№ 14708
гр. София, 10.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110160054 по описа за 2021 година
намери следното:
Постъпила е молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, с която
ответникът моли съда да измени решението по делото в частта за разноските.
Счита, че съдът неправилно е присъдил завишен размер на юрисконсултско
възнаграждение за ищеца, което е резултирало в неправилно определен краен
размер на присъдените разноски спрямо уважената част от исковете.
Ответникът в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК подава отговор на молбата, като
взима становище за неоснователност.
Молбата е подадена в срока за обжалване от страна по делото. По
същество съдът намира следното: с Решение № 4188 от 04.05.2022 г.,
постановено по делото, исковете са уважени частично. Ответникът е осъден
да заплати на процесуалните представители на ищеца сторените разноски
съобразно с уважената част от исковете. За доказани, съдът е приел следните
разноски: 95,40 лева – държавна такса в заповедното и настоящото
производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 150 лева в
заповедното и настоящото производство. В мотивната част на решението е
посочено, че сумата от 150 лева – юрисконсултско възнаграждение – е
присъдена общо за осъщественото процесуално представителство както в
заповедното, така и в исковото производство. Това идва от задължението на
исковия съд да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното
производство – така т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Сумата от 50 лева – разноски в
заповедното производство – е заявена от ищеца, тогава заявител, в самото
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Фактът, че тези разноски не
са посочени в списъка по чл. 80 ГПК, не освобождава съда да се произнесе по
дължимостта им, а единствено лишава страната – в случая ищеца – от
възможността да иска тяхното последващо допълване по реда на чл. 248, ал. 1
ГПК. В този смисъл е и тълкувателната практика – т. 8 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. За
дължимостта на разноските съобразно уважената част от иска, съдът е
посочил мотивировката си в самото решение и доколкото към момента не са
налице основания за изменението , молбата на ищеца с правно основание чл.
248, ал. 1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.
1
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „К. К. АТ., ЕГН: ********** с
адрес гр. ... за изменение на Решение № 4188 от 04.05.2022 г., постановено по
гр. дело № 60054 от 2021 г. на СРС, ІІ ГО, 177-и състав в частта за
разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2