018 г.:
-
заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист от 29.06.2020 г. по ч.гр.д. 23944/
2020 г., СРС, 56 с-в:
-
950.50 евро (деветстотин и петдесет евро
и петдесет евро цента) - падежирала главница от вноска №8 с падеж 07.07.2019 г.
до вноска №19 с падеж 07.06.2020 г. включително по смисъла на Приложение
№1-Погасителен план от Договор за Заем Потребителски кредит - Клиентски №5832
от 07.11.2018 г., която е част от цялата главница в размер на EUR 143 200 (сто
четиридесет и три хиляди и двеста евро) ведно със законната лихва от 12.06.2020
г. до изплащане на вземането;
-
EUR 38,422.24 (тридесет и осем хиляди
четиристотин двадесет и две евро и двадесет и четири евро цента) - договорна
лихва за периода от 08.06.2019 г. до 07.06.2020 г. съгласно чл. 2.3 б. (а) и
(Ь) от Договора за заем за периода от
-
г.;
-
EUR 95,586.64 (деветдесет и пет хиляди
петстотин осемдесет и шест евро и шестдесет и четири евро цента) - неустойка за
забава за периода от 08.07.2019 г. до
-
г. съгласно чл. 2.3 б. (с) и (d) от Договора
за периода от 08.07.2019 г.;
-
EUR 2 669, 19 (две хиляди шестстотин шестдесет
и девет евро и 19 евроцента), равняващи се на BGN 5279.15 (пет 444хиляди двеста
седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки) - държавна такса в заповедното
производство;
-
EUR 25, 56 (двадесет и пет евро и 56
евроцента), равняващи се на BGN 50 (петдесет лева) - юрк. възнаграждение за
образуване на заповедно производство.
-
Заповед по чл. 417 и изпълнителен лист
от 04.03.2021 г. издадени по ч.гр.д. 5523/ 2021 г., СРС, 176 с-в:
-
EUR 141,801.55 (сто четиридесет и една
хиляди осемстотин и едно евро и петдесет и пет евроцента) - главница по Договор
за Заем Бизнес кредит - Клиентски №5832 от 07.11.2018 г. ведно със законна
лихва за забава от 29.01.2021 г. до окончателно изплащане на вземането;
-
- EUR 8,397.00 (осем хиляди триста
деветдесет и седем евро) - падежирала договорна лихва съгласно чл. 2.3 б. (а) и
(Ь) от Договора за заем за периода до 26.08.2020 г.;
-
EUR 65,523.10 (шестдесет и пет хиляди
петстотин двадесет и три евро и десет евроцента) - неустойка за забава съгласно
чл. 2.3 б. (с) и (d) от Договора за периода от 14.07.2020 г. до 31.12.2020 г.;
-
EUR 4 518, 95 (четири хиляди петстотин и
осемнадесет евро и 95 евроцента), равняващи се на BGN 8838.30 (осем хиляди
осемстотин тридесет и осем лева и тридесет стотинки) - заплатена държавна такса
за заповедното производство; EUR 25, 56 (двадесет и пет евро и 56 евроцента),
равняващи се на BGN 50 (петдесет лева) - юрк. възнаграждение за образуване на
заповедно производство.
По договора от 19.09.2018 г.:
- Заповед по чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист от 20.07.2020 г. по ч.гр.д. № 23945/ 2020 г., СРС 29
с-в:
-
EUR 173.34 (сто седемдесет и три евро и
тридесет и четири евро цента) - падежирала главница от вноска №11 с падеж
19.08.2019 г. до вноска №20 по смисъла на Приложение №1-Погасителен план от
Договор за Заем потребителски кредит - Клиентски №5832 от 19.09.2018 г„ която е
част от цялата главница в размер на EUR 30 000 (тридесет хиляди евро), ведно
със законната лихва от 12.06.2020 г. до изплащане на вземането;
-
EUR 6,700.41 (шест хиляди и седемстотин евро и
четиридесет и един евро цента) - договорна лихва съгласно чл. 2.3 б. (а) и (Ь)
от Договора за заем за периода до 19.05.2020 г.;
-
EUR 16,609.78 (шестнадесет хиляди шестстотин и
девет евро и седемдесет и осем евро цента) - неустойка за забава за периода от
20.08.2019 г. до 12.03.2020 г. съгласно чл. 2.3 б. (с) и (d) от Договора за
периода от 20.08.2019 г. до 12.03.2020 г.;
-
EUR 469, 67 (четиристотин шестдесет и девет
евро и 67 евроцента), равняващи се на BGN 918.60 (деветстотин и осемнадесет
лева и шестдесет стотинки) - държавна такса за заповедното производство;
-
EUR 76. 70 (седемдесет и шест евро и 70
евроцента), равняващи се на BGN 150 (сто и петдесет лева) - юрисконсултско
възнаграждение за заповедно производство;
-
заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 5525/ 2021 г„ СРС 44 с-в за следните суми:
-
EUR 29,687.89 (двадесет и девет хиляди
шестстотин осемдесет и седем евро и осемдесет и девет евроцента) - главница по
Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № 5832 от 19.09.2018 г.;
-
EUR 1,335.52 (хиляда триста тридесет и
пет евро и петдесет и два евроцента) по чл. 2.3, (а) и (Ь) -договорна лихва за
периода от 20.05.2020 г. до 19.07.2020 г. по Договор за Заем Бизнес кредит с
Клиентски № 5832 от 19.09.2018 г.;
-
EUR 13,707.10 (тринадесет хиляди
седемстотин и седем евро и десет евро цента) - неустойка за забава за периода
от 14.07.2020 г. до 31.12.2020 г. по чл. 2.3, (с) и (d) от Договор за Заем
Бизнес кредит с Клиентски № 5832 от 19.09.2018 г.;
-
EUR 894, 60 (осемстотин деветдесет и
четири евро и 60 евроцента), равняващи се на BGN 1,749.71 (хиляда седемстотин
четиридесет и девет лева и седемдесет и една стотинки) - държавна такса за
заповедното производство;
-
EUR 51,13 (петдесет и един евро и 13
евроцента), равняващи се на BGN 100.00 (сто лева) - юрк. възнаграждение в заповедното
производство.
По договора от 26.03.2018 г.:
-
заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 49004/2020 г. по описа на СРС, 125 състав за следните суми:
-
172 521,92 евро – главница по
договор от 26.03.2018 г.,
-
51960,62 евро – договорна лихва;
-
91 264 евро – неустойка за забава
-
34 124,80 евро – неустойка за
забава, както и
-
13831,37 лева – разноски по делото.
С оглед разясненията,
дадени в ТР 4/.2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10б, и след служебна проверка Съдът
намира, че доколкото заявленията за издаване на заповеди за изпълнение са
подадени преди датата на сключване на договора за цесия, то като частен правоприемник по силата на
договора за цесия, сключен след подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение, цесионерът Л.В. ЕООД се ползва от издадените в полза
на цедента Л. АД изпълнителни листове.
Установява се от заключението на ССчЕ,
прието в производството по чл. 625 от ТЗ, че кредиторът, предявил вземанията по
два от договорите за заем въз основа на цесията – Л.В. ЕООД е получил общо
плащане в размер на 475 246,33 евро (заключение на ССчЕ на вещото лице Д.
от 10.01.2002 г.) в рамките на образуваното принудително изпълнение по петте
броя изпълнителни листове, издадени във връзка с трите договора за заем.
Доколкото в производството по чл. 685 от ТЗ са предявени само вземания по договорите за заем от 19.09.2018 г. и от
07.11.2018 г. и с оглед установеното плащане в рамките на производството по
принудително изпълнение по изп. дело 172/2020 г. на ЧСИ Б. и изп. дело
2332/2020 г. на ЧСИ Б., следва да се приеме, че дължимите суми по договора от
26.03.2018 г. изцяло са платени. Касае се за вземане в размер на 349 871,34
евро и 13831,37 лева - разноски.
Общото установено по делото плащане по
изпълнителното производство възлиза на 475 246,33 евро, което е в размер,
по-малък от общия размер на вземанията по договора за заем от 26.03.2018 г.,
непредявени в производството (поради което и съдът прави извод, че са погасени,
доколкото са предявени в рамките на изпълнителното производство), и посочените
като погасени части от договорите за заем от 19.09.2018 г. и 07.11.2018 г.
(съответно 349 871,34 евро, 13 831,37 лева – разноски, 18 663,46
евро - по договора от 19.09.2018 г. и-*** 611,19
евро – по договора от 07.11.2018 г.).
Длъжникът не доказа, че така присъдените
суми по двата договора за заем от 19.09.2018 г. и от 07.11.2018 г. са погасени
поради плащане или недължими на друго основание, настъпило след влизане в сила
на заповедите за изпълнение, поради което Съдът намира, че кредиторът доказа
предявените вземания, и в тази част списъкът с неприетите вземания следва да
бъде изменени, като посочените вземания се включат в списъка с приетите
вземания, в заявените размери, при съобразяване на § 2 от ДР на ТЗ като
обезпечени вземания.
Водим от горното, СГС, VI
- 10 състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОДОБРЯВА
на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Списък на приетите вземания на кредиторите
по чл. 686, ал.1, т.1 от ТЗ на А.Б.1 ЕООД, ЕИК ******** (обявен в Търговския
регистър на 18.04.2022 г.), със следните изменения:
ИЗМЕНЯ
Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите по чл. 686, ал.1, т.1 от ТЗ на А.Б.1 ЕООД, ЕИК ******** в частта
относно посочения ред за удовлетворяване на вземанията на И.З.И. в размер на
сумата от 1 244 005,67 лева – договор за целеви паричен заем от
11.06.2015 г. и анекси, сумата от 854 375 лева - договор за целеви паричен заем от 17.12.2015
г. и анекси, сумата от 1 200 977,41 лева - договор за целеви паричен заем от
04.05.2016 г. и анекси и 460 050,33 лева - договор за целеви паричен заем
от 12.06.2017 г. - същите са по чл. 722,
ал.1, т.8 от ТЗ, както и относно вземането
в размер на 73 350 лева – разноски по чл. 723, т.1 по т. дело
2281/2020 г. – същите са с ред на удовлетворяване – чл. 722, ал.1, т.12 от ТЗ, както и в частта относно посочения ред
за удовлетворяване на вземанията на Н.В.Х. и П.Д.Х. в размер на сумата от
360 629,81 лева , като същите са с ред на удовлетворяване чл. 722, ал.1, т.8 от ТЗ.
ОДОБРЯВА
на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Втори списък на приетите вземания на
кредиторите по чл. 686, ал.1, т.1 от ТЗ на А.Б.1 ЕООД, ЕИК ******** (обявен в
Търговския регистър на 15.06.2022 г.), със следните изменения:
ИЗКЛЮЧВА
от списъка на приетите вземания, предявени в сроковете по чл. 686, ал.1,
т.1 от ТЗ, съставен на 09.06.2022 г.
вземането на И.К. за сумата от 181 514,29 лева – вземане по договор за
възлагане на управление и анекс от 14.05.2013 г. за периода 14.05.2013 г. –
05.04.2019 година.
ОДОБРЯВА
на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Списък на приетите допълнително предявени вземания
на кредиторите по чл. 688, ал.1, т.1 от ТЗ на А.Б.1 ЕООД, ЕИК ******** (обявен
в Търговския регистър на 15.06.2022 г.).
ИЗКЛЮЧВА
от списъка на неприетите вземания на А.Б.1 ЕООД, ЕИК ********, съставен на
12.04.2022 г. на основание чл. 686, ал.1, т.3
от ТЗ, съставен на 12.04.2022 г. вземането на Л.В. ЕООД, ЕИК********,
обявен в ТР на 18.04.2022 г., като ВКЛЮЧВА
в Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите по чл. 686, ал.1, т.1
от ТЗ на А.Б.1 ЕООД, ЕИК ********,
следните вземания, предявени от Л.В. ЕООД, с молба, вх. номер 279100/05.04.2022
г., постъпила по пощата на 04.04.2022 година:
-сумата от 513 272 лева, от които:
-
99 978,61 лева – по
договор Договор за Заем Бизнес кредит -
Клиентски № 5832 от 19.09.2018 г., както следва отделните суми във валута (с
курс съгласно § 2 от ДР на ТЗ 1,95583 евро/лев) - EUR 29 772, 46 /двадесет и
девет хиляди седемстотин седемдесет и две евро и 46 евроцента/ - главница ведно
със законната лихва върху съответната част от главницата (EUR 173.34), считано
от 12.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; EUR 1 297, 85
/хиляда двеста деветдесет и седем евро и 85 евроцента/ - договорна лихва; EUR 19 861, 49 /деветнадесет хиляди
осемстотин шестдесет и едно евро и 49 евроцента/ - неустойка; EUR 186, 45 /сто
осемдесет и шест евро и 45 евроцента/ - разноски, с ред за удовлетворяване - чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ - втора по ред
договорна ипотека, съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 23, том IV, per. № 9294, дело № 520 от 2018 г., при Х.Я.,
помощник-нотариус по заместване на нотариус М.И.е peг. № 260 на НК, с район на
действие Районен съд - гр. София, вписан в Имотния регистър при Агенцията по
вписванията с вх. per. № 61707 от 19.09.2018 г., акт № 171, том XXX, дело №
44368 от 2018 г., както и с втори по ред особен залог на търговското
предприятие на "А.Б." ЕООД, ЕИК ********, учреден съгласно Договор за
залог на търговско предприятие от 19.09.2018 г., с нотариална заверка на
подписите per. № 9274 от 19.09.2018 г. на Нотариус М.И.е per. № 260 от НК, с РД
PC София, вписан по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ и в ЦРОЗ с № на
първоначално вписване 2021020902703;
- 413 293,40 лева - по договор за заем бизнес кредит -
Клиентски № 5832 от 07.11.2018 г. както следва както следва (отделните суми във
валута с курс съгласно § 2 от ДР на ТЗ 1,95583 евро/лев)) - EUR 129 665, 09
/сто двадесет и девет хиляди евро шестстотин шестдесет и пет и 09 евроцента/ -
главница ведно със законната лихва до окончателното им изплащане; EUR 15 888, 75 /петнадесет хиляди осемстотин
осемдесет и осем евро и 75 евроцента/ - договорна лихва; EUR 65 759, 72
/шестдесет и пет хиляди седемстотин петдесет и девет евро и 72 евроцента/ -
неустойка, ред за удовлетворяване - чл.
722, ал.1, т.1 от ТЗ - трета по ред договорна ипотека, съгласно Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 156, том IV, per.
№ 10936, дело № 635 от 2018 г., при нотариус М.И.с per. № 260 на НК, с район на
действие Районен съд - гр. София, вписан в Имотния регистър при Агенцията по
вписванията с вх. per. № 74220 от 07.11.2018 г., акт №11, том XXXVII, дело №
53831 от 2018 г. (Доказателство №12), както и с особен залог на търговското
предприятие на "А.Б." ЕООД, ЕИК ********, учреден съгласно Договор за
залог на търговско предприятие, с нотариална заверка на подписите per. №10931
от 07.11.2018 г. на Нотариус М.И.с per. № 260 от НК, с РД PC София, вписан по
партидата на длъжника в Търговския и регистър и регистъра на ЮЛНЦ и в ЦРОЗ с №
на първоначално вписване 2021020902781
СВИКВА,
на основание чл. 669, ал. 4 и чл. 674, ал. 2 от ТЗ, Събрание на кредиторите на "А.Б."
ЕООД, ЕИК ********, на 22.11.2022 от 12,45 часа в гр. София, Съдебна палата,
бул. "Витоша" № 2, заседателна зала на VІ—10 състав, със следния
дневен ред:
1.
избор на постоянен синдик и определяне
на възнаграждението му;
2.
определяне реда и начина за осребряване
имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото;
3.
избор на оценители и определяне на
възнаграждението им;
Определението не подлежи на обжалване.
Определението на основание чл.692, ал.5
от ТЗ да се обяви в Търговския регистър.
Определението да се впише в нарочната
книга по чл.634в, ал.1 от ТЗ на Софийски градски съд.
Препис от определението да се изпрати на
синдика и на длъжника.
СЪДИЯ: