Р Е Ш
Е Н И Е №
Гр.Козлодуй,
7.11.2018 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на пети ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АДРИАНА ДОБРЕВА
при участието на секретаря В. Гъркова,
като разгледа докладваното от съдията Добрева гражданско дело № 1490 по
описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 12 и сл. от Закон за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба на
непълнолетното дете В.В.М., ЕГН ********** с адрес ***, действаща лично и със
съгласието на нейната майка и законен представител Р.М.М., ЕГН ********** с
адрес *** срещу бащата В.В.М., ЕГН ********** с адрес *** и съжителстващата на
семейни начала с бащата В.С.М., ЕГН ********** с адрес *** за защита от домашно
насилие извършено спрямо детето на 21.09.2018г. около 18.00 часа в дом в
гр.Козлодуй, ул.”Освободител” № 9. Иска защита чрез налагане по отношение на
ответниците на мерките, предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, а
именно: да се задължат всеки ответник да се въздържа от упражняване на домашно
насилие по отношение на детето и да се забрани на всеки ответник да приближава
местата подробно описани, на които пребивава детето за срок от 18 месеца, както
и спрямо ответниците на всеки да бъде наложена глоба, на основание чл. 5, ал. 4
от ЗЗДН.
В молбата молителката
непълнолетното дете излага, че ответника В.М. е неин баща, а ответника В.М.
съжителства с него на семейни начала след развода с майката през 2012 година.
След развода бащата упражнява родителските права по отношение непълнолетното
дете – молителката и тя живее с него и съжителстващата на семейни начала В.М. ***.
Твърди, че с ответника В.М. имат конфликтни и нетърпими отношения, че бащата
ответника В.М. е взел страната на В.М. в конфликтите й с детето. Спрял е да се
интересува от живота на детето, държал се е грубо като е обиждал и често
нанасял и побой на детето.
Поддържа, че последния
конфликт е бил на 21.09.2018г. около 18.00 часа в дома в гр.Козлодуй на
ул.”Освободител” № 9. Тогава тя се прибрала у дома в стаята си и заварила в
лаптопа поставен памперс с надпис „Честито бебе” написан с почерка на ответника
В.М.. Останала затворена в стаята си и чула удар по вратата. Когато отворила
вратата видяла, че ответника М. е хвърлила чиния с остатъци от храна. Тогава
между двете възникнал конфликт съпроводен с обиди и побой. След като
ответницата М. оставила молителката, тя си събрала личните вещи, за да напусне
дома на баща си. На тръгване срещнала бащата ответника В.М., който и потърсил сметка
за конфликта с ответника М.. Вменил и, че разваля отношенията им и й нанесъл
удари с шамар през лицето. Тя напуснала силно разстроена дома на бащата и
отишла у съседите свидетелите Елза и Васил Овчарови. Уведомила за случилото се
майката. Майката позвънила на спешен телефон 112 и на Спешна помощ. Детето
заедно с майката и св.Елза Овчарова били отведени в спешна помощ. Там детето
било прегледано и му поставили инжекция диазепам. Подали /детето придружено от
майката/ жалба в РУ – Козлодуй.
Молителката счита, че
ответниците с продължилото поведение на конфликти и побои неправомерно
ограничават личната и свобода, като то не живее в семейна любяща среда и бащата
не полага родителски грижи за него. Поддържа, че е подложена на психически
тормоз от страна на ответниците, предвид конфликтите и физическото насилие, тъй
като това е поредния път, когато детето е бито от бащата. Посочва, че над нея е
осъществено физическо, психическо и емоционално насилие, поради което моли
молбата да бъде уважена и спрямо ответниците бъдат наложени поисканите мерки за
защита.
Ответниците твърдят, че
подадената молба е неоснователна. Посочват, че на 21.09.2018г. около 18.00 часа
в дома им в гр.Козлодуй на ул.”Освободител” № 9 действително е възникнал
конфликт първо между молителката и ответника М. по повод поведение на детето, с
което тя не била съгласна /да остави в хладилника чиния с остатъци от храна/.
Този конфликт е започнал със словесни обидни думи отправени една към друга, а
после и във физическа разправа, от която и двете са пострадали, т.е. детето и
съжителствата на семейни начала с бащата жена е участвала в бой с детето.
Впоследствие конфликта е стигнал до бащата ответника М., който като метод на
възпитание и справяне със ситуацията е нанесъл няколко шамара на детето. По
подробно изложените в хода на устните състезания съображения молят молбата за
налагане на мерки по ЗЗДН да бъде отхвърлена.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание молителката лично и с адвокат С.П. поддържа
молбата и моли да бъдат наложени исканите мерки за защита.
Ответниците се явяват
лично двамата и се представлява от адвокат Милен Сибинов и искат молбата да
бъде оставена без уважение поради нейната неоснователност.
Контролиращата страна –
ДСП, гр. Козлодуй, чрез социален работник Нина Коева не изразява конкретно
становище по молбата за защита от домашно насилие на детето, а възпроизвежда
факти узнати след разговор с детето молител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Молбата изхожда от и срещу легитимирани лица по смисъла на
чл. 3, т. 4 и т.10 от ЗЗДН и чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. Искането надлежно ангажира
компетентността на сезирания съд съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН
и удовлетворява изисквания за редовност и срочност по смисъла на чл.
9 и чл. 10, ал. 1 от същия закон. Представена е и изискуемата декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН.
Между страните не е
спорно, че молителката В.В.М. е дъщеря на ответникът В.В.М., а ответника В.С.М.
съжителства на семейни начала с бащата М.. По делото не е спорно, а и от
представените писмени доказателства се установява, че детето след развода на
родителите си с решение № 124 от 6.07.2012г. по гр.д. № 764/2012г. на Районен
съд – Козлодуй е останало да живее при бащата ответника и на него е
предоставено упражняването на родителските права. Не е спорно, че детето живее
с бащата и ответницата В.М. ***.
По делото безспорно се
установи и, че между детето и съжителстващата с бащата В.М. има конфликтни
отношения и неразбирателство. Изслушани и двете потвърждават това
обстоятелство, както потвърждават и конфликта от 21.09.2018г. около 18.00 часа
в дома им между двете и впоследствие намесата на бащата.
От приложеното в делото
на л.9-10 съдебно медицинско удостоверение № 63/2018г. издадено на 22.09.2018г.
безспорно се установява факта, че молителката е имала оток и кръвонасядане на
лицето, които са нехарактерни и неспецифични и е възможно да в резултат от
удари с ръка по лицето. Според удостоверението, тези увреждания на молителката
са й причинили разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, т.е.
лека телесна повреда.
От приложения на л.11
фиш за спешна медицинска помощ се потвърждава твърдяното от молителката, че на
21.09.2018г. тя е била доведена в спешния център, където е била прегледана и е
оказана спешна помощ.
По делото са ангажирани
гласни доказателствени средства посредством
показанията на разпитаните свидетели Златка Овчарова и Васил Овчаров.
Двамата са съседи на страните в спора и ги познават от дълго време. И двамата
категорично сочат да са чули конфликта на 21.09.2018г. около 18.00 часа в дома
на страните. Свидетеля Овчаров ясно е видял ответника бащата пред дома да удря
един шамар на детето. Според него шамара е бил твърде силен. И двамата
установяват, че непосредствено след това детето е дошло в дома им видимо бито
със следи от бой по лицето и твърде разстроено. Те са се обадили на майката, а
тя на спешна помощ. И двамата едва са удържали детето, което не е могло да се
успокой и е искало да посегне на живота си от отчаяние след побоя. Дошла е
линейка на спешна помощ, детето е било отведено в центъра, където е прегладено
и е му е поставена инжекция с успокоително. След това детето е останало да
пренощува в дома им. И двамата свидетели сочат, че това не е първия акт на
такова физическо насилие над детето и то и друг път е идвало в дома им с
оплакване, че бащата го е бил.
Показанията на тези
свидетели не са разколебаха от показанията на свидетеля на ответниците Богомил
Донков. От една страна той е работник при ответника М. и очевидно зависим от
него. От друга страна той не е очевидец на събитията от 21.09.2018г. Не се
разколебаха и от показанията на свидетеля Ваня Кожухарова, която сочи
обстоятелства нямащи отношение към спора.
По делото е изготвен
социален доклад от ДСП – гр.Козлодуй въз основа на проведена среща с детето. В
доклада е посочено изложеното от детето в молбата за защита и поддържано в
съдебно заседание. Социалния работник сочи още, че Отдел „Закрила на детето”
при ДСП – гр.Козлодуй познава случая му още от 2013г., когато то е съобщило за
побой от бащата.
При съвкупния анализ на
ангажираните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства
посредством разпита на горепосочените свидетели, включително и декларацията по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН /годно доказателство по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН/,
съдът приема, че ответникът В.М. е осъществил акт на домашно насилие по смисъла
на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН по отношение на непълнолетното дете В.М., а именно
психическо, емоционално и физическо такова. Насилието се изразява в нанасяне на
побой чрез три силни шамара в лицето, причинили на непълнолетното дете телесни
уреждания, довели до разстройство на здравето, временно и неопасно живота,
представляващо и лека телесна повреда по смисъла Наказателния кодекс. Изразява
се още в незачитане достойнството на детето и правото му на мнение и личен
живот. Детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, които да
осигури неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие.
Родителят в случая ответника М., който упражнява родителските права по
отношение детето В., което той сам е пожелал след развода има основното
задължение да се грижи за нормално физическо, умствено, нравствено и социално
развитие на В.. Той следва да отглежда детето, като формира възгледите му и
съобразява нуждите и наклонностите му. Той няма право да използва насилие и
методи на възпитание, които уронват достойнството на детето.
Дори да се приемат за
достоверни обясненията на ответника М., че детето В. има прояви, които той не
одобрява и конфликт със съжителстваща с него жена, той недопустимо използва
спрямо детето физическо насилие, за преодоляването на тези проблеми.
Недопустимо игнорира нуждите и проблемите на детето, което е негово основно
задължение по повод домашните конфликти. Недопустимо в разрез със семейните
ценности и нужди тласка детето към отчуждение, общуване със съседи поради липса
на бащина топлота и емпатия и дори към желание да се лиши от живот. След като
ответника не е положил никакви усилия да убеди детето да приеме жената, с която
живее и да постигнат приемлив диалог и да живеят съвместно, съдът приема, че
действително с това си поведение и с така прилаганият от него режим на
отглеждане същият е поставил в риск детето по отношение на психо-емоционалното му развитие.
Съдът приема, че
ответникът В.М. също е осъществила акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2,
ал.1 от ЗЗДН по отношение на непълнолетното дете В.М., а именно психическо,
емоционално и физическо такова. Насилието се изразява в нанасяне на побой и
обиди. От една страна е недопустимо тя без да е родител да има отношение по
повод възпитанието и поведението на детето. Факта, че живее на семейни начала с
бащата не променя това обстоятелство, доколкото родителските права и задължения
са ясни и уредени в семейния кодекс. Така дори да имат неразбирателство с
детето по отношение негови домашни прояви, не е допустимо тя да предприема
такива възпитателски мерки. Извън това е недопустимо използването на обиди и
насилие като форми на възпитание по отношение никое дете.
По изложените
съображения съдът приема, че е налице фактическият състав, необходим за
получаване на защита срещу домашно насилие по отношение на детето и от двамата
ответници.
Съдът, като съобрази
фактическите отношения между страните и поведението на ответниците, приема, че и
двамата ответници следва да бъдат задължени всеки да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо непълнолетното дете В.М.. Налагането на мярката по
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН съдът приема, че ще способства за преосмисляне от
ответниците на собственото поведение на всеки спрямо детето, за осъзнаване на
собствената отговорност на бащата В.М. при отглеждането и възпитанието на детето.
Поисканата мярка да
се забрани на ответниците да приближава всеки местата подробно описани, на
които пребивава детето за срок от 18 месеца съдът приема за неподходяща,
предвид и интензитета на осъществения акт на домашно насилие и при съобразяване
на обстоятелството, че не е целесъобразно да се ограничават личните контакти
между бащата и детето, доколкото съдът намира, че това не е в негов интерес.
Ето защо молбата за
налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН следва да бъде оставена без
уважение.
На основание чл. 5, ал.
4 от ЗЗДН спрямо всеки от ответниците следва да бъде наложена глоба в минимален
размер от по 200 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора
и факта, че двамата ответници са извършили акт н домашно насилие по отношение
непълнолетното дете на единия ответник, съда следва да присъди в тяхна тежест
да заплатят всеки държавна такса по сметка на съда от по 25 лева.
Ответниците следва да заплатят и направените от молителката чрез
нейната майка и законен представител разноски по делото, представляващи платено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, или всеки ответник по 250 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА на основание
чл.5, ал.1 т.1 от ЗЗДН бащата В.В.М., ЕГН ********** с адрес *** и съжителстващата
на семейни начала с него В.С.М., ЕГН ********** с адрес *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖАТ от извършване на
домашно насилие по отношение на непълнолетното дете В.В.М., ЕГН **********
с адрес ***, действаща лично и със съгласието на нейната майка и законен
представител Р.М.М., ЕГН ********** с адрес ***.
ОСЪЖДА на основание чл.5,
ал.4 от ЗЗДН В.В.М., ЕГН ********** с адрес *** полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Козлодуйски районен съд, глоба в размер на 200
лева.
ОСЪЖДА на основание чл.5,
ал.4 от ЗЗДН В.С.М., ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Козлодуйски районен съд, глоба
в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА на основание
чл.11, ал.3 от ЗЗДН В.В.М., ЕГН ********** с адрес *** полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Козлодуйски районен
съд сумата 25 лева, представляваща дължимата държавна такса за водене на делото.
ОСЪЖДА на основание
чл.11, ал.3 от ЗЗДН В.С.М., ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Козлодуйски районен съд сумата 25 лева, представляваща дължимата държавна такса за водене на делото.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК В.В.М., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
непълнолетното дете В.В.М., ЕГН ********** с адрес ***, действаща лично
и със съгласието на нейната майка и законен представител Р.М.М., ЕГН **********
с адрес *** половината от направените по делото разноски в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК В.С.М., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
непълнолетното дете В.В.М., ЕГН ********** с адрес ***, действаща лично
и със съгласието на нейната майка и законен представител Р.М.М., ЕГН **********
с адрес *** половината от направените по делото разноски в размер на 250 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита за наложените мерки за
защита по отношение на непълнолетното дете В.В.М., ЕГН ********** с адрес ***,
действаща лично и със съгласието на нейната майка и законен представител Р.М.М.,
ЕГН ********** с адрес ***.
Препис от заповедта да
се изпрати на РУП – Козлодуй, съгласно чл.16, ал. 3 от ЗЗДН.
В заповедта следва да
бъде вписано предупреждение за последиците от неизпълнението на същата по чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН.
Решението подлежи на
обжалване пред Врачански окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на
страните, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: