Р Е Ш Е Н И Е
23.11. 2020 г.
Номер 269 2 0 2 0 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на трети ноември 2 0 2 0 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: И. С.
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 390 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Г.С.Б. ***, чрез пълномощника си адв. С., обжалва Решение № 61/14.09.2020 г. на Началника на сектор ”Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Кюстендил, с което му е отказано да му бъде издадено свидетелство за управление на МПС по заявление с рег. № 3097106/04.09.2020 г., вх. № 4492 по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил. Иска се отмяна на обжалвания административен акт, като се задължи ответникът да издаде исканото СУМПС. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по жалбата - не взема участие в съдебното производство, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По делото са разпитани и свидетелите Д.В.Д. и В. С.Б.
Кюстендилският административен съд, след преценка на доводите и съображенията на страните, както и на събраните писмени доказателства, намери за установено следното:
Административното производство е започнало със заявление от Г.С.Б. /вх. .№ 4492/04.09.2020 г./ в сектор “ПП” при ОД на МВР гр. Кюстендил. В него се иска издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. В декларация от 04.09.2020 г. декларира, че е установил обичайното си пребиваване в Р. България по смисъла на § 6 т. 46 от ДР на ЗДвП на адрес: гр. Бобошево ,ул. „С.“ №**, а временно пребивава в Италия, където учи и в момента. По делото са представени: декларация по чл. 13 т. 6 от Наредба № І-157/2002 г.; удостоверение за здравословното състояние и карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС от 01.09.2020 г. на Г.Б.;*** на основание чл. 165 от ЗПУО и Наредба № 11 от 01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, с което удостоверяват, че г-н Б. има завършено основно образование в италианско учебно заведение, както и платена такса по Тарифа № 4 за таксите, които се събират от МВР по закона за държавните такси. Представен е в хода на съдебното производство и легализиран превод на декларация, в която се декларира, че ученикът Г.С.Б., роден в България на 28.03.2002 г. и живущ в А. – провинция М, И., на ул. „Х“ № **, е посещавал редовно часовете в Средно училище „Виторио Бакелет“ от учебната 2017/2018 г., като през учебната 2018/2019 г. е посещавал втори курс, а към 15.10.2020 г. посощава С курс от Гимназията за науки за текущата учебна година.
С Решение № 61/41.09.2020 г. Началникът на сектор “ПП”при ОДП гр. Кюстендил отказва да бъде издадено свидетелство за управление на МПС на Г. С.Б., с ЕГН ********** *** по подаденото заявление с рег. № 3097106/04.09.2020 г. Административният орган се е мотивирал с това, че при подаване на заявлението жалбоподателят няма обичайно пребиваване в Р. България, съгласно изискванията на чл. 151 ал. 5 от ЗДвП, а обичайното му пребиваване е в друга държава – членка на ЕС /Италия/. Същият не отговаря и на изискването да притежава изискуемото ниво на образование от Х клас, тъй като е представил документ за завършено образование, което не покрива необходимото ниво от десети клас.
Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.
Извършвайки проверката по чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът установи основания за отменяемост на административния акт.
Решението е издадено от компетентен орган в изпълнение на правомощията му. Съгласно чл. 19 от Наредба № І-157/01.10.2002 г., именно началникът на съответното звено “ПП” към ОД на МВР е компетентен да издаде или подмени СУМПС. Административният акт притежава и необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. От посочените основания за издаване на решението става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право.
Атакуваното решение е незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 50 ал. 1 от Закона за българските лични документи, българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС, като съгласно чл. 51 ал. 1 от ЗБЛД, то се издава от органите на МВР на лица при условия и по ред, определен с акт на МС.
Съгласно чл. 159 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, Министърът на вътрешните работи определя условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. В изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба № І-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина /Наредбата/. Според чл. 4 ал. 1 от Наредбата, свидетелство за управление на МПС се издава от звената „Пътна полиция“ при СДВР и ОДМВР, според постоянният адрес на лицето.
Изискването свидетелството за управление на МПС на лицата да се издават и подновяват /заменят/ от държавата – членка по обичайното пребиваване на лицата е визирано в чл. 7 § 1, б. “д” и т. 3 б. “б” от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г., относно свидетелствата за управление на превозни средства. Това изискване е транспонирано в чл. 151 ал. 5 от ЗДвП, според която разпоредба СУМПС се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Р. България, за което обстоятелство подписват декларация. Както при първоначално издаване на СУМПС, така и при издаване на ново СУМПС, лицето – заявител следва да представи декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава – членка на ЕС и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава – членка на ЕС /чл. 13 ал. 1 т. 6 и чл. 14 ал. 1 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. на МВР. В чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО е дадено определение на понятието “обичайно пребиваване”, а именно това означава мястото, където дадено лице обикновено живее, т.е. повече от 185 дни през календарната година, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат на тясна обвързаност на лицето с мястото където живее. Следването в университет или друго учебно заведение не се счита за смяна на обичайното пребиваване.
Правото на ЕС допуска правна уредба на държава – членка, съгласно която последната може да откаже да издаде свидетелство за управление, когато въз основа на неоспорима информация е установено, че към момента на заявяването за издаване на свидетелството за управление, заявителят не е отговарял на условието за обичайно преливаване, предвидено в чл. 7 § 1 б. „д“ от Директива 2006/126/ЕО. Тогава когато са налице неоспорими доказателства, че някое от изискванията за придобиване на свидетелство за упраление, заложено в посочената директива и в националното законодателство, не е изпълнено, органът може да откаже издаването на свидетелство за управление и да откаже признаването на свидетелство за управление, издадено в държава – членка, която е допуснала пропуск при неговото издаване. С оглед на дефинирането в чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО, на понятието „обичайно пребиваване“, възприето и от българския законодател в § 6 т. 46 от ДР на ЗДвП, освен изискването лицето да е живяло повече от 185 дни през последните 12 месеца на територията на страната, поради лични или трудови връзки, разпоредбата визира и друга хипотеза, в изпълнение на един от основните европейски принципи за свободно движение на хора и свобода на избор при упражняване правото на труд. Законодателят изрично е регламентирал, че ако трудовоте връзки са на различно място от личните му връзки и вследствие на това лицето последователно пребивава на различни места в две или повече държави – членки, се счита мястото, където са личните му връзки, при условие, че лицето редовно се връща там, т.е. приоритет са именно личните връзки, коит сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За да приеме, че обичайното местопребиваване на жалбоподателя е в Италия, а не в Р. България, административният орган се е позовал на декларацията на същия, без да извърши цялостна проверка, съгласно чл. 35 и сл. от АПК. Жалбоподателят изрично е посочил, че учи в Италия. При анализ на представените доказетелства по делото /справка за пътуване на лице – български гражданини – лист 30 по делото// е видно, че не отговаря на истината записаното в решението, че през последните 12 месеца /04.09.2019 г – 04.09.2020 г./, Б. е пребивавал в Р. България само 19 дни. При всички случаи тези дни са поне 66. Изрично бе посочено по - горе, че следването в учебно заведение не се счита за смяна на обичайното пребиваване. За това, че Б. учи в такова заведение са представени доказателства и пред административния орган и допълнителни такива в съдебното производство. Отделно от гореизложеното, ноторно известно за целия свят са наложените карантини и забраната за пътуване между страните – членки на ЕС за периода от м. март – м. юни 2020 г., дължащи се на пандемията от COVID 19, а на някои места продължаващи и в момента, които дори и при желание на което и да е лице да пътува, възпрепятстват това му желание. В този смисъл, дори и да е искал Б. да бъде в Р. България 185 дни през последните 12 месеца /04.09.2019 г. 04.09.2020 г./, то това е било невъзможно, поради изложените причини. Горното се потвърждава и от св. показания на сестра му Валентина Бошикьова, която изрично сочи, че същият е имал намерение да се завърне в България, поради преминаване на обучението онлайн, но това е било невъзможно, поради наложената карантина. В този смисъл, съдът приема, че не са налице безспорни доказателства, че „обичайното местопребиваване“ на Б. е извън Р. България.
Съдът не приема и вторият извод на административния орган, че Б. не отговаря на изискванията за образователен ценз, необходим за издаването на СУМПС.
В чл. 13 ал. 1 т. 7 от Наредба № І-157/2002 г. е въведено изискване /ДВ, бр. 72 от 2018 г./, да бъде представяно и копие от документ за завършен най- малко първи гимназиален етап на средно образование, а в случай ,че образованието е завършено в чужда държава – уверение по чл. 110 ал. 2 от Наредба № 11/01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците /ДВ, бр. 74 от 2016 г./.
Към заявлението си, Б. е приложил Уверение № ШК-1789/09.07.2020 г., от което е видно, че е завършил основно образование – ОУ „Еразъм Ротердамски“, гр. Чизлиано, Р. Италия. Същото е завършено през учебната 2016/2017 г. и Б. попада в изключението на § 16 ПЗРЗИДЗДвП /ДВ, бр. 77, в сила от 26.09.2017 г./, по силата на който е допуснато, лицата завършили основното образование или завършили Х клас по реда на отменения Закон за народната просвета, до влизането в сила на този закон, да получат свидетелство за управление на МПС по досегашния ред. Към 26.09.2017 г., Б. е имал завършено основно образование, съгласно представеното удостоверение за това.
От изложеното по – горе е видно, че в хода на административното производство са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, като не са спазени чл. 35 и чл. 36 от АПК, изискващи изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, довели и до нарушение на материалния закон.
Изхождайки от горното, настоящият състав на съда счита, че са налице сочените в жалбата основания за отмяна, поради което същият ще уважи жалбата, като върне преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията и тълкуването на закона, дадени в мотивите на решението.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощника му адв. С., Решение № 61/14.09.2020 г. на Началник сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Кюстендил.
ВРЪЩА преписката на административния орган – Началник сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР гр. Кюстендил, за ново произнасяне по заявление на Г.С.Б. вх. № 4492/04.09.2020 г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Кюстендил за първоначално издване на свидетелство за управление на МПС /рег. № 3097106/04.09.2020 г., съобразно указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА ОД на МВР Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 12, да заплати на Г.С.Б., с посочен по – горе адрес, дължими разноски по делото в размер на 310 /триста и десет/ лева, съгласно приложените за това доказателства.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
Административен съдия: