№ 1358
гр. Пловдив , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330203511 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-
002205/18.03.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Пловдив, С-р
Пътна Полиция, с което на А.И.. Т., ЕГН **********, е наложено наказание
„глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна с молба-становище по делото намира жалбата за
неоснователна и моли процесното наказателно постановление да бъде
потвърдено. Прави възражение за прекомерност.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери следното от фактическа страна:
В АУАН и НП е посочено, че на 27.02.2021г., в 15,14ч. в с. Калояново,
ул. Изгрев, посока юг на кръстовището с ул. Цанко Церковски,
жалбоподателят, като мотоциклетист на Ямаха ВР 450, с рег. № ****
управлявал същия мотоциклет, негова собственост, като извършва следното
нарушение – управлява моторно превозно средство, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство – не притежава необходимата
категория „А“. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 150а, ал. 1
от ЗДвП.
За така описаното нарушение бил съставен АУАН
№ 355399/27.02.2021г., който бил подписан от жалбоподателя без
възражения. В 3-дневния срок от връчването на акта не са били депозирани
допълнителни възражения и обяснения.
В хода на производството били разпитани като свидетели
актосъставителят И.П. и свидетелят Т.П..
Св. П. посочва, че са били с негов колега, когато подминали
мотоциклетист, стоящ пред магазин в с. Калояново. След като го подминали,
актосъставителят махнал на мотоциклетиста, който вече бил на двадесетина
метра от тях, да се приближи до патрулния автомобил, като лицето се
запътило към тях, управлявайки мотора. При извършената проверка се
установило, че водачът няма категория „А“, а мотоциклетът няма
застраховка, поради което били съставени два броя актове. Свидетелят сочи,
че жалбоподателят обяснил, че кара мотора през лятото в селото, а иначе го
кара по полето, след което запалил мотора и си тръгнал, като уверил
полицаите, че ще го прибере вкъщи.
В противовес с показанията на актосъставителя са показанията на св. П.
Същият сочи, че е бил през цялото време на проверката и видял, че полицията
е спряла пред мотора на 4-5 метра и единият от полицаите повикал с пръст
2
жалбоподателя, който в този момент излизал от магазина. Проверката
продължила около 30 минути. Сочи, че не е видял жалбоподателят да
управлява мотора, нито е чул превозното средство да работи, като посочва, че
когато работи, се чува в цялото село. Сочи, че моторът е останал на място,
след като си тръгнали полицаите.
При така констатираното противоречие в показанията на свидетелите,
отнасящо се до съставомерен в производството факт, съдът следва да посочи
кои от доказателствата кредитира. При преценката си, съдът държи сметка за
логичността, убедителността, последователността и непротиворечивостта на
събраните гласни доказателства, както и за евентуалната заинтересованост на
свидетелите. В случая съдът намери показанията на актосъставителя П. за
логични, последователни и убедителни. Свидетелят описва подробно
констатираното от него в хода на проверката, за което е бил съставен АУАН.
В акта изрично е посочено, че отговорността на жалбоподателя се ангажира
за управление на моторно превозно средство без СУМПС за съответната
категория, като това е описано както в обстоятелствената част на АУАН-а,
така и при словесното описание на нарушените законови разпоредби. Актът е
бил подписан без възражения от жалбоподателя, като такива не са постъпили
и в 3-дневния срок от връчването му. Съставянето на втори АУАН от същата
дата се доказва от представеното Наказателно постановление № 21-1030-
002211 от 18.03.2021г. Посочената разлика в часовете касае вероятно по-
късното съставяне на втория АУАН.
Същевременно, показанията на св. П, както и възраженията на
жалбоподателя, сторени в съдебното заседание, настоящият състав намери за
нелогични, неубедителни и опитващи се да удостоверят защитната позиция
на жалбоподателя, като същевременно същите си противоречат едно с друго и
с останалите доказателства по делото. Жалбоподателят сочи, че е спрял
мотора пред магазина със своя бус, защото от другата страна има автомивка, а
моторът е бил развален и е трябвало да го измие, за да го закара на ремонт.
Неубедително се явява заявеното от жалбоподателя, доколкото няма никаква
логика същият да сваля мотора от буса и да го поставя на тротоара пред
магазина, а не директно да го свали при автомивката, където да бъде измит.
Нещо повече – жалбоподателят сочи, че е свалил мотоциклета от буса
половин час преди да спрат полицаите, при което влязъл в магазина, за да си
3
вземе минерална вода, което още веднъж затвърждава ненужността въобще от
свалянето на мотоциклета от буса при последвалото посещение на магазина.
Същевременно нито свидетелят П., нито свидетелят П посочват на мястото да
е бил наличен бус на жалбоподателя, от който да е бил разтоварен
мотоциклетът. Свидетелят П дори посочва, че не знае как жалбоподателят е
закарал мотора на тротоара, не е видял и не може да каже, но впоследствие
заявява, че е видял жалбоподателят да си тръгва след полицаите, при което
неминуемо е щял да види и превозното средство, с което жалбоподателят се
придвижва, ако такова е било налично. Свидетелят П сочи, че при разговора
си с жалбоподателя след тръгването на полицаите, същият бил ядосан, че
излиза от магазина и му пишат акт, без да е спрян в движение. Ако в
действителност жалбоподателят не е бил спрян в движение от полицаите, за
което да е бил разгневен непосредствено след проверката, логично би било да
опише възражението си в подписания лично от него АУАН, което обаче не е
било сторено.
С оглед на изложените обстоятелства, настоящият състав намери от
фактическа страна, че в хода на процеса не се обори презумптивната
доказателствена сила по чл. 189, ал, 2 от ЗДвП на редовно съставения АУАН,
като отразените в същия факти съдът намери за осъществили се в обективната
действителност.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
От приложените по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи – т. 2.11. и т.1.2. и Заповед №8121з-
825/19.07.2019г. се установява компетентността на актосъставителя и на
административно-наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 27.02.2021г., за
нарушение, извършено на същата дата, а НП - на 18.03.2021г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
4
кореспондира на тази посочена в НП.
Чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В
случая, видно от справката за нарушител-водач на жалбоподателя, същият е
правоспособен с категории „В“ и „АМ“, но няма категория „А“. Съгласно чл.
150а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за управление на мотоциклети и триколесни моторни
превозни средства с мощност над 15 kW е необходимо водачът да има
придобита категория „А“. При така установеното от фактическа страна,
жалбоподателят не е притежавал необходимата категория при управлението
на процесния мотоциклет, поради което и е осъществил състава на
административното нарушение, за което е ангажирана наказателната му
отговорност.
Съдът обсъди и възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя за невярно посочване на часа на извършване на нарушението.
Както вече се посочи, посочената разлика в часовете касае вероятно по-
късното съставяне на втория АУАН, но не влияе на законосъобразността на
представения АУАН по настоящия процес, тъй като в същият е посочен по-
ранния от двата часа, в който именно е било констатирано управлението на
процесния мотоциклет. Посоченият втори по-късен час в представеното в
съдебното заседание Наказателно постановление № 21-1030-002211 от
18.03.2021г. би могло да касае законосъобразността именно на това
постановление, но не и на процесното. Разглеждането на законосъобразността
на Наказателно постановление № 21-1030-002211 от 18.03.2021г. обаче не е
предмет на настоящото производство.
Приложена е правилната санкционна норма – чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП. Наложеното наказание – глоба в размер на 100 лева, е в минимално
предвидения в закона размер.
5
С оглед на изложеното, процесното НП следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
С оглед крайния изход на спора, право на разноски има въззиваемата
страна, но доколкото не е претендирала такива и не са представени
доказателства за извършването им, то и разноски не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
002205/18.03.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Пловдив, С-р
Пътна Полиция, с което на А.И.. Т., ЕГН **********, е наложено наказание
„глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6