№ 3251
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100506881 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 192067 от 04.09.2020 г., постановено по гр. д. №
70209/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 73 състав, съдът е изнесъл на публична
продан делбения недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 37 , находящ се в гр.
София, ж.к. "****", ****, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизно
помещение, със застроена площ от 60,47 кв.м., при граници: стълбище, двор,
апартамент № 38, двор, заедно с избено помещение № 12 при граници:
коридор, Х.Д.П., двор, и заедно с 1,854 % от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, който имот представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68132.1106.292.5.36 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобР. със Заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с предназначение - жилище, апартамент,
който самостоятелен обект се намира в сграда, разположена в поземлен имот
с идентификатор 68132.1106.292 на адрес: гр. София, paйон "Красна поляна",
1
ж.к. "****", ****, ет.5, ап.37, като след извършване на публичната продан
получената сума бъде разпределена от съдебния изпълнител между
съделителите при следните квоти: 1/2 за Р. С. С. и 1/2 за Д. П. Я..
Със същото решение съдът е осъдил съделителката Р. С. Я.а (след
развода - С.) да плати на съделителя Д. П. Я. на основание чл. 344, ал.2 от
ГПК ежемесечно по 118.26 лв. като обезщетение за лишаването от
възможността да ползва правото си на собственост върху посочените идеални
части от делбения имот за периода от влизане в сила на решението до
приключване на делбата.
Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата Р. С.,
която в срока по чл.259, ал.1 отГПК, чрез пълномощника си адв. Г.В., го
обжалва с оплаквания за необоснованост и неправилност поради допуснати
нарушения на материалния закон и процесуалните правила. По-конкретно
поддържа, че след като бракът им с ответника Я. е бил прекратен и семейното
жилище е било оставено за ползване на нея, при липсата на друго жилище
съдът е следвало да й възложи имота, независимо от възрастта на децата от
брака, вместо да го изнася на публична продан. Изложени са и съображения,
че съделителят Я. е лишен от възможността да ползва имота не едностранно
от съсобственика си, а по силата на решението за прекратяване на брака,
поради което бившата съпруга, на която ползването е предоставено, не следва
да заплаща никакво обезщетение. Искането към въззивната инстанция е да
отмени решението в обжалваната част и да възложи имота на
жалбоподателката, като отхвърли претенцията по чл. 34, ал. 2 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника Д. Я., чрез пълномощника му адв.Х., с който оспорва въззивната
жалба по подробно изложени съображения, като намира решението на СРС в
обжалваната част за правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Според уредените в чл.269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в
обжалваната му част, а относно проверката на правилността той е ограничен
от посоченото в жалбата. При тези правомощия Софийски градски съд
приема от фактическа и правна страна следното:
Производството е за делба, във втората фаза по извършването й.
С решението от 21.1.2020 г., постановено по същото гр. дело №
2
70209/2015 г., СРС е допуснал да се извърши делба между съделителите Р. С.
Я.а (след прекратяване на брака - С.) и Д. П. Я. на процесния съсобствен
помежду им недвижим имот, представляващ апартамент № 37, находящ се в
гр. София, ж.к. "****", ****.
Основният принцип, който се съблюдава при определяне на начина, по
който следва да бъде извършена съдебната делба, е всеки от съделителите да
получи реален дял. Поради това и разпоредбата на чл.69, ал. 2 от ЗН
предписва, че всеки наследник може да иска своя дял в натура, като по силата
на чл. 34, ал.2 от ЗС разпоредбите за делба на наследство важат съответно и
за делба на съсобствен имот. Когато предмет на делбата е само един имот и
той е неподеляем, т.е. не могат да бъдат формирани реални дялове според
броя на съделителите, съгласно чл. 348 от ГПК съдът изнася имота на
публична продан. По изключение, имотът може да бъде възложен на един от
съделителите, но при спазване на всички предвидени от закона в чл. 349, ал. 1
и 2 от ГПК предпоставки. Според чл. 349, ал. 1 от ГПК, ако неподеляемият
имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност (т.е.
придобито е от двамата съпрузи през време на брака в резултат на съвместния
им принос), и тази общност е прекратена с развод, съдът може да го възложи,
но само на онзи от бившите съпрузи, на когото е предоставено упражняването
на родителските права над децата от брака, ако той няма друго, собствено
жилище. Следователно, както правилно е приел и първоинстанционният съд,
макар според заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа
експертиза делбеният имот да представлява неподеляемо жилище, придобито
от бившите съпрузи през време на брака им, то същото не може да бъде
възложено на нито един от двамата, тъй като не е доказана една от
кумулативно необходимите предпоставки - предоставянето на родителските
права по отношение на ненавършиите пълнолетие деца от брака.
Процесуалната последица от непроведеното пълно доказване на това
обстоятелство (което не се и твърди от страната), е отхвърляне на
претенцията за възлагане като неоснователна поради недоказаността й.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции, решението в тази част като правилно, следва да бъде
потвърдено.
За основателността на искането на съделителя Я. по чл. 344, ал. 2 от
3
ГПК, направено в първото съдебно заседание след влизане в сила на
решението за допускане на делбата, за определяне на привременно
обезщетение за лишаването му от ползването на делбения имот, правилно
районният съд е приел, че бракоразводното решение не изключва, а
предпоставя плащането му, доколкото този бивш съпруг като съсобственик е
лишен от неговото ползване. Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗС,
всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин, да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. Това правило е общо за всички видове
съсобственост, поради което същото е приложимо и по отношение на
съсобственост, възникнала след прекратяване на съпружеска имуществена
общност поради развод, какъвто е и процесният случай. Когато общата вещ се
използва лично само от един съсобственик, а другият съсобственик е лишен
от възможността да я ползват и да си служи с нея, ползващият я съсобственик
дължи на неползващия обезщетение за ползите, от които го е лишил, след
поканата за това. Предоставянето на ползването от съда при развода няма
отношение към правото на собственост, а към упражняване на държането на
семейното жилище. Поради това, тази мярка не може да дерогира общото
правило на чл. 31, ал. 2 от ЗС. В настоящия случай съделителят Я. е отправил
покана до бившата си съпруга за предоставяне на ползването, респ. за
плащане на обезщетение вместо него с отговора на исковата молба чрез
назначения му за служебен защитник адв. Х.. По размера на това
обезщетение, определен от заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, по делото не се спори. Следователно, и в тази част
решението на СРС се явява правилно, поради което следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
жалбоподателката С. дължи на въззиваяемия Я. направените от него разноски
пред въззивната инстанция, но тъй като от последния не са ангажирани
доказателства да е сторил такива, нито е направил своевременно искане за
тях, то съдът не следва да му ги присъжда.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 192067 от 04.09.2020 г., постановено по
гр. д.№ 70209/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 73 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните за изготвянето му, чрез връчване на препис от
същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5