РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 7008
гр. София, 07.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. Б. Ц.
като разгледа докладваното от Г. Б. Ц. Наказателно дело частен характер №
20231110205657 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В Софийски районен съд е внесена частна тъжба от Г. А. С. срещу Г. Н. Г. и Р. Н. Г..
С разпореждане от 28.04.2023 г. съдия-докладчикът е указал на частния тъжител, че в
7-дневен срок от получаване на съобщението следва да приведе тъжбата си в съответствие с
изискванията, заложени в нормата на чл.81, ал.1 от НПК, като посочи какво деяние твърди,
че е извършено, мястото и датата на извършването му и неговия автор, както и да приложи
документи относно дължимата държавна такса или доказателства за липсата на финансови
средства и имущество. Изрично е отбелязано, че при неизпълнение в срок на дадените
указания наказателното производство ще бъде прекратено.
Съобщението, ведно с препис от разпореждането, е получено на адреса, посочен за
частния тъжител, на 22.05.2023 г., лично от С.. В указания 7-дневен срок, считано от тази
дата, изтекъл към 30.05.2023 г., пороците в тъжбата не са отстранени. Не е постъпила и
молба с искане за удължаване срока за изпълнение на съдебния акт, респ. за неговото
възстановяване.
При така проведената ретроспекция на извършените по делото процесуални
действия, съдията – докладчик намира, че са налице визираните в разпоредбата на чл.24,
ал.5, т.2 от НПК предпоставки за прекратяване на наказателното производство, доколкото
депозираната тъжба се отклонява от въведените императивни изисквания за нейната форма
и съдържание, установени в нормата на чл.81, ал.1 от НПК.
Трайна и последователна е практика на върховната съдебна инстанция, че съдът не е
обвързан от дадената от тъжителя правна квалификация, а е длъжен, изхождайки от
детерминираното в обстоятелствената част на тъжбата обвинение, самостоятелно да
определи приложимата разпоредба от материалния наказателен закон /в този смисъл р. 472-
2001-II н.о. на ВКС/.
1
Съгласно нормативния регламент, установен в чл.81, ал.1 от НПК един от
задължителните реквизити на тъжбата се явяват данните за обстоятелствата на
престъплението, за което се инициира наказателно преследване. Следва да бъдат отразени в
пълнота фактическите параметри на претендирания като реализиран престъпен състав с
оглед правилно дефиниране предмета на делото.
Основната процесуална функция на частната тъжба е да формулира частното
обвинение и по този начин да определи предмета на доказване в наказателното
производство от частен характер, съответно да даде възможност на подсъдимия да упражни
правото си на защита. Частният тъжител не е длъжен в тъжбата си да представи точна
юридическа квалификация на твърдяното престъпление. За да може тя обаче да изпълни
своето предназначение, задължително в обстоятелствената й част следва да присъстват
всички факти, от които се извличат признаците на твърдения престъпен състав. Именно това
нейно съдържание се явява и предмет на дължимата проверка, която съдия – докладчикът
извършва при преценката, дали да упражни или не правомощията си по чл. 250, ал. 1, т. 1
НПК. Аналитичната дейност по необходимост обхваща и изложените в частната тъжба
факти в насока възможността въобще да бъдат отнесени към обективните и субективните
параметри на конкретен престъпен състав. Касае се за своеобразна предварителна оценка на
изнесените твърдения, която гарантира, че в съдебното заседание ще се разгледат само
такива обвинения, които обективно могат да ангажират наказателната отговорност на
дадено лице за деяние, преследвано по инициатива на пострадалия без участие на
прокуратурата. Това от своя страна води до оптимизиране на правораздавателната дейност,
каквато именно е целта на правомощието на съдия-докладчика по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 5, т. 1 от НПК.
От словесното описание на фактите в конкретната частна тъжба не се разкрива
състав на престъпление, доколкото не се установяват белези от обективната страна на
деятелност, засягаща обществени отношения, закриляни от нормите на Наказателния кодекс
на Република България.
В обстоятелствената част на тъжбата се сочи, че е подаден сигнал на 26.10.2022 г.
към телефон за спешни повиквания с номератор „112“, обслужван от Дирекция „Национална
система 112“ - МВР, за „шум и замърсен въздух от незаконен сервиз на Г. Г.“, по повод
който, според жалбоподателя, органите на МВР не са взели отношение. Същевременно,
тъжбата е насочена срещу личността на собственика на посочения „сервиз“ Г. Н. Г. и лице с
имена Р. Н. Г., но не са описани никакви действия на двамата, които биха могли да се
квалифицират като престъпно посегателство. В тази връзка, следва да се сподели
разбирането, че произвеждането на шумове и замърсяването на въздуха от дейностите,
извършвани в автосервиза, посочен от С., биха могли да се разглеждат единствено в
контекста на евентуално извършено административно нарушение, за което е предвиден друг
ред на санкциониране от съответно компетентните контролни органи (Столична община,
МВР и пр.). Що се отнася до изложените възражения относно „невзето отношение“ от
страна на полицейските органи във връзка с подадения от частния тъжител сигнал до тях за
2
смущаващите го шумове, доколкото се касае за евентуално неизпълнение на служебните им
задължения, то същото може да се разглежда единствено в дисциплинарно производство,
провеждано от съответно компетентните органи на МВР.
Не на последно място, не е представен документ за внесена държавна такса или
доказателства, удостоверяващи липсата на финансови средства.
Недостатъците на съдържанието на частната тъжба в конкретния случай са
констатирани с предходно разпореждане, като на частния тъжител са предоставени
достатъчно подробни указания за тяхното отстраняване, от които той не се е възползвал.
По изложените съображения съдия-докладчикът намира, че тъжбата, с която е
сезиран се отклонява съществено от установения с разпоредбата на чл. 81 НПК минимален
задължителен стандарт, касателно нейната законосъобразност от формална страна, което
мотивира извод, че настоящото наказателно производство следва да бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр.чл.24, ал.5, т.1 от НПК, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД №5657/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 2-ри състав.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на Г. А. С., Г. Н. Г. и Р. Н. Г., на
посочените в тъжбата адреси.
Разпореждането подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването
му, пред Софийски градски съд, по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3