№ 10180
гр. София, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. Ц.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. Ц. Гражданско дело №
20211110147446 по описа за 2021 година
„В.“ООД е предявило срещу М. Б. ЦВ. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 263.73 лева,
представляваща ползвани и неплатени услуги ВиК услуги по партида с
абонатен №1766467 за периода от 30.06.2017 до 13.08.2019, мораторна лихва
върху главницата в размер на 25.16 лева за периода от 30.09.2017 до
01.09.2019, сумата от 753.75 лева, представляваща ползвани и неплатени ВиК
услуги по партида с абонатен №1295472 за периода от 10.08.2017 до
09.08.2019 и мораторна лихва върху главницата в размер на 71.12 лева за
периода от 21.10.2017 до 01.09.2019, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението до окончателното изплащане.
Ищецът поддържа, че ответникът е клиент и страна по валидно
облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по
отношение на следния обект:гр.В., с аб.№1295472 и №1766467.Твърди, че
предоставянето на ВиК услугите се извършва по силата на публично
известни Общи условия, одобрени от КЕВР.Твърди, че за процесния период
отчитането на индивидуалните водомери в имота се е осъществило чрез
1
електронен карнет, като до настоящия момент ответникът не е оспорил
писмено претендираните вземания, начислени съгласно извършените
отчитания.Твърди, че до подаване на исковата молба ответникът не е
изпълнил задължението си по чл.5, т.6 във вр. с чл.33, ал.2 от Общите условия
да заплати процесните задължения.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата М.Б. Ц. оспорва предявените
искове. Оспорва верността на представените от ищеца справки по отношения
на отчетените измервания на водомерите, размера на посочените вземания и
периода на изпадане в забава.Поддържа, че през процесния период не е
извършвано отчитане на СТИ, поради което намира за неясно как е
изчислено изразходваното количество вода и на каква стойност.Сочи, че
ищецът е издавал други справки за процесния период, в които са отразени
различни дължими суми.Твърди, че никога не е извършвано разпределение на
вода. Твърди, че счетоводството на ищеца не е водено редовно.Поддържа, че
ищецът не е издал фактурите, с които обосновава вземанията си, вследствие
на което е възпрепятствал да заплати задълженията си, както и упражняване
на правото и по чл.37 от Общите условия.Намира, че е налице хипотезата по
чл.95 от ЗЗД, поради което не дължи лихви за забава.Поддържа, че не е дала
повод за завеждане на делото, както и че е нарушен чл.33, ал.1 от Общите
условия.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от справка от Агенция по вписванията М. Б. ЦВ. е придобила на
01.04.2015 имот:ап.48, находящ се в гр.В**** и е продала същия на
23.12.2021.
По делото са представени справки за недобора на частен абонат-М. Б.
Ц., с клиентски №1295472.
По делото са представени и известия за дължимите суми от частен
абонат.
По делото са представени карнети, опис на отчети на абоната и сметки
към фактури.
Съгласно заключението на ССЕ задълженията по главница за ползвани
2
ВиК услуги по партида с аб.№1766467 и аб.№1295472 възлизат в размер на
1017.48 лева /263.73 +753.75 =1017.48/.Съгласно заключението на ССЕ
лихвата за забава възлиза в размер на 96.88 лева, от които 25.60 върху сумата
от 263.73 лева и 71.28 лева върху сумата от 753.75 лева.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно §1, т.2, б.”б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги потребители са физически лица- собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Видно от справка от Агенция по вписванията ответницата М. Б. ЦВ. е
придобила на 01.04.2015 имот:ап.48, находящ се в гр.В****.С оглед на което
същата се легитимира като собственик на процесния имот към 01.04.2015.
Имотът е продаден от нея на 23.12.2021.С оглед на което в рамките на
процесния период 30.09.2017 до 01.09.2019 ответницата се легитимира като
собственик на процесния имот.В качеството си на собственик ответницата се
явява и потребител на ВиК услуги.
Съдът намира, че по делото не е доказано количеството на
предоставените ВиК услуги.По делото са представени карнети, които са
оспорени от ответницата.Освен това представените карнети не установяват
общото количество вода, за което е начислена претендираната сума. Ищецът
не е поискал съдебно-техническа експертиза, която да установи количеството
на доставените води до процесния имот.
С определението от 21.03.2022 е указано на ищеца, че следва да докаже
количеството и стойността на предоставените ВиК услуги. От представените
доказателства не се установява количеството на доставените ВиК услуги,
както и дали то съответства на начислената стойност на претендираните
услуги.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове за главница с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да
бъдат отхвърлени.
Неоснователността на главната претенция обуславя и неоснователност
на акцесорната претенция.Поради това исковете с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
3
По разноските
Крайният изход на делото обуславят присъждане на разноски в полза на
ответницата на основание чл.78, ал.3 от ГПК.Ответницата е реализирала
разноски в размер на 550 лева, от които 50 лева – държавна такса и 500 лева –
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.“ООД, ЕИК****, със седалище и адрес
на управление:гр.В***, срещу М. Б. ЦВ., ЕГН**********, с адрес:гр.С****,
със съдебен адрес:гр.В***“№23, чрез адв. Ц., обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че М. Б. ЦВ. дължи на „В.“ООД сумата от 263.73 лева,
представляваща ползвани и неплатени услуги ВиК услуги по партида с
абонатен №1766467 за периода от 30.06.2017 до 13.08.2019, мораторна лихва
върху главницата в размер на 25.16 лева за периода от 30.09.2017 до
01.09.2019, сумата от 753.75 лева, представляваща ползвани и неплатени ВиК
услуги по партида с абонатен №1295472 за периода от 10.08.2017 до
09.08.2019 и мораторна лихва върху главницата в размер на 71.12 лева за
периода от 21.10.2017 до 01.09.2019.
ОСЪЖДА „В.“ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление:гр.В***, да заплати на М. Б. ЦВ., ЕГН**********, с
адрес:гр.С****, със съдебен адрес:гр.В***“№23, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК сумата от 550 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4