РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 644
гр.
Пловдив, 31.03.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІІ състав, в открито
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р.
П. и участието на прокурора РОСЕН
КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА
административно дело № 1011 по описа
за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова
молба, предявена от В.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията”. Ищецът иска ответника да бъде осъден да му заплати
на обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ
изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида,
огорчение, чувство на малоценност и принуда да търпи и върши неща противни на
волята за периодите: за Затвора-Пловдив от 02.10.1993г. до 11.11.1995г., от
04.08.1997г. до 14.12.2001г., от 01.03.2003г. до 22.01.2010г., от 25.03.2011г.
до 26.05.2016г., от 01.11.2016г. до 03.05.2017г. и от 12.10.2017г. до момента
на предявяване а исковата молба и в Арест-Пловдив от 01.04.1997г. до 04.08.1997г., от 01.12.2003г. до
01.03.2004г. и от 18.07.2010г. до 25.03.2011г., в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от, изразяващи се
в:
2.1. За Затвора-Пловдив - липса
на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м.
нетна площ на човек“); във всички килии, които е обитавал е липсвала
вентилация, което води до задух и кашлица; санитарните възли са в изключително
тежко състояние (неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи
чешми), през периода 02.10.1993 до 11.11.1995г. в затворническата килия, която
е обитавал не е имало санитарен възел и всички са ползвали обща тоалетна, а
през нощта, когато вратите на килиите били затворени са задоволявали
физиологичните си нужди в кофи и туби; храната, предоставяна в Затвора-Пловдив
е с лошо качество и не съдържа достатъчно калории; лоши условия в баните и
липса на достатъчно душове, от които тече или ледено студена вода, или гореща;
водата е с лошо качество и не става за пиене; баните не се дезинфекцират след
къпане на затворниците; през месеците юни и юли 2019г. в Затвора-Пловдив не е
имало вода; килиите са без достатъчен достъп на естествена светлина и чист
въздух; канализационните тръби, преминаващи през неговата килия са прокапвали,
мокрили и замърсявали помещението, което е довело до образуването на мухъл; зимата
е много студено (вследствие на които ищецът е развил простудни заболявания), а
лятото много горещо; спалното и постелъчно бельо се сменя рядко, в килиите има
дървеници, хлебарки и гризачи; през месец юни 2005г. бил поставен в една килия
заедно с болен от туберколоза, вследствие на което той също се разболял и бил
прехвърлен на лечение за 5 месеца в затворническа болница гр.Ловеч; с ищеца не
е водена индивидуална и корекционна работа, не му е давана възможност да
участва в програми за въздействие, което е довело до поведенческа и личностна криза.
2.2. За Ареста-Пловдив - липса
на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м.
нетна площ на човек“), липса на санитарен възел, не му е предоставяно
достатъчно време навън в разрез с разпоредбите на ЗИНЗС, наличие на дървеници и
хлебарки, както и на мухъл и плесен.
Ищецът твърди, че
с горното са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита
на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения представител
адв.Г.М., съгласно чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата, както и 10 лева ДТ.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Прави възражение за
изтекла петгодишна погасителна давност на правото на обезщетение за периодите
преди 2015г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност
на предявения иск и счита, че същия следва да бъде отхвърлен.
ІІ. За фактите:
5. От събраните по делото
доказателства се установява, че В.Д.Г. е пребивавал на територията на
Арест-Пловдив за периоди, както следва: от 01.04.1997г. до 01.08.1997г., от
11.12.2003г. до 10.02.2004г. и от 18.07.2010г. до 27.12.2010г. Г. е търпял и наказание
лишаване от свобода в Затвора-Пловдив за следните периоди: от 19.11.2001г. до 01.04.1997г.;
от 23.12.2003 до 22.10.2010г.; от 27.12.2010г. до 25.03.2011г.; от 03.06.2011
до 27.01.2016г.; от 01.11.2016г. до 03.05.2017г.; от 22.06.2018г. до настоящия
момент.
По делото, е
постъпила справка СА-1547/08.06.2020г. /л.16/. от Арест-Пловдив, в която се
посочва, че за периодите от 19.11.2001г. до 01.04.1997г. и от 23.12.2003 до
22.10.2010г. ищецът е бил настанен във закрития арест в гр.Пловдив, ул.“Петко Д.
Петков“ №9, в сградата на служба „Полиция“, ет.6 и ет.9. За периода от
19.11.2001г. до 01.04.1997г. няма данни за килията, в която е бил настанен Г..
За периода от 23.12.2003 до 22.10.2010г. е пребивавал в килия №1 на ет.7.
Посочва се, че в архива на Арест-Пловдив не се съхранява информация за големината
и битовите условия в килиите. Към посочените периоди ареста е разполагал с по
два санитарни възела за всеки етаж и на задържаните е осигуряван възможност да
ги използват при необходимост. На територията на ареста не е имало изградено
помещение за престой на открито. В справката се сочи, че Арест-Пловдив е имал и
към настоящият момент има сключен договор за дезинфекция, дезинсекция и
дератизация. Поддържането на хигиената е вменена на задържаните, за което са им
осигурявани необходимите пособия и препарати. През месец юни 2009г. е открит
новият Арест-Пловдив, находящ се в Затвора-Пловдив, който отговаря на
изискванията за минимум 4 кв.м. жилищна площ на задържано лице, във всяка килия
има санитарен възел, мивка и отваряем
прозорец с размери 150/150 см. В сградата е изградена система за диференцирано
дневно и нощно осветление. На всички задържани
под стража ежедневно се осигурява време за престой на открито съгласно ЗИНЗС.
В постъпило по
делото становище от 07.06.2020 от Затвора-Пловдив /л.20-22/ се посочва, че е
налична информация за настаняването на Г. за периода от 01.01.2017г. до момента
на депозиране на исковата молба. За периода от 02.10.1993г. до 01.01.2017г.
подробна информация не е налична.
6. По данни от становище и
таблица /л.20-22/ за периода от 01.01.2017г. до момента на депозиране на
исковата молба /за който са налични данни/ В.Г. е пребивавал последователно в следните
спални помещения:
- в периода 01.01.2017г.
– 03.05.2017г. е настанен на пост 3, помещение 27; квадратура без санитарен възел 39,04 кв.м.; квадратура на санитарен възел 4,36
кв.м.; капацитет за настаняване на л.св.– 9; брой прозорци в спалното помещение
– 2; размери на прозорците 1,20х1,20 и 1,20х1,20;
На 03.05.2017г. Г.
е освободен условно предсрочно. Отново е постъпил в Затвора-Пловдив на
12.04.2018г. в приемно отделение „РЦ“.
- в периода 12.04.2018г.
– 29.10.2018г. е настанен на пост 3, помещение 27; квадратура без санитарен
възел 39,04 кв.м.; квадратура на санитарен възел 4,36 кв.м.; капацитет за
настаняване на л.св.– 9; брой прозорци в спалното помещение – 2; размери на прозорците
1,20х1,20 и 1,20х1,20;
- в периода 30.10.2018г.
– 12.05.2019г. е настанен на пост 3, помещение 21; квадратура без санитарен
възел 27,10 кв.м.; квадратура на санитарен възел 4,50 кв.м.; капацитет за
настаняване на л.св.– 6; размери на прозорците 1,19х1,19 и 0,58х1,19;
7. При постъпване на Г. ***.06.2011г.
е бил настанен на пост № 3, стая №22 до преместването му по негова молба на
12.12.2012г. на пост №3, стая №27 до освобождаването му на 27.01.2016г.
В периода на
изтърпяване на наказанието по последната присъда, на Г. му е предлагано да бъде
включен в групова работа и клубна дейност с обучителна насоченост
„България-вчера, днес и утре“, което той е отказал. Предлагано му е и да
участва в курс по английски език, воден в 3-та група „Аз уча английски език“,
което Г. отново е отказал с мотива, че иска да изучава руски език.
По време на
престоя на ищеца в Затвора-Пловдив, със заповед на началника на затвора от
28.02.2014г. е бил устроен на работа като стругар в цех „Мебелен“.
В становището се
посочва, че във всички спални помещения, през периодите на пребиваване в
Затвора гр. Пловдив, Г. е имал постоянен достъп до санитарен възел и постоянно
течаща вода. Къпането на лишените от свобода се извършва по предварително
утвърден график, а като работещ Г. е имал достъп до баня всеки ден след
приключване на работния процес.
Отоплението се
извършва посредством централно-локално парно отопление. Проветряването на
стаята е по желание, чрез отваряне на прозорците.
Хигиената в
спалните помещения се осъществява от лишените от свобода, като за това им се осигуряват
перилни, миещи и хигиенни материали.
По делото е
постъпила докладна записка /към/ рег. № 4399/03.06.2020г. от Затвора-Пловдив
/л.24/, в която се посочва, че всяка тоалетна има врата, водата във всички
тоалетни тече постоянно. Банята в Затвора-Пловдив е обща. Същата не е била
затваряна през месеците юни и юли 2019г., освен веднъж за два часа поради
подмяна на главния водомер поради изтичане на 5-годишния експлоатационен
период. Водата, течаща в Затвора-Пловдив е от градския водопровод на гр.Пловдив
и е годна за пиене. Всички тръби на канализацията минават през тоалетните, а не
през спалните помещения, поради което не е възможно да ги замърсяват. През
зимните месеци в стаите се поддържат температури, отговарящи на утвърдените
нормативи, като е възможно в определени дни през летните месеци температурите
да са били по-високи. Възможно е да има наличие на мухъл в спалните помещения,
тъй като лишените от свобода сушат дрехите си вътре, при т.което се появява
конденз.
8. Относно наличието на
инсекти и гризачи в Затвора гр. Пловдив са представени 8 бр. копия на протоколи
за извършена дезинсекция за 2017г., 2018г. и 2019г. /л.64-67/ и договори за ДДД
обработки /л.76-84/
В постъпило
становище от 03.06.2020г. /л.25-54/ се сочи, че менюто за хранене на лишените
от свобода се изготвя въз основа на Указания от ГД „ИН“ и Таблица 1 за състава
на дневната дажба и полагащите се продукти на един възрастен лишен от свобода и
рецептурник за ЗОХ. Към становището е приложена подробна справка относно
полагащите се за влагане в готвени ястия продукти, съобразени с рецептурник за
ЗОХ.
9. По делото е представена
и етапна епикриза от МЦ Затвора-Пловдив /л.23/, от ОПЛ за периода 20.03.2013г.,
според която В.Г. няма поставени диагнози, не са му правени изследвания, няма
алергии, не му е провеждана терапия и няма извършвани консултации.
10. По делото чрез
видеконферентна връзка е разпитан като свидетел Д.И.Г., който заявява, че
познава ищеца от една година, откогато са били в една стая - №21, в която
условията не . В тази стая са били между 10 и 12 лишени от свобода. В стаята
има секция, шкаф, две маси и четири стола. Стаята разполага с прозорец и за проветрение
използвали него и вратата, но нямало достатъчно светлина. Твърди, че през
зимата в килията е топло, ако се завият с одеяла, а през лятото с вентилатор е
добре. Стаята е не повече от 20-25 кв.м. Заявява, че има хлебарки и дървеници. Тоалетната
не е добре, но има преграда. Препарати за почистване раздавали всеки месец.
Няма спомен В.Г. да се е включвал в културна и учебна дейност или да е отказвал
участие в курс. Заявява, че не знае Г. да е имал здравословни проблеми.
ІІІ. За правото:
11. Както вече се посочи,
ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в следните периоди:
за Затвора-Пловдив от 02.10.1993г. до 11.11.1995г., от 04.08.1997г. до
14.12.2001г., от 01.03.2003г. до 22.01.2010г., от 25.03.2011г. до 26.05.2016г.,
от 01.11.2016г. до 03.05.2017г. и от 12.10.2017г. до момента на предявяване а
исковата молба и в Арест-Пловдив от 01.04.1997г. до 04.08.1997г., от
01.12.2003г. до 01.03.2004г. и от 18.07.2010г. до 25.03.2011г., пряка последица
от допуснатото от страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“
нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
На първо място
следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284
ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на
което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря
юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск.
12. На следващо място е
необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не
въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за
обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени
като противоправни с административен или съдебен акт.
За да бъде приета
основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва
кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе
казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както и
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност/чл.3 ал.2/.
Ефектът от
неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на
човека/решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България/,
разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията
в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен
анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до
намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на
задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от
тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда
по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
13. Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 1.06.2009г./ осъдените не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В
ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко
отношение се смятат: 1./всяко умишлено действие или бездействие, което
причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този
закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3./унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно чл.3
ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./ осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че
за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
В най-общ план и
двете редакции са еманация на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за
защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 ЕКПЧ.
В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5/предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата
за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период,
което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за
обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в
конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява
наказание „лишаване от свобода“.
Все в тази насока
следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
14. В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в
сила от 07.02.2017г./ е установено изискването минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС/предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./, количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Относима към
спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България
през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част
от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които и противоречат. Според посочената разпоредба от
Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание.
15. Според Минималните
стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на
Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и
третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и утвърдени от
Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076
(LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е
критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на
държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода,
и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят
и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни
размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като
прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен
въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; б)
изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от
свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните
възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да
удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията
на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да
са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено
да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и
толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат
сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в
районите с умерен климат.“.
По казуси като
процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища/решение №10166 от
11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г. на
ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от 20.02.2009г. на ВКС по гр.д.
№5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. № 1648/2008г.,
решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г./, в която се приема,
че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел,
достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата
за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото
лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС,
регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и
други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от
свобода.
16. При разрешаване на
настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество
решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от
български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от
Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от
свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от
02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007г. на
ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М. срещу
България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К. срещу България,
решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу България/.
Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм, уреден в
глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment приложим при
наличие на структурни или системни проблеми в държава член на Съвета на Европа.
Така например, в
пилотното решение от 27 Януари 2015г. за условията в българските затвори „Н. и
други против България“, жалба №36925/10, Съдът прие, че провеждането на исково
производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници за обезщетяване за претърпени от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в българските затвори, не е
ефективно средство за защита, което би поправило нарушението, заради
формалистичния подход на съдилищата при разглеждането на този тип дела във
връзка с преценката на редовност на исковата молба, указанията до ищеца за
посочване на надлежния ответник по исковете, оценката на доказателствата, в
частност – на свидетелски показания; възлагане на доказателствената тежест
върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от Конвенцията, относно
установяване наличието и размера на претърпените от тях неимуществени вреди във
връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в посочените съдебни решения
се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на
един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3
от Конвенцията.
17. На първо място и с
оглед наведените от ответника възражения за изтекла погасителна давност за
периодите преди 2015г., следва да се посочи, че погасителната давност се
свързва с изтичането на предвиден в закона период от време, през който субектът
на правото бездейства и не го упражнява. Предвид липсата на специална правна
уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност, на основание, както на § 1 от ЗР
на ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 АПК, във вр. с чл.285 ал.1 ЗИНЗС, така и в
съответствие с регламентираното в чл.46 от Закона за нормативните актове/ЗНА/,
следва да намерят приложение правилата на чл.110-120 от Закона за задълженията
и договорите/ЗЗД/, уреждащи института на погасителната давност. Съгласно
разпоредбата на чл.110 ЗЗД с изтичането на петгодишен давностен срок се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо – чл.114 ал.1 ЗЗД. В случаи на непозволено увреждане, какъвто е настоящият случай, това е
моментът на прекратяване на увреждащите действия или от момента на прекратяване
на фактическото състояние, когато увреждането е следствие от бездействие.
В тълкувателно
решение №3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. №3/2004г. ОСГК, са обсъдени
противоречията в практиката на съдилищата относно началния момент на погасителната
давност на иска за обезщетение за вреди на пострадали лица, като в т.4 от
тълкувателното решение е прието, че обезщетение за вреди от незаконни
административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда,
като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес
по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия
или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след
признаването им за незаконни, което се установява в производството по
обезщетяването – чл.1 ал.2 ЗОДВПГ/загл. изм./. В първия случай вземането за
обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението,
с което се отменя незаконният административен акт. В случай, че вредите
произтичат от нищожен акт – от момента на неговото издаване. При незаконни
фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване.
От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната
давност и се дължи мораторна лихва. Това тълкувателно решение е задължително за
съдилищата на основание чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт ЗСВ/ и въз
основа на него следва да се приеме за безспорно, че погасителната давност в
случая започва да тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните
действия/бездействия на администрацията да поставят ищеца в благоприятни
условия на задържане и лишаване от свобода.
Възражението на
процесуалния представител на ответника, обективирано в писмен отговор, за
погасяване на иска по давност за исковите периоди преди 2015г. се явява
основателно по отношение на следните периоди, изрично посочени в справка,
относно правното положение на В.Г. /л.62/, за престоя му в Затвора-Пловдив и
справка /л.16/ за престоя му в Арест-Пловдив:
- За периода от
01.04.1997г. до 01.08.1997г. ищецът е пребивавал в Арест-Пловдив когато е бил приведен
в Затвора-Пловдив. На 01.08.1997г. са преустановени незаконосъобразните
действия и бездействия, като искът за този период е следвало да бъде предявен
най-късно до 01.08.2002г., искът е предявен на 13.05.2020г., т.е. искът за този
период е погасен по давност;
- За периода от 02.08.1997г.
до 19.11.2001г. ищецът е пребивавал в Затвора-Пловдив когато е бил освободен по
изтърпяване. На 19.11.2001г. са преустановени незаконосъобразните действия и
бездействия, като искът за този период е следвало да бъде предявен най-късно до
19.11.2006г., искът е предявен на 13.05.2020г., т.е. искът за този период е
погасен по давност;
- За периода от
11.12.2003г. до 22.12.2003г. ищецът е пребивавал в Арест-Пловдив когато е бил
приведен в Затвора-Пловдив. На 10.02.2004г. са преустановени
незаконосъобразните действия и бездействия, като искът за този период е
следвало да бъде предявен най-късно до 10.02.2009г., искът е предявен на
13.05.2020г., т.е. искът за този период е погасен по давност;
- За периода от 23.12.2003г.
до 22.01.2010г. ищецът е пребивавал в Затвора-Пловдив когато е бил освободен по
изтърпяване. На 22.01.2010г. са преустановени незаконосъобразните действия и
бездействия, като искът за този период е следвало да бъде предявен най-късно до
22.01.2015г., искът е предявен на 13.05.2020г., т.е. искът за този период е
погасен по давност;
- За периода от
18.07.2010г. до 27.12.2010г. ищецът е пребивавал в Арест-Пловдив когато е бил
приведен в Затвора-Пловдив. На 27.12.2010г. са преустановени
незаконосъобразните действия и бездействия, като искът за този период е
следвало да бъде предявен най-късно до 27.12.2015г., искът е предявен на
13.05.2020г., т.е. искът за този период е погасен по давност;
- За периода от
28.12.2010г. до 25.03.2011г. ищецът е пребивавал в Затвора-Пловдив когато е бил
освободен по изтърпяване. На 25.03.2011г. са преустановени незаконосъобразните
действия и бездействия, като искът за този период е следвало да бъде предявен
най-късно до 22.01.2015г., искът е предявен на 25.03.2016г., т.е. искът за този
период е погасен по давност;
- За периода от
03.06.2011г. до 27.01.2016г. ищецът е пребивавал в Затвора-Пловдив когато е бил
освободен по изтърпяване. На 27.01.2016г. са преустановени незаконосъобразните
действия и бездействия, като искът за този период е следвало да бъде предявен
най-късно до 27.01.2021г., искът е предявен на 25.03.2016г., т.е. искът за този
период е погасен по давност.
В останалата
част, касаеща престоя в Затвора – гр.Пловдив, който се установи, че е от 01.11.2016
до 03.05.2017г., когато е освободен условно предсрочно и за периода от 22.06.2018г. до 13.05.2020г. /дата на
предявяване на исковата молба/, от събраните и описани по-горе доказателства се
установява, че с изключение на периодите от 06.01.2017г. до 09.01.2017г., от
02.02.2017г. до 07.02.2017г., от 22.03.2017г. до 31.03.2017г., от 01.04.2017г.
до 11.04.2017г., от 27.04.2017г. до 03.05.2017г. и от 12.04.2018г. до
17.04.2018г., ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Тези
обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в
пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС. В тази насока са
и показанията на разпитания по делото свидетел.
18. През исковия период не
се установява нарушение на чл.20 ал.2 ППЗИНЗС, тъй като във всяко едно спално
помещение е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване.
Неоснователни и
недоказани са и твърденията в исковата молба за неработещи казанчета в
санитарните възли на обитаваните от Г. помещения, за липса на прегради и липса
на работещи чешми и умивалници. Видно от приложената по делото докладна
записка, всяка тоалетна в Затвора - гр. Пловдив има врата и водата тече
постоянно. Неосигуряването на шумоизолация в тоалетната не може да се тълкува
като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на шумоизолация е
над средното ниво на битови условия. Не на последно място, недоказани останаха
твърденията, че ищецът е бил лишен от уединение, доколкото от разпита на
свидетеля Г. се установява, че не само тоалетната е разполагала с преграда,
като по този начин на л.св. е било осигурено и уединение.
Неоснователна е
претенцията на ищеца за нискокалорична храна с лошо качество. По делото е постъпило становище от 03.06.2020г., в
което е изрично посочено, че менюто за хранене на лишените от свобода се
изготвя въз основа на Указания от ГД „ИН“ и Таблица 1 за състава на дневната
дажба и полагащите се продукти на един възрастен лишен от свобода и рецептурник
за ЗОХ, с приложена подробна справка относно полагащите се за влагане в готвени
ястия продукти, съобразени с рецептурник за ЗОХ.
Няма нарушение и
на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на Затвора – гр.
Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Всички помещения, в
които е пребивавал Г. в РЦ в Приемно отделение, в килия №21 и №27 на пост №3 са
разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение
наличието на топла течаща вода, в приложеното от ответника становище и докладна
записка, се сочи, че в Затвора – гр.Пловдив на л.св. е осигурен достъп до
такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от
съответната група, освен това, същият като работещ е имал достъп до баня всеки
работен ден.
Не се доказаха и
твърденията за лошо качество на питейната вода, в т.ч. че няма откъде другаде
да се снабди с вода, както и че пиенето й е довело до вирусни инфекции и
заболявания у ищеца, доколкото няма пречка в случай, че не му харесва
качеството на водата, да си закупи такава от лавката, която се намира на
територията на Затвора – гр. Пловдив, а по отношение на твърдените заболявания,
липсват каквито и да било данни, това да е било факт, т.е. ищецът да се е
разболял вследствие пиенето на вода от чешмите. Нещо повече, прави впечатление,
че това си оплакване ищецът е изложил в частта, в която се оплаква от лошото
състояние на банята, непосредствено след като заявява, че душовете са само 5-6,
като от тях тече или гореща или ледено студена вода, съответно, че водата е с
изключително лошо качество и не става за пиене, който факт навежда на мисълта,
че ищецът пие от водата от душовете, която вода, дори и да е ставала за пиене,
след като мине през отоплителния уред – бойлер или друго подобно
съоръжение/котел/, е напълно естествено да промени своите качества.
Оплакването на
ищеца, че прозорците имат само един прозорец, който не осигурява достатъчно
светлина и е с решетки, през които не влиза достатъчно свеж въздух е
неоснователно. Видно от приложените докладни, прозорците в помещенията, в които
е пребивавал Г. с били по два за всяко помещение, Решетките, поставени на
прозорците, по никакъв начин не се отразяват на количеството въздух, което може
да влезе в помещението, а в минимална степен се отразява на количеството
светлина в помещението, но от друга страна, решетките са поставени поради
спецификата на сградата, която е за изтърпяване на наложено наказание „лишаване
от свобода“. По делото няма нито данни, нито са представени доказателства ищецът
да е страдал от твърдяните задух, кашлица и респираторни заболявания.
Недоказани
останаха и твърденията, че канализационната мрежа минава през килията, в която
пребивава ищецът, в т.ч. и че от нея капе и се образува мухъл, доколкото от
една страна не се уточнява за коя точно килия става въпрос, а от друга, липсват
ангажирани каквито и да било доказателства в тази връзка. За наличие на тръби,
преминаващи през килията на ищеца не говори и разпитания по делото свидетел,
нито пък, че от капещата от тях вода се е образувал мухъл. Нещо повече, от
постъпила по делото докладна записка става ясно, че тръби през спалните
помещения не преминават, същите преминават единствено през санитарните
помещения, а наличието на мухъл се дължи на факта, че лишените от свобода сушат
дрехите си в килиите.
На следващо
място, по делото не се събраха достатъчно доказателства да е било прекалено
студено през зимата в Затвора – гр. Пловдив. Нещо повече, в становището на
Затвора – гр. Пловдив се сочи, че отоплението се осъществява чрез централно
локално парно отопление. Няма и данни вследствие на ниски температури през
зимните месеци Г. да е страдал от простудни заболявания.
Що се отнася до
хигиената в Затвора - гр. Пловдив, от приетите по делото справки и становища се
установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата,
настанени в тях, за което ежемесечно са им предоставяни хигиенни материали,
което се потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел.
Неоснователни са
и оплакванията за наличие на дървеници и хлебарки през разглеждания тук исков
период. Това е така, защото от страна на ответника са изложени твърдения за
извършени ДДД обработки, като за това са представени доказателства, че такива
дейности са били договорени, съответно изпълнени. В справка се сочи, че
Затвора-Пловдив е имал и към настоящият момент има сключен договор за
дезинфекция, дезинсекция и дератизация, като по делото са представени и
протоколи да извършени дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация.
Съдът счита за
неоснователни и твърденията досежно липсата на индивидуална и корекционна
работа с ищеца. Това е така, защото съгласно чл.152 ал.1 ЗИНЗС, социалната
дейност и възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на
лишените от свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на
осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на
живот в обществото. А съгласно ал.2 социалната дейност и възпитателната работа
в местата за лишаване от свобода включват: 1.диагностична и индивидуална
корекционна дейност; 2.програми за въздействие, за намаляване на риска от
рецидив и риска от вреди; 3.образование, обучение и квалификация на лишените от
свобода; 4.творчески, културни и спортни дейности и религиозна подкрепа. Според
ал.3 на същата разпоредба с лишените от свобода се осъществява групова и
индивидуална социална дейност и възпитателна работа. Видно от становището на
листи 20-22 по делото, на ищеца е предлагано да бъде включен в групова работа и
клубна дейност с обучителна насоченост „България-вчера, днес и утре“, което той
е отказал. Предлагано му е и да участва в курс по английски език, воден в 3-та
група „Аз уча английски език“, което той отново отказал с мотива, че иска да
изучава руски език. Отделно от това по време на престоя му в Затвора-Пловдив,
със заповед на началника на затвора от 28.02.2014г. е бил устроен на работа
като стругар в цех „Мебелен. Поради посоченото не може да се приеме, че ищецът
е бил лишен от социални дейности и в този смисъл от възможности за
ресоциализация и личностна промяна.
По отношение на
твърдяната липса на медицинско обслужване, следва да се посочи, че твърденията
на Г. за заболяванентму от туберколоза през месец юни 2005г. и последващото му
лечение за 5 месеца в болницата при Затвора-Ловеч, попадат в период, в който
искът е погасен по давност.
19. От всичко, изложено до
тук, се установява, че за исковия период, от 01.11.2016 до 03.05.2017г., когато
е освободен условно предсрочно и за периода от 22.06.2018г. до 13.05.2020г. /дата на предявяване на
исковата молба/, с изключение на периодите от 06.01.2017г. до 09.01.2017г., от
02.02.2017г. до 07.02.2017г., от 22.03.2017г. до 31.03.2017г., от 01.04.2017г.
до 11.04.2017г., от 27.04.2017г. до 03.05.2017г. и от 12.04.2018г. до
17.04.2018г., ищецът е пребивавал в килии, в които жизненото му пространство е
било значително под предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от
Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Тези обстоятелства,
съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното
решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно
основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.
Ето защо, съдът
намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на
ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно
установените факти по делото, които водят до извода, че битовите условия
създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от
свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради
липса на осъществени елементарни стандарти за живот.
С оглед
доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че ответникът не е
представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ през посочените по-горе
периоди, в които ищецът е пребивавал в това заведение. Отговорността на
държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава
ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният
характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните
органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които
са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без
значение дали са причинени виновно от тях.
В случая
безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие
от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено да
осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с
присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в
посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото
му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в спалните
помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му биологично
съществуване, в т.ч. без наличието на инсекти в тях, адекватно медицинско
обслужване и подходяща за здравословното му състояние хранителна диета, които
да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му
здраве и за нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ. Недостатъчното
жизнено пространство поради пренаселеността в спалните помещения, в което е бил
настанен ищецът са предизвикали такова ниво на страдание за Г., което надвишава
това, присъщо на лишаването от свобода. Според практиката на ЕСПЧ, начинът на
изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние
или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание
при престой в затвора.
В пилотното
решение на ЕСПЧ по делото Нешков и други срещу България се сочи, че крайната
липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на това
дали условията на задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ. Неблагоприятните
ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане.
Ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна
площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по
себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В
този смисъл са решенията по делото Нешков и др. срещу България, делото
Тореджани, делото Червенков срещу България и други.
При това
положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се
приеме, че Г. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се
в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Така, съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от съда по
справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и
от продължителността на периода, през който са били претърпени.
20. С оглед характера на
деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и
периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – гр.Пловдив, според настоящия
състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в
размер на 3 320 лева при съобразяване на съдебната практика по идентични дела.
Според този съд, именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на
конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти
и съобразно обществения критерий за справедливост.
В останалата част
за разликата над 3 320 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева, в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор – Пловдив и Арест-Пловдив, искът
следва да бъде отхвърлен.
Съответно, спрямо
този размер на главния иск /в размер на 3 320 лева/, ще следва да бъде уважена
и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на
парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2020г.
– датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата.
IV. За разноските.
21. С оглед изхода от
спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса
разноски, съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато
искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
От една страна се
констатира, че разноските, направени от ищеца са в размер на 10 лева за
заплатената държавна такса.
От друга, в
представеня договор за правна защита и съдействие /л.2/, сключен с ищеца и
неговия правоприемник, е вписана уговорка за осъществяване на безплатно
представителство за него на конкретно основание – чл.38 ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, което безспорно се установява, че е налице. В тази връзка и на
основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и чл.8 ал.1 т.4 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в приложимата редакция/, възнаграждението за пълномощника на
ищеца съразмерно уважената част от иска, възлиза на 158,25 лева.
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2
от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10
ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо искането на
ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Така мотивиран,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на В.Д.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, обезщетение в размер на 3 320 лв. за претърпени неимуществени вреди
за периода от 01.11.2016 до 03.05.2017г. и за периода от 22.06.2018г. до
13.05.2020г. /дата на предявяване на исковата молба/, както и законовата лихва върху тази сума, считано от 13.05.2020 г. – датата
на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния ѝ
размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати да
заплати на В.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 10 лева за
заплатената държавна такса.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати в полза
на адвокат Г.М.,***, сумата от 158,25 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 1011 по описа
за 2020 г. на Административен съд Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд гр.Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: