№ 72
гр. Смолян, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20225440100555 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на «* * *»ЕАД * против М. В. Т., в
която се твърди от ищеца, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на
чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите Общи условия през процесния период са
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на * * * ЕАД,
одобрени с решение на *г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите
условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на
сайта на дружеството http://www.evn.bg.
Съгласно чл.94а от ЗЕ крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа
енергия за обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна
територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик.
Ответникът М. В. Т. има качеството на битов клиент, съглаасно §1 т.2а от ДР на ЗЕ,
тъй като ползваната от същия ел.енергия е за битови нужди с оглед вида на обекта на
потребление- жилище. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество е
поело задължение да снабдява с ел. енергия обекти на ответника с ИТН * и ИТН *,
находящи се в *. За М. В. Т. е открит клиентски номер *, видно от подадена от същата лично
молба за разсрочване на задължения от 04.03.2014г. Ответникът от своя страна, съгласно чл.
11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.
18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими
суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
1
ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл. 94а, ал. 1 от
Закона за енергетиката за периода 20.03.2021 г. - 01.01.2021 г. ищецът е доставил до обекта
на ответника ел. енергия на обща стойност 502, 63 лв., която до този момент не е заплатена.
Поради забава в заплащане на горепосочената главница М. В. Т. дължи законна лихва в общ
размер от 19, 21 лв. за периода 21.04.2021 г. - 10.03.2022г. Законна лихва за забава се дължи
по всяка една фактура отделно за периода от датата на падежа на същата до датата на
образуване на настоящото производство на основание чл. 18, ал. 1, 2, 3, предложение 3-то от
общите условия на ищеца. Срокът за плащане на фактурата е посочен в същата. Издадените
фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за
забава, са подробно описани в приложения препис - извлечение от клиентската сметка на
ответника. Ищецът твърди, че на 11.03.2022г. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Смолян за вземанията си към
ответника , по което е образувано ЧГД № *г. и е издадена заповед за изпълнение. Същата е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което и подава настоящата
искова молба в срока по чл. 415, ал. 2 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение
на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 502, 63 лв., представляващи стойността
на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 20.03.2021 г. -
01.01.2021 г., сумата от 19, 21 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава
за периода 21.04.2021 г. - 10.03.2022г., ведно законна лихва върху горепосочената главница
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
11.03.2022г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.д.№*г. на
СмРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът р.пр. не изпраща представител. Поддържа иска в
писмено становище чрез процесуалният си представител адв.*.
Ответницата М. Т. р.пр. не се явява. Вместо нея искът се оспорва от назначеният й
особен представител адв. Б.*.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
По ч.гр.д.№ *г.,образувано по подадено заявление от «* * *»АД *, Смолянският
районен съд е издал заповед №*г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
с която е разпоредено длъжникът М. В. Т., да заплати на кредитора «* * *»АД * сумите
502,63лв.-главница, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена за
периода 02.03.2021г. до 01.01.2022г. па партида с клиентски № *, отнасяща се до обект на
потребление *, ИТН: * и ИТН: *, 19,20лв.-обезщетение за забава върху главницата периода
от 21.04.2021г. до 10.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението пред съда-11.03.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, както и съдебни разноски в размер на 25,00лв. заплатена ДТ и 50,00лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
2
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника М. В. Т. чрез залепване на
уведомление, поради което с Разпореждане №*г. съдът е указал на заявителя «* * *» АД * ,
че в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената
заповед за изпълнение иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ.
Разпореждането е получено от заявителя на 10.06.2022г. и на 26.06.2022г. е
образувано настоящото производство по предявеният от кредитора иск за установяване на
вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение.
По делото са представени и приети като доказателства, заверени копия на
фактурите, издадени за процесния период-02.03.2021г. до 01.01.2022г., на обща стойност
502,63лв. с доставчик на описаното в тях количество електрическа енергия - търговското
дружество-ищец и получател – ответницата,с клиентски номер в дружеството доставчик *,
както следва:
Фактура №*, издадена на 09.04.2021г. за обект на потребление ИТН * за доставена
електрическа енергия за периода 02.03.2021г.-01.04.2021г. на стойност 104,00 лв. с ДДС.
Фактура №*, издадена на 09.11.2021г. за обект на потребление ИТН * за доставена
електрическа енергия за периода 02.10.2021г.-01.11.2021г. на стойност 173,29 лв. с ДДС.
Фактура №*, издадена на 09.11.2021г. за обект на потребление ИТН * за доставена
електрическа енергия за периода 02.11.2021г.-01.12.2021г. на стойност 183,46 лв. с ДДС. и
Фактура № *, издадена на 09.01.2022г. за обект на потребление ИТН * за доставена
електрическа енергия за периода 02.12.2021г.-01.01.2022г. на стойност 41,88 лв. с ДДС.
От назначената по делото СИЕ , която не е оспорена от страните и съдът я приема
като обективно и компетентно изготвена се установява, че през периода 02.03.2021 г. -01.
01.2022г. до процесните обекти с ИТН * и ИТН *, находящи се в гр. Смолян, ул.
"Снежанка" №58, има доставена ел. енергия в количества, както следва:
-за обект с ИТН * - 554 kWh;
- за обект с ИТН * - 1909 kWh.
Заключението е направено на база проверка в електронните регистри на ищеца на
снетите данни от дистанционното отчитане на електромерите през процесния период.
Според заключението на вещото лице отчетените количества ел. енергия съвпадат с
фактурираните такива, видно от издадените и приложени фактури по делото.
През процесния период, електромерите на процесиите обекти са отчитани
дистанционно чрез въведената специално за тази цел система за автоматично дистанционно
отчитане на консумираната електрическа енергия от потребителите чрез комуникационен
модул на база безжична GSM връзка. Електромерите са отчитани редовно на съответните
дати, заложени в програмния софтуер на системата посочена по-горе.
Електромерите монтирани на процесиите обекти са преминали всички изискуеми
проверки по Закона за измерванията. Това е удостоверено с поставения знак на самите
електромери за одобрен тип, както и пломба за последваща проверка (констатирано при
3
проверката на място). Електромерите съответстват на техническите и метрологични
изисквания и са технически изправни и годни за ползване.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.
С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред
съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно
наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като подаването на
възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за
изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че
производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази пречка отпада
и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален
установителен иск в тежест на ищецът е да докаже факта, от който произтича вземането, а
ответника - възраженията си срещу вземането.
Искът е предявен от и срещу надлежни страни, в едномесечния срок по чл.415, ал.1
от ГПК , предмет на иска са сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество искът е основателен, по следните съображения:
Ищецът основава исковата си претенция към ответника с твърдението, че по силата
на чл.7.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „* *
ЕАД“ , одобрени с решение на *г. и влезли в сила на 27.06.2008г. ищцовото дружество е
поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника,
за който е открит клиентски номер *, а от своя страна ответницата, съгласно чл.11 т.1 от
Общите условия се е задължила да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването на електрическа енергия в сроковете и начините, определени в същите.
В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ се съдържа легално определение на понятието „битов
клиент“. Според посочената правна норма това е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Понятието „клиент на
ел. енергия“ е доразвито в чл. 1, т. 4 от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „* * *” ЕАД, където е посочено, че под „клиент” следва да се
разбира „потребител на електрическа енергия”, който пък от своя страна е физическо лице,
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
“* * *” ЕАД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Под „ползвател“ следва да се разбира лице, в чиято полза е учредено
вещно право на ползване върху електроснабдения имот. Потребител, по смисъла на общите
условия, може да бъде и наемател на имот, за който се предоставя електроенергия.
Съдът счита за неоснователно възражението на особения представител на
4
ответницата, че ищецът не е доказал в производството наличието на договорни отношения
между страните. В тази връзка е важно да се отбележи, че облигационното правоотношение,
което възниква и съществува на основание чл.98 а, ал.1 от Закона за енергетиката, не
възниква и съществува само по силата на закона и от момента, в който съответното лице
придобие право на собственост или вещно право на ползване върху имота, присъединен към
електроразпределителната мрежа. Безспорно, касае се за договор при общи условия, за който
е характерно, че клаузите на бъдещия договор не се разискват, но договорът се счита
сключен от момента, когато направеното предложение от едната страна се приеме от
другата т.е. налице е подадено заявление-декларация по чл.13 ал.2 от ОУ. Само тогава ОУ
стават договорни условия за конкретен потребител. Ето защо, с подаването на заявление за
откриване на партида от собственика, респ. ползвателя на вещното право по чл.13 ал.2 от
ОУ, а ако се касае за наемател- при условията на чл.13 ал.4 т.4 от ОУ следва да се счита, че
последният е сключил договор с електроснабдителното дружество. От този момент
възникват и договорните отношения между ищеца-като снабдител и ответника- като
потребител на ел. енергия.
От представената от ищеца молба за разсрочване на задължения от 04.03.2014г. ,
подадена от ответницата М. В. Тошева до ищцовото дружество е видно, че същата е
подадена от ответницата, като титуляр на партида - клиентски номер *. Такъв клиентски
номер не би могъл да бъде открит на нейно име без преди това да е подала заявление-
декларация за снабдяване с електрическа енергия на конкретни обекти на потребление. Ето
защо съдът приема, че между страните е налице възникнало облигационно правоотношение.
Ответницата не противопоставя възражение, че договорът между страните е прекратен
преди процесния период. Клиентският номер, открит на името на ответницата не е закрит,
нито пък е променен неговият титуляр.
От заключението на вещото лице безспорно се установи, че ищцовото дружество е
изпълнило задължението си, съгласно чл.7 т.1 от общите условия, като през процесния
период -02.03.2021г.-01.01.2022г. е снабдявало с електрическа енергия следните обекти,
находящи се в *- с ИТН * и ИТН *., които са към открития на името на ответницата
клиентски номер. За ответницата, съгласно Общите условия е възникнало задължението да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването на обектите на потребление с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите – чл.18 ал.1 и 2.
Съгласно чл.27 ал.1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми,
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
От заключението на вещото лице се установи, че количествата електроенергия,
чието заплащане претендира ищеца са реално доставени в обектите на потребление на
ответницата и отчетни с годни средства за търговско измерване, съобразно Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, както и че доставените
количества електроенергия съвпадат с тези, за които ищецът е издал процесните фактури.
Липсват доказателства ответницата да е погасила задълженията си към ищеца за процесния
период в посочения в съответната фактура срок, поради което и дължи обезщетение за
5
забава върху дължимите суми в размер на законната лихва от деня на забавата.
Следва да се посочи, че е без значение дали ответницата е била фактическия
потребител на електроенергията през процесния период. След като в случай на отсъствие за
определен период от време не е поискала прекъсване на електрозахранването, съобразно
чл.33 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, ответницата е
длъжна да заплати стойността на консумираната електрическа енергия, независимо от това кой е
обитавал обектите на потребление.
Предвид изложеното предявеният установителен иск е изцяло доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен.
Ще следва с оглед изхода на делото , на осн.чл.81 във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК
ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по водене на
настоящото дело в общ размер на размер на 575,00 лв., от които: 75,00лв. за ДТ, 200,00лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 300,00лв. възнаграждение за назначения й особен
представител., както и разноските в заповедното производство в общ размер на 75,00 лв., от
които 25,00лв. за ДТ и 50,00лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното Смолянският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. В. Т. , ЕГН ********** с адрес *, че
същата дължи на «* * *» ЕАД с ЕИК * със седалище и адрес на управление: * сумата от
502, 63 лв., представляващи стойността на консумирана от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода 02.03.2021 г. - 01.01.2021 г., сумата от 19,21 лв.,
представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 21.04.2021 г. -
10.03.2022г., ведно законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.03.2022г., до окончателното
изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.д.№*г. на СмРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА М. В. Т. , ЕГН ********** с адрес * да заплати на «* * *» ЕАД с ЕИК: *
със седалище и адрес на управление: * разноски по водене на делото в размер на 575,00 лв.,
както и разноски в заповедното производство в размер на 75,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Смолянски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6