№ 11960
гр. София, 19.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110113357 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. №
373048 от 28.12.2023 г., подадена от адв. Н. И. И., с която се иска съдът да
измени постановеното по делото решение № 20547 от 12.12.2023 г. в частта за
разноските, с искане да му бъде увеличено присъденото възнаграждение за
безплатна правна помощ с още 269.41 лв., т.е. възнаграждение за два иска, а
именно възнаграждение в минимален размер по иска за главница и
възнаграждение в минимален размер по иска за лихви.
Ответната страна по молбата „Софийска вода“ АД не взема становище
по молбата.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира
следното.
Съдът намира молбата, за допустима, като подадена в срок и от лице с
правен интерес, както и при наличен списък по чл. 80 от ГПК, но разгледана
по същество за неоснователна.
С решение от № 20547 от 12.12.2023 г. съдът е уважил частично
предявените искове и е признал за установено по иска на „Софийска вода“
АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление ГР.СОФИЯ, БУЛ. ...,
БИЗНЕС ЦЕНТЪР ИНТЕРПРЕД, срещу П. Г. К. с ЕГН: ********** със съд.
адрес гр. София, ..., чрез адв. И., че П. Г. К. дължи на „Софийска вода“ АД
сума в размер на 582.32 лв., представляваща главница за потребена вода от
длъжника за имота му на адрес гр. София, ..., за период от 28.07.2020 г. до
25.09.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.12.2022 г. до изплащане
на вземането, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 1 169.55
лв., както и че дължи сумата 12.03 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 28.08.2020 г. до 25.09.2022 г., като е отхвърлил иска до пълния
предявен размер от 24.05 лв., за които вземания е издадена заповед от
1
05.01.2023 г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по
гр.д. № 70122/2022 г.на депозиране на исковата молба в съда -19.01.2023 г.,
до окончателното й изплащане. По отношение на разноските на ищеца съдът
е намерил, че претенцията на ответника по реда чл. 78, ал. 3 от ГПК, е
основателна за сума в размер на 209.68 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение в исковото производство за предоставена безплатна правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в минимален размер, платими на
адв. Н. И. И. по договор за правна помощ от 05.05.2023 г. и 100 лв., платими
на адв. Красимира Игнатова Билева, представляващи адвокатско
възнаграждение в заповедното производство за предоставена безплатна
правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в минимален размер. Съдът
намира за основателно възражението на ищеца за прекомерност на
претендираното възнаграждение, платимо по заповедното производство на
адв. Билева, като същото следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който е в размер на 200 лв., а съобразно изхода на делото –
100 лв. Основателно е и възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в исковото производство, тъй като делото не представлява
фактическа и правна сложност.
Съдът и в хода на разглеждането на настоящата молба намира, че
разноските по делото са правилно определени и присъдени, като в тази
насока следва да се има предвид, че в молбата по чл. 248 от ГПК не се сочат
конкретни основания, а молителят се позовава на чл. 2, ал. от Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и
съдебната практика по въпроса дали страната има право на възнаграждение,
изчислено за материален интерес по два броя искове в пълен размер. Съдът
намира, че по конкретното дело е присъдил именно възнаграждение по два
иска, но е намалил възнаграждението, като е съобразил решение от 25.01.2024
г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22, решение на Съда на
Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16
и С-428/16 по преюдициално запитване от български съд относно
адвокатските възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от
минималните прагове на възнагражденията, приети от съсловната
организация на адвокатите с Наредба и може да определи разноски за
възнаграждение под приетия минимум, още повече, че ответникът е направил
2
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая и
доколкото се касае за дело, което е без фактическа и правна сложност, което
се е решило в едно открито съдебно заседание и чиито предмет са били искове
в размер на общо 1 193.60 лв., т.е. съобразно уважената част от исковете
определеното възнаграждение превишава половината от сумата на уважената
част от исковете. В таза насока съдът съобразява и че с влязло в сила решение
от 15.11.2022 г. на Европейския съд по правата на човека, по делото „Бойчев
срещу България“ /жалба № 59667/14/ държавата е осъдена да заплати на
жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията именно поради
несъразмерност и неразумен размер на разноските по делото. В решението е
прието, че националните съдилища не са извършили преценка за
пропорционалността на претендираните разноски, въпреки направените
възражения.
Във връзка с гореизложеното съдът намира подадената молба за
неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без
уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 373048 от 28.12.2023 г.,
подадена от адв. Н. И. И., с която се иска съдът да измени постановеното по
делото решение № 20547 от 12.12.2023 г. в частта за разноските, с искане да
му бъде увеличено присъденото възнаграждение за безплатна правна помощ с
още 269.41 лв.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски ГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3