№ 102
гр. Видин, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20211320200825 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от ПЛ. ИВ. ВР.
от гр.Видин, ЕГН:**********, с адрес гр. Видин, „Гео Милев“, бл. 17, вх. А,
ет. 2, ап.6 против Наказателно постановление № 21 -0953 - 001021/
19.07.2021г. на Началник сектор към ОДМВР Видин, сектор „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
на основание чл. 174,ал.1, т. 2 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 1000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба N Iз –
2539 от 17.12. 20112 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, представлява се
от процесуален представител. Моли съда да отмени издаденото НП като
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
процесуалните и материалните правила. Сочи се, че същото е издадено при
неправилно установена фактическа обстановка. Релевират се съображения
относно това, че АНО е пренебрегнал Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на
наркотични вещества или техни аналози и Приложение №1, съгласно което
талонът за изследване се придружава от осем стикера с номера,
съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от
1 до 8. Твърди се, че не са спазени изискванията за преминат курс по
обучение за работа с техническо средство алкотест дрегер.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призован се
явява в съдебно заседание. Иска потвърждение на издаденото НП като
правилно и законосъобразно.
1
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 14.06.2021 г. в 20:40 ч. в гр. Видин на ул. „Димитър Хранов“ в посока
към кръстовище с ул. „Никола Петров“ зад бл. 10 на ж-к „Гео Милев“ като
водач на товарен автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. номер ВН9523АВ,
собственост на „Нимаг“ ЕООД, ЕИК: ********* държава България
жалбоподателят го управлява след употреба на алкохол, установено с
техническо средство - алкотест ДРЕГЕР 7510 с фабричен номер ARBB – 0014
в 21:01 проба – 01651, като уредът отчел 0.87 промила наличие на алкохол в
издишания от водача въздух. Връчен бил талон за изследване номер 0068927.
Съставен бил АУАН серия GA № 423014 за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП.
Актът бил предявен на водача, който го подписал без възражения и
получил препис от него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираното нарушение на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 174,
ал. 1, т.2 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на
1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Изложената фактическа обстановка Съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и гласните доказателства - разпита на свидетеля А.А. –
съставил АУАН. Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват. Показанията на
актосъставителя следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с
жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не
съществува основание за съмнение в достоверността на неговите показания.
От съществено значение за изясняването на делото са показанията на св.А.,
който лично е възприел поведението на водача на товарния автомобил.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушенията, визирани в ЗДвП, за които е санкциониран по административен
ред.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –
физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
2
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН
относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е
връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания
към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и
от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е
налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и
НП.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Владимир Герасимов – Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
Видин, който към дата 19.07.2021 г. е бил оправомощен да издава НП.
Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на
жалбоподателя да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него. Жалбоподателят не можа да ангажира никакви
доказателства, които да обосноват извода, че отразената в акта фактическа
обстановка не отговаря на действителната. Напротив - същата се подкрепя от
показанията на разпитания в хода на делото актосъставител и другите
писмени доказателства приложени по делото.
С чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП законодателят е вменил на водачите на пътни
превозни средства да не управляват такива с концентрация на алкохол в
кръвта над 0, 5 на хиляда. Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се
установява употребата на алкохол, се определя с наредба от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Именно това е цитираната по-горе Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техните аналози .
В настоящия случай, с явяването в болнично заведение и заявяване на
желание да даде кръвна проба за химическо лабораторно изследване,
жалбоподателят реално е оспорил показанията на техническото средство, с
което първоначално е била определена концентрацията на алкохол. При това
положение меродавни за определянето на концентрацията на алкохол са
именно резултатите от извършеното медицинско изследване. Вменената на
жалбоподателя с обжалваното НП концентрация на алкохол 0, 87 на хиляда
обаче е установена с техническото средство алкотест дрегер. Изхождайки от
уредената в НПК забрана за утежняване положението на
подсъдимия/нарушителя reformation in pejus, Съдът намира, че не е засегнато
правото му на защита, поради което и законосъобразно АНО е ангажирал
3
отговорността на В. за осъществен състав по чл. 174, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП.
Не се констатират нарушения и в процедурата по повторното химическото
изследване, извършено в хипотезата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. Същото е отчело наличие на етилов алкохол в количество 0, 98
промила и е обективирано в протокол за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта №201 от 15.06.2021 г. Отчетена е съвсем
минимална разлика между първото и повторното изследване (съответно 0, 87
и 0, 98 промила), т. е. налице е такава от 0, 11 на хиляда, която не се отразява
по никакъв начин на квалификацията на деянието.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за
неспазен срок за вземане на кръв за химическото изследване. От приобщената
административнонаказателна преписка е видно, че пробата с алкотест
ДРЕГЕР 7510 с фабричен номер ARBB - 0014 е взета в 21:01 ч, талонът за
изследване № 0068927 е връчен в 21:10 срещу подпис на нарушителя, а
съгласно Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
кръвната проба е взета в 21:20ч., респективно в рамките на
законоустановените 45 минути, когато нарушението е извършено на
територията на населеното място, в което се взема кръв и урина за
химическо. Съдът констатира, че са спазени всички правила при
извършването на проверката и установяването на концентрацията на алкохол
в кръвта, визирани в разпоредбата на чл. 6 от Наредба №1 от 19.07.2017 г.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да
управлява МПС под въздействието и след употреба на алкохол може да
доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението,
така и за живота и здравето на останалите участници в движението, и е искал
настъпването на последиците, а именно да управлява автомобила, въпреки че
е пил алкохол.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Същата предвижда
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за лице, което управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително - за
срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Визираната законова норма обвързва
наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключва
възможността му за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН,
поради което не следва да се извършва преценка относно техния размер.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №1/2007 г. на
ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на
спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
4
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като "маловажен".
Преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" се прави
по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В настоящия случай се
касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на
случая. Самото деяние не разкрива и смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. С оглед на
изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28
от ЗАНН.
Съдът намира, че процесното наказателно постановление е
законосъобразно и обосновано, определеното наказание за нарушаването на
чл. 5,ал.3, т. 1 от ЗДвП е справедливо.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №21 – 0953 - 001021/ 19.07.2021г, с което на ПЛ.
ИВ. ВР. от гр.Видин, ЕГН:**********, с адрес: гр. Видин, „Гео Милев“, бл.
17, вх. А, ет. 2, ап.6 е наложено
административно наказание на основание чл. 174,ал.1, т. 2 от ЗДвП- „глоба“ в
размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на
основание чл.6, ал.1, т.1 от Наредба N Iз – 2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му
отнети 10 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5