№ 447
гр. гр.Несебър, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150101713 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
От ищеца „**********“ ООД срещу собствениците от етажната собственост на сграда с
идентификатор **********, с адрес гр. **********, е предявен иск за отмяна на решението по т. 6
от дневния ред на проведеното на 12.11.2021г. общо събрание на етажната собственост за
изваждане на дружеството от сградата. Ищецът сочи, че е собственик на самостоятелни обекти в
сградата. Излага, че към момента е висящо гр. д. № 270/2021г. по описа на Окръжен съд Бургас, по
което ще се реши преюдициален спор – дали сградата е в режим на етажна собственост. Развива
подробни съображения в подкрепа на тезата си, че сградата не е в режим на етажна собственост. В
тази връзка счита, че взетото решение е нищожно. Излага, че събранието е проведено в нарушение
на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС, чл. 16, ал. 1 от ЗУЕС. Сочи, че съдържанието на протокола не
съответства и не отразява достоверно обстоятелствата по провеждането на събранието. Оспорва
посочения в протокола кворум, като твърди, че не е спазен и акцентира върху висящото дело пред
Окръжен съд Бургас във връзка с квотите на съсобственост. Обръща внимание, че протоколът не е
съставен и обявен по реда на чл. 16, ал. 5 и ал. 7 от ЗУЕС. Излага, че при вземане на решението е
нарушена разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗС. Извършва подробен анализ на предпоставките по чл.
45, ал. 1 и ал. 2 от ЗС. Акцентира върху обстоятелството, че сградата е на етап „груб строеж“,
поради което е необитаема, а разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗС предполага обитаване на сградата.
Излага подробни съображения във връзка с обстоятелствата около поставяне на дограма на
самостоятелните обекти в сградата. Счита, че решението за изваждане на дружеството от сградата
представлява злоупотреба с права и развива подробни доводи в тази насока. Моли предявеният
иск да бъде уважен.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците от етажната собственост на сграда с
идентификатор **********, с адрес гр. **********, е депозиран отговор, с който предявеният иск
1
се оспорва. Излага се, че процедурата по провеждане на общото събрание е спазена изцяло.
Обръща се внимание, че с решение по гр.д. № 270/2021г. на Окръжен съд Бургас са отхвърлени
претенциите на ищеца. Излагат се съображения за спазване на чл. 13 и чл. 16 от ЗУЕС. Твърди се,
че протоколът отразява достоверно извършените на събранието действия, като се сочи, че са
спазени чл. 16, ал. 5 и ал. 7 от ЗУЕС. Сочи се, че са били налице предпоставките на чл. 45, ал. 2 от
ЗС, като се развиват съображения в тази насока. Твърди се, че не е налице злоупотреба с права. От
съда се иска да отхвърли предявената претенция. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска е атакувано решението по
т. 6 от дневния ред на проведеното на 12.11.2021г. общо събрание на етажната собственост. В
тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е да е да докаже, че е
собственик на самостоятелен обект в сградата, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска,
че обектите в сграда са в режим на обикновена съсобственост, както и че решенията са взети при
злоупотреба с права. В тежест на ответника е да докаже, че събранието е проведено при спазване
на всички изисквания за това, вкл. чл. 13, чл. 16, изискванията за кворум и чл. 45 ЗС.
От нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот от
09.10.2008г. (на л. 74 – л. 75 от делото) се установява, че ищецът придобил 532/833 кв. м. идеални
части от ПИ с идентификатор 51500.505.395 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Несебър. Впоследствие с договори за доброволна делба на право на строеж от 28.11.2008г. (на
л. 76 – л. 79) и от 11.09.2009г. (на л. 80 – л. 82) била разпределена собствеността върху
самостоятелни обекти в сградата, която следвало да се построи в имота, като дружеството ищец
било определено за собственик на множество обекти в сградата. На следващо място от протокол от
12.11.2021г. (на л. 12 – л. 26 от делото), с нотариално заверени подписи на подписалите го лица, се
установява, че на посочената дата било проведено общо събрание на сграда в режим на етажна
собственост с идентификатор **********. В т. 6 от дневния ред за гласуване било предвидено
решение за изваждане на „**********“ ООД за срок от 21.11.2021г. до 10.10.2024г. от сграда с
кадастрален идентификатор **********. По посочената точка общото събрание взело решение
дружеството да бъде извадено от сградата за посочения срок.
Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично
посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на
атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е
исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е
и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от
25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о. В светлината на изложеното настоящият
съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за
незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба. Възраженията на
ищеца са следните: 1 сградата не е в режим на етажна собственост; 2. събранието е проведено в
нарушение на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС, чл. 16, ал. 1 от ЗУЕС; 3. нарушение на чл. 45, ал. 1 от
ЗС.
По възраженията, че сградата не е в режим на етажна собственост:
Тези възражения се основават на твърдения за висящо гр. д. № 270/2021г. по описа на
2
Окръжен съд Бургас, по което ще се реши преюдициален спор – дали сградата е в режим на етажна
собственост. По посоченото дело е постановено влязлото в сила Решение № 260032 от 02.03.2022г.
(на л. 242 – л. 247), с което са отхвърлени предявените от ищеца искове. Ето защо с влязъл в сила
съдебен акт възражението, основаващо се на липса на възникнала етажна собственост, е прието за
неоснователно и на основание чл. 298, ал. 1 от ГПК това възражение следва да се приеме за
недоказано и в рамките на настоящото производство.
По възраженията, че събранието е проведено в нарушение на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС,
чл. 16, ал. 1 от ЗУЕС.
Ищецът единствено декларативно посочва, че е нарушен редът за свикване, но към
исковата молба е приложена от самия него покана (на л. 27 – л. 28), която е връчена при спазване
на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, в рамките на срока по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, съдържаща всички
необходими реквизити. Самият ищец е упражнил правото си да участва на общото събрание,
поради което съдът приема, че поканата за свикване е стигнала до знанието му и събранието е
свикано по надлежен начин.
Не се приемат и доводите относно мястото на провеждане на общото събрание, тъй като от
една страна не се доказват твърдения, че управител на дружеството ищец е препятстван да участва
в събранието, проведено в самостоятелен обект, а от друга страна – надлежно упълномощен
представител на дружеството (адвокат) е присъствал на събранието и е участвал активно, поради
което мястото на провеждане на събранието не е довело до невъзможност на ищеца да реализира
правата си по ЗУЕС.
Неотносими към предмета на спора са и възраженията срещу съдържанието на протокола,
тъй като се свеждат до твърдения, че събранието е било „режисирано“ от Р. С. – баща, но това
обстоятелство по никакъв начин не може да се отрази на взетото от общото събрание решение, за
което гласувалите са положили подписите си и е последвала нотариалната им заверка.
Възражението за неправилно изчислен кворум се основава на висящото (към момента на
подаване на исковата молба) гр. д. № 270/2021г. по описа на Окръжен съд Бургас, като с оглед
изхода на това производство, посочено възражение е неоснователно.
С оглед изложеното посочената група възражения следва да се приемат за неоснователни.
По възраженията за нарушение на чл. 45, ал. 1 от ЗС:
Съгласно цитираната норма собственикът на етаж или на част от етаж се изважда от
сградата по решение на общото събрание за срок до три години: а) ако използува или допуска да се
използуват неговите помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от
значителни повреди, и б) (изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) ако систематически нарушава правилника
или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави. Общото
събрание може да вземе решение за изваждане само след като собственикът е бил предупреден
писмено от управителя, че ще бъде изваден от имота и ако и след това предупреждение не е
прекратил нарушението. Подобно решение е от компетентността на общото събрание – арг. от чл.
11, ал. 1, т. 10, б. „е“ от ЗУЕС.
Видно от мотивите на решението по т. 6 от дневния ред, причината за вземането му, е, че
самостоятелните обекти, притежавани от ищеца (с идентификатори, завършващи на 1, 3, 5, 8, 9, 15,
18, 19 и 21) са били без поставена дограма. Общото събрание е приело, че липсата на дограма на
обектите води до значителни повреди по сграда и вреди на други обекти и общи части на сградата.
3
Т.е. на първо място, за законосъобразност на решението, е необходимо да се докаже по
делото, че обектите са без дограма, а след това да се установи дали липсата на поставена дограма
представлява използване на обектите по начин, който излага общите части на опасност от
значителни повреди.
Във връзка с възраженията на ищеца по делото е допусната и приета съдебно-техническа
експертиза (на л. 287 – л. 289 от делото). От заключението се установява, че сграда с
идентификатор ********** по КККР на гр. Несебър е със степен на завършеност „груб строеж“.
Вещото лице е констатирало, че фасадна дограма е монтирана на обекти с идентификатори,
завършващи на 1, 3, 5, 8, 9, 15, 18, 19 и 21. Тези констатации на вещото лице са направени към
датата на техническия оглед – 24.11.2022г., като експертът е дал заключение, че за предпазване на
сградата от атмосферни влияния е необходимо да се монтира фасадна дограма във всички
самостоятелни обекти и в общите части, както и изпълнение на фасадна мазилка и хидроизолация
по терасите. Вещото лице не е констатирало значителни увреждания в конструкцията на сградата,
които да са следствие от липсата на фасадна дограма. Съдът кредитира експертизата като
обективна, компетентна и безпристрастна, като възраженията на ответника (в молба на л. 294 – л.
295 от делото) не са насрочени конкретно срещу тези изводи на вещото лице, тъй като
апартаменти с идентификатор, завършващи на 23 и 24 не са основание за взетото решение, респ. са
извън предмета на спора. Наред с това вещото лице е потвърдило, че по сградата са налице
оголена арматура и разрушен бетон, но е направило извод, че се дължат на некачествено
изпълнение, а не на липсата на дограма. Т.е. на практика не се оспорват констатациите на вещото
лице, че към ноември 2022г. на процесните обекти е поставена дограма. Тези изводи се
потвърждават и от показанията на св. Петков, който сочи, че е извършил оглед на сграда през
октомври 2022г. и всички обекти, собствени на ищеца, са били с поставена дограма.
Съдът намира, че фактът на поставена дограма следва да бъде взет предвид по смисъла на
чл. 235, ал. 3 от ГПК. Вярно е, че същият е установен към момента на техническия оглед на вещото
лице – 24.11.2022г., но с оглед установяването му преди приключване на съдебното дирене, има
съществено значение за правилното решаване на спора. Това е така, тъй като се атакува решение,
взето за определен срок – 21.11.2021г. – 10.10.2024г. От своя страна подаването на молбата по чл.
40, ал. 1 от ЗУЕС не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго (чл.
40, ал. 3 от ЗУЕС). В случая съдът е постановил друго, но под условие – внасяне на гаранция от
1500 лв. от страна на ищеца (Определение № 847 от 16.12.2021г. на л. 161 – л. 162 от делото). От
ищеца и до момента не е внесена гаранция, поради което от приемане на решението до
приключване на съдебното дирене (21.11.2021г. – 07.12.2022г.) решението по т. 6 от дневния ред е
действало. Ето защо от съществено значение по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК е дали са налице
основанията за действие на решението и към момента на приключване на съдебното дирене (т.е. за
бъдещия период от 07.12.2022г. до 10.10.2024г.). Това е така, тъй като евентуално потвърждаване
на решението ще има за ефект именно действието му и през този бъдещ период. Поради тази
причина и на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът приема, че доказаният по делото факт, а
именно, че на обектите, цитирани при вземане на решението по т. 6 от протокола от общото
събрание на ЕС, е поставена дограма, следва да бъде взет предвид. Следователно към момента на
приключване на съдебното дирене е отпаднала причината за вземане на решение от общото
събрание на ЕС по чл. 45 от ЗС. След като е отпаднала тази причина, само на това основание
решението като незаконосъобразно следва да бъде отменено и не е необходимо да се обсъжда
въпросът дали липсата на дограма представлява съществена опасност за сградата по чл. 45 от ЗС.
4
С оглед изложеното и на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът съобрази установените в
хода на процеса обстоятелства и констатира, че решението по т. 6 от протокола от атакуваното
общо събрание е взето при липса (към настоящия момент) на предпоставките за това, поради което
следва да бъде отменено. Фактът, че със свое решение общото събрание на ЕС вече е отменило
предходното решение (протокол от събрание от 08.11.2022г. на л. 296 – л. 300 от делото) не може
да бъде взет предвид, тъй като не са ангажирани доказателства (а и с оглед на приключване на
съдебното дирене на 07.12.2022г. не е било възможно да се ангажират такива с оглед
законоустановения срок за оспорване на решенията по чл. 40 от ЗУЕС), че посоченото решение е
влязло в сила. Т.е. към приключване на съдебното дирене по настоящото дело обективно няма как
да е влязло в сила решение на ОС на ЕС за отмяна на решението за отстраняване от сградата на
ищеца, поради което за него е налице правен интерес от отмяната по съдебен ред на това решение.
С оглед всичко изложено до тук предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора следва да се присъдят разноски, както следва: 50 лв. – платена
държавна такса, 450 лв. – платено възнаграждение за вещо лице (сумата от 4,46 лв. – банкова
такса, не следва да се присъжда, тъй като не представлява разноски, свързани с движение на
делото) и 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение (възнаграждението е в минимален размер,
поради което възражението на ответника за прекомерност е неоснователно).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната
собственост, предявен от „**********“ ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление в
гр. ********, решенито по т. 6 от проткол от общото събрание, проведено на 12.11.2021г. на
етажната собственост на сграда с идентификатор **********, с адрес гр. ********** – да бъде
извадено „**********“ ООД от сграда с кадастрален номер ********** за срок от 21.11.2021г. до
10.10.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК собствениците от етажната собственост на
сграда с идентификатор **********, с адрес гр. **********, да заплатят на „**********“ ООД,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление в гр. ********, сумата от 800 лв.,
представляваща направени по делото разноски, от които 50 лв. – платена държавна такса, 450 лв. –
платено възнаграждение за вещо лице и 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5