СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
20.06.19г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Г. Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 23.05.19г.
/с участието на секретаря Х. Цветкова/
гражданско дело № 4809/18г.
и констатира следното:
Предявени са искове от
Г. Д. против Ю. А.и А. А.
както следва: главен иск с
правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД и евентуален иск по чл. 26,
ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 474, ал. 4 от ГПК отм. – за
прогласяване нищожността на договор /обективиран в нотариален акт № 128 от
15.11.96г. на нотариуса при СРС/ за продажба на недвижим имот /апартамент № 17,
находящ се в град София, бул. *****, с площ от 56, 27 кв. м., заедно с избено
помещение с площ от 3, 74 кв. м., заедно с таванско помещение с площ от 6, 06
кв. м., заедно с 1, 03 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото/.
Предявени са и искове
/евентуални на горните/ от Г. Д. против Ю. А.и А. А.
както следва: главен иск по чл. 28, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД и евентуален иск по
чл. 29 от ЗЗД – за унищожаване на описания договор.
Предявен е и иск от Г. Д. против Ю. А.и А. А. с правно основание чл. 124 от ГПК – за
установяване, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот.
Заявено е и искане по чл. 537, ал. 2
от ГПК – за отмяна на горния нотариален акт.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
Процесният /описаният/
нотариален акт обективира – договор /сключен между: Г. Д. – продавач и Ю. А.– купувач, която към момента на сделката е
била омъжена за А. А., т.е. – имотът е бил придобит от двамата ответници в
режим на СИО/ за
покупко продажба на горния недвижим имот. Със същата
сделка за ищеца е учредено /запазено/ вещно право на ползване. По делото не се
спори /а този факт е и удостоверен в процеса с писмено доказателство: договор
от 17.04.89г., оформен по реда на НДИ/, че
– към момента на сключване на процесната сделка /и преди това/ ищецът е
бил собственик на имота.
Искът по чл. 29 от ЗЗД е
основателен:
Принципно:
Учредяването /създаването/
на всяко правоотношение е обстоятелство, което следва да бъде преценено не само
във връзка с конкретните /формални/ законови разпоредби /касаещи съответната
договорна връзка/, но и в контекста на житейската логика. В този смисъл:
По делото не се спори /а
този факт е и удостоверен – със свидетелски показания/, че: ищецът и майката на
ответницата са живели съвместно като интимни приятели /за дълъг, многогодишен
период от време/. В такава насока са и показанията на свидетеля Й./същият
установява и конкретният факт, че – ищецът се е грижил за ответницата и нейната
майка/. Няма житейска логика /въпреки, че принципно е възможна и такава
хипотеза/ отношения от такова естество /интимни, грижовни и то – дългогодишни/ да
бъдат съпроводени /или финализирани/ с – договор за продажба /конкретно и с реална
размяна на парични престации/. На практика - по делото няма нито едно
доказателство /съответно и твърдение, теза, версия/, които да „обяснят“
логиката на процесната продажба /причината за нейното сключване/. Напротив –
такъв вид човешки отношения по-скоро могат да бъдат съотнесени към договор за
дарение или към договор за издръжка и гледане. Нелогична /житейски/ е и
клаузата „запазено право на ползване“ в договор за продажба /доколкото: при
такъв договор купувачът винаги има интерес – след плащането на цялата цена да
получи веднага или в кратък срок владението на имота/. Именно заради това - такива
клаузи принципно отсъстват /макар да са допустими/ от съдържанието на договори
за продажба /обратно – договори за дарение и сделки за издръжка, и гледане винаги
учредяват право на ползване в полза на прехвърлителя/.
Тези две обстоятелства
/преценени в съвкупност, във взаимната им връзка и преди всичко – в контекста
на житейската логика/ на практика подкрепят тезата на ищеца /и конкретните в
тази връзка показания на свидетеля Й./, че действителната воля на Г. Д. /а
именно – да отчужди имота си срещу задължение на ответницата и нейната майка да
се грижат за него/ е била опорочена в хипотезата на чл. 29 от ЗЗД /ищецът е бил
подведен по смисъла на цитираният текст от закона относно естеството на
сделката и относно правните последици на същата/. С оглед това – този иск
следва да бъде уважен.
Останалите искове са
неоснователни:
Досежно иска по чл. 26,
ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД:
Принципно:
Порокът на сделка „липса
на съгласие“ е налице само в случаи като: наличие на неистински подпис в
договор, сключване на договор без представителна власт, сключване на
симулативен договор /при условията на пълна или частична симулация/, сключване
на сделка „на шега“, с учебна цел. Конкретните възражения на ищеца не попадат в
нито една от изброените хипотези.
Досежно иска по чл. 26,
ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 474, ал. 4 от ГПК отм. /тази претенция погрешно е квалифицирана от страната
при условията на чл. 26, ал. 2, предл. 3-то от ЗЗД/:
Конкретното възражение
на ищеца в горната връзка /че е подписал нотариалният акт извън кантората на
нотариуса, съответно не е присъствал в тази кантора при изповядването на
сделката/ не беше ненадлежно /категорично, еднозначно/ доказано в процеса.
Показанията на свидетеля Й.в тази връзка не са конкретни, същите се
опровергават /косвено/ от показанията /макар и общи, принципни/ на свидетелката
Пашова.
Досежно иска по чл. 28
от ЗЗД:
Порокът „грешка в
предмета“ е налице само в случай – когато страната по сделката се е запознала
със съдържанието на договора /прочела е същия или е чула прочитането на
договора/ и въпреки това не е успяла да разбере точно /объркала се е относно/
конкретните правни последици на съответното правоотношение. Твърденията на
ищеца /заявени в самата искова молба/ не попадат в посочената хипотеза
/напротив - Г. Д. поддържа, че изобщо не е прочел процесният нотариален акт/. В
същата връзка:
Ако горните принципни
съображения /досежно приложното поле на чл. 28 от ЗЗД/ не бъдат споделени, то
този иск следва да бъде уважен /по изложените съображения във връзка с иска по
чл. 29 от ЗЗД/.
На последно място -
принципно:
Заличаването на правните
последици на договор за издръжка и гледане /ако такъв е бил сключен/ 18 години
след последното неизпълнение /неизправност/ на ответницата /съобразно конкретно
заявените твърдения в исковата молба/, съответно – заличаването на правните
последици на процесния договор за продажба 22 години след учредяването на
правоотношението - не може да бъде защитено правно /съдебен акт с такъв
дизпозитив би засегнал т. нар. „правна сигурност“/. Този принцип обаче /от
друга страна/ не може /житейски/ да обоснове „санирането“ на сделка, страдаща
от порок по чл. 29 от ЗЗД /доколкото това би противоречало на справедливостта/.
Искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК е неоснователно:
Последицата по този законов текст е
приложима само спрямо констативни нотариални актове /а процесният такъв
обективира прехвърлителна сделка/.
Съдът,
Р Е Ш И :
УНИЩОЖАВА по иска с
правно основание чл. 29 от ЗЗД на Г.Д.Д. ЕГН ********** против Ю.С. Д.– А.ЕГН
********** и А.Г.А. ЕГН ********** договор /обективиран в нотариален акт № 128
от 15.11.96г. на нотариуса при СРС/ за продажба на недвижим имот /апартамент №
17, находящ се в град София, бул. *****, с площ от 56, 27 кв. м., заедно с
избено помещение с площ от 3, 74 кв. м., заедно с таванско помещение с площ от
6, 06 кв. м., заедно с 1, 03 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото/.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
иска с правно основание чл. 124 от ГПК на Г.Д.Д. ЕГН ********** против Ю.С. Д.–
А.ЕГН ********** и А.Г.А. ЕГН **********, че ищецът е собственик на описания
недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД
във връзка с чл. 474, ал. 4 от ГПК отм., чл. 28, ал. 1,
изр. 1-во от ЗЗД
и искането по чл. 537, ал. 2
от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: