Р Е Ш
Е Н И Е
№ 11.06.2018г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, първи граждански състав на втори май
две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 2743
по описа за 2017г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл.266
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 01,10,2016г. между него и ответника е сключен договор
за физическа охрана, с който му е възложено да извършва физическа охрана на
обект „предприятие за мебелни полуфабрикати“, находящ се в гр. Асеновград,
ул.“Възрожденци“ №8 срещу възнаграждение в размер на 3204 лева месечно. Срокът
за заплащането му е 60 дни, считано от последния ден на месеца, за който се
дължи. Ищецът е изправна страна, тъй като е изпълнявал задълженията си
ежедневно и точно. Ответното дружество не е предявявало каквито и да било
претенции, оплаквания или сигнали относно качеството на предоставената услуга.
Въпреки това възложителят не е заплатил възнаграждение за месеците юни, юли,
август 2017г., както и за времето от 01,09,2017г. до 19,09,2017г. (на която
дата договорът е бил прекратен едностранно от изпълнителя). Ето защо моли да
бъде постановено решение, с което да бъде осъден да му заплати сумата от общо
11 641,09 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване исковата молба
до окончателното й заплащане. Претендира направените по делото разноски, както
и тези в обезпечителното производство по ч.гр.д.№18013/2017г. по описа на ПРС.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че изпълнителят по
договора за физическа охрана не е изпълнил задължението си да достави и монтира
система за видеонаблюдение за времето на валидност на договора. Освен това по
време на действие на същия е констатирана липса на материали, за което
ответното дружество веднага предявило претенция пред охранителната фирма, но тя
отрекла това. Ето защо моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
направените по делото разноски.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Не е спорно между
страните, а и от приетия договор от 01,06,2016г. се установява, че ответникът е
възложил на ищеца да осигури физическа охрана на обект „предприятие за мебелни
полуфабрикати“, намиращо се в гр. Асеновград, ул.“Възрожденци“ №8. Срокът на
действие на договора е една година, а дължимото месечно възнаграждение съгласно
приложение №1 към него е 2670 лева без ДДС. Предвидено е също така, че при
липса на изявление за прекратяването му преди изтичане на уговорения срок, то
същият се счита продължен за всяка следваща година. Не е спорно също така, че
за периода от 01,06,2017г. до 19,09,2017г. ответникът не заплатил уговореното
възнаграждение, както и че неговият размер е общо 11 641,09 лева.
Причината за това,
според ответника е обстоятелството, че ищецът не е изправна страна, тъй като не
е изпълнил предвиденото в чл. 7, т.8 от договора задължение за доставка и
монтаж на система за видеонаблюдение, за негова сметка, за времето на валидност
на договора за физическа охрана. От показанията на свидетеля Ивайло Чепишев,
който работи в ответното дружество, се установява, че в охранявания обект е
имало монтирани камери от друго лице, което е изпълнявало идентични задължения
за охрана. Те се повредили, след което не били сменени с нови, въпреки че
възложителят настоявал за това. Свидетелят си спомня също така, че е имало
случаи на кражби от цеха, като законният представител на ответника предявил
претенции към охранителното дружество за заплащане на стойността на отнетите
вещи. Той обаче, не може да конкретизира периода, в който са се случили
описаните от него събития, поради което показанията му не са преки
доказателства относно тези факти. Ето защо възражението за неизпълнение остава
недоказано. Още повече, че свидетелят Владимир Драганов, управител на ищцовото
дружество през процесния период, си спомня, че възложителят като кредитор не е
оказал необходимото съдействие, тъй като не предприел действия за съвместно
определяне на точките за монтиране на видеонаблюдение.
Според настоящия
състав по-съществено в случая е друго, а именно, че в подписаното между
страните споразумение от 15,08,2017г. с нотариална заверка на подписите се
съдържа изрично изявление на поръчващия, че няма имуществени или други
претенции, свързани с предоставените по договора за физическа охрана услуги. Единствената
причина, поради която възнаграждението за месеците юни, юли и август не е включено
в общата дължима сума, е, че съгласно сключения договор падежът на задълженията
не е настъпил. Или в този документ се съдържа изрично признание на страната,
макар и извънсъдебно, че е приела извършената работа и дължи исковите суми за
този период. Действително съставените за това фактури №4089/01,06,2017г.,
4857/03,07,2017г,. №5641/01,08,2017г., както и фактура за следващ период -
№6576/01,09.2017, видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, не
са заведени в счетоводните документи на ответника, но това по никакъв начин не
променя горния извод.
Или, след като ответникът не
установи чрез пълно и пряко доказване, че е направил своевременно възражения за
неправилно изпълнение, то на основание чл. 266 от ЗЗД той дължи уговореното
възнаграждение за периода от 01,06,2017г. до 19,09,2017г. за извършената и
приета работа – физическа охрана, в размер на 11 641,09 лева.
На основание чл.
86 от ЗЗД длъжникът следва да заплати обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на главницата.
На основание чл. 78,
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер
на 465,70 лева, заплатена държавна такса и 150 лева, заплатено възнаграждение
за вещо лице, както и тези в производството по обезпечение на бъдещ иск по
ч.гр.д. № 18013/2017г. по описа на ПРС в размер на 40 лева, заплатена държавна
такса и 560 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „НИВА ТУРС - КАРУЗО“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.“Матей Преображенски“ №16,
представлявано от Васка Николаева Карузо да заплати на „Алфа СОТ България“ ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“Георги
Кондолов“ №9, представлявано от Иван Красимиров Манолов, сумата от общо 11641,09
лева (единадесет хиляди шестстотин четиридесет и един лева и девет стотинки),
представляваща възнаграждение за
периода от 01,06,2017г. до 19,09,2017г., дължимо по договор за физическа охрана
№0045 от 01,10,2016г. на обект „предприятие за мебелни полуфабрикати“, намиращо се
в гр. Асеновград, ул.“Възрожденци“ №8, ведно със законната лихва датата на подаване на исковата молба 12,12,2017г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 615,70 лева (шестстотин и
петнадесет лева и седемдесет стотинки), направени по производството разноски и
сумата от 600 лева (шестстотин лева), направени разноски по
ч.гр.д.№18013/2017г. по описа на ПРС.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: