№ 50
гр. Русе, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:М. Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от М. Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520101380 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Уникредит Булбанк” АД срещу М. М.
Т., в която се твърди, че в полза на ищцовото дружество и срещу ответника
имало издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №*** от
2021г. по описа на РС - Русе, за вземане произтичащо от сключен между
страните на 20.02.2020г. Договор за кредитна карта за физически лица с
кредитен лимит от 2000лв. и със срок на действие на договора до 31.01.2022г.
Поради неизпълнение на задължението за заплащане на месечни
вноски по договора, считано от 20.03.2021г. дългът бил обявен за изцяло и
предсрочно изискуем на основание т. 4 от договора между страните. Във
връзка с обявяването на вземането по договора за предсрочно изискуемо, до
длъжника било изпратено уведомление, получено от сина му, със задължение
да предаде. Дължимата сума към 19.11.2021г. била в общ размер на
2197,39лв., от която 1963,30лв. неизплатена главница и 234,09лв. договорна
лихва. Твърди се, че това задължение не е заплатено, поради което и с оглед
дадените от съда в заповедното производство указания за предявяване на иск
за установяване на вземането, се моли в настоящото производство да бъде
постановено съдебно решение, с което да се признае за установено, че
1
ответникът М. М. Т. дължи на „УниКредит Булбанк" АД сумите: 1963,30лв. –
главница, ведно със законната лихва върху горепосочената сума от
22.11.2021г. до изплащане на вземането; 234,09 лв. – договорна лихва за
периода от 16.12.2020г. до 18.11.2021г.; 43,95лв. – държавна такса за
заповедното производство; 60,00лв. – частично заплатено адвокатско
възнаграждение за заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника, назначен
по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК изразява становище за допустимост, но за
неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че в процесния договор са
налице неравноправни клаузи, за които освен по възражение съдът следва да
следи служебно. Счита, че не са спазени изискванията на чл. 22 от Закона за
потребителския кредит, поради което договорът се явявал нищожен. В него
липсвала информация за размера и начина по който е формиран годишния
процент на разходите. С оглед на това се оспорва претендираното от
ответника плащане по размер.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 20.02.2020г. между страните по делото е сключен договор за
кредитна карта на физически лица №******, по силата на който ищцовото
дружество е предоставило на ответника кредитен лимит в размер на 2000лв., а
той е поел задължението да погасява усвоените суми внасяйки минимална
погасителна вноска в размер на 60лв. С договора е уговорена и
възнаградителна лихва за кредитора в размер на 1,35% на месец. ГПР по
кредита е уговорен като сбор от лихвения процент на Банката, както и
дължимите от кредитополучателя такси и комисионни при условията,
посочени в отделен Договор за предоставяне на платежни услуги чрез
използване на банкови карти като електронни платежни инструменти и са в
размера, посочен в този договор и Тарифата за физически лица на Банката,
според вида на платежните услуги, за които се начисляват, приложима към
датата на начисляване и изискуемостта им.
Също на 20.02.2020г. между страните е сключен Договор за
предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като
електронни платежни инструменти.
Към 07.04.2021г. задължението на ответника по договора според
2
счетоводството на ищцовата банка е в размер на 1963,30лв. за главница и
36,31лв. за лихви. С връчена покана на 22.04.2021г. е поканен от кредитора да
изплати задължението си и е уведомен за предсрочната му изискуемост.
Последната видно от приложеното по делото уведомление по чл. 60, ал.2 ЗКИ
е обявена на 20.03.2021г.
По депозирано от ищцовата банка заявление е образувано ч.гр.д.
№***/2021г. по описа на РС – Русе и срещу ответника е издадена Заповед
№***/23.11.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК за дължимите суми по процесния договор, а именно:
1963,30лв. изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 22.11.2021г. до окончателното заплащане на задължението,
21,29лв. договорна лихва върху редовна главница за периода 16.12.2020г. до
15.03.2021г., 212,80лв. договорна лихва върху просрочена главница за
периода 20.03.2021г. до 18.11.2021г., както за сумите 43,95лв. държавна такса
и 60лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена по реда на чл. 47,
ал.5 ГПК, с оглед на което с разпореждане от 01.02.2022г. съдът по
заповедното производство е дал указания на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Представените по делото и неоспорени писмени доказателства
установяват възникването на твърдяното в исковата молба облигационно
правоотношение между страните по договор за кредит, предоставен чрез
кредитна карта. Също така безспорно е по делото, че ответникът е усвоил
суми в рамките на кредитния лимит, като получената от него и невърната на
кредитора главница е в размер 1963,30лв.
Особеният представител на ответника е направил възражение за
наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, водещи до неговата
нищожност.
Съобразявайки направените възражения и след извършена служебна
проверка за наличието на неравноправни клаузи, на които да се основава
3
исковата претенция, тъй като тя произтича от договор за потребителски
банков кредит, съдът намира, че не са налице неравноправни клаузи, които да
водят до нищожност на процесния договор или на отделни негови части.
Съобразявайки особеностите на договора за кредитна карта и спецификата по
която се усвояват и погасяват суми от кредитополучателя, правилата на ЗПК
относно формулирането на ГПР и неговото посочване в договора следва да
намерят съответно приложение към настоящия случай. Няма как
предварително към процесния договор да бъде изготвен и приложен
погасителен план, тъй като е неясно кога и каква част от кредитния лимит ще
бъде усвоена, съответно и да бъде определен изначално и като твърда
величина ГПР, който също е обусловен от размера на изтеглените и погасени
суми и е обвързан в промяна на съответните такси по тарифата на банката. В
случая е налице препращане в процесния договор към друг сключен между
страните Договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на
банкови карти като електронни платежни инструменти и Тарифата на
Банката, в който се съдържа методологията за определяне на допълнителните
разходи по кредитната карта в зависимост от нейния вид и размер на
усвояваните суми. Поради това няма основание да се приеме, че са нарушени
разпоредби на ЗПК във връзка с определянето и посочването на ГПР по
договора за кредит, съответно и на основание чл. 22 ЗПК договорът да бъде
обявен изцяло за недействителен.
Въпреки, че не е налице порок на договора, който да обоснове
неговата недействителност, съответно недължимостта на претендираните
договорни лихви, налице е друга причина поради което исковата претенция в
тази част да не бъде уважена изцяло и конкретно за претендираната
договорна лихва в размер на 212,80лв. (договорна лихва върху просрочена
главница според исковата претенция), дължима за периода 20.03.2021г. до
18.11.2021г.
Няма спор по делото, че вземането по процесния договор за кредит е
обявено за предсрочно изискуемо на 20.03.2021г. и че за това обстоятелство
ответникът е уведомен. След датата на която е настъпила и обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита няма основание да се
претендира договорна лихва, а само обезщетение за забава, каквато
претенция не е предмет на делото ( в този смисъл т.2 от ТР №3/2017г. на
ОСГТК на ВКС).
4
По изложените съображения исковата претенция следва да бъде
уважена в частта за претендираната главница от 1963,30лв. и договорна лихва
от 21,29лв. върху редовна главница за периода 16.12.2020г. до 15.03.2021г. и
отхвърлен за сумата от 212,80лв. договорна лихва върху просрочена главница
за периода 20.03.2021г. до 18.11.2021г.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски за настоящото и заповедното производства в
размери пропорционално на уважената част от исковете. За настоящото
производство дължимите разноски са в размер на 808,35лв. (от общо
направените 895,16лв.), а за заповедното производство 93,87лв. (от общо
направени 103,95лв.).
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. М. Т. ЕГН********** с адрес
гр. Русе, *****, дължи на "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК831919536, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя“ №7,
представлявано от пълномощника адвокат Я. Д. с адрес гр. София, ул.
„Алабин“ №38, ет.1 сумите 1963,30лв. изискуема главница по договор за
кредитна карта на физически лица №****** от 20.02.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 22.11.2021г. до окончателното
заплащане на задължението, 21,29лв. договорна лихва върху редовна
главница за периода 16.12.2020г. до 15.03.2021г., за които суми е издадена
Заповед №***/23.11.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС - Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "УниКредит Булбанк" АД,
ЕИК831919536 срещу М. М. Т. ЕГН********** установителен иск в частта
за сумата 212,80лв. договорна лихва върху просрочена главница за периода
20.03.2021г. до 18.11.2021г., за която сума е издадена Заповед
№***/23.11.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС - Русе.
ОСЪЖДА М. М. Т. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *****, да
заплати на УниКредит Булбанк" АД, ЕИК831919536, със седалище и адрес
на управление гр. София, пл. „Света Неделя“ №7, сумата от 808,35лв.
5
разноски за настоящото производство и сумата от 93,87лв. разноски по ч.гр.д.
№***/2021г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6