Мотиви към Присъда №
297/07.06.2011 г. по НДОХ № 908 по описа за 2011 година на Районен съд – Варна,
пети наказателен състав
По
отношение на обвиняемия Е.Н.Г. е внесен от Районна прокуратура - Варна обвинителен акт във
Варненски районен съд, по който е образувано наказателно дело от общ характер
за извършено деяние по чл.129 ал.1 от НК затова, че на 23.05.2009 г. в гр.Варна, причинил на М.Н.Д.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на бедрената кост
на десен крак, обусловило трайно затруднение движението на долен десен крайник
за период 8 – 12 месеца.
В съдебно заседание
подсъдимият Г. се
признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти. Съдът, като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните по досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че
при постановяване на присъдата ще се ползват от самопризнанието, без да се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Съдебното производство продължи при условията на глава ХХVІІ от НПК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение. Пледира за
признаване на подсъдимия Г. за виновен, налагане на наказание пробация при условията на
чл.55 от НК.
Пострадалата от
престъплението М.Н. Д. чрез пълномощника си адв.Д.Д.
предяви за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск за
претърпени имуществени вреди в размер на 1000 лв. и неимуществени вреди в
размер на 5000 лв. В молбата за приемане на гражданския иск за съвместно
разглеждане е отразено, че пострадалата Д.
освен посоченото в обвинителния акт увреждане – счупване на шийката на бедрена
кост на десния крак се сочи, че същата е претърпяла оперативна интервенция с
поставяне на изкуствена става, получила е разкъсно-контузна рана и ожулване на
лакътя на дясна ръка, изпаднала е в състояние след контузия на мозъка – мозъчно
сътресение, заболяла е от рак на гърдата, за което също е претърпяла оперативна
интервенция. От представените фактури не бе ясно направените разходи точно за
кое заболяване са. Тъй като в молбата за приемане на граждански иск бяха
посочени и други заболявания, които не са включени в обвинителния акт и представени
писмени доказателства на разходи, от които не става ясно за лекуване на кое
заболяване са направени, съдът прецени, че евентуалното приемане на гражданския
иск за съвместно разглеждане ще доведе до отлагане на делото с оглед
установяване на причинно-следствена връзка между сочените в жалбата нови
заболявания и установяване на това кои разходи за кои заболявания са направени,
поради което и на основание чл.88 ал.1 от НПК остави без уважение молбата за
приемане за съвместно разглеждане в наказателното производство на гражданския
иск.
Пострадалата М.Н.Д.
бе конституирана като частен обвинител по делото.
Повереникът на
частния обвинител счита обвинението за доказано, моли съда да наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода.
Защитникът на подсъдимия
– адв.В.Д. от ВАК пледира при
безспорност на установената обстановка, счита, че деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината непредпазливост, моли съда да приеме, че се
касае за деяние по чл.133 от НК, да приложи чл.78а от НК и да освободи
подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В последната си дума
подсъдимият Г.
съжалява за деянието си, посочва, че не е искал на нарани леля си.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Пострадалата М.Н.
живеела във вила, намираща се в гр.Варна, местност „Траката” ул.”25-та” № 10.
Сградата била на три етажа, като били обособени три жилищни площи-близнаци с
отделни входове. Св.М.Д. живеела заедно с дъщеря си – св.Ю.Б.Н.. В другите
жилища живеели сестрите на св.М.Д. – св.Т.Н.А., майка на
подс.Г., и св.М.Н.Д.. Разделена
била само собствеността на сградата, като дворното място било общо. По повод
премахване на барака отношенията между свидетелите М.Д. и Т.А. се влошили.
През месец май
2009 година на гости на майка си пристигнал подс.Г.,***. Подс.Г. решил отново
да построи барака на мястото на съборената. Като разбрала това св.М.Д.
потърсила съдействието на полицията, като полицейски служители предупредили
подсъдимия да не предприема самоуправни действия.
На 23.05.2009
г. подс.Г. сложил врата на мястото, откъдето се излизало в предната част на
двора и я заключил с катинар. Св.М.Д. се намирала в задната част на двора,
заедно с дъщеря си Ю.Н. и нейния приятел – св.В.В..
Св.М.Д. отишла
при подс.Г., казала му, че ще докладва на полицията за незаконните му действия
,за да бъде санкциониран за предприетите действия в нейния двор. Подс.Г. се
ядосал, защото св.Д. непрекъснато пускала жалби срещу него, майка му и св.М.Д. и защото двора
бил общ и блъснал с две ръце отпред по гърдите св.Д., която паднала назад,
подъсдимият се качил на автомобила си и заминал.
Св.М.Д.
почувствала силна болка в десния си крак и потърсили медицинска помощ.
От заключението
на съдебномедицинска експертиза № 11/2010 г., изготвена в хода на досъдебното
производство от д-р В.Д. е видно, че на
23.05.2009 г. М.Д. е получила следните травматични наранявания: счупване на
шийката на бедрената кост на десния крак и разкъсно-контузна рана и ожулване по
лакетя на дясна ръка. Уврежданията могат да се получат при блъскане с
последващо падане на пострадалата върху земната повърхност. Счупванета на
шийката на бедрената кост на десния крак е обусловило трайно затруднение на
движението на крака за период 8-12 месеца. Разкъсно-контузната рана по лакетя
на дясна ръка е обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
От заключението
на допълнителната съдебномедицинска експертиза № 78/2010 г., изготвена в хода
на досъдебното производство от д-р Вилиям Доков е видно, че:
-
не може да се приеме причинно-следствена връзка между
получените от М.Д. механични увреждания на 23.05.2009 г. и констатираният в
последствие карцином на млечната жлеза;
-
церебрастенен синдром е посочен при прегледа на М.Д. на
23.11.2009 г. и описаните диагнози „състояние след контузия на главата и
мозъчно сътресение” не могат да се свържат с инцидента от 23.05.2009 г.
От заключението
на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена в хода на досъдебното
производство от д-р Р.Б. е видно, че М.Д.
не страда от пхихично заболяване. Налице са данни за мозъчно-съдова болест,
хипертонична болест, исхемична болест на сърцето, хронична вертебробазиларна
съдова недостатъчност, които са характерни за възрастта заболявания и не са
усложнени с психотични изживявания или оглупяване. Физическото и психическото й
състояние й позволяват правилно да възприема фактите и дава достоверни
показания за тях.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена чрез обясненията на подсъдимия
Г.; показанията на свидетелите М.Д., Т.А., М.Д., В.В. и Ю.Н., както и от
писмените доказателства, приобщени на основание чл.283 от НПК.
С оглед на установеното при медицинските прегледи и експертиза съдът
приема, че в случая е налице трайно затруднение на движението на десен долен
крайник на М.Д., което е средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
При формиране
на решението си съдът намира следното:
Категорично
установено е, че на процесната дата – 23.05.2009 г. между подсъдимият Г. и св.М.Д.
и нейната дъщеря св.Ю.Н. възникнал конфликт по повод
предприетите действия от страна на подсъдимия за възстановяване на съборената
барака и преграждане на достъпа до предния край на двора на къщата. Били
разменени реплики между подс.Г. и св.М.Д., след което подсъдимият бутнал св.Д.
по гърдите, при което тя паднала назад.
Съдът кредитира
показанията на св.М.Д. относно факта,
че св.М.Д. постоянно пускала жалби срещу нея и сестра й Т.А.. Св.М.Д. е сестра както
на майката на подсъдимия Т.А., така и на
пострадалата М.Д., поради което съдът приема нейните показания за достоверни
Съдът кредитира изцяло
самопризнанието на подсъдимия Г. и показанията на свидетелите,
дадени на досъдебното производство, тъй като същите са последователни,
логически свързани, непротиворечиви и подкрепящи се от останалите доказателства
по делото. Съдът кредитира безусловно и заключенията на съдебно-медицинските и
съдебно-психиатрична експертизи.
Съдът счита, че
подс.Г. действително е извършил деянието, посочено в обвинителния акт, но при
различна форма на вината, а именно непредпазливост. Пострадалата М.Д. е сестра
на майка му и негова леля. Същата към датата на инцидента е била на 81 години и
с множество заболявания, присъщи на възрастта й. Между двамата по повод поставената
врата от подсъдимия възникнал конфликт и си разменили реплики. Ядосан от думите
на св.Д., че ще пусне нова жалба срещу него, подс.Г. я бутнал по гърдите, при
което св.Д. паднала на земята. Подс.Г. не е извършил това бутане с цел да
причини на св.Д. някаква телесна повреда, още по-малко средна. Все пак тя му е
леля, сестра на майка му, негова близка роднина и въпреки съществуващите
неразбирателства между тях не е житейски оправдано и нетипично за нрава на
българина да желае да пострада негов близък роднина. Подс.Г. не е предвидил
настъпването на общественоопасните последици – че в резултата на бутането леля
му може да падне на земята, което при нейната възраст и крехка костна система
може да доведе до счупване на някоя кост. Но подс.Г. с оглед но богатия си
житейски опит е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на тези
последици, поради което съдът счита, че същият следва да носи наказателна
отговорност.
След като прецени всички
доказателства релевантни по делото съобразно чл.14 от НПК по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът призна за виновен подсъдимия Е.Н.Г. в извършването на
престъпление по чл.133 от НК - за това, че на 23.05.2009 г. в гр.Варна, причинил по непредпазливост на М.Н.Д.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на бедрената кост
на десен крак, обусловило трайно затруднение движението на долен десен крайник
за период 8 – 12 месеца, като го оправда по първоначално повдигнатото му
обвинение по чл.129 ал.1 от НК.
Правните съображения на
съда при вземане на това решение са следните:
Подсъдимият е
извършил активни действия, насочени към телесното здраве на пострадалата.
В резултат на
физическо въздействие от страна на подс.Г., пострадалата Д. е получила телесна повреда,
изразяваща се в затруднение на движението на долен десен крайник за период от 8-12 месеца.
Субект на престъплението е пълнолетно физическо
лице, български гражданин, неосъждан.
От субективна
страна деянието е извършено умишлено при форма на вината непредпазливост.
Подсъдимият не е предвидил настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на тези последици.
Като причина за
извършване на деянието се установи незачитане на личната неприкосновеност.
Установи се, че
деецът е пълнолетно лице, не е осъждан, нито е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV от глава VІІІ от Общата част на НК и в резултат
на деянието няма нанесени преки и съставомерни имуществени вреди, така че
следна да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание при условията
на чл.78а от НК.
При определяне на
наказанието на подс.Г., съдът взе предвид следното:
-
подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан, женен, работи, с
добри характеристични данни,
-
извършил е деянието в раздразнено състояние, предизвикано
от скарването му с пострадалата,
-
няма отегчаващи вината обстоятелства.
С оглед определяне
размера на предвиденото наказание, съдът отчете, че деецът не представлява
голяма обществена опасност – не е осъждан, по делото са налице добри
характеристични данни – има средно образование, работи. В съдебно заседание
обвиняемият Г. се
признава за виновен, изразява критично отношение към извършеното и е
категоричен, че няма да се повтори. Съдът счете, че целите на наказанието могат за бъдат
постигнати като му бъде наложено административно наказание на основание чл.78а
ал.1 от НК “глоба” в размер към минимума предвиден от закона, а именно 1500 лв.
Подсъдимият бе
осъден да заплати направените по делото разноски.
По гореизложените
съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: