Р Е Ш Е Н И Е
№ 54
гр. Варна, 26.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение,
в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и oсемнадесетата година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА;
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА;
ПЕНКА ХРИСТОВА;
Секретар Ю.К.,
При участието на прокурор Помакова,
като разгледа докладваното от съдията П. Христова
въззивно гражданско дело № 120 по описа за 2018-та година:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивни жалби
срещу решение № 1810/04.12.2017 год. по гр.д. 1161/2017 год. на ОС Варна, с
което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на К.А.А., сумата 10 000 /десет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди: болки и
страдания вследствие повдигнатото на 29.07.2011 г. и поддържано обвинение за
извършено престъпление, по което е бил оправдан с присъда от 27.04.2017 г. по
НОХД № 227/2014 г. по описа на ВОС НО, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
ведно със законната лихва от момента на предявяване на иска: 25.05.2017 г., до
окончателното погасяване на задължението, както и сумата 310 (триста и десет)
лв., представляваща сторените разноски: платени такси и възнаграждение на вещо
лице, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ; ОТХВЪРЛЕН е искът, предявен от К.А.
срещу Прокуратурата на РБ за заплащане горницата над присъдената сума 10 000
лв. до претендираната сума 60 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди: болки и страдания вследствие повдигнатото на 29.07.2011 г.
и поддържано обвинение за извършено престъпление, по което е бил оправдан с
присъда от 17.03.2016 г. по НОХД № 227/2014 г. по описа на ВОС НО, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от датата на увреждането 29.07.2011
г. до момента на предявяване на иска: 25.05.2017 г., както и за присъждане на
Адвокатско съдружие "Адвокатска кантора Норма", ЕИК *********,
разноските по осъществената правна помощ по договор за безплатна правна помощ
между ищеца и това адв. Съдружие; ОСЪДЕНА е Прокуратурата на Република България
да заплати на адв. И.К. от ВАК сумата 830 /осемстотин и тридесет/ лева,
представляваща възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ на ищеца К.А.
в производството пред ВОС, съразмерно уважената част от иска, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Подадена е ВЖ от К.А.А. срещу решението в отхвърлителната му част.
Твърди се в жалбата, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано в обжалваната част. Излагат се доводи за несправедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди, несъобразен с усложненото му здравословно
състояние, понесената финансова тежест и дългия период на наказателното
преследване. Иска се уважаване на претенциите изцяло. Претендира се уважаване
на иска за законната лихва от датата на увреждането и присъждане на пълен
размер на договореното адвокатско възнаграждение.
Срещу тази жалба не е подаден писмен отговор, оспорва се в с.з..
Постъпила е въззивна жалба и от Прокуратурата на РБ срещу решението в
осъдителната му част. Излагат се съображения за недоказаност на действително
претърпени неимуществени вреди, твърди се липса на нарушения при провеждане на
наказателното преследване относно срока му, големият обем на разследването и
липсата на сериозна репресия по отношение на правото на свобода на въззивника.
Иска се отхвърляне на исковете, евентуално намаляване размера на обезщетението.
Срещу тази жалба е подаден писмен отговор, в който жалбата се оспорва.
Подадена е и частна жалба от К.А. *** срещу определение №154 от 18.01.2018 год. по гр.д. 1161/2017 год. на
ВОС, с което е оставена без уважение молбата на К.А.А., инкорпорирана във
въззивната жалба, за изменение на решението в частта му за разноските по чл.
248 ГПК, чрез присъждане и на сумата от 614 лв., представляваща разноски за
заверка от адвоката на преписи от документи.
Срещу ЧЖ не е постъпил писмен отговор, оспорва се в с.з..
Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Пред ОС е предявен иск от К.А. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане
сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди: болки и
страдания вследствие повдигнатото на 29.07.2011 г. и поддържано обвинение за
извършено престъпление, по което е бил оправдан с присъда от 27.04.2017 г. по
НОХД № 227/2014 г. по описа на ВОС НО, по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 29.07.2011 г., евентуално от момента
на предявяване на иска: 25.05.2017 г., до окончателното погасяване на
задължението, с присъждане на Адвокатско съдружие "Адвокатска кантора
Норма", ЕИК *********, евентуално на адвокат И.К. от ВАК, разноските по
осъществената правна помощ по договор за безплатна правна помощ между ищеца и
това адвокатско съдружие, по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Прокуратурата на РБ пред ОС е оспорила иска по мотиви, че наказателното
производство е водено срещу голям брой лица и са разпитани множество свидетели
и вещи лица. Евентуално е оспорен претендирания размер на обезщетението.
От доказателствата по делото се установява, че г-н А. е бил
дългогодишен служител на НАП, като на 21.12.2009 год. се пенсионирал за
осигурителен стаж и възраст. Безспорно е било, че 29.07.2011 г. К.А. е
привлечен като обвиняем и е разпитан по ДП №436/2009 на ОД на МВР Варна за
престъпления от февруари 2007 год. в качеството му на длъжностно лице при
извършване на проверкав процедура по възстановяване на ДДС.
Видно е от протокола му за разпит, че А. е дал показания относно
проверката, в хода на която е обвинен, че е извършил престъпление, че е
извършена само по документи, а финансирането на проверяваното дружеството и
дали е налице реална сделка е следвало да бъде установено от ревизиращия екип,
тъй като към момента паралелно се е извършвала ревизия; ревизиращият екип, а не
екипът на проверката, ръководен от А., е следвало да извърши също насрещна
проверка на доставчика и инвентаризация на склад (л. 112 от ДП, препис на л.
201 от делото на ОС). Съобразно същите показания, не е имало възражения срещу
акта за прихващане и възстановяване и че комисията е взела решение за възстановяване
(л. 113 от ДП, препис на л. 202 от делото на ОС).
От представения заверен
препис (л. 102 от делото на ОС) е видно, че на 02.04.2013 г. е внесен нов
обвинителен акт по преписка № 983/2009 по описа на ОП Варна по дело № 406/2009
г. по описа на ОД МВР Варна по обвинение на А..
С определение от
24.06.2013 г. по НОХД № 425/2013г. ВОС делото е върнато на прокурора за
отстраняване на съществени процесуални нарушения.
С определение от
08.11.2013 г. по ЧНД № 1359 по описа за 2013 г. на ВОС НО, ДП № 406/2009 г. по
описа на ОД МВР Варна е върнато на прокурора от ВОП, като му е дадена
възможност в тримесечен срок да го внесе в съда с обвинителен акт, с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание или със споразумение, или да прекрати наказателното
производство, като уведоми за това съда.
С постановление от 30.10.2013 г. на разследващия полицай по досъдебно
производство № 406/2009 г. по описа на ОД МВР Варна, А. е привлечен като
обвиняем за това, че в периода от 05.02.2007 г. до 15.02.2007 г., при условията
на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители с Д.Я.,
в качеството си на длъжностно лице – старши инспектор по приходите в ТД на НАП
– Варна, което заема отговорно служебно положение – изпълняващ функциите
ръководител екип, в хода на извършена проверка и във връзка с издаден Акт за
прихващане и възстановяване № 2655 от 15.02.2007 г., с който е възстановен ДДС
в размер 186 712.04 лв. на "ЕВРО КОМЕРС 01" ЕООД, БУЛСТАТ *********,
за данъчен период на месец декември 2006 г. във връзка с подадена СД по ЗДДС №
0300-0877730/09.01.2007 г. и коригираща СД по ЗДДС с № 0300-0877730/15.01.2007
г., на основание резолюция за извършване на проверка № 1452/24.01.2007 г.,
изменена с резолюция за извършване на проверка 2655/05.02.2007 г. и работна
карта 7829/22.01.2007 г. умишлено не изпълнил и нарушил служебните си
задължения по чл. 37, ал. 1 от ДОПК – не събрал в пълнота възможни
доказателства в рамките на служебното начало и не извършил обективна преценка и
анализ на събраните, чл. 37, ал. 3 от ДОПК – не изискал от ревизираното лице
доказателства, чл. 51 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 2, т. 3 от ЗСч – не преценил
записванията в счетоводните книги, като не установил дали сделките са реално
осъществени и не извършил анализ на привлечените парични средства, чл. 56, ал.
1 от ДОПК – не изискал обяснения от ревизираното лице и чл. 65, ал. 8 от ЗДДС –
не изследвал при липса на реално финансиране и на паричен ресурс имало ли е
реално плащане на ДДС, както и извършил други нарушения на нормативни актове,
като деянието е извършено с цел да набави на Я.Я.
в качеството му на представляващ на същото дружество, имотна облага като от
деянието са настъпили значителни вредни последици и то представлява особено тежък
случай.
От заверения препис-извлечение (л. 113-115, съответстващи на л. 16,
гръб и л. 17 от оригинала, л. 116) е видно, че на 24.02.2014 г. е внесен
обвинителен акт по преписка № 983/2009 г. по на ВОП по дело № 406/2009 г. на ОД
МВР Варна по същото обвинение срещу А., който е депозирал отговор срещу
обвинителния акт с горепосочените възражения. МФ е предявило иск срещу А. и
други лица за заплащане солидарно сумата 1758956.86 лв., представляваща
обезщетение за вредите от престъплението. Съдът е отказал да приеме за
съвместно разглеждане иска на МФ.
В заседание от 18.01.2016 г. делото е отложено, поради заболяването на А.,
въпреки че съдът е докладвал и че един от защитниците не може да пътува със
самолет от София, поради лошото време.
От представения заверен препис (л. 15) е видно, че с присъда от
17.03.2016 г. по НОХД № 227/2014 г. по описа на ВОС НО А. е признат за
невиновен в това, че в периода от 05.02.2007 г. до 15.02.2007 г., при условията
на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители с Д.Я.,
в качеството си на длъжностно лице – старши инспектор по приходите в ТД на НАП
– Варна, в хода на извършена проверка и във връзка с издаден АПВ № 2655 от
15.02.2007 г., с който е възстановен ДДС в размер 186 712.04 лв. на "ЕВРО
КОМЕРС 01" ЕООД, за данъчен период на месец декември 2006 г. във връзка с
подадена СД по ЗДДС № 0300-0877730/09.01.2007 г. и коригираща СД по ЗДДС с №
0300-0877730/15.01.2007 г., на основание резолюция за извършване на проверка №
1452/24.01.2007 г., изменена с резолюция за извършване на проверка
2655/05.02.2007 г. и работна карта 7829/22.01.2007 г. умишлено да не е изпълнил
и да е нарушил служебните си задължения по чл. 37, ал. 1 от ДОПК, чл. 37, ал. 3
от ДОПК, чл. 51 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 2, т. 3 от ЗСч, чл. 56, ал. 1 от ДОПК и
чл. 65, ал. 8 от ЗДДС, както и да е извършил други нарушения на нормативни
актове, като деянието да е извършено с
цел да набави на Я.Я. в качеството му на представляващ на същото
дружество, имотна облага като от деянието умишлено да са настъпили значителни
вредни последици и да представлява особено тежък случай.
Въззивният съд е възприел съображенията на ВОС, че подсъдимият не е
заемал отговорно служебно положение, а такива са били членовете на комисията
(л. 57 и 63 от делото), както и че в правилата (процедури К) са описани всички
възможни стъпки, но те не са задължителни винаги, а според обстоятелствата (л.
57). Приел е също, че ревизията и проверката са сложни състави, които никой от
подсъдимите не би могъл да осъществи сам, за да възстанови ДДС, още повече че
паричните потоци и източниците на финансиране не са обект на проверките по
ЗДДС, а по ЗКПО или ЗОДФЛ.
Касационният съд е приел, че оправданите подсъдими не са имали за
задача, нито са разполагали с възможности да изследват финансирането на
дружеството. Присъдата е потвърдена и влязла в сила на 27.04.2017 г.
Следователно,
наказателното производство по отношение на г-н А. е приключило с влязла в сила
оправдателна присъда от 17.03.2016 год. по НОХД 227/2014 год. на ВОС, в сила от
27.04.2017 год., на която дата е постановен актът на ВКС, след триинстанционна
проверка.
Видно е от представена епикриза от 19.03.2012 г., че А. е бил лекуван и му е поставена окончателна
диагноза: исхемична болест на сърцето; остър миокарден инфаркт; коронарна
атеросклероза; хипертонична болест III стадий, висока степен, сърдечна форма;
хипертонично сърце; захарен диабет тип 2; диабетна полиневропатия.
Според показанията на свидетелите В.Г.Ч. и К.К.К.,
г-н А. е имал авторитет сред колегите си в НАП и са го търсили за съвети.
Възнамерявал след пенсионирането си да поиска да бъде вписан в списъка на
вещите лица към съда, да работи по малко и да гледа внуците си. Според
свидетелите, в НАП тогава било общо мнението, че не е нормално точно на
най-читавите хора да се повдигнат обвинения. И двете свидетелки са щадили г-н А.
и са избягвали тази тема, но въпреки това намират, че обвинението го е сломило.
По делото е проведена СЕ, като в психологическото изследване (л. 238 от
делото на ОС) г-н А. е споделил, че качеството подсъдим е несъвместимо с
представата, която има за себе си и не е изключвал самоубийството като изход,
макар и да не е мислил конкретно как би го направил.
В заключението си по СПЕ вещото лице М. сочи, че г-н А. е имал кошмари и повишена
ситуативна тревожност, както и че още се пази и отбягва рискове.
От представените заверени преписи (л. 134 и сл. От делото на ОС) се
установява, че участието на ищеца в престъплението, за което е повдигнато
обвинение, е оповестено в национален ежедневник на 30.01.2016 г.
Оправдателната присъда е оповестена в сайт за местни новини, без да е
посочено името на А. (л. 139 от делото на ОС).
Безспорно е установено по делото, че срещу А. е водено незаконно
наказателно преследване, че вследствие воденото наказателно производство срещу него,
са му били причинени неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена
връзка с наказателното преследване.
Спорно е какъв размер на обезщетение обуславят претърпените
неимуществени вреди. Размерът следва да се определи съобразно
продължителността, вида и интензитета на вредното влияние на наказателното
преследване върху А., като се вземе предвид и доколко понесените отрицателни
въздействия са довели до трайни промени в живота му – върху психиката,
качеството на живот, здравето и т.н.
Обстоятелствата, които имат значение за размера на обезщетението са:
тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение;
продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на
мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с
негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало
ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на
общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори и че трябва да се
съобразяват обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите
условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период,
следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия
неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване, (решение № 200 от
16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2016 г., IV г. о., ГК). След създаването
на чл. 2б (нов) ЗОДОВ е правилно да се отчита продължителността на
наказателното производство при определяне размера на обезщетението (решение №
16 от 17.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2686/2016 г., III г. о., ГК).
В конкретния случай обвинението е било повдигнато за тежко наказуемо престъпление;
незаконното наказателно преследване е продължило почти шест години; г-н А. не е
бил задържан под стража; обвинението се е отразило сериозно върху пострадалия с
оглед личността му, начина на живот и е утежнило здравословното му състояние; отразило
се е върху намерението му да работи като вещо лице; тежко е засегнало личната
му емоционална сфера. Гласността, дадена на обвинението и здравословното му
състояние също са от значение за търпяните неблагоприятни последици, тъй като
заболяванията на г-н А. са се утежнили, безспорно са повлияли и стабилността на
нервната му система, с която понася стреса от обниненията, следователно се
увеличава емоционалното му страдание. Гласността на обвинението, макар и не
предизвикана от Прокуратурата, е резултат именно от воденото наказателно
преследване, дори и да има преувеличени публикации, те са пряка и
непосредствена последица и от наказателното преследване. А влиянието им върху
емоционалната сфера на г-н А. е безспорно.
От друга страна, наказателното преследване не е довело до трайно
ограничаване на свободата на А., няма необратими последици за здравето му,
макар и да е препятствана професионалната му реализация, следва да се отчете и
пенсионната му възраст.
Нямат отношение към определяне на размера на обезщетението твърденията
за „вина“ на Прокуратурата в хода на наказателното преследване, тъй като
отговорността по ЗОДОВ е обективна и обезщетението се присъжда за търпенето на
всички неблагоприятни последици от преследването и за целия му период.
Твърденията за затруднено лечение на наличните заболявания, с оглед на мярката
за неотклонение, е несъстоятелно, но следва да се вземе предвид доказаното в
хода на производството твърдение от исковата молба за „надграждане в
отрицателен смисъл на болестното ми състояние“ /л.8 от делото на ОС/. Това
доказано основание за обезщетение не е било обсъдено от ОС, а еот значение и е
било взето предвид от настоящия състав по-горе.
Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението в процесния
случай е 7 000 лв.
Искът за горницата до претендираните 60 000 лв. е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъде присъдена и законна лихва. От двете искания в ИМ
основателно е това за присъждане на обезщетение за забава от предявяване на
иска. Съобразно т.4 на ТР № 3 от 22.ІV.2005г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004г. на
ОСГК обезщетение за забава се дължи от влизане в сила на оправдателната
присъда, поради което и главното искане законна лихва да се присъди от датата
на повдигане на обвинението, не следва да се уважава. Страната е поискала
евентуално законна лихва да се присъди от завеждане на иска и този неин избор
следва да бъде уважен.
При частично несъвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция,
решението следва да бъде отменено само в частта му, с която искът е уважен за
разликата над 7000 лв. до 10000 лв., като вместо него се постанови друго, което
искът се отхвърли в тази му част.
Следва да се потвърди решението и в частта за разноските, без да се
намалява присъденото възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА, с оглед на сложността
на спора и възможността, дадена по чл. 38, ал.2 ЗА за определяне размера на
адвокатския хонорар; както и за присъдените реално направени разноски за защита
интереса на увредения от действията на държавните органи. В останалата му част,
по съществото на спора, решението на ОС следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.
Разноски за въззивната инстанция се дължат съобразно
уважената/отхвърлената част на претенциите: по чл. 38, ал.2 ЗА в полза на адв. К.
в размер на 600 лв.
По подадената частна жалба от К.А., с която се атакува определението по
чл. 248 ГПК, с което ОС е отказал да измени решението в частта за разноските,
като присъди сумата от 614 лв., претендирана като възнаграждение на адвоката за
заверка на документи по делото, съставът на ВАпС намира същата за
неоснователна. Няма основание да се присъжда по-голям размер за извършената
работа от адвоката извън хонорара му за представителство пред съответната
инстанция. ЧЖ следва да се остави без уважение.
Предвид горното , съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 1810/04.12.2017 год. по гр.д.
1161/2017 год. на ОС Варна, само в частта му, с която Прокуратурата на РБ е
осъдена да заплати на К.А.А., сума, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди: болки и страдания вследствие повдигнатото на 29.07.2011 г. и поддържано
обвинение за извършено престъпление, по което е бил оправдан с присъда от
27.04.2017 г. по НОХД № 227/2014 г. по описа на ВОС НО, на основание чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от момента на предявяване на иска:
25.05.2017 г., до окончателното погасяване на задължението, за разликата над
7000 лв. до 10000 лв., И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на К.А.А. срещу Прокуратурата на РБ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди: болки и страдания вследствие
повдигнатото на 29.07.2011 г. и поддържано обвинение за извършено престъпление,
по което е бил оправдан с присъда от 27.04.2017 г. по НОХД № 227/2014 г. по
описа на ВОС НО, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната
лихва от момента на предявяване на иска: 25.05.2017 г., до окончателното
погасяване на задължението, САМО ЗА РАЗЛИКАТА над. 7000 лв. до 10000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1810/04.12.2017
год. по гр.д. 1161/2017 год. на ОС Варна, с което: Прокуратурата на РБ е
осъдена да заплати на К.А.А., сумата 7 000 /седем хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди: болки и страдания вследствие повдигнатото
на 29.07.2011 г. и поддържано обвинение за извършено престъпление, по което е
бил оправдан с присъда от 27.04.2017 г. по НОХД № 227/2014 г. по описа на ВОС
НО, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от момента
на предявяване на иска: 25.05.2017 г., до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата 310 (триста и десет) лв., представляваща сторените
разноски: платени такси и възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 10, ал.
3 ЗОДОВ; ОТХВЪРЛЕН е искът, предявен от К.А. срещу Прокуратурата на РБ за
заплащане горницата над присъдената сума 10 000 лв. до претендираната сума 60
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди: болки и страдания
вследствие повдигнатото на 29.07.2011 г. и поддържано обвинение за извършено
престъпление, по което е бил оправдан с присъда от 17.03.2016 г. по НОХД №
227/2014 г. по описа на ВОС НО, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно
със законната лихва от датата на увреждането 29.07.2011 г. до момента на
предявяване на иска: 25.05.2017 г., както и за присъждане на Адвокатско
съдружие "Адвокатска кантора Норма", ЕИК *********, разноските по
осъществената правна помощ по договор за безплатна правна помощ между ищеца и
това адв. Съдружие; ОСЪДЕНА е Прокуратурата на Република България да заплати на
адв. И.К. от ВАК сумата 830 /осемстотин и тридесет/ лева, представляваща
възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ на ищеца К.А. в
производството пред ВОС, съразмерно уважената част от иска, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република
България ДА ЗАПЛАТИ на адв. И.К. от
ВАК сумата от 600 лв., възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ на К.А.А.
в производството пред ВАпС, съразмерно уважената част от иска, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 154 от 18.01.2018 год. по гр.д. 1161/2017 год. на
ВОС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.