РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. гр.Мадан, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на пети март през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20235430100348 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против
ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с която са предявени обективно
съединени установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, както слевда:
Да бъде прогласен за нищожен Договор № **, сключен с „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като противоречащ на императивните
изисквания на Закона за задълженията и договорите чл.26, ал.1, Закона за
защита на потребителите чл.143 и сл. и Закона за потребителския кредит чл.
11, ал. 1, т.11 ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. При
условията на евентуалност, ако не бъде уважен искът за прогласяване на
целия договор, моли да бъде уважен иска за обявяване на нищожността на
клаузата, касаеща заплащането на „пакет от допълнителни услуги“ и даваща
право на ответното дружество да получи заплащането на такса по пакет от
допълнителни услуги по договор № ** в размер на 4600,00 лева на осн. чл.
10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК.
Да бъде осъдено „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД да върне на
ищеца сумата от 2072.14 лева (след допуснато изменение на иска в о.с.з. от
05.03.2024), представляваща платена без основание възнаградителна лихва по
договора за периода от 05.10.2019г. до 20.09.2023г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
Да бъде осъдено „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД да върне на
ищеца сумата от 3316,78 лева (след допуснато изменение на иска в о.с.з. от
05.03.2024), представляваща платена без основание такса по пакет от
1
допълнителни услуги по договора за периода от 05.10.2019г. до 20.09.2023г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищцата била страна по договор за
потребителски кредит № **. Съгласно раздел VI от договора за
потребителски кредит, именован „Параметри", ищцата следвало да върне
сумата по кредита в размер на 5000лв. при ГПР 48,92%, годишен лихвен
процент 41.00 % при срок на кредита от 24 месеца върху главницата от 5000
лв. Постигната била договореност за заплащане на пакет от допълнителни
услуги в размер на 4600,00 лева, както и възнаградителна лихва в размер на
2407.41 лева или за срока на договора е следвало ищцата да върне сумата от
12007.41 лв. Счита, че с договорения лихвен процент се нарушават добрите
нрави, поради което била налице нищожност на уговореното възнаграждение
в размер на 7007,41 лева. Ищецът се позовава на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД,
като счита, че е накърнен принципът на „добри нрави“. Посочва, че когато
едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, то
насрещната престация - заплащане на възнаградителна лихва следва да се
съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за
който се уговаря връщане на заетата сума, и с обстоятелството, дали заемът е
обезпечен /доколкото цената калкулира и риска на заемодателя от
невъзможността да си върне заетата сума/. При заем с кратък срок на
ползване /24 месеца/, макар и този заем да е необезпечен, уговарянето на
възнаградителна лихва на близо 250 % по-висок от стойността на заема не
било обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска,
който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.
Договорената между страните лихва в размер на 41,00 % годишно, към която
следвало да се прибави скритата лихва под формата на такса по пакет от
допълнителни услуги, надхвърляла с над 10 пъти законната, което
представлявало нарушение на добрите нрави. Процесната клауза на договора,
обективирана в раздел 6 от договора накърнявала договорното равноправие
между страните, противоречила на добрите нрави и била в разрез с принципа
на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явявала
нищожна. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушавало
изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена на ПМС
№ 426/14г. В ОУ били уредени условията, при които се предоставят
допълнителните услуги под формата на пакет от допълнителни услуги, като
правата по пакета от допълнителни услуги не стават автоматично с
изпълнение на изискванията за това, а е предоставено на дискрецията на
заемодателя, като за целта било необходимо да се подпишат допълнителни
споразумения. Реално нямало допълнително предоставени услуги, а чрез
нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК се калкулирала допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва. Ищецът се позовава на чл. 22 от ЗПК, като посочва,
че при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит,
2
уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12и 20 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 ЗПК, сред
които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК и на годишния процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът
за потребителски кредит се явява изцяло недействителен. Услугата „Фаст“,
която се изразявала в приоритетно даване па становище по искането за
отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели,
обективно не би могла да бъде предоставена, тъй като становището по
искането очевидно вече било налице към момента на сключване на договора
за кредит. По отношение на услугата „Флекси“ било видно, че предварително
били разгледани варианти, при които при финансови затруднения на
длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по
предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се
касаело за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и
за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната
цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга бил
несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава
на плащане на отделна погасителна вноска. Сумата търсена на базата на това
споразумение - 4600,00 лв. е недължима, поради недействителност на
клаузите, с които е уговорена. По изложените съображения моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема
становище за неоснователност на предявените искове. Посочва, че
процесният договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на
установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена
форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по
ясен и разбираем начин - всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7
ЗПК в процесния договор е посочена общата дължима сума по кредита, а
именно сума в размер от 7407.21 лева, сборуван от отделните стойности на
предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора
възнаградителна лихва. Отделно е посочено общото задължение по кредита и
по закупени допълнителни услуги, а именно сума в размер от 12007.41 лева, в
която сума е включена дължимата обща сума по кредита и стойността на
закупените допълнителни услуги. На ищеца е предоставен и погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Предоставени са му и общи условия по
договора за кредит, представляващи неразделна част от него. Всички
документи са подписани от ищеца. В процесният договор за потребителски
кредит се съдържа и информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл.11 ЗПК -
посочен е годишният лихвен процент - 41.00 %, посочен е и размера на ГПР -
48.89. Отчитайки, че възнаградителната лихва е цена за предоставеното
ползване на заетата сума, както и конкретния й размер от 2895.80 лв., която е
следвало да бъде върната в сравнително кратък срок и съобразявайки се с
обстоятелството, че се касае за кредит, предоставен от финансова
институция, която се издържа само и единствено от това, размерът на
3
годишния лихвен процент от 41.00 % при потребителски заем със срок на
ползване от 36 месеца не противоречи на добрите нрави, тъй като бил
обясним с разходите, които прави заемодателя, както и с риска, който носи, а
също и с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Счита, че
меродавна е пазарната цена на кредитите в сектора, а не законната лихва,
която е ограничена от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, определяща
максимален размер на ГПР, в чието изчисляване участват и дължимите от
потребителя лихви. В процесния договор годишният процент на разходите
бил фиксиран като абсолютна процентна стойност - 48.89 %. Изискването на
закона за посочване на годишния процент на разходите имало за цел да
защити правата на потребителите на услугата като гарантира информирането
им за максималната цена, която те биха заплатили за услугата, за периода на
погасяване на кредита. Тази цена включвала всички оправдани разходи за
кредитодателя, които той, като професионалист в тази област, следва да
предвиди към момента на сключване на договора, примерно изброени в чл.
19, ал. 1 от ЗПК (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора). Възнаграждението за кредитодателя
(възнаградителна лихва) за ползвания от страна на потребителя паричен
ресурс било само един от компонентите на ГПР, а останалите, били онези
предвидими и оправдани разходи за кредитодателя за предоставяне на
услугата. Счита, че с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК, дори и да се
приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от законово-допустимия по
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това била недължимост на сумите, с
които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и
недействителност на целия договор за кредит. Счита, че процесното кредитно
правоотношение, възникнало между страните, отговаря на формалните
изисквания за действителност, установени в ЗПК, поради което твърденията
на ищеца, че целият договор за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК били абсолютно неоснователни.
След като ищецът сам бил заявил желание да ползва услуги Фаст и Флекси,
се е съгласил да заплати уговореното между страните в договора
възнаграждение за същите тези услуги. По изложените съображения моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представеното заверено копие от
договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ** се установява,
че на 31.08.2019 г. е бил сключен посоченият договор между Профи Кредит
България, в качеството на кредитор и Ф. А. Б. - клиент, по силата на който на
ищцата е била предоставена сумата от 5000 лева, при срок на кредита: 24
месеца, падеж на първа вноска - 05.10.2019 г. и краен падеж на договора
05.09.2021 г., с размер на вноската по кредита:308,65 лева, ГПР 48,89%, ГЛП
41%, дължима сума по кредита: 7407,41 лева. Съгласно т. V и т. VI от
договора за кредит, същият е бил сключен при предоставяне на
допълнителните услуги „Фаст“, предоставяща право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит и „Флекси“,
4
предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския
кредит. Възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Фаст“
възлизало на 1500 лева, а за допълнителната услуга „Флекси“ на 3100 лева.
Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги бил в размер от
191,67 лева, която сума била дължима заедно с месечната погасителна вноска
по кредита. Възнаграждението ставало изискуемо с подписването на
договора, но се разсрочвало за срока на ДПК на равни месечни вноски и се
добавяло към месечните вноски за погасяване на кредита. Общото
задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга възлизало на
12007,41 лева, а общият размер на вноската 500,32 лева. По делото са приети
като доказателства Общи условия на Профи кредит България към договор за
потребителски кредит, погасителен план към договор за потребителски
кредит № ** със закупена допълнителна услуга. В чл. 15 от ОУ е посочено, че
клиентите и солидарните длъжници може да изберат да не закупят
допълнителна услуга или да закупят една или повече допълнителни услуги
към ДПК. Всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна незадължителна
услуга „Фаст“, получавал приоритетно разглеждане и становище към
искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без
закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от
постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит. Всеки клиент,
пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“ получавал
право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на
описаните в чл. 15.2.1 /отлагане на части или накуп допустимия брой
погасителни вноски/ чл. 15.2.2 /намаляване на части или накуп допустимия
брой погасителни вноски/ и чл. 15.2.3 /промяна на датата на падеж/ от ОУ
изисквания.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза съгласно което ГПР в Договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт № ** от 31.08.2019г, е 48,89 % , като включените разходи са
за възнаградителна лихва. Размерът на Годишния процент на разходите в
Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ** от
31.08.2019г, при направени следните допускания: сума на кредита - 5000 лв.,
годишен лихвен процент 41%, възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Фаст”-1500,00 лв., възнаграждение за закупена допълнителна услуга
Флекси 3100лв, общо задължение по кредит и допълнителна услуга 12007,41
лв., срок на кредита -24 месеца, Размер на вноска - 500,32 лв., би бил 170,19
%. Оскъпяването при направените допускания било 121,30 % По Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ** от 31.08.2019г Ф. А. Б. е
платила: за възнаградителна лихва - 2072,14 лв - такса по пакет от
допълнителни услуги- 3316,78 лв, допълнителна услуга Фаст-1062,50 лв -
допълнителна услуга Флекси -2195,89 лв, такса за приоритетно разглеждане -
58,39 лв.,
Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза като обективна, компетентна и неоспорена от страните.
Между страните е сключен договор за потребителски кредит по чл. 9 и
сл. от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
5
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон ЗПК. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11
ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11
ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит
е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на
изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се
съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите. Формиране на
процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на
главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно
която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. ГПР представлява
вид оскъпяване на кредита, защото в него са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не последният да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои
суми точно ще дължи. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
6
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай е
посочено, че ГПР е 48,92 %, а ГЛП 41.00 %, но от съдържанието на договора
не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по
какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата
между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Това поставя
потребителя в положение да не знае каква точно сума ще дължи по кредита, в
какъв размер е оскъпяването му по кредита.
Разпоредбата на чл. 10а ЗПК дава възможност на кредитора по договор
за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по
договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане,
ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.
Съгласно сключения между страните договор възнаграждението за закупена
допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит и имащо отношение към
усвояването на кредита, възлиза на 1500 лева, а възнаграждението за
допълнителна услуга „Флекси“, предоставяща право на промяна на
погасителния план на потребителския кредит отнасящо се до управлението на
кредита, възлиза на 3100 лева. Доколкото се касае за възнаграждения по
усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тези допълнителни плащания се покриват
разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер
би надхвърлил законовото ограничение, като съобразно изготвената съдебно-
счетоводна експертиза при направени следните допускания: сума на кредита -
5000 лв., годишен лихвен процент 41%, възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст”-1500,00 лв., възнаграждение за закупена
допълнителна услуга Флекси 3100лв, общо задължение по кредит и
допълнителна услуга 12007,41 лв., срок на кредита -24 месеца, Размер на
вноска - 500,32 лв., ГПР бил 170,19 %. Следователно посочения в договора
ГПР не отговаря на действителния, с оглед на което е нарушена разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към
осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е
нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 ал.
1, т. 10 от ЗПК, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на
ищеца. По изложените съображения предявеният установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
7
На осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в
настоящия случай възлиза на 4000 лева. От изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че по Договор за потребителски кредит
Профи Кредит Стандарт № ** от 31.08.2019г Ф. А. Б. е платила: за
възнаградителна лихва - 2072,14 лв и такса по пакет от допълнителни услуги
3316,78 лв., от които по допълнителна услуга Фаст - 1062,50 лв. и по
допълнителна услуга Флекси 2195,89 лв. С оглед недействителността на
процесния договор за потребителски кредит сумите за възнаградителна лихва
в размер на 2072,14 лв. и такса за по пакет от допълнителни услуги- 3316,78
лв. се явяват недължимо платени от ищцата в полза на ответното дружество,
поради което подлежат на връщане. С оглед изложеното съдът намира, че
предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД са доказани
по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени.
По отношение на разноските:
Ищцата е реализирала разноски в размер на 300 лева- депозит за СТЕ,
115,56 лева- доплатена държавна такса съобразно допуснатото изменение на
иска, които суми на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се възложат в тежест
на ответника.
В производството по делото ищецът е представляван от Еднолично
адвокатско дружество Елена Иванова въз основа на сключен Договор за
правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е
договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. По
отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в
полза на ЕАД Елена Иванова съдът взе предвид изричните разяснения,
дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-
428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд/, съобразно които установените размери на минималните
адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на
разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда.
Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат,
директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1
ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C-
438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267
ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение
чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
8
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Предвид
посочените принципни съображения и като взе предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл.
38, ал. 2 Закон за адвокатурата , в полза на ЕАД Елена Иванова следва да се
определи възнаграждение в размер от 400 лева или 480 лева с ДДС /доколкото
адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС/
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ
ЕООД следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Мадан в
полза на бюджета на съдебната власт сумата от 580,30 лева, представляваща
дължима първоначална държавна такса за производството. С оглед
изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен сключения между ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. София, .. и
Ф. А. Б. ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.М., обл. С. Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ** от 31.08.2019г. на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК,
поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК **, седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. .. да заплати на Ф. А. Б. ЕГН **********,
с адрес: с.Б., общ.М., обл. С. сумата от 2072.14 лева (две хиляди седемдесет
и два лева и четиринадесет стотинки), представляваща платена без
основание възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт № ** от 31.08.2019г за периода от 05.10.2019г. до
20.09.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК **, седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. .. да заплати на Ф. А. Б. ЕГН **********,
с адрес: с.Б., общ.М., обл. С. сумата от 3316,78 лева (три хиляди триста и
шестнадесет лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща платена
без основание такса по пакет от допълнителни услуги по Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ** от 31.08.2019г за
периода от 05.10.2019г. до 20.09.2023г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК **, седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. .. да заплати на Ф. А. Б. ЕГН **********,
с адрес: с.Б., общ.М., обл. С. сумата от 415,56 лева (четиристотин и
9
петнадесет лева и петдесет и шест стотинки) – направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК **, седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. .. да заплати на Еднолично адвокатско
дружество Е. И. БУЛСТАТ **с адрес: гр. П., ул. Б., представлявано от Е. Г.
И. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК **, седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. .. да заплати по сметка на Районен съд
Мадан, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 580,30 лева
(петстотин и осемдесет лева и тридесет стотинки) представляваща
дължима държавна такса за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
10