№ 7521
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110108856 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от *** против К. М. П.,
ПЛ. СТ. П. и АДР. СТ. П. с искане да бъде установено, че дължат на
топлофикационното дружество сумите от: 1957,71 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, 322,17 лева - мораторна лихва за
забава върху тази главница от 15.09.2019г. до 05.11.2021 г., както и суми за
дялово разпределение 23,15 лева - главница за периода от 01.10.2018г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 23.11.2021г. до окончателното
изплащане на вземането и 4,68 лева – мораторна лихва за забава върху тази
главница за периода от 01.12.2018г. до 05.11.2021 г. сумите се разпределят
както следва: за К. М. П. с ЕГН ********** - 4/6, а именно: 1305,14 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.10.2018г. до м. 04.2020г., ведно със законната лихва от
23.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 214,78 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 05.11.2021 г., както и суми за
дялово разпределение 15,43 лева - главница за периода от м.10.2018г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 23.11.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, и 3,12 лева - лихва за периода от 01.12.2018г. до
05.11.2021 г., за ПЛ. СТ. П. с ЕГН ********** - 1/6 от цялото вземане, а
именно 326,28 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г., ведно със
законната лихва от 23.11.202 г. до окончателното изплащане на вземането, и
53,69 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 05.11.2021 г., както и
суми за дялово разпределение 3,86 лева - главница за периода от м.10.2018г.
до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 23.11.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, и 0,78 лева - лихва за периода от 01.12.2018г. до
05.11.202 г.; за АДР. СТ. П. с ЕГН ********** - 1/6 от цялото вземане, а
1
именно 326,28 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.10.2018г. до м. 04.2020г., ведно със
законната лихва от 23.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и
53,69 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 05.11.2021 г., както и
суми за дялово разпределение 3,86 лева - главница за периода от м.10.2018г.
до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 23.11.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 0,78 лева - лихва за периода от 01.12.2018г. до
05.11.2021 г. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след публикуването им на
интернет страницата на дружеството. Ответниците в срока по чл. 131 ГПК
подават отговори, с които оспорват исковата молба. Оспорват наличието на
облигационна връзка между страните и размера на исковете.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ответниците
изпращат представител, чрез когото поддържат исканията си.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
2
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на
принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както
за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.“
По делото беше приета Заповед № РД-41-1109 от 7.06.1984 г., с която
процесният апартамент е определен за обезщетение за наследниците на
Марийка Каменова Васева: Анка Каменова Ангелова, Анета Георгиева
Каменова и Жасмин Георгиева Каменова.
Като свидетел по делото беше разпитана Юлия Борисова Попова –
Цървенкова. Заявява, че живее на адрес ж.к. ***, вх. В, ет. 6, ап. 74
приблизително от 2001 год. Апартамент № 61 се намирал на втория етаж и
според нейни впечатления бил необитаем. Не чувала и нямала наблюдения
*** да са посещавали този апартамент. Познавам трето по делото лице –
Стефан П. Стефанов – отново приблизително от 2001 г. Доколкото знае
Стефанов не бил притежавал апартамент във вх. „В“.
След анализа на доказателствената съвкупност, съдът не счита, че
3
качеството на потребител на ответниците е доказано. За установяване на този
факт от ищеца е представено писмо от Столична община, Район „Красно
Село“ от който се установява, че процесният имот е бил продаден на лицето
Стефан П. Стефанов. Съдът намира, че посоченият документ има
констативен, а не конститутивен характер и няма качеството на титул на
собственост, т.е. следва да се цени в съвкупност с останалите доказателства
по делото. След анализ съдът намира, че доколкото приложената заповед №
РД-41-1109 от 7.06.1984 г. и свидетелските показания установяват, че не това
лице е било собственик на имота, това обстоятелство не е доказано при
условията на пълно и главно доказване и следва да се счита от съда за
невъзникнало. По смисъла на Закона за енергетиката, „потребител“ е или
собственика на имота, или неговия ползвател, като под този термин следва да
се разбира субект на вещното право на ползване по смисъла на чл. 56 от
Закона за собствеността. Доколкото не са представени доказателства за
наличие на облигационно отношение между ищеца и ответниците,
възникнало на друго основание, възражението на ответниците, че не са
потребители на ползваната топлоенергия, е основателно, а исковете следва да
бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на
ответниците. От тях са сторени разноски в размер на 500 лева – адвокатско
възнаграждение. Тъй като в договора за правна помощ и съдействие не е
посочено кой от ответниците е заплатил това възнаграждение, следва ищецът
да им го заплати солидарно.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *** искове срещу К. М. П., ЕГН ********** с
адрес гр. София, ***, ет. 6 на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за признаване за установено, че му дължи сумите от
1305,14 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за имот с адрес гр. София, ж.к. ***, вх. В, ап. 61 за периода от
01.10.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 23.11.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, 214,78 лева – мораторна лихва за
забава върху тази главница от 15.09.2019г. до 05.11.2021 г., както 15,43 лева –
главница, представляваща цена за услуга дялово разпределение за имот с
адрес гр. София, ж.к. ***, вх. В, ап. 61 за периода от 01.10.2018г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 23.11.2021г. до окончателното
изплащане на вземането и 3,12 лева – лихва върху тази главница за периода от
01.12.2018г. до 05.11.2021 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК: *** искове срещу ПЛ. СТ. П.,
ЕГН ********** с адрес гр. София, ***, ет. 6 на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за признаване за установено, че
му дължи сумите от 326,28 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за имот с адрес гр. София, ж.к. ***, вх.
В, ап. 61 за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва
от 23.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 53,69 лева –
мораторна лихва за забава върху тази главница от 15.09.2019г. до 05.11.2021
г., както 3,86 лева – главница, представляваща цена за услуга дялово
4
разпределение за имот с адрес гр. София, ж.к. ***, вх. В, ап. 61 за периода от
01.10.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 23.11.2021г. до
окончателното изплащане на вземането и 0,78 лева – лихва върху тази
главница за периода от 01.12.2018г. до 05.11.2021 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК: *** искове срещу АДР. СТ. П.,
ЕГН: ********** с адрес гр. София, ***, ет. 6 на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за признаване за установено, че
му дължи сумите от 326,28 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за имот с адрес гр. София, ж.к. ***, вх.
В, ап. 61 за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва
от 23.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 53,69 лева –
мораторна лихва за забава върху тази главница от 15.09.2019г. до 05.11.2021
г., както 3,86 лева – главница, представляваща цена за услуга дялово
разпределение за имот с адрес гр. София, ж.к. ***, вх. В, ап. 61 за периода от
01.10.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 23.11.2021г. до
окончателното изплащане на вземането и 0,78 лева – лихва върху тази
главница за периода от 01.12.2018г. до 05.11.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ***, ЕИК: *** да заплати солидарно на К. М. П., ЕГН
**********, ПЛ. СТ. П., ЕГН и ********** АДР. СТ. П., ЕГН: **********
сумата от 500 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
Техем сървисис ЕООД на страната на ищеца ***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5