РЕШЕНИЕ
№ 1702
Велико Търново, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административния съд Велико Търново - III тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: | ИВЕЛИНА ЯНЕВА |
Членове: | ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ ДИАНКА ДАБКОВА-ПАНГЕЛОВА |
При секретар М. Н. и с участието на прокурора В. Д. К. като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ канд № 20257060600278 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ... С. И., в качеството й на пълномощник на директора на Национално тол управление – специализирано звено към „Агенция пътна инфраструктура“, срещу Решение №4/11.02.2025г. по НАХД/АНД №265/2024г. по описа на Свищовския районен съд, с което решение е отменено Наказателно постановление №BG1452024/4000P8-305/18.10.2024г. на директора на Национално тол управление при АПИ, с което на И. Н. С. от гр. Ловеч за нарушение по чл. 179, ал. 3а, вр. с чл. 139, ал. 7 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради съществени процесуални нарушения и нарушение на закона – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т., т. 1 и 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по жалбата – И. Н. С. от гр. Ловеч, в представено по делото писмен становище от пълномощник, оспорва подадената жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира за присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №4/11.02.2025г. по НАХД/АНД №265/2024г. състав на Свищовския районен съд е отменил Наказателно постановление №BG1452024/4000P8-305/18.10.2024г. на директора на Национално тол управление при АПИ, с което на И. Н. С. за нарушение по чл. 179, ал. 3а, вр. с чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че ответникът по касация е извършил нарушението, за което е бил санкциониран.
Така постановеното решение е правилно.
При разглеждането да делото съдът е приел за установена фактическата обстановка, която е изведена въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства.
По делото е било прието за установено, че на 14.05.2024г. в 09,55 часа на ГКПП Русе-Дунав мост е пристигнало ППС влекач „Ивеко старлис АС 400“ с рег. №[рег. номер]. При извършената проверка за заплащане на дължимите съгласно чл. 10 от Закона за пътищата/ЗП/ тол такси е било установено, че на 15.04.2024г. в 07,43 чака на път №I-3, отсечка 25+271, е било регистрирано преминаване на същото превозно средство, но за преминаването му по републиканската пътна мрежа на е била заплатена дължимата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП такса. На датата на установяване на нарушението на водача на ППС е бил съставен АУАН за извършеното на 15.04.2024г. нарушение по чл. 139, ал. 7, вр. с чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Впоследствие е било издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което е санкциониран водачът на ППС, който е управлявал същото на 14.05.2024г.
При така установеното въззивният състав е приел, че по делото липсват конкретни доказателства, че ответникът по касация е управлявал посоченото ППС на датата на извършване на нарушението – 15.04.2024г., като съдът е конкретизирал начинът, по който това е можело и е следвало да бъде установено. Направените изводи са правилни и се споделят от настоящия състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична, т. е. установяването на авторството на административното нарушение е императивно възложено на административнонаказващия орган. Неизпълнението на това правомощия води до невъзможност за реализиране на адмнистративнонаказателна отговорност въобще, респ. привличането на конкретно лице към такава отговорност без надлежно установяване качеството на извършител и формата на вина, представлява съществено процесуално нарушение.
Производството пред РС се развива по правилата на НПК, съгласно чл. 84 от ЗАНН. В рамките на това производство действа презумпцията за невиновност по чл. 16 от НПК. Доказателствената тежест за установяване на нарушението и неговия автор е на административнонаказващия орган. В случая не са установени по приложимия процесуален ред, че ответникът по касация, който е управлявал процесното ППС на датата на извършване на проверката и установяване на нарушението е бил водач на същото и към момента на извършване на нарушението. В тази насока са изложени подробни изводи от решаващия съд. Касационната инстанция споделя напълно изложените от въззивния състав мотиви в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63 от ЗАНН препраща към тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, приложима съгласно препрещащата норма на чл. 63в от ЗАНН касацонния съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като съгласно ал. 2 на ч. 218 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, което обуславя оставянето му в сила.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Настоящият състав присъжда такива в размер на 400 лв., предвид възражението на касатора, действителната фактическа и правна сложност на делото, както и че пълномощник на ответника по касация не се е явил в съдебно заседание пред административния съд.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №4/11.02.2025г. по НАХД/АНД №265/2024г. по описа на Свищовския районен съд, с което решение е отменено Наказателно постановление №BG1452024/4000P8-305/18.10.2024г. на директора на Национално тол управление – специализирано звено към „Агенция пътна инфраструктура“.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати да заплати на И. Н. С. от гр. Ловеч разноски по делото в размер на 400/четиристотин/ лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: | |
Членове: |