Решение по дело №376/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260327
Дата: 8 март 2021 г. (в сила от 12 май 2021 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Шкодров
Дело: 20213110200376
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  Номер 260327/8.3.2021г.              Година 2020                Град Варна

 

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд                     четвърти състав

На двадесет и четвърти февруари    Година две хиляди двадесет и първа

 

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

    като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 376   по описа за две хиляди двадесет и първа година.

                        

 

  Р  Е  Ш  И:

 

 

    ИЗМЕНЯ НП № 458010-F501019/19.08.2019г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на  „Е.Е.Д.К.“ ООД  е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 600 лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 600 лева на 500 лева.

 

    Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

    МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на санкционираното дружество против НП на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, издадено на основание чл.53, вр. чл.83 ЗАНН.

    С жалбата се сочи, че нямало съставен АУАН и такъв не бил връчван. В издаденото НП не бил описан номер на АУАН.

Сочи се че описаните лица в протокола за проверка и в АУАН не били очевидци.

Оспорва се компетентността на проверяващите.

Сочи се, че е нарушена разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН т.к. АУАН не бил връчен повече от година.Същевременно се цитира възражение срещу АУАН и се претендира приложението на чл.28 от ЗАНН.

Формулира се искане за отмяна на наложеното административно наказание.

В съдебно заседание представляващ дружеството не се явява.

Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

В пледоарията си по съществото на делото моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. 

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

На 19.07.2019 год. служители към ТД на НАП – Варна    след които св.К., извършили проверка в обект- ресторант към комплекс „Брилянс“, находящ се в гр.Варна, бул.Княз Борис 1“,  стопанисван от „Е.Е.Д.К.“ ООД.

По време на проверката, извършена в присъствието на представляващ дружеството, проверяващите установили наличните парични средства, които възлизали на 52.40 лева. Изведен бил междинен финансов отчет от функциониращото в обекта ЕКАФП, който показвал реализиран оборот от 35.40 лева.

Така проверяващите установили разлика от 17,00 лева, за която не било изпълнено задължението , извън случаите на продажби, да се регистрира във фискално устройство всяка промяна в касовата наличност чрез операцията „служебно изведени“ суми .

В изготвения опис на парични средства не било обяснено на какво се дължи разликата.

Представляващ търговеца бил поканен да се яви в ТД НАП . 

На 20.07.2019 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу „Е.Е.Д.К.“ ООД, в съдържанието на който подробно били описани резултатите от извършената проверка. Били посочени обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му квалификация.

Екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил връчен на представляващ дружеството, който не вписал в  съдържанието му възражения.

Възражения постъпили по преписката в впоследствие в които лаконично било направено искане да не бъде налагано наказание.

На 19.08.2019г. въз основа на акта било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващият орган изцяло е възприел описаното от данъчните служители по отношение на фактическата обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по  чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. За извършеното административно нарушение било наложено административно наказание над минимално предвидения в чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС размер.

    Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства и е безспорна между страните.    

    Съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно издадено при спазване на процедурите по ЗАНН. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение е спазен тримесечния срок за съставянето му. Спазен е и срока за възражения по акта, като НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му.

    Проверяващите обективно, всестранно и пълно са изяснили фактическата обстановка по административно наказателната преписка и са събрали безспорни доказателства за извършеното административно нарушение, след което са пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

    Административно наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на Наредба№Н-18/13.12.2006г. и ЗДДС и е  издал атакуваното НП, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил санкционната норма на чл.185 ал.2 от ЗДДС, която следва да намери приложение.

Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на ЗДДС наказващият орган не е съобразил извършването на нарушение за първи път, поради което  санкция в минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е неправилно определено по своя размер и следва да бъде намалено до установения в закона минимум.

Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:

В жалбата се изразява становище, че е налице маловажен случай на административно нарушение.

Съдът намери, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид. Нещо повече – установената разлика между касовата наличност и отразеното по ЕКАФП е значителна, предвид вида на осъществяваната в търговския обект дейност,  което завишава степента на обществена опасност на нарушението и категорично изключва квалификацията му като „маловажен случай“.

С жалбата се сочи, че нямало съставен АУАН и такъв не бил връчван. В издаденото НП не бил описан номер на АУАН.

Сочи се, че е нарушена разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН т.к. АУАН не бил връчен повече от година.

Съдът намира възраженията в тази насока за неоснователни доколкото АУАН е наличен по АНП и видно от съдържанието на същия е връчен лично на представляващ дружеството на датата на неговото съставяне – 20.07.2019г.

В обжалваното НП АНО изрично е посочил въз основа на кой точно АУАН  се издава като е посочен номер и съставител.

В жалбата се сочи, че описаните лица в протокола за проверка и в АУАН не били очевидци.

Съдът не споделя това възражение доколкото процесното нарушение се доказва по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства, като видно от показанията на св.К. е, че лицата извършили проверката са и свидетелите по АУАН.

С жалбата се оспорва компетентността на проверяващите. Съдът като взе предвид приложената по АНП  Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителен директор на НАП намира възражението за неснователно.

След като констатира, че са налице основания за намаляване размера на наложеното административно наказание, съдът измени наказателното постановление, като намали имуществената санкция до предвидения в закона минимален размер .

Изменяйки НП, съдът не възложи разноски.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: