Определение по дело №375/2019 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 337
Дата: 11 юли 2019 г.
Съдия: Мартин Данчев Данчев
Дело: 20192200600375
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

гр.Сливен, 11.07.2019 година

 

Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в закрито заседание проведено на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ

           ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

                        Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря ………………………………………….. и в присъствието на прокурора …………………………………………………. , като разгледа докладваното от съдията М.Данчев вчн дело № 375 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно, по реда на чл.243 ал.7 от НПК т.е. за проверка на определение на първоинстанционен съд по повод постановление за прекратяване на наказателно производство.

Образувано е по протест на прокурор от Районна прокуратура гр.Сливен срещу определение от 12.06.2019г.. постановено по чнд № 791/2019г. по описа на Районен съд гр.Сливен.

С атакуваното определение е отменено като необосновано и незаконосъобразно постановление на Районна прокуратура гр.Сливен от 08.05.2019г., с което е прекратено досъдебното производство № 17/2017г. по о писа на РУ на МВР гр.Сливен, вх.№ 3831/2016г. по описа на Районна прокуратура гр.Сливен, водено за престъпление по чл.128 ал.2 вр.ал.1 от НК. Със същото определение делото е върнато на Районна прокуратура гр.Сливен с указание да бъдат приложени разпоредбите на чл.244 ал.1 т.2 от НПК.

В протеста се изразява несъгласие с определението на районния съд, с което постановлението за прекратяване на наказателното производство е отменено и делото е върнато на прокуратурата за прилагане на разпоредбите на чл.244 ал.1 т.2 от НПК, като се заявява, че атакуваният съдебен акт е неоснователен и незаконосъобразен. Твърди се, че правилно наказателното производство е било прекратено на посоченото в него основание – чл.243 ал.1 т.2 от НПК т.е. поради недоказаност на обвинението. Сочи се, че хипотезите за прекратяване на производство на това основание са две - когато не е доказано по несъмнен начин, че е извършено деяние и когато при осъществено деяние, не е доказано кой го е извършил. Не се споделя становището на съда, че за да бъде прекратено наказателното производство на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК трябва да има повдигнато обвинение на конкретно лице. Цитира книгата на проф. Маргарита Чинова, „Досъдебното производство по НПК - теория и практика“ и се заявява, че предпоставките за прекратяване на производството на това основание са да е проведено обективно, всестранно и пълно разследване, като са извършени всички необходими действия и са събрани всички доказателства; така събраните доказателства да са противоречиви и тези противоречия да не са и да не могат да бъдат преодоляни и така събраният доказателствен материал, оценен поотделно и в неговата съвкупност, да не може да доведе до единствено възможен извод за лицето, извършило престъплението, или за факта на извършване на деянието. Акцентира се върху становището, че когато в хода на разследването не е доказано и не може да се докаже дали е извършено деянието, независимо дали е повдигнато обвинение, или не, производството се прекратява на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК. Заявява се, че в настоящия случай прекратяването на наказателното производство попада в обхвата именно на тази хипотеза - не може да се докаже дали е извършено деянието. В хода на разследването са били събрани всички възможни и съотносими доказателства, но събрания доказателствен материал не може да обоснове извършване на деяние по смисъла на чл.128 ал.1 вр.ал.2 от НК. Обосновава се извод, че атакуваното определение на СлРС е незаконосъобразно и се настоява за неговата отмяна.

Протестът е допустим, тъй като е депозиран в предвидения от закона в разпоредбата на чл.243 ал.6 от НПК седемдневен срок за обжалване на акта на съда, но разгледан по същество, се явява неоснователен.

С атакуваното определение районния съд е отменил като необосновано и незаконосъобразно постановление на Районна прокуратура гр.Сливен от 08.05.2019г., с което е прекратено досъдебното производство № 17/2017г. по о писа на РУ на МВР гр.Сливен, вх.№ 3831/2016г. по о писа на Районна прокуратура гр.Сливен, водено за престъпление по чл.128 ал.2 вр.ал.1 от НК.

Със същото определение делото е върнато на Районна прокуратура гр.Сливен с указание да бъдат приложени разпоредбите на чл.244 ал.1 т.2 от НПК.

В мотивите към определението си районният съд е направил и обосновал извод за неправилност и незаконосъобразност на решението на прокуратурата да прекрати досъдебното производство водено за престъпление по чл.128 ал.2 вр.ал.1 от НК на посоченото в него основание – чл.243 ал.1 т.2 от НПК т.е. поради недоказаност на обвинението.

Първата инстанция с основание се е позовала на практиката на окръжния съд по сходен казус, тъй действително в определение № 54/26.03.2008г. по вчнд № 141/2008г. по описа на СлОС е прието, че разпоредбата на чл.243 ал.1 т.2 от НПК се прилага единствено и само когато е налице привлечен обвиняем, чието участие в престъплението не е доказано; че разпоредбата на чл.244 ал.1 т.2 от НПК е императивна и тя задължава прокурорът да спре наказателното производство в случаите, когато извършителя на престъплението не е разкрит; както и че именно в тези случаи когато определено лице е привлечено като обвиняем и спрямо него няма доказателства за участието му, наказателното производство спрямо него се прекратява на основание чл. 244 ал.2 от НПК, като обаче и в този случай, тъй като извършителят на деянието не е разкрит, са налице основания за спиране на наказателното производство.

Правилна е констатацията на районния съд, че от постановлението за прекратяване на наказателното производство не става ясно какво е приел наблюдаващият прокурор - че няма извършено престъпление от общ характер или че извършителят на престъплението не е разкрит. Действително в отмененото постановление е посочено, че не е възможно по несъмнен и категоричен начин да докаже извършване на престъплението по чл.128 от НК или друго престъпно деяние от общ характер, както и че липсват безспорни и еднопосочни доказателства за това, че Ц.С.Г. или друго лица са причинили тежка телесна повреда т.е. че не е извършено деяние, което попада в хипотезата на чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК, а същевременно наказателното производство е прекратено на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК макар в случая не е имало лице, привлечено в качеството на обвиняем. Във връзка с горното в атакуваното определение е обоснован извод, че  е следвало наказателното производство да бъде спряно, а не прекратено.

Тази инстанция намира за неоснователни възраженията в протеста по повод, на който е образувано настоящото производство. Цитираните постановки от книгата на проф. Чинова „Досъдебното производство по НПК - теория и практика“ представляват само становище на един макар и много авторитетен научен работник и юрист, но същите нямат задължителна сила за съда, още повече, че окръжният съд вече се е произнасял по сходен казус – с цитираното по-горе и в атакувания съдебен акт определение, в което е прието, че за да се прекрати производството на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК е необходимо да има привлечен обвиняем.  

Освен това, от начина по който са били изложени иначе много подробните и аргументирани съображения на прокурора в прекратителното постановление, несъмнено възниква колебание какво е действителното основание за прекратяване на наказателното производство – дали че няма въобще извършено престъпление от общ характер респ. че няма доказателства да е извършено такова или поради това, че има извършено престъпление, но извършителят не е разкрит.

При това положение, ако приеме, че няма извършено престъпление респ. че липсват доказателства за такова, прокурорът би следвало да се състави постановление за прекратяване на наказателното производство на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК т.е. поради липса на престъпление. Ако приеме, обаче, че има извършено престъпление, но липсват доказателства за неговия извършител – производството следва да бъде спряно на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК.

Настоящият съд напълно споделя изводите на първата инстанция и относно неоснователността на искането на пострадалия да се отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и да се постанови изготвяне на обвинителен акт срещу виновното лице. Въпросът дали да се повдигне обвинение срещу конкретно лице и за какво престъпление е от изключителна компетентност на прокурора, съгласно разпоредбата на чл.127 от Конституцията на Република България и чл.46 ал.1 от НПК.

Поради изложените съображения следва да се остави без уважение протеста на Районна прокуратура гр.Сливен срещу определението на СлРС, като същото следва да бъде потвърдено с направените по-горе уговорки относно действията, които следва да се  предприемат.

Ръководен от изложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ протеста на Районна прокуратура гр.Сливен срещу определение от 12.06.2019г., постановено по чнд № 791/2019г. по описа на Районен съд гр.Сливен.

ПОТВЪРЖДАВА определението на Районен съд гр.Сливен.

Настоящото определение е окончателно.  

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: