№ 663
гр. София, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20211001000262 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 5171 от 27.08.2020 г., поправено с решение № 260 526 от 13.10.2020 г., по гр.д.
№ 11 300/ 2016 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 6 състав, по иска с
правно основание чл. 422, вр. с чл. 417 от ГПК, предявен от А. Н. Д. и К. Х. М.,
изпълняващи заедно длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр.
София, е признато за установено, че банката има вземане срещу ответника Г. П. Г. от гр.
София за сумите : 377 569.04 евро - главница и 26 905.90 евро - договорна лихва в размер на
9 % годишно върху главницата от 377 569.04 евро за периода от 31.07.2013 г. до 16.05.2014
г., дължими по запис на заповед, издаден в гр. София на 31.07.2013 г. от „Генимекс инвест“
ЕАД - гр. София, авалиран при условията, при които е издаден, от „Генимекс ойл“ АД - гр.
София и от Г. П. Г. от гр. София, предявен за плащане на 16.05.2014 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,
т.9 от ГПК от 7.06.2016 г. по ч.гр.д. № 28 281/ 2016г. на Софийския районен съд, гражданско
отделение, 41 състав, като за разликата над сумата 377 59.04 евро до пълния предявен
размер от 549 000 евро - относно главницата, както и за
договорната лихва върху главницата в размер на 9 % годишно за периода от 17.05.2014 г. до
окончателното й плащане, искът е отхвърлен като неоснователен.
Срещу решението в частта му, с която искът е отхвърлен като неоснователен, е подадена
1
въззивна жалба от А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи заедно длъжността синдик на
„Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София, в която се твърди, че е необосновано и
неправилно.
Обвързването на преценката за основателност на иска с въвеждането на каузално
правоотношение било неправилно. Записът на заповед съдържал всички реквизити по чл.
535 от ТЗ затова и представлявал изпълнително основание, като въз основа на него
кредиторът можел да се снабди с изпълнителен лист, както било сторено в случая.
Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго решение,
с което да уважи изцяло исковата претенция.
В писмения отговор ответникът по жалбата Г. П. Г. от гр. София я оспорва като
неоснователна.
По делото били представени доказателства за наличието на искови производства,
образувани по няколко записа на заповед, издадени за обезпечение на същото каузално
правоотношение, което било ясно на синдиците на банката.
Молбата към съда е да потвърди решението в обжалваната част.
Срещу решението, в неговата осъдителна част, е подадена въззивна жалба от Г. П. Г. от гр.
София, в която се твърди, че решението е недопустимо, тъй като производството е следвало
да бъде прекратено на основание чл. 126,, ал. 1 и ал. 2 от ГПК поради наличието на висящо
дело между същите страни, на същото основание и за същото искане.
Решението било неправилно. Каузалното правоотношение било договора за кредит от
21.05.2008 г. и последващите 11 анекса към него, а исковата претенция се основавала на
настъпил падеж на 16.05.2014 г. на издадения на 31.07.2013 г. запис на заповед за сумата
549 000 евро с 9 % годишна лихва. Записът на заповед не бил предявен реално, тъй като по
делото имало доказателства, че в този период авалистът не е бил в България. Съдът се
произнесъл в противоречие с доказателства, които не обсъдил - електронни самолетни
билети, които не били оспорени.
Молбата е решението да бъде отменено в обжалваната част.
- 3 -
В писмения отговор А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи заедно длъжността синдик на
„Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София, оспорват жалбата като неоснователна.
Твърдението за наличие на висящо производство преди завеждането на настоящия иск, с
2
оглед датата на издаването на записа на заповед -24.02.2014 г. и годината на образуването
му - 2017 г. било недоказано. Доводите на жалбоподателя били насочени към менителнично
задължение, различно от това в настоящото производство - по друг запис на заповед от
30.04.2014 г. Затова и настоящото производство не следвало да бъде прекратено.
По отношение на идентичността в правната квалификация на обсъжданите три искови
производства било правилно да се приеме, че няма пречка един каузален дълг да бъде
обезпечен с няколко обезпечения. Едновременно с това обаче, обвързването на преценката
за основателност на иска с въвеждането на каузално правоотношение било неправилно.
Недоказано било възражението че записа на заповед от 31.07.2013 г. не е бил предявен на
издателя и на двамата авалисти. Представените по делото самолетни билети, издадени в
периода от 29.04.2014 г. до 20.05.2014 г., не доказвали осъществени полети, тъй като нямало
бордни карти и други документи, установяващи отсъствието на ответника от страната в
посочения период.
Записът на заповед в частта, в която са били отразени изявлението на издателя и авалиста,
че същия им е бил предявен за плащане имал характер на частен свидетелстващ документ. В
случай, че към момента на издаването му записа на заповед е бил бланков - с непопълнена
дата на предявяване, нямало пречка издателят и поемателят да се споразумеят част от
реквизитите на менителницата да останат непопълнени и да се счита, че менителничното
задължение се е породило с подписването, респ. с предаването на менителницата, но правата
по ценната книга можело да бъдат реализирани само след попълването й с тези реквизити.
Молбата към съда е да потвърди решението в обжалваната част.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав съобрази следното.
Въззивните жалби са процесуално допустими - подадени са в законоустановения срок от
страни в производството, които имат интерес и право на обжалване на самостоятелни части
от валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
При обсъждането на тяхната основателност приема за установено следното.
В исковата молба А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна
търговска банка“ АД (н.) - гр. София, твърдели, че с договор за банков кредит от 21.05.2008
г. банката предоставила на „Генимекс Инвест“ ЕАД (с настоящето наименование „Ди Енд
Ди Джи Инвест“ ЕАД) сумата 600 000 евро с лихва 9 % годишно със срок на погасяване до
1.05.2011 г., който с последващи анекси бил продължен до 15.07.2015 г.
За обезпечаване на всички вземания на банката кредитополучателят предоставил като
обезпечение договорна ипотека върху закупените със сумата по кредита имоти, особен залог
върху настоящи и бъдещи вземания, встъпване в дълг от страна на „Генимекс Ойл“ ЕАД,
както и с издаден в деня на подписването на анекс № 10 от 14.01.2013г. запис на заповед в
3
размер на 600 000 евро, с издател кредитополучателят и авалиран от „Генимекс Ойл“ ЕАД и
ответника по делото Г. П. Г.. Кредитът падежирал на 15.07.2015 г., а последното плащане по
него било извършено на 31.05.2014 г.
По заявлението, подадено от банката на 27.05.2016 г., била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК от 7.06.2016 г. по
ч.гр.д. № 28 281/ 2016г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 41 състав за
сумата 549 000 евро, ведно с годишната лихва в размер на 9 %, считано от 31.07.2013 г. до
окончателното изплащане на главницата и 16 670 лева разноски - възнаграждение за
юрисконсулт.
По образуваното на основание изпълнителния лист изп.д. № 1094/ 2016 г. на ЧСИ В. П.,
длъжникът Г.Г. подал възражение по чл. 414 от ГПК в законоустановения срок, поради
което в срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът предявил настоящия иск.
Молбата към съда била да постанови решение, с което да признае по отношение на
ответника, че банката има вземане за сумите, за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК.
В писмения отговор ответникът Г. П. Г. от гр. София оспорил исковата претенция като
неоснователна.
Твърдял, че записа на заповед от 31.07.2013 г. не обезпечава каузално правоотношение,
произтичащо от договор за кредит от 21.05.2008 г. и анекс № 10/ 14.01.2013 г. към него. За
обезпечаването на вземането по договора за кредит бил издаден запис на заповед от
21.05.2008 г., който бил различен от процесния и все още се държал от банката.
- 5 -
Изтъкнал, че падежа на обезпеченото вземане не бил настъпил към датата на падежа на
записа на заповед от 31.07.2013 г., тъй като с анекс № 11/ 14.01.2014 г. срока за погасяване
на кредита бил продължен до 15.07.2015 г.
Освен това записът на заповед не бил предявен на посочената в него дата - 16.05.2014 г.
Предявяването не било валидно, тъй като още при издаването му бил подписан от
авалистите и представляващия издателя и в полето за предявяване. Друг аргумент в тази
насока било и отсъствието от страната на Г. П. Г., който подписал записа на заповед в
качеството на представляващ издателя и единия от авалистите, както и в лично качество,
като авалист.
Молбата към съда била искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
4
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка на
спора.
С договор за банков кредит от 21.05.2008 г. банката предоставила на „Генимекс Инвест“
ЕАД сумата 600 000 евро с лихва 9 % годишно със срок на погасяване до 1.05.2011 г., който
с последващи анекси бил продължен до 15.07.2015 г.
В запис на заповед, издаден в гр. София на 31.07.2013 г. „Генимекс Инвест“ ЕАД,
представлявано от изпълнителния директор Г. П. Г., безусловно и неотменимо обещало и се
задължило срещу представянето на този запис на заповед да заплати на „Корпоративна
търговска банка“ АД или на нейна заповед сумата 549 000 евро, ведно с годишна лихва
върху тази сума в размер на 9 %, считано от датата на издаване на записа на заповед до
датата на издължаването на главницата по него. Сумата била платима на предявяване в срок
до 31.07.2014 г. без протест и без разноски.
При условията, при което е поето, задължението било авалирано от „Генимекс Ойл“ ЕАД,
представлявано от изпълнителния директор Г. П. Г. и от Г. П. Г..
Според поставения печат срещу подписите на хонората и на авалистите, записът на заповед
бил предявен за плащане на 16.05.2014 г.
По заявлението, подадено от банката на 27.05.2016 г., била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК от 7.06.2016 г. по
ч.гр.д. № 28 281/ 2016г. на Софийския
районен съд, гражданско отделение, 41 състав за сумата 549 000 евро, ведно с годишната
лихва в размер на 9 %, считано от 31.07.2013 г. до окончателното изплащане на главницата
и 16 670 лева разноски - възнаграждение за юрисконсулт.
По образуваното на основание изпълнителния лист изп.д. № 1094/ 2016 г. на ЧСИ В. П.,
длъжникът Г.Г. подал възражение по чл. 414 от ГПК в законоустановения срок, поради
което в срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът предявил настоящия иск.
В съдебното заседание на 1.10.2019 г. е прието заключение на счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице Ю. Х., от което се установява следното.
Общата сума по договора за банков кредит от 21.05.2008 г. била усвоена по разплащателна
сметка в евро на кредитополучателя с аналитичен № 1814 978 093060 01 3 на два транша :
на 23.05.2008 г.- 356 000 евро и на 4.06.2008 г. - 244 000 евро.
Кредитът бил обслужван съобразно условията в договора и погасителния план към него за
периода от 25.05.2008 г. до 25.06.2009 г.
С последващи 11 анекси към договора били предоговорени условията за погасяване на
главницата, без да били променяни уговорките относно лихви и неустойки.
Към деня на сключването на анекс № 1/ 25.06.2009 г. и на анекс № 2/ 1.10.2009 г. нямало
5
погасяване на суми по главницата, били договорени нови погасителни планове за
погасяването й в рамките на договорения краен срок за погасяване.
Към деня на сключването на анекс № 3/ 29.01.2010 г. остатъкът от главницата бил
599 992.96 евро, като останал същия и към дните на сключването на анекс 4/25.03.2010 г., на
анекс № 5/ 31.05.2010 г. и на анекс № 6/ 31.08.2010 г., в анексите били договорени нови
погасителни планове за погасяването й в рамките на договорения краен срок за погасяване.
Към деня на сключването на Анекс № 7/ 30.12.2010 г. остатъкът от главницата бил
549 361.13 евро.
Към деня на сключването на Анекс № 8 /27.12.2011 г. остатъкът от главницата бил
548 997.04 евро и останал същия и към дните на сключването на анекс № 9/14.06.2012 г., на
анекс № 10/ 14.01.2013 г. и на анекс № 11/ 14.01.2014 г. В последния анекс били уговорени
нов погасителен план за погасяване на главницата и нов краен срок за погасяване на кредита
- 15.07.2015 г.
Към 31.05.2014 г. общия размер на плащанията по главницата бил 51 002.96 евро,
неплатения размер на главницата - 548 997.04 евро, а вземането за лихви върху редовна
главница - 4 940.89 евро, в това число : 4 254.64 евро - непогасена лихва за периода от
25.04.2014 г. до 25.05.2014г. , 686.25 евро - текуща лихва за периода от 26.05.2014 г. до
30.05.2014 г., вземането за неустойка върху забавени плащания за редовна
- 7 -
главница било 802.14 евро, вземането за неустойка върху забавени плащания за просрочена
главница било 16.24 евро.
Съгласно анекс № 11/ 14.01.2014 г. остатъкът от главницата 548 997.04 евро бил разсрочен
на 7 месечни вноски, както следва : една вноска от 34 713.04 евро на 15.01.2015 г. и 6
вноски по 85 714 евро за периода от 15.02.2015 г. до 15.07.2015 г.
Общият размер на просрочените лихви върху редовна главница за периода 25.04.2015 г. -
27.07.2015 г. бил 5 571.41 евро, която сума не била погасена от кредитополучателя.
Общият размер на просрочените лихви върху просрочена главница за периода 25.04.2015 -
25.08.2016 г. бил 132 583.30 евро.
Текущата лихва, начислена върху просрочена главница 548 997.04 евро за периода
25.08.2015 г. - 13.09.2016 г. бил 5 505.22 евро.
Вземането за неустойка към 13.09.2016 г. за периода от 22.04.2015 г. до 13.09.2016 г. било
6 259.58 евро, в това число : 436.56 евро за забавени плащания на лихви върху редовна
главница и 5 823.02 евро за забавени плащания на лихви върху просрочена главница.
За периода от 31.05.2014 г. до 8.05.2018 г. нямало плащания от кредитополучателя за
6
погасяване на дълга.
Общият размер на вземането на банката към 8.05.2018 г. - датата на изготвяне на
експертизата бил 785 550.14 евро, в това число : просрочена главница за периода 15.07.2015
г. - 8.05.2018 г. - 548 997.04 евро ; просрочени лихви върху редовна главница за периода
25.06.2014 г. - 27.07.2015 г. - 48 970.41 евро ; просрочени лихви върху просрочена главница
за периода 26.01.2015 - 25.04.2018 г. - 157 664.61 евро ; текущи лихви върху просрочена
главница за периода 25.04.2018 г. - 8.05.2018 г. - 1 764.28 евро ; неустойка върху
просрочена лихва за периода 25.06.2014г.- 8.05.2018 г. - 28 153.80 евро.
Текущата лихва, начислена върху просрочена главница 548 997.04 евро за периода
25.08.2015 г. - 13.09.2016 г. бил 5 505.22 евро.
Съгласно погасителният план към анекс № 9/ 14.06.2012 г., остатъкът от главницата
548 997.04 евро бил разсрочен на 7 месечни вноски, считано от 15.01.2013 г., както следва :
една вноска от 34 713.04 евро и 6 вноски по 85 714евро = 514 284 евро
Към датата на издаване на записа на заповед - 31.07.2013 г., вземането по кредита било в
общ размер 554 326.70 евро, в това число : просрочена главница за периода 15.01.2013 г. -
15.07.2013 г. - 548 997.04 евро ; просрочени лихви върху редовна главница за периода
25.07.2013 г. - 27.07.2013 г. - 4 116.88 евро ; текущи лихви върху редовна главница за
периода 25.07.2013 г. - 31.07.2013 г. - 686.25 евро ; неустойка върху просрочена лихва за
периода 30.08.2010 г.- 31.07.2013 г. - 526.53 евро.
При тази фактическа обстановка на спора съдът направи следните правни изводи.
Исковата претенция е основана на твърдението за неплатена на падежа сума от авалиста по
запис на заповед, издаден в полза на банката от кредитополучателя по договор за банков
кредит.
Възраженията на ответника са, че претендираната сума е недължима, тъй като записът на
заповед не е бил издаден като обезпечение на банковата сделка, а освен това ефектът не е
бил надлежно предявен на издателя и на авалистите.
Спецификата на спора произтича от правната характеристика на менителничното
поръчителство, което според единното становище в правната доктрина и съдебната практика
има самостоятелен и неакцесорен характер спрямо главното задължение, което обезпечава.
По тази причина авалистът не може да противопоставя на приносителя на менителничния
ефект възражения, които би могъл да му предостави самият издател на записа на заповед -
както абсолютни възражения за недействителност на ефекта (с изключение на възражението
относно формата), така и лични възражения, произтичащи от каузално правоотношение
между приносителя и издателя. Противопоставянето на лични възражения от авалиста,
основани на каузално правоотношение между приносителя и хонората, е допустимо само
7
ако авалистът също е страна по каузалното правоотношение или ако приносителят е
недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични
възражения по каузалното правоотношение с хонората. Установената недобросъвестност на
приносителя изключва правото на последния да иска изпълнение от авалиста в случаите,
когато могат да му бъдат противопоставени личните възражения на хонората, в това число и
възражението му за наличие на съдебно признато изпълняемо право в полза на приносителя.
В тези случаи, както и в случаите на доказана злоупотреба с право, авалистът може да
противопоставя успешно на приносителя и личните възражения по каузалното
правоотношение, по което не е страна, макар това право по принцип да не му принадлежи.
(Решение № 26 от 24.04.2014 г. по т. д. № 1027/ 2013 г. на ВКС, II т. о.)
В конкретния случай ответникът - авалист по ценната книга, не е страна по договора за
кредит, затова не може да противопостави на ищеца лични възражения, основани на
каузалното правоотношение между банката и кредитополучателя. Следователно тези
възражения той може да
заяви само при установена недобросъвестност или доказана злоупотреба с право от страна
на поемателя.
- 9 -
Ответникът оспорва наличието на връзка между договора за кредит с издадената ценна
книга затова, в съответствие с разясненията в т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18. 06.
2014 г. по т.д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът има задължението да обсъди този въпрос.
В чл.28.1.,б.„г“ от договора за банков кредит от 21.05.2008 г. наред с другите обезпечения
кредитополучателят се задължил да издаде в полза на банката запис на заповед за сумата
600 000 евро, който да бъде авалиран от „Генимекс Ойл“ ЕАД и от Г. П. Г..
От представените с отговора на исковата молба писмени доказателства се установява, че
това задължение е било изпълнено.
В откритото с решение № 68 от 2.06.2016 г. по т.д. № 138/ 2015 г. на Окръжен съд - Плевен
производство по несъстоятелност на „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД (сегашното
наименование на кредитополучателя „Генимекс Инвест“ ЕАД), „Корпоративна търговска
банка“ АД (н.) предявила в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ вземания срещу длъжника, между
които и вземането, произтичащо от договора за кредит от 21.05.2008 г. В молбата изрично е
посочено, че за обезпечение на всички вземания по кредита „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД е
издало в полза на банката запис на заповед от 21.05.2008 г. за сумата 600 000 евро, авалиран
от „Ди Енд Ди Джи петрол продуктс“ ЕАД (с предишно наименование „Генимекс Ойл“
ЕАД) и от Г. П. Г.. (т.І, л.60).
От приложеното под № 12 към молбата (т.І, л. 74) копие на ценната книга се вижда, че
сумата е платима на предявяване в срок до 31.07.2011г., както и че ефектът не е бил
8
предявен за плащане в деня на падежа - факт, който не се и оспорва от ответника.
Според възприетото в съдебната практика становище предявяването на запис на заповед с
падеж „на предявяване“ е условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо всеки
от солидарните длъжници - издател и авалист. То е от значение единствено за поставяне на
платеца в забава. (Решение № 207 от 12.02.2018 г. по т. д. № 1100/2017 г. на ВКС, I т.о.)
За настоящия случай не може да има съмнение, че към онзи момент действителната воля на
поемателя е била да не реализира вземането си по абстрактната сделка в деня на падежа,
като по този начин даде възможност на кредитополучателя да изпълни задължението си по
погасяването на сумите по кредита, за което свидетелства и факта на сключването преди
датата на предявяване - 31.07.2011 г. на седем анекси към договора, с които по причина на
неплащането от кредитополучателя на дължимите суми, са били променяни условията на
договора относно начина на погасяването на задълженията с приемането на нови
погасителни планове.
В контекста на изложеното и в съответствие с установените факти е логично и правно
обосновано да се приеме, че записът на заповед от 31.07.2013 г. е бил издаден като
обезпечение на вземането на банката за остатъка от главницата по договора за кредит. Към
деня на извършването на абстрактната сделка този остатък е бил 548 997.04 евро, а
посочената в менителничния ефект сума е 549 000 евро.
Изложеното до тук опровергава напълно тезата на ответника за липса на обвързаност на
каузалното правоотношение с ценната книга и води до категоричния извод, че записът на
заповед от 31.07.2013 г. за сумата 549 000 евро е бил издаден като обезпечение на вземането
на банката за остатъка от главницата по договора за кредит от 21.05.2008 г., чийто размер
към този ден е бил 548 997.04 евро.
Несъстоятелно е и възражението, че записът на заповед не е бил предявен в деня на падежа.
Самият ответник не спори за това, че ценната книга е била оформена като бланков запис на
заповед - с предварително положени подписи от издателя и авалистите (всъщност в ефекта
има само един подпис, който е неговия, с оглед различните качества, в които е участвал като
страна по сделката).
Несъответствието на адреса на управление на издателя към деня на подписването на
ценната книга с този, който дружеството е имало към деня на предявяването й, не се
отразява на валидното предявяване на ефекта, тъй като не противоречи на императивна
разпоредба на закона, която въвежда подобно изискване.
Представените с отговора на исковата молба разпечатки от резервация на самолетни билети
в периода 29.04.2014 г. - 19.05.2014 г. (т.І, л. 75 - 78) не установяват твърдяното от ответника
негово отсъствие от страната за същия период от време, в който в ценната книга е
отбелязана дата на предявяването й за плащане 16.05.2014 г. Реалното осъществяване на
полет до и от посочената в билетите дестинация може да бъде доказано единствено с бордна
карта, издадена на името на пътника, каквато по делото няма представена.
9
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че
ответникът не е доказал факта, от който извлича за себе си благоприятни последици, а за
конкретния случай това означава, че менителничният ефект е бил предявен лично на
издателя и на авалистите на посочената в документа дата - 16.05.2014 г.
Възражението на ответника, че към деня на предявяването за плащане на ценната книга
задължението по договора за кредит не е било изискуемо, има характеристиката на
възражение за недобросъвестност на поемателя, което както вече беше казано, авалистът
може да противопостави на кредитора по каузалното правоотношение.
- 11 -
В настоящия случай то е основателно, тъй като записът на заповед действително е бил
предявен за плащане преди да е бил настъпил падежа на задължението по договора за кредит
- 15.07.2015 г., според уговорката в анекс № 11 от 14.01.2014 г.
При това положение следва да бъде взето в съображение разрешението, възприето в
последователната практика на касационната инстанция, според което ако записът на заповед
обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя, то за реализиране
вземането по записа на заповед следва да е налице кореспондиращо задължение по
каузалното правоотношение, изискуемо към същия момент, тъй като в противен случай би
се постигнало неоснователно предварително реализиране на обезпечителната функция на
записа на заповед. В случай, че обезпечителната функция на записа на заповед е по
отношение на всички видове задължения по каузалното правоотношение (главница,
договорна, наказателна лихва, такси и др.), както е в настоящия случай, следва да бъде
съобразявана изискуемостта на задължения от всеки вид към датата на падежа на записа на
заповед. (Решение № 252 от 21.03.2018г. на ВКС по т.д. № 951/2017 г. на ВКС, II т. о.)
Според заключението на експертизата, при съобразяване с уговорения с анекс № 10 от
14.01.2013 г. погасителен план, към датата на предявяване за плащане на записа на заповед -
16.05.2014 г., общият размер на задълженията по главницата е 377 569.04 евро, която сума е
сбор от дължимата първа вноска от 34 713.04 евро и 4 вноски от по 85 714 евро всяка една -
342 856 евро.
Следователно претенцията по главницата е основателна за сумата 377 569.04 евро, а за
разликата до пълния размер от 549 000 евро трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Възнаградителна лихва се дължи до деня на предявяването на ценната книга, а не до
окончателното плащане на главницата, както е разпоредено в заповедта за изпълнение, тъй
като след настъпването на изискуемостта на задължението се дължи лихва за забава.
Следователно претенцията за възнаградителна лихва в размер на 9 % е основателна за
периода от 31.07.2013 г.- деня на издаването на ценната книга до 16.05.2014 г. - деня на
10
предявяването й за плащане. Изчислен върху главница от 377 569.04 евро за 289 дни
размерът на възнаградителната лихва от 9 % годишно е 26 905.90 евро.
Изложените съждения сочат на неоснователност на оплакванията и на двамата
жалбоподатели, затова поради съвпадането на крайните изводи
на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОВЪРЖДАВА решение № 5171 от 27.08.2020 г., поправено с решение № 260 526 от
13.10.2020 г., по гр.д. № 11 300/ 2016 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І -
6 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11