№ 689
гр. Русе, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20224520103608 по описа за 2022 година
Ищецът “ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ“ ЕООД (с предишно наименовамое
“МОНТЮПЕ” ЕООД) твърди, че със заповед от 12.07.2019г. е прекратено трудовото
правоотношение с ответника В. И. В. на основание чл. 330 ал.2 т.6 от КТ- поради налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение”. Заповедта за уволнение е връчена на ответника
на 15.07.2019г, не е оспорена и е влязла в сила, поради което ищеца претендира ответника
да му заплати сумата 4208,75 лева представляваща обезщетение по чл. 221 ал.2 от КТ.
Твърди, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение срокът на
предизвестието за ответника е бил 3 месеца.
Ответникът оспорва иска. Счита, че към момента на подписване на допълнителното
споразумение, с което е определен срок на предизвестие от 3 месеца, между страните не е
имало валидно трудово правоотношение, поради което допълнителното споразумение е
недействително. Твърди, че съществувалия между страните срочен трудов договор от
11.01.2016г. е изтекъл на 10.01.2017г. с което трудовото правоотношение е прекратено,
поради което допълнителното споразумение от 27.01.2017г. не е породило правно действие.
Предявеният иск е с правно основание чл. 221 ал.2 от КТ – иск на работодател против
уволнен дисциплинарно работник за заплащане на обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 11.01.2016г. е бил сключен трудов договор между “МОНТЮПЕ” ЕООД и В. И. В.
по силата на който последният е бил назначен на длъжност „машинен оператор“ за срок от
една година при шест месечен срок на изпитване. С допълнително споразумение от
1
27.01.2017г. срокът на договора е бил променен на неопределено време, а срокът за
предизвестие за прекратяване на трудовия договор е бил определен на 45 дни. С
допълнително споразумение от 27.10.2017г. трудовият договор между страните отново е бил
изменен, като е променена длъжността на работника от „машинен оператор“ на „техник
производство“ и срокът на предизвестие за прекратяване на трудовия договор е увеличен от
45 дни на 3 месеца. С последващо допълнително споразумение от 19.03.2018г. длъжността
на работника отново е променена, както и трудовото възнаграждение, уговорен е 6 месечен
изпитателен срок в полза на работодателя. Със заповед № 164/12.07.2019г. В. И. В. е бил
наказан с дисциплинарно наказание „уволнение“ поради отсъствие от работа от 16.06.2019г.
до 30.06.2019г. Няма данни уволнението да е оспорвано или да е отменено.
По делото е назначено вещо лице, което е изготвило заключение по съдебно-
счетоводна експертиза, в което се сочи, че размерът на обезщетението по чл. 221, ал.2 от КТ
ако такова се дължи от В. И. В. е 3884,97 лева. Съдът кредитира заключението на вещото
лице, тъй като същото не е оспорено от страните и кореспондира с останалите доказателства
по делото. След приетото по делото заключение на вещото лице размерът на претенцията е
намален от 4208,75 лева на 3884,97 лева.
В. И. В. е бил дисциплинарно уволнен, като в тази хипотеза чл. 221 ал.2 от КТ дава
право на работодателя да получи от работника обезщетение в размер на брутното
възнаграждение за срока на предизвестие. Договореният срок на предизвестие с
допълнително споразумение от 27.10.2017г. е три месеца, а размерът на обезщетението по
чл. 221, ал.2 от КТ е 3884,97 лева съгласно заключението на вещото лице. Възражението на
особения представител на ответника, че не е съществувало трудово правоотношение между
страните към момента на подписване на допълнителното споразумение от 27.01.2017г. е
неоснователно. След допълнителното споразумение от 27.01.2017г. са подписани между
страните още няколко такива, и именно последващите допълнителни споразумения, за които
няма спор, че са валидни уреждат отношенията между страните.
Предвид изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи в посочения
от вещото лице размер- 3884,97 лева, като сумата се дължи със законната лихва от
депозирането на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът следва да заплати разноски съразмерно на уважената част от иска, като при
определянето им следва да се съобрази уваженият размер на иска спрямо първоначално
предявеният размер, по аргумент на чл. 78 ал.4 от ГПК от която норма следва, че при
частично прекратяване на производството поради оттегляне на иска разноски в съответната
част се дължат на ответника. Предвид изложеното ответникът следва да заплати на ищеца
сумата 1193,83 лева разноски по делото, от общо направените разноски в размер на 1293,32
лева. Мотивиран така съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА В. И. В. с ЕГН **********, с адрес ***************** да заплати на
“ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ“ ЕООД (с предишно наименование “Монтюпе” ЕООД),
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Освободител“, №
8А, сумата 3884,97 лева представляваща обезщетение с правно основание чл. 221 ал.2 от КТ
дължимо от работник на работодател при дисциплинарно уволнение извършено заповед на
работодателя № 164/12.07.2019г, със законната лихва върху тази сума за периода от
06.07.2022г. до окончателното изплащане, както и 1193,83 лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3