№ 40823
гр. София, 15.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20231110151389 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430,
ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено съществуването
на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 960,41 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит № 40007196043 от 21.12.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.06.2023 г. до
окончателното плащане, 708,70 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 15.03.2022 г. до 05.04.2023 г.; 364,76 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 16.01.2022 г. до 05.04.2023 г.; 118,46 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 05.04.2023 г. до 27.06.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 35495/2023 г. по
описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.07.2023 г.,
както и кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 576,63 лв., представляваща
възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ за приоритетно одобряване и
отпускане на кредита и 1 251,24 лв., представляваща възнаграждение за закупена и ползвана
услуга „Флекси“ за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.06.2023
г. до окончателното плащане.
Ищецът „... ЕООД твърди, че между него и ответницата Е. К. Х. е сключен договор за
потребителски кредит № 40007196043 от 21.12.2021 г., по силата на който му е предоставил
сумата от 2 100,00 лв., която е следвало да бъде върната на 23 равни месечни погасителни
вноски в размер от по 128,21 лв. всяка и 25-та изравнителна погасителна вноска в размер на
127,96 лв., ведно с уговорена договорна възнаградителна лихва и падежна дата всяко 15-то
число на месеца, при краен срок на договора – 15.12.2023 г. Поддържа, че надлежно е
изпълнил задълженията си по него, отпускайки уговорената главница по посочения от
ответника начин – по банков път, за което е съставен документ за паричен превод №
1
06702997006496/21.12.2021 г., като същият е извършил плащания в общ размер на 424,00
лв., послужили за погасяване на част от задълженията по договора, поради което непогасени
са останали сумите, както следва: 1 960,41 лв. - неплатена главница, 708,70 лв. - договорна
възнаградителна лихва за периода от 15.03.2022 г. до 05.04.2023 г.; 364,76 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.01.2022 г. до 05.04.2023 г., както и 118,46
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.04.2023 г. до 27.06.2023 г. Допълва,
че на основание чл. 15 от Общите условия ответникът се е възползвал от възможността да
избере допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съответно за приоритетно одобряване и
отпускане на кредита и едностранна промяна на погасителния план по инициатива на
клиента, за които се дължи отделно възнаграждение, платимо като част от всяка от
месечните погасителни вноски. Твърди, че за част от вземанията е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, но длъжника е възразил, поради което има правен интерес от
предявените установителни искове по отношение на тях, а за друга част от вземанията
заявлението за издаване на заповед за изпълнение било отхвърлено, поради което има
интерес от предявяването на осъдителен иск по отношение на тях при условията на чл. 415,
ал. 1, т. 3 ГПК, или за сумите, както следва: 576,63 лв. - възнаграждение за закупена и
ползвана услуга „Фаст“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита и 1 251,24 лв. -
възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Флекси“ за едностранна промяна на
погасителния план по инициатива на клиента. Иска да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи претендираните суми, както и да бъде осъден да му заплати
претендираните такива. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е. К. Х. е подала отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца,
въз основа на което да се претендират процесните вземания, тъй като не е доказано реалното
усвовяване на сумата по договора в размер на 2 100,00 лв. Отправя искане по реда на чл. 183
ГПК. Излага доводи за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 10
и чл. 11 ЗПК, които регламентират задължителните реквизити, които следва да съдържа.
Оспорва да е изпълнено изискването за подписване на общите условия на всяка страница,
поради което счита договорът за кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Сочи,
че същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посочването на
цифровата стойност на ГПР-то не е недостатъчно, доколкото следва да има изчерпателно
изброяване на всички разходи, които го формират, респ. които потребителят следва да
направи. Оспорва да е посочен методът на изчисляване на ГПР-то, което счита за
самостоятелно основание за недействителност на договора за кредит. Счита, че в посочения
ГПР не са включени като разходи и таксите за начислените допълнителни услуги, което е в
противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и практиката на СЕС, което се приравнява на липса на
ГПР. Сочи, че не става ясно каква част от отделните вноски представлява главница, лихва и
такса за обслужване на кредита. Навежда довод за допуснато нарушение и на чл. 11, т. 12
ЗПК, както и ч. 11, ал. 1, т. 20, т. 23 и т. 24 ЗПК, тъй като не е предвидена възможност за
право на отказ от договора от страна на потребителя. Счита за нищожни и отделните клаузи
на договора за кредит, регламентиращи възможността за начисляване на договорна лихва
2
поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Позовава се на
последиците, уредени в чл. 23 ЗПК, а именно, че в случай, че договорът за потребителски
кредит е недействителен, потребителят следва да дължи единствено чистата стойност на
кредита. Счита начисленият лихвен процент за неправомерно завишен и в противоречие с
добрите нрави. Тъврди, че е допуснато нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като размерът
на договорната лихва е едностранно определен и надвишава трикратния такъв на законната
лихва, а освен това се е стигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации.
Допълва, че клаузите, уреждащи възможността за начисляване на допълнителни услуги
„Факс“ и „Флекси“, също са недействителни поради противоречието им с чл. 10а, ал. ЗПК.
Навежда довод за изтекла погасителна давност. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
На ищеца следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от съобщението
изрично да заяви за погасяването на кои вземания по процесния договор за кредит е
отнесено твърдяното плащане в общ размер на 424,00 лв.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на
следните предпоставки: 1/ валидно облигационно правоотношение между него и ответника
по силата на договор за потребителски кредит № 40007196043 от 21.12.2021 г., в който
уговорените клаузи са валидни, като са индивидуално уговорени, съответно не са
неравноправни и не противоречат на императивните материалниправни норми и правилата
на добросъвестността, разбирана като честното и добросъвестно поведение при
сключването и изпълнението на договори в гражданския оборот; 2/ изпълнение на
задължението си за предоставяне на заемната сума, предмет на договора, в полза на
ответника, който да е усвоил същата; 3/ валидно постигната уговорка за връщане на кредита
с надбавка лихва; 4/ основанието, от което произтичат твърдяните допълнителни услуги,
които реално да се били предоставени, както и дължимото за тях възнаграждение; 5/
настъпване на изискуемостта на вземанията, както и техния размер.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
плащането на процесните суми в случай, че твърди това, за който той не сочи доказателства.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно начина на формиране и размера
на исковите суми.
С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и
ненуждаещо се от доказване следва да се отдели обстоятелството относно сключването на
процесния договор за потребителски кредит № 40007196043 от 21.12.2021 г. с твърдяното
съдържание.
Наред с посоченото, съдът следва да се произнесе и по исканията на страните и по
3
допускане на доказателствата.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са от значение за правилното
решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат приети.
Доказателственото искане на ответника по реда на чл. 183 ГПК следва да се остави без
уважение. Целта на задължаването на някоя от страните да представи оригинала на
приложен в препис документ е насрещната страна да докаже свое твърдение, че такъв
оригинал липсва или, че неговото съдържание е различно от обективираното в представения
препис. При липсата на такива твърдения отправянето на искане по реда на чл. 183 ГПК се
явява релевирано без връзка с посочените от насрещната страна обстоятелства и
оспорвания. В случая, от страна на ответника изобщо не са изложени твърдения,
обосноваващи необходимостта от уважаване на така направеното от него доказателствено
искане.
Следва да се приложи по делото ч. гр. дело № 35495/2023 г. по описа на СРС, 79
състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца „... ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да заяви за
погасяването на кои вземания по процесния договор за кредит е отнесено твърдяното
плащане в общ размер на 424,00 лв.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.02.2024 г. от
09:40 часа, за която дата и час страните да се призоват.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по реда на чл.
183 ГПК.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. д. № 35495/2023 г. по описа на СРС, 79-ти
състав.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5