№ 724
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500806 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 336/23.12.2024 г., по гр.д.№ 453/2023 г. на Кюстендилски
окръжен съд е признато за установено, че К. С. Т. има задължения към „Юробанк България“
АД, произтичащи от Договор за потребителски кредит FL1208527/02.08.2021 г. за следните
суми: 29 563.27 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението 25.07.2022 г. до окончателно плащане на задължението; 1 927.42 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 02.11.2021 г. до 15.06.2022 г.; 682.47 лв. - мораторна
лихва за периода от 02.10.2021 г. до 11.07.2022 г.; 65.50 лв. - такси за периода от 06.10.2021 г.
до 11.07.2022 г.; 108 лв.- обезщетение за уведомяване от 08.04.2022 г. до 11.07.2022 г. С
решението на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. С. Т. е осъден да заплати на „Юробанк
България“ АД сумата от 7 876.38 лева, представляваща сторени в производството разноски и
сумата от 1865.17 лева, сторени разноски в заповедното производство.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от К. С. Т., който моли
въззивния съд да го отмени като отхвърли предявения от банката иск. Счита, че не са
изпълнени законовите изисквания за предсрочна изискуемост. Поддържа, че указанията на
заповедния съд по реда на чл.415 от ГПК не са били съответни, тъй като не била налице
издадена заповед при спазване на изискванията на чл.47, ал.5 от ГПК. При предявяване на
иска „Юробанк България“ АД не спазило срока по чл.415 от ГПК. Съдът не приложил
правилно чл.60 от ЗКИ. Жалбоподателят счита, че претендираните лихви и разноски не били
в размер, за който можело да се счете, че е добросъвестен. Счита, че клаузата, касаеща
лихвите, уговорена в Общите условия към договора за кредит била неравноправна.
1
Въззиваемият „Юробанк България“ АД оспорва въззивната жалба и моли
въззивния съд да потвърди решението. Счита, че предсрочната изискуемост е редовно и
законосъобразно обявена като са настъпили нейните последици. Счита неоснователно
възражението за неравноправност на клаузата на ОУ, даваща възможност на банката
едностранно да изменя лихвата по кредита.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК от „Юробанк България“ АД срещу К. С. Т. обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че К. Т. има задължения към „Юробанк България“ АД
произтичащи от Договор за потребителски кредит FL1208527/02.08.2021 г. за следните суми:
29 563.27 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението 25.07.2022 г. до окончателно плащане на задължението; 1 927.42 -
възнаградителна лихва за периода от 02.11.2021 г. до 15.06.2022 г.; 682.47 лв. - мораторна
лихва за периода от 02.10.2021 г. до 11.07.2022 г.; 65.50 лв. - такси за периода от 06.10.2021 г.
до 11.07.2022 г.; 108 лв.- обезщетение за уведомяване от 08.04.2022 г. до 11.07.2022 г.
Ищецът претендира разноските за заповедното производство в размер 646.93 лв. – държавни
такси и 1218.24 лв. – адвокатско възнаграждение. Твърди се, че по договор за потребителски
кредит, „Юробанк България“ АД предоставила на К. Т. кредит в размер на 30 000 лв., който
кредитополучателят се задължил да върне, заедно с дължимите лихви, в срокове и при
условията на процесния договор. Кредитополучателят усвоил изцяло предоставените от
банката парични средства в деня на сключване на договора. Съгласно договора през първите
12 месеца кредитополучателят дължал на банката лихва, изчислена при прилагане на
фиксиран годишен лихвен процент, в размер на 6.950 %, а от тринадесетият месец на
договора до крайния срок за издължаване на кредита дължал променлива годишна лихва в
размер на сбора от Референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка.
Страните изрично уговорили дължимост на такси и комисиони за предоставянето на
допълнителни услуги във връзка с процесния кредит. Дължимите по договора такси и
комисионни били в общ размер 65.50 лв. Уговорено било погасяване на кредита на
анюитетни месечни вноски, посочени като брой, размер, състав и падеж в погасителен план,
като било предвидено, че погасителните вноски се изплащали до 2-ро число на месеца, а
крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви и такси, е до
02.08.2029 г. При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят се задължил да заплати
обезщетение за времето на забава (мораторна лихва) върху просрочените суми в размер на
законната лихва за забава. Кредитополучателят не изпълнил договорните си задължения и
поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 02.10.2021 г., съгласно
погасителния план към процесния договор, банката обявила предсрочната изискуемост по
кредита, без да се прекратява действието на договора. Изявлението на кредитора за
отнемане на преимуществото на срока било обективирано в нарочна покана изпратена до
ответника, чрез ЧСИ Е. Х. и връчена при условия на т.нар. фингирано връчване. Поканата
била приета за редовно връчена на 15.06.2022 г., която дата се приема за дата на обявяване на
предсрочна изискуемост на задължението. „Юробанк България“ АД депозирала заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу
длъжника, по което било образувано ч.гр.д.№ 1371/2022 г. по описа на ДнРС. Въз основа на
издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, срещу длъжника било
образувано изп.д.№ 1340 /2022 г., по описа на ЧСИ Е. Х..
2
Ответникът К. С. Т. оспорва предявените искове. Поддържа, че в договора за
кредит размерът на определения от банката лихвен процент бил зависим от това
потребителят да сключи договор за свързани платежни услуги със същата банка бил изцяло
нищожен, тъй като създава неясноти при прилагането към този договор на редица правила
относно нелоялната конкуренция. Оспорва изцяло задължението по претенцията за
непогасена главница по договора за кредит, договорна възнаградителна лихва, договорна
лихва за забава, законните лихви, начислени такси и обезщетение за уведомяването.
Сключеният договор между страните е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предложение
първо от ЗЗД поради противоречие със закона и евентуално, на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, предложение второ, поради накърняване на добрите нрави. Възразява да е уведомен за
предсрочната изискуемост на кредита, както и за наличие на неравноправни клаузи в
договора – в частта за промяна на лихвения процент. Оспорва се дължимостта на
процесните суми. Поддържа, че банката е променила погасителния план на база на
променения размер на месечната погасителна вноска съобразно приложимата лихва, но не е
изпълнила задълженията си да уведоми кредитополучателя по предвиденият в закона ред за
променения лихвен процент и съответно да му бъде изпратен нов погасителен план,
приложим по кредита. Счита неясно формулирани разпоредбите на договора и общите
условия относно начина на настъпването на предсрочна изискуемост - как точно настъпва
предсрочната изискуемост - автоматично, при една забавена вноска или повече, след
уведомление до клиента или по какъв ред, която неяснота го поставяла в неравноправно
положение, респ. определя тази клауза като неравноправна по см. на чл.143 ЗЗП и нищожна
на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Оспорва клаузата от ОУ към процесния договор, въз
основа на която банката едностранно е променила размера на лихвите по кредита, като
неравноправна по см. на чл.143 ЗЗП и нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Счита, че
в исковата молба липсва конкретика от кога потребителят е в забава, от кога е настъпил
началният момент на предсрочна изискуемост, което обуславя извода за неоснователност и
на исковата претенция на банката-кредитор. Възразява срещу дължимостта на разноски по
делото, доколкото ответникът не е дал повод за завеждане на иска.
По делото е представен Договор за потребителски кредит № №FL1208527, по
силата на който „Юробанк България“ АД предоставя на кредитополучателя К. С. Т.
потребителски кредит в размер на 30 000 лева за текущи нужди срещу задължение на
кредитополучателя да върне отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и
при условията, уговорени в договора. В чл. 3 от договора е уговорено задължението на
кредитополучателя да заплати на Банката възнаградителна лихва. За първите дванадесет
месеца от срока на издължаване на кредита лихвата е дължима при фиксиран лихвен
процент в размер на 6.950%, а от тринадесетия месец до крайния срок на издължаване на
кредита е уговорено, че кредитополучателят ще дължи на банката лихва, изчислена при
прилагане на променлив годишен лихвен процент, в размер на 6.950 %, който представлява
сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка. За референтен
лихвен процент по договора е уговорено да се ползва референтния лихвен процент ПРАЙМ
на банката за необезпечени кредити. Референтния лихвен процент ПРАЙМ се определя от
Комитета по управление на активите и пасивите, съгласно методология на банката,
публикувана на интернет страницата на банката и представляваща Приложение №1 от
процесния договор. ПРАЙМ подлежи на преразглеждане на тримесечна база, при спазване
на условията, описани в Методологията. Съгласно чл.3, ал.5 при всяко публикуване на нова
актуална стойност на ПРАЙМ и при спазване на условията по договора, Банката извършва
съответна актуализация на годишния лихвен процент по кредита. Уговорен е годишен
процент на разходите в размер на 9.82 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е в
размер на 42 621.23 лева, изчислена към момента на сключване на договора. В чл.4 от
договора е уговорено, че погасителните вноски, включващи и дължимите лихви, се
изплащат на съответната падежна дата от съответния месец, посочена в погасителния план.
3
В чл.5 са уговорени таксите, които кредитополучателят се задължава да заплати на банката
и които включват такса за разглеждане на искане за кредит в размер на 400 лева и месечна
такса за обслужване на разплащателна сметка в размер на 3.50 лева. Кредитополучателят се
е задължил да погасява кредита на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница.
При актуализиране на приложимия годишен лихвен процент по кредита, банката променя
размера на предстоящите /непадежирали/ погасителни вноски по кредита. В чл.9 е
уговорено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат обезщетение за времето на забава
върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Съгласно чл.14 от Договора
при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има
право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. Съгласно чл.16
кредитополучателя имат право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва
причина, да се откаже от договора в срок от 14 дни, считано от датата на сключването му.
Съгласно чл.19 от договора всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да
бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично
доставяне, чрез изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща, с куриер или
по електронна поща, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена и
като компетентно изготвена въззивният съд възприема. Съгласно заключението на вещото
лице сумата от 30 000 лева е преведена по разплащателна сметка на ответника на 02.08.2021
г. с основание „усвояване на кредит“. Ответникът е правил частични погасявания по
кредита, като размерът на неизплатеното задължение към датата на изготвяне на
експертизата е следния: 29 563.27 лева – главница; 1927.42 лева – възнаградителна лихва за
периода от 02.11.2021 г. до 15.06.2022 г.; 682.47 лева – мораторна лихва за периода от
02.10.2021 г. до 11.07.2022 г.; 65.50 лева – такси от 06.10.2021 г. до 11.07.2022 г. и 108.00 лева
разходи за уведомление – от 08.04.2022 г. до 11.07.2022 г. Ответникът преустановил
плащанията си, като поради неплащане на погасителна вноска с падеж 02.10.2021 г., на
основание чл.14 от Договора за потребителски кредит, банката се възползвала от правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем, за което изпратила покана до кредитополучателя.
По делото е представена покана от „Юробанк България“ АД до К. С. Т.,
изпратена чрез ЧСИ Е. Х., с която банката заявява, че обявява кредита за изцяло предсрочно
изискуем поради неиздължаване в уговорения срок на месечна вноска с падеж 02.10.2021 г.
Длъжностното лице по връчване е удостоверило, че е посетило адреса на 15.04.2022 г. в
10.00 ч.; на 29.04.2022 г. в 05.10 ч.; на 13.05.2022 г. в 18.00 ч. и 30.05.2022 г. в 09.50 ч.
Събрало е данни, че адресатът и семейството му от няколко години не живеят на адреса,
жилището било продадено, а новия собственик живеел в чужбина. При тези данни ЧСИ Х. е
разпоредила връчване на поканата по реда на чл.47, ал.1 ГПК, като уведомлението е
залепено на 30.05.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Въззивните жалби са подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхождат от
легитимирани страни и са процесуално допустими.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо като
първоинстанционния съд се е произнесъл по допустими установителни искове. По делото е
4
установено, че е налице издадена заповед за незабавно изпълнение, последната връчена на
длъжника в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК като указанията на заповедния съд до
заявителя, по реда на чл. 415 ГПК, са съответни на предприетото оспорване и е спазен
срокът по чл.415, ал.4 от ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на
вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В тази връзка е неоснователно възражението на въззивника
за неспазване на процедурата по чл.415 от ГПК. Съгласно задължителните разяснения в т.
10а от ТР№ 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, правото на иск
за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при
наличието както на общите, така и на специални процесуални предпоставки за надлежното
му упражняване, които в случая са налице.
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.430, ал.1 във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Предмет на настоящото производство са предсрочно изискуеми парични
вземания на „Юробанк България“ АД към К. С. Т., произтичащо от Договор за
потребителски кредит № №FL1208527.
Установи се от представените писмени доказателства, че между банката от
една страна и ответника като кредитополучател е възникнало валидно правоотношение по
договор за кредит, по силата на което банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в
размер 30 000 лева срещу задължение на кредитополучателя да върне ползвания кредит,
заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.
Не се спори и от представените доказателства /приложения № 1 и изслушаната
експертиза/ се установява, че банката е изпълнила задълженията си и е предоставила на
кредитополучателя уговорената парична сума, а ответникът в качеството си на
кредитополучател не е изпълнили задължението си да заплаща на падежа дължимите към
банката вноски като не заплатил погасителна вноска с падеж 02.10.2021 г., както и тези след
нея.
Ответникът твърди, че е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, съгласно чл. 18 от процесния договор.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /в този смисъл т. 18 от
ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо: 1/ да са
настъпили уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на
потестативното право на банката – кредитор; 2/ банката да заяви, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем; 3/ това волеизявление да достигне до
кредитополучателя.
Съдът следва да установи дължимите суми, включени в общия заявен размер и
период на предявените искови претенции като съобразява фактите от значение за
съществуването му към момента на формиране на силата на пресъдено нещо – приключване
на съдебното дирене. Правното основание, на което се претендира изпълнение, както на
вноските с настъпил падеж, така и на останалата част от главницата поради настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, е сключеният договор за кредит. Изискуемостта е
5
възможността на банката – кредитор да иска изпълнение на задължението. Изискуемостта
означава, че банката – кредитор може да отправи искане до длъжника за плащане на
дължимите по договора за кредит суми, но и да поиска от съда защита на своето право, като
предяви осъдителен иск по реда на общия исков процес или по реда на производството по
търговски спорове, или подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и съответно предяви установителен иск по чл. 415, ал. 3 във връзка
с ал. 1, т. 1 и 2 или осъдителен иск по чл. 415, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 3 ГПК. При предявен
осъдителен иск по общия ред /общ исков процес или производство по търговски спорове/ с
изявление в исковата молба за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, този факт
следва да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК /така с Решение № 198 от
18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК/.
В случая банката е изпратила до ответника писмена покана, съдържаща
волеизявление за преобразуването на вземането по кредита в предсрочно изискуемо, за
връчването на която е приложена разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК. Поканата е изпратена
чрез ЧСИ, на основание чл.18, ал.5 ЗЧСИ, тъй като съгласно чл. 43 ЗЧСИ, ЧСИ може да
възложи на служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при
условията и реда на ГПК - чл. 37 - чл. 58 ГПК.
С чл. 47 ГПК е предвидена възможност ответникът да се счита за редовно
уведомен, когато в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по
делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай
връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е
осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Изискването на закона е
невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес да се констатира
най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях,
като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. С чл.47, ал.5 е предвидена
фикция за редовно уведомяване при осъществяване на всички факти, предвидени в
хипотезата на алинеи 1 – 3, независимо, че реално връчване на съобщението не е извършено.
В конкретния случай ответникът не оспорва, че поканата е била изпратена на адреса, който
той е посочил в договора. Не твърди, нито представя доказателства, че е променил адреса си
и своевременно го е съобщил на кредитора. От отразеното от служителя на ЧСИ, съдът
намира, че при връчването е била спазена процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК. В случаите, в
които в договор между страните е посочен адрес за кореспонденция, който съвпада с
настоящия или постоянен адрес на страната, при поето задължение от същата страна да
уведоми писмено насрещната страна за промяна в адреса, връчването на посочения адрес по
реда на чл.47 ГПК на поканата следва да се счита редовно, като за лицето, изпращащо
поканата не съществува задължение за посочване на друг адрес.
Предсрочната изискуемост е обявена от страна на банката на ответника на
15.06.2022 г. и има действие от момента на получаване на волеизявлението от длъжника, в
случай, че към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й
/т.18 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. Съдът приема, че банката-ищец надлежно е
упражнила потестативното право да измени договора и да го обяви за предсрочно изискуем,
като това волеизявление е достигнало до ответника.
За установяване размера на задължението, съдът следва да се произнесе по
направените възражения за недействителност на клаузите от договора, посочени като
неравноправни - чл.2, чл.З, чл.5, чл. 12, чл. 20. Съобразно с Тълкувателно решение № 1/2020
г. от 27.04.2022 г. съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността
на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Следователно съдът
е длъжен да изследва действителността на клаузите, които имат пряко отношение към
формирането на дълга, в случай че нищожността следва от самите клаузи и от събраните по
делото доказателства. Това е и служебно задължение на съда произтичащо от засилената
6
защита на правата на по-слабата страна в правоотношението, каквато безспорно са
ответниците-потребители.
Съдът счита, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДР на ЗЗП и като такъв се ползва от защитата на Закон за защита на потребителите
/ЗЗП/ и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Тази засилена защита е уредена със специални императивни
норми.
По въпроса, отнасящ се до приложимостта на основанията по чл.143, т.10 и
т.12 ЗЗП, чл.144, ал.2, т.1 и ал.З, т.1 ЗЗП и чл.145 ЗЗП спрямо клаузи в договор за банков
кредит, предвиждащи възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на
първоначално договорения размер на базовия лихвен процент, както и до преценката дали
при договори за кредит с променлив лихвен процент методиката на банката кредитор за
определяне на базов лихвен процент е извън договорното съдържание и ако е така, спазено
ли е изискването за ясни и разбираеми клаузи, е формирана по реда на чл. 290 ГПК
константна практика на ВКС, обективирана в решение № 77/22.04.2015г. по гр. дело №
4452/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 424/02.12.2015г. по гр. дело № 1899/2015г. на
ВКС, ГК, IV г. о., решение № 51/04.04.2016г. по т. дело № 504/2015г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение Ns 95/13.09.2016г. по т. дело № 240/2015Г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
205/07.11.2016г. по т. дело № 154/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 165/02.12.2016г. по т.
дело № 1777/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 201/02.03.2017г. по т. д. № 2780/2015г. на
ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове. Съгласно тази практика една договорна клауза е
неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1/ клаузата да не е индивидуално
уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ да създава
значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията -
съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/
да е сключена във вреда на потребителя. Прието е, че основният критерий за приложимост
на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни
причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени
от въздействието на свободния пазар и/ или от държавния регулатор. Само тогава
търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по
смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП,
тъй като увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата
воля. Клаузата за възнаграждението на кредитора е съществен елемент на договора за кредит
и изискването за яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само ако цената е посочена
ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието й може точно да бъде разбран
обхватът на поетото задължение и средният потребител, относително осведомен и в разумна
степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от
сключването на договора.
Съдебният състав приема, че с разпоредбите на чл. 3, ал. 5 и чл. 7, ал. 2 от
процесния договор са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което са
нищожни на основание чл. 146 ЗЗП. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В тежест на
търговеца е да установи, че клауза от договора или общите условия, която го ползва, е
индивидуално уговорена. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия - чл. 143, ал. 2 ЗЗП.
Законодателят е предоставил неизчерпателен списък с видове неравноправни клаузи в чл.
143 от ЗЗП, като изброяването е примерно. С чл. 3, ал. 5 от процесния договор
кредитополучателят се е съгласил, че дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на
референтен лихвен процент плюс договорна надбавка. Към момента на сключване на
7
договора годишната възнаградителна лихва е в размер 6.950%. Предвидено е, че банката
уведомява кредитополучателя за новия размер на ПРАЙМ и датата, от която той е в сила,
чрез обявяването им на видно място в банковите салони или на интернет страницата на
банката. В чл. 7, ал. 2 от договора е предвидено, че в случай, че по време на действието на
договора, банката промени приложимия годишен лихвен процент по кредита, размерът на
погасителните вноски се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което
кредитополучателят, с подписване на договора, дава своето неотменимо и безусловно
съгласие.
С посочените разпоредби е договорено промяната на лихвения процент, на
погасителните вноски, на Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните да се
решава еднолично от банката, за което кредитополучателят бива само уведомяван.
Действително, чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП допуска клаузи за едностранно изменение на цената
на договора /в случая възнаградителната лихва и таксите/ поради външни причини, които не
зависят от търговеца, а са породени от въздействието на свободния пазар и/ или от
държавния регулатор, но визира сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други
стоки. Настоящият случай, обаче, не е такъв. Съдът съобразява и практиката на ВКС и
задължителната практика на СЕС, в които е възприето, че една клауза е сключена във вреда
на потребителя, когато тя не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, като
потребителят следва предварително да е получил достатъчно конкретна информация как
търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може той на
своя ред да реагира по най-уместния начин. Процесният договор не предвижда условията,
налагащи едностранната промяна на БЛП и механизъм за определяне на този размер от
банката. Независимо, че към договора за кредит е приложена Методология за определяне на
референтен лихвен процент, съдът намира, че същата не съдържат достатъчно ясна и
разбираема за потребителя информация за условията и начина на изменение на размера на
лихвения процент по договора за кредит.
В постоянната съдебна практика по Директива 93/13 се приема, че въведената
с директивата система за защита се основава на идеята, че потребителят е в положението на
по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика от гледна точка на
информираност. Това положение го принуждава да се съгласява с установените
предварително от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на
съдържанието им /така решения по делата С-240/98, С-168/05, С-484/08 и др. /. В случаите, в
които търговецът използва това, се стига до приемането от потребителя на предварително
установени условия, които в негова вреда създават неравновесие между правата и
задълженията на страните. По този начин се нарушават изискванията за добросъвестност
при сключване на договорите. Спазването на принципа на добросъвестност изисква в
облигационните отношения да бъде осигурена защитата на всеки признат от правните норми
интерес, а не само на индивидуалния интерес на някоя от договарящите страни. Тези
изисквания са нарушени с включването на обсъдените по-горе договорни клаузи, доколкото
с тях се ограничават възможностите на потребителя. Това води не само до липса на защита,
но и до незачитане на неговите интереси. Посочените клаузи говорят за икономическата
неосведоменост на ответника, която недобросъвестно е ползвана от Банката. По делото не са
ангажирани доказателства, че тези клаузи са индивидуално договорени, което е било в
доказателствена тежест на банката.
По изложените съображения апелативният съд приема, че обсъжданите клаузи
в Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36199/29.04.2008 г. не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя и то във вреда на последния. Следователно тези
клаузи покриват общите критерии, дадени в нормата на чл. 143 ЗЗП, което ги прави
неравноправни. Ето защо и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП процесните договорни клаузи -
чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2 и чл. 12 и чл.21, ал.2, са нищожни и като такива не намират
приложение в отношенията между страните.
Установената неравноправност на клаузите, касаещи промяната в размера на
8
възнаградителната лихва, не влияе върху исковата претенция за лихва. Неин предмет е
възнаградителната лихва в размер 1 927.42 лева, дължима за периода от 02.11.2021 г. до
15.06.2022 г., на основание чл.3, ал.1, т.1 от Договор за потребителски кредит №
FL1208527/02.08.2021 г. С тази разпоредба на д оговора страните са се съгласили, че за
първите дванадесет месеца кредита се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на
6.950%. Това означава, че до датата на обявяване на предсрочната изискуемост на
кредитното задължение, а именно 15.06.2022 г. кредита е бил олихвяван с този фиксиран и
непроменяем лихвен процент, който е уговорен с действителна договорна разпоредба. По
отношение на него не са приложими разпоредбите, преценени от съда като недействителни
и следователно установената недействителност не го касае. След обявяване на предсрочната
изискуемост не се начислява договора лихва, а само лихва за забава.
Съдът намира неоснователно възражението във въззивната жалба, касаещо
неравноправност на клаузи в Общите условия към процесния договор за кредит. От текста
на договора е видно, че същият не е сключен при Общи условия. Разпоредбите на договора
не препращат към такива и непредвиждат приложение на такива.
Размерът на исковите претенции е изчислен и установен от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза. Размерът на дължимата по договора главница след
настъпване на предсдрочната й изискуемост е 29 563.27 лева, като върху сумата е дължима
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.07.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Вещото лице е изчислило размера на претендираната дължима
възнаградителна лихва по договора за кредит на 1927.42 лева, като съдът приема иска за
доказан в този размер.
Със сключения между страните договор за кредит ответникът е поел
задължение да заплаща месечна такса за обслужване на разплащателната сметка, разкрита за
обслужване на потребителската сметка. Съгласно заключението на вещото лице дължимите
такси, уговорени в договора съгласно чл.5, за заявения период от 06.10.2021 г. до 11.07.2022
г., представляващи такса за обслужване на разплащателна сметка /чл.5/2/ от Договора/ са в
размер на 65.50 лева, в който размер иска следва да бъде уважен.
Основателен и доказан е и иска за заплащане на мораторна лихва в размер
съгласно експертното заключение, съответстващ на претендирания в исковата молба от
682.47 лева. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГТК Размерът на
вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащането. Следователно при обявяване на предсрочна изискуемост върху
размера на главницата е дължима и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост. Тук следва да се отбележи във връзка с приетата основателност
на иска за възнаградителната лихва, че това тълкувателно решение не отрича нейната
дължимост. Действително диспозитивът на посоченото тълкувателно решение буквално
съдържа такъв текст, но от мотивите му става ясно, че формулировката на диспозитива е
неточна и не съответства на формираната воля, че при предсрочна изискуемост се дължи
останалата непогасена главница, както и обезщетение за забавеното й плащане, което може
да е или уговореното в договора, както е в настоящия случай, или при липса на уговорка –
посоченото в чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателен и доказан е иска за заплащане на такси в размер 108 лева,
заплатени за изготвяне и изпращане на нотариални покани. Това искане е с правно
9
основание чл. 309а ТЗ, съобразно която норма кредиторът има право на обезщетение за
разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима
покана. Кредиторът има право на справедливо обезщетяване за разноските по събиране,
понесени вследствие на забава на плащане. Разноските по събирането следва също да
включват възстановяване на административни разходи и обезщетение за вътрешните
разноски, понесени вследствие забава на плащане. С оглед на това ответникът дължи
обезщетение за разноските по поканата, изпратена до него, поради забавяне на плащането.
Тези разноски представляват вреда за кредитора, която вреда се намира в пряка причинна
връзка с неизпълнение на облигационната връзка. В случая и вследствие на неизпълнението
на кредитополучателя, кредиторът е претърпял имуществена вреда, изразяваща се в
заплащане на стойността на изпратената покана чрез ЧСИ, с която е обявил предсрочната
изискуемост на кредита.
Видно от изложените мотиви е неоснователно и възражението на
жалбоподателя за неспазване на условията на чл.60 от ЗКИ. По делото е установено, че
ищецът е действал съобразно изискванията на чл.60, ал.2 от ЗКИ.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното
с нея решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По направените разноски:
При този изход на делото въззивният съд намира, че отговорността за
разноските по него следва да се възложи на въззивника, който следва да заплати и тези
направени от въззиваемия, съгласно представен списък в последното съдебно заседание и
доказателства за тяхната направа.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 336/23.12.2024 г., по гр.д.№ 453/2023 г. на
Кюстендилски окръжен съд.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. С. Т. с ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 2000 лева,
представляваща сторени разноски за особен представител на ответника във въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10