Р Е Ш Е Н И
Е
№………./…………….2020г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесети май две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
при
участието на секретаря Нели Катрикова, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№276/2020г., по
описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.259 ГПК.
Образувано е по ВЖ на КОНКОРДИА
ГРУП ЕООД, ЕИК *********, Варна, чрез адв.А.Д. от ВАК срещу
решение №185/13.01.2020г., постановено по гр.дело №955/2019г. на 39 състав на
ВРС, с което са уважени предявените от И.С.А. като земеделски производител,
искове, по които въззивното дружество е осъдено да заплати сумата от
12 000 лева с ДДС, представляващи цена за доставка на стоки, а именно 1
000 бр. дръвчета орех, по договор за доставка на посадъчен материал от
11.04.2017г. ведно със законна лихва върху главницата от предявяване на
исковата молба на 18.01.2019г. до издължаване на задължението както и сумата от
2 159.99 лева, представляващи обезщетение за забавено изпълнение върху
просрочената главница от 12 000 лева, считано от 11.04.2017г. до
предявяване на иска.
В
жалбата се излага, че решението на ВРС се обжалва изцяло като постановено при
нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно установена фактическа
обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Поради това се твърди
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт.
В
жалбата си въззивното дружество чрез процесуалния си представител адв.Д.
твърди, че процесуалните нарушения на съда се изразяват в приобщаването и
обсъждането на доказателства, представени от ищеца при налична процесуална
преклузия и направено от насрещната страна възражение; в обсъждането на гласни
доказателства на ищеца за установяване предаване предмета на договора и
рейтинговата репутация на дружеството -ищец, при представен още с исковата
молба приемо -предавателен протокол, удостоверяващ това обстоятелство.
Твърди
се и незаконосъобразно прилагане нормата на чл.176, ал.3 ГПК по отношение
връчване въпросите на управителя на отв.дружество И Ф. Поради тези допуснати
проц.нарушения се твърди, че съдът е достигнал до погрешни фактически изводи.
Поддържа се, че договорът и приемо-предавателния протокол са подписани от Юл.Ф
без представителна власт, т.е. без право да сключва от името и за сметка на
Конкордиа груп ЕООД търговски сделки. Според въззивника, изслушаните свидетели
не установяват участието на дружеството –ответник в процесната сделка. Не се
оспорва наличието на брак между Юл.Ф и управителката на Конкордиа груп, но се
твърди, че тази свързаност не е основание за наличието на представителна власт
за дружеството у съпругът на управителя.
Твърди
се, че известието за доставяне на фактура №17/03.12.2018г. не била получена от
Ив.Ф, съотв. не е налице потвърждаване на извършено без представителна власт
действие по арг. от чл.301 ГПК. Напротив, ИД е подписано от Юл.Ф, което лесно
се установява при сверяване подписите на лицето в приемо-предавателния протокол
и разписката. Поддържа се, че не е налице потвърждаване на сделката от страна
на законния представител на дружеството и негов управител И Ф. Това се
установява и от заключението на вещото лице, от което следва, че фактурата не е
осчетоводена при ответника, стоката не е заскладена и не е ползван данъчен
кредит по същата.
Твърди
се, че от представените от ответника доказателства и дадените обяснения се
установява, че дружеството не е имало нужда да закупува орехови фиданки за
засаждане, тъй като вече е било засадило в арендуваните от него имоти в с.Камен
бряг орехови насаждения още през 2016г. В резултат на всички оплаквания
въззивникът счита, че се установява липса на възникнало правоотношение между
двете страни относно процесните дръвчета, съотв. неоснователност на предявените
искове. Претендира отмяна на решението на ВРС и вместо това отхвърляне на
исковете.
В
съдебно заседание не се явява процесуалния представител на Конкордиа груп ЕООД
адв.Д.. С писмена молба, докладвана в заседанието, страната поддържа жалбата.
В
срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна
земеделски производител И.С.А., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.М.А. ***,
за неоснователност на жалбата. Претендира се потвърждаване на съдебното решение
като правилно и законосъобразно.
Твърди
се, че съдът обстойно и правилно е обсъдил доказателствата, твърденията и
доводите на страните като е достигнал до правилни изводи по същество на спора.
Твърди се наличие на правоотношение, въз основа на което е възникнало
задължение за заплащане на исковите суми. Твърди се, че по делото са ангажирани
достатъчно доказателства, че действия от името и за сметка на дружеството са
извършвани от Юл.Ф и тези действия са потвърдени от дружеството чрез законния
му представител. /представени са други договори, подписани от Ф., носещи и
печата на дружеството/ Оспорва се наличието на твърдяната от ответника
процесуална преклузия по отношение на направените доказателствени искания. На
следващо място се твърди, че правилно съдът е допуснал свидетелски показания на
ищеца за установяване предаването на дръвчетата доколкото това обстоятелство е
било изрично оспорено от насрещната страна, вкл. съдържанието на
приемо-предавателния протокол. Несъстоятелни се твърдят, че са оплакванията във
връзка с приложението на чл.176, ал.3 ГПК, тъй като въпросите са били отправени
до управителя на дружеството в това му качество, поради което са изпратени на
адреса на управление на дружеството. Освен това, управителят Ф е отговорила на
тези въпроси, чрез процесуалния представител по делото, което прави
безпредметно оплакването и за порок при уведомяването. Твърди се, че обратната
разписка с фактурата за извършената доставка са надлежно изпратени на адреса на
управление на дружеството, което е още една индиция за представителните
правомощия на Юл.Ф, получил същата. По отношение на обстоятелството, че
дружеството притежава имоти, които са били засети с орехови дръвчета още
предходната година, се твърди, че е ирелевантно към предмета на спора. Поддържа
се, че по делото е установено посредством събраните доказателства, че
фактически действия по управление на дружеството извършва именно Юл.Ф, а не
вписаният в регистъра управител /съпругата на Ф./. Поради изложеното се иска
потвърждаване на съдебното решение ведно с присъждане на направените по делото
разноски, вкл. адв.възнаграждение.
В
съдебно заседание се явява пълномощникът на ищеца адв.А., която оспорва жалбата
на изложените в отговора основания.
За
да се произнесе по спора въззивният състав прецени, че производството е било
образувано пред ВРС по искова молба на земеделския производител И.А., за
осъждане на ответното дружество да му заплати стойността на доставен посадъчен
материал – дръвчета орех 1000 бр., или сумата от 12 000 лева с ДДС /дванадесет хиляди лева/, въз основа Договор
за доставка на посадъчен материал от 11.04.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на исковата молба на 18.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението както и сумата
2159.99 лв. (две хиляди сто петдесет и девет лева и 0.99 ст.) – обезщетение за забава за периода от 11.04.2017г.
до 18.01.2019 г., върху просрочената главница 12 000 лева.
Ищецът основава
исковата си претенция на сключен между страните Договор за доставка на
посадъчен материал от 11.04.2017г., по който ищецът, в качеството му на
земеделски производител, доставил на ответното дружество 1000 броя дръвчета
орех /900 бр. сорт Чандлър и 100 бр. сорт Франкет/, на обща стойност 12 000
лева с ДДС. Твърди, че на 11.04.2017г. в гр.Варна ищецът предал посадъчния
материал, за което бил съставен и приемо - предавателен протокол от същата
дата. Твърди, че ответникът приел без забележки доставената стока. За
извършената доставка била издадена фактура № 72/03.12.2018г. Твърди още, че въпреки
приемането на стоката до предявяване на иска купувачът не е изпълнил
задължението за плащане на дължимата цена по доставката. Върху просрочената
главница ответникът дължи и обезщетение за забава за периода от датата на
доставката до окончателното погасяване на вземането.
В отговор на
исковата молба, депозиран в рамките на срока по чл.131 ГПК, ответникът излага
съображения за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва
дължимостта на сумите. Оспорва на посочената дата между страните да е сключван
договор за доставка на посадъчен материал както и предаването на такъв. Твърди,
че в счетоводството на дружеството не е постъпвала фактура №72/03.12.2018г. Възразява,
че договорът за доставка и приемо-предавателният протокол към него не са подписани
от упълномощен представител на ответното дружество. Противопоставя се на
извършените от Ю. Ф. от името и за сметка на дружеството действия без
представителна власт. Оспорва ищецът да е доставил ореховите дръвчета, като
навежда доводи, че като данъчно задължено лице, ищецът е следвало да издаде
фактура в 5-дневен срок от данъчното събитие, т.е. от 11.04.2017г., което не е
сторил. Моли за постановяване на решение, с
което насочените срещу него искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
Въз
основа на събраните доказателства, наведените от страните твърдения и доводи, в
пределите на въззивното производство, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съдът
прецени, че постъпилата ВЖ вх.№8384/28.01.2020г. на КОНКОРДИА ГРУП ЕООД и
постъпилият към нея отговор, отговарят на изискванията на редовност- подадени
са от надлежна страна, чрез редовно упълномощени проц.представители на
страните, в преклузивния срок.
С
определение №1064/15.04.2020г. въззивният съд е намирил за неоснователни
формулираните във ВЖ възражения за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения като е констатирал, че не е налице нито процесуална
преклузия, нито нарушаване на останалите разпоредби от гл.XIV от ГПК. Страните
не правят нови доказателствени искани.
Решението
на ВРС се обжалва изцяло като неоснователно и незаконосъобразно по изложените в
отговора на исковата молба съображения.
От
събраните доказателства се установява, че между страните е сключена на
11.04.2017г. покупко-продажба с доставка на посадъчен материал – орехови
дръвчета 1 000 бр. Ищецът установява извършването на доставката чрез приложения
приемо-предавателен протокол от същата дата 11.04.2017г. И двата акта – договор
и протокол – са подписани за дружеството купувач Конкордиа груп ЕООД от Ю. Ф. с
полагане фирмения печат на дружеството. За сделката е издадена и фактура
№72/03.12.2018г. за сумата от 12 000 лева – цена по доставката на
ореховите дръвчета с ДДС. Фактура №72/03.12.2018г. е изпратена на насрещната
страна и получена с обратна разписка от 12.12.2018г. от Ю. Ф., на адреса на
дружеството Конкордиа груп.
По
делото е представен и следващ договор за доставка на посадъчен материал от
30.03.2018г., сключен от Конкордиа груп ЕООД с И.А., последният като управител
на Севи – 07 ЕООД. С исковата молба е представена и обратна разписка за
доставяне на 14 бр.чувалчета с дръвчета на Конкордиа груп ЕООД, чрез Ю. Ф., на
31.03.2018г.
От
проведената Съдебно-счетоводна експертиза /л.78 и сл./ се установява, че
цитираната по-горе фактура е надлежно осчетоводена в счетоводството на И.А. на
датата на издаване 03.12.2018г. Счетоводството на ищеца е редовно водено.
Вещото лице е констатирало, че фактурата не е осчетоводена в счетоводството на
ответното дружество и по нея не е ползван данъчен кредит в размер на 2000 лева.
Обстоятелството,
че управителя на ответното дружество И Ф и Ю. Ф. са съпрузи не е оспорено
надлежно от ответника, а и се установява от приложените доказателства – справка
от НБД Население, изявление на пълномощника на страната адв.Анг.Д. /на л.119/,
вкл. в представените отговори на въпроси към управителя по реда на чл.176 ГПК.
Призованият като свидетел Юл.Ф е отказал да бъде разпитан като свидетел на
основание чл.166, т.2 от ГПК, тъй като има качеството съпруг на И Ф, управител
на Конкордиа груп.
Управителят на дружеството – ответник И Ф не
се е явила за даване на обяснения по допуснати от съда въпроси съгласно чл.176 ГПК, редовно връчени на адреса на дружеството. Обстоятелството, че същите са
били получени от пълномощника на страната, не опорочава връчването. Съдът
констатира, че в протоколно определение от 14.06.2019г. съдът изрично е указал
на страната последиците от неоснователно неявяване за даване обяснения по реда
на чл.176 ГПК. Съгласно ал.3 на същата
разпоредба, съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, относно които
страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина както
е дала уклончиви или неясни отговори. Молбата с формулираните от ищеца въпроси
по чл.176 ГПК е връчена на адреса на управление на дружеството, на пълномощника
му адв.Д. /вж.на л.99 по делото/. С молба вх.№67983/19.09.2019г. /на л.118 по
делото/ адв.Анг.Д., пълномощник на ответното дружество, е посочила, че вместо
управителя тя дава отговор на поставените въпроси по чл.176 ГПК. Извършеното
процесуално действие от пълномощника, при наведени твърдения за липса на
връчване на съобщението на управителя Ф, е невалидно и правилно съдът не го е
зачел. Обясненията на страната се дават лично или въз основа на изрично
делегиране на пълномощника на страната. Дадените от пълномощника обяснения са
недопустимо доказателствено средство и не следва да бъдат ценени. Налице
основание от съда да приложи санкцията на чл.176, ал.3 ГПК като приеме за
доказани релевантни по спора обстоятелства, от кръга на поставените въпроси,
тъй като ответникът е създал невъзможност съдът да събере целия относим по
спора доказателствен материал.
По
делото не са представени доказателства, от които да се установява Ю. Ф. да е
действал като служител на Конкордиа груп ЕООД или като негов пълномощник. По
делото не е представено пълномощно за последния от името на дружеството,
независимо от цитираното в отговора на въззивната жалба пълномощно на нотариус
Р.Кожухарова. /такова не е приобщено по делото/
Същевременно,
от допуснатите на ищеца свидетели се установява безпротиворечиво, че Ю. Ф. в
действителност е действал като представител на дружеството, макар без наличието
на формална упълномощителна сделка. От показанията на св.В.Митев /на л.136/ се
установява, че по сделката с ореховите дръвчета от април 2017г. И. договарял
лично с Ю. Ф.. Дръвчетата били натоварени от разсадника в с.Ябълчево и закарани
с микробус до село край гр.Варна, където били разтоварени. Пътят до там бил
изпратен на И. на GPS. На място ищецът и свидетеля били посрещнати от Ю. Ф.,
който се представил с имената си и посочил къде да бъдат разтоварени
дръвчетата. Според свидетеля, след това пили кафе в една беседка и подписали
приемо-предавателния протокол като Ф. разполагал с печат на дружеството. През
целия разговор Ю. говорил за Конкордиа груп и за някакви европрограми, за
плановете на дружеството. Говорил, че ще има нужда от допълнително количество
посадъчен материал орех.
В
същата насока са и показанията на св.Силвия Давидова, заместник-управител във
фирмата на ищеца Севи 07 ЕООД. Съгласно същите, при започване на работа била
предупредена от И., че ще се ангажира и с работата му като земеделски
производител. Покрай това свидетелката сочи, че имала информация за
контрагентите на И., вкл. Конкордиа груп ЕООД. Свидетелката присъствала на
множество разговори по телефона между И.А. и Ю. Ф., за уреждане разплащането по
сделката. Накрая присъствала и на лична среща с Ю. като представител на
Конкордиа груп, която среща се провела през юли 2018г. в гр.Варна. След тази
среща отново не последвали никакви плащания. Продължило търсенето по телефона и
разговорите, с които плащането било отлагано по различни причини. Според
свидетелката, в разговорите Ю. не криел, че действа като представител на
Конкордиа груп, макар да не афиширал непрекъснато това обстоятелство. Похвалил
се с мащабната дейност и проекти на дружеството, тъй като имал намерение да
увеличи обема и след постъпване на субсидии. Помолил И. да прояви търпение и да
изчака плащането по сделката като възнамерявал да поръча допълнително орехови
фиданки.
Съдът
кредитира показанията и на двамата свидетели, доколкото същите са
непосредствени и съвпадащи помежду си, неопровергани от насрещно доказване на
ответното дружество. Въз основа на тези показания, ценени в съвкупност с
процесуалното поведение на ответника, вкл. с отговорността по чл.176 ГПК, съдът
намира за установено, че трето лице Ю. Ф. е действал като представител на
Конкордиа груп ЕООД като фактически с действията си е задължил последното по
договора за доставка от 11.04.2017г. Обстоятелството, че същия се афишира като
представител на Конкордиа груп; получава кореспонденция на адреса на управление
на дружеството и друга, адресирана до ответника чрез куриерски фирми; че
разполага с печата на дружеството, запознат е с дейността му и финансирането,
сочи, че това лице е действало при условията на неформално представителство на
дружеството. На това сочи и обстоятелството, че същия е съпруг на управителя И
Ф, което не се оспорва по делото. Двамата съпрузи живеят заедно на един адрес
съгласно изявление на пълномощника адв.Д..
Постъпилите
по делото след последното съдебно заседание книжа от нотариус Р.Кожухарова, не
са приобщени по делото, но не е направено и искане от въззиваемата страна или
въззивника за приемането им по настоящото дело, поради което съдът не следва да
ги обсъжда.
Въз
основа на горната фактическа установеност въззивният състав достига до следните
правни изводи:
Независимо
от липсата на изискване за форма на сключената между страните търговска сделка
по см.на чл.286 вр.чл.1, ал.3 ТЗ, от приложения договор се установява
постигната уговорка за покупко-продажба и доставка на посадъчен материал – 1
000 бр. орехови дръвчета. Доставката се потвърждава от подписания
приемо-предавателен протокол и изслушаните свидетелски показания, кредитирани
от съда като обективни и непосредствени.
По
отношение търговското представителство са налице формални изисквания съгласно
чл.21 и сл. от ТЗ, каквито не се установяват по спора с надлежно приобщените
писмени доказателства. По отношение на упълномощаването не съществува изискване
за форма, доколкото такава не е предвидена и по отношение на конкретната сделка
по съгласно чл.293 ТЗ. При съвкупен анализ на всички доказателства, вкл.
косвените и при съобразяване процесуалното поведение на ответника чрез неговия
органен представител, който не се е явил да даде обяснения по реда на чл.176 ГПК, съдът приема, че третото лице Ю. Ф. е действало като пълномощник на
Конкордиа груп ЕООД въз основа на неформално упълномощаване. Този извод следва
и при прилагане последиците поради неизпълнение разпоредбата на чл.176 ГПК,
каквито указания са дадени на страната. Ответникът е оспорил наличието на
упълномощаване на Ю. Ф. от дружеството, но и с поведението си е създал
невъзможност да бъде установено това релевантно за спора обстоятелство. Поради
това съдът приема, че в полза на Ф. е било учредено неформално упълномощаване
за действия от името на дружеството, в частност и за сключване на процесната
сделка. От приложения втори договор за доставка на орехови дръвчета от
30.03.2018г., също подписан с Ф., пълномощното за разпореждане с банкова сметка
*** /на л.151 по делото/ както и договор за прехвърляне на дружествени дялове
от предишния едноличен собственик на И Ф, чрез пълномощник Ю. Ф., следва че Ф.
е доверено лице на дружеството, комуто е възложена представителна власт да
действа от името и за сметка на Конкордиа груп. В тази насока са и
свидетелските показания. Поради това съдът прием, че при сключване на сделката
от м.11.2017г. Ю. Ф. е разполагал с представителна власт по отношение на
дружеството.
Дори
да бъде прието, че последният, въз основа на събраните по делото преки
доказателства, не се явява представител на Конкордиа груп ЕООД и не разполага с
представителна власт да задължава правната сфера на дружеството, то съставът
споделя изводите на първата инстанция за потвърждаване в хипотезата на чл.301 ТЗ. Доколкото фактурата от 03.12.2018г. е адресирана на адреса на управление на
дружеството, същата е редовно получена на 12.12.2018г., без значение от кое
лице, намерено на същия адрес.
Съобразно
чл.301 ТЗ законът не изисква изрично потвърждаване на сделка, сключена от
ненадлежно представляван търговец, а потвърждаването се счита за извършено чрез
бездействие – потвърждаването се презюмира, ако търговецът не се противопостави
веднага след узнаването. Тази разпоредба е приложима както при извършване на
правни действия, така и при фактически действия, чрез които се обективира
съгласие. Законодателят е предвидил че за да се преодолее извършеното от
ненадлежен пълномощник действие, е необходимо противопоставянето да се извърши
веднага след узнаването му или от узнаването на факти за извършени действия, от
които може да се направи категоричен извод, че те са предприети за реализиране
на права или изпълнение на задължения по дадена търговска сделка. С получаване
на фактурата в офиса на дружеството правната сделка поражда действие за
насрещната страна, която дължи заплащане на възнаграждението от 12 000
лева с ДДС.
По
изложените съображения въззивният състав споделя крайните изводи на първата
инстанция, чието решение следва да бъде потвърдено.
Поради
този изход от спора, разноски за производството се следват на въззиваемия в
установения по делото размер от общо 1 100 лева, на основание чл.78 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №185/13.01.2020г., постановено по гр.дело №955/2019г. по описа на ВРС,
XXXIX състав.
ОСЪЖДА
КОНКОРДИА ГРУП ЕООД, ЕИК *********, Варна, да заплати на И.С.А., ЕГН **********,***,
сумата от 1 100 лева, представляващи разноски за въззивното производство, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване.
Решението
да се отрази в регистъра по чл.235 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: