Р Е Ш Е Н И Е № 260081
гр. Троян, 10.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, четвърти състав, в
публичното заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Десислава Ютерова
при
секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа
докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 583 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе -
съобрази:
Настоящето
дело е образувано по подадена искова молба от „Мого България ООД – гр. София,
представител И.Г.против Е.М.К. ***, с правно основание чл. 422 от ГПК общо за
сумата 1 430,07 лева, представляваща неизпълнение от страна на ответника
парични задължение по сключения между страните на 10.10.2018 г. договор за
финансов лизинг.
По
реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК на ответника е назначен особен представител – адв. Д.Ч.
от ЛАК, на който по реда на чл. 131 от ГПК е изпратено копие от ИМ и
доказателствата. В законовия месечен срок адв. Ч. е депозирал писмен отговор, с
който изцяло оспорва предявения иск, като намира същия за неоснователен и
недоказан.
От
приложените по делото писмени доказателства: Договор за финансов лизинг № AG0005060 от 10.10.2018 г., ведно с погасителен
план, приемо-предавателен протокол, пълномощно за застраховане, декларация по
чл. 4/7/ и по чл. 6/5/ т.3 от ЗМИП, общи условия, декларация за съгласие за
обработване налични данни, стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, тарифа към общите условия, уведомление за
прекратяване на договор за лизинг от 30.01.2018 г., приемо-предавателен
протокол от 06.02.2019 г., доказателства за платени данъчни задължения –
извлечение от списък на Столична община – район Изгрев и платежно нареждане,
договор за поръчка от 06.07.2017 г., Анекс № 1 от 06.07.2017 г., фактура №
233/12.02.2019 г. и ч.гр.д. № 298 от 2020 г. по описа на ТРС, както и от заключението на
допуснатата СИЕ с вещо лице Н.Р., съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 10.10.2018
г. между „Мого България" ЕООД в качеството на
лизингодател и Е.М.К. в качеството на лизингополучател е сключен
Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността № AG0005060. В
изпълнение на задълженията си лизингодателят е придобил собствеността върху
посочения от лизингополучателя лек автомобил марка „FIAT" модел
„PUNTO", идентификационен номер на рама ZFA19900002010391, peг. № ЕН 9193 КН и е предоставил ползването му на лизингополучателя, за
което е съставен приемо - предавателен протокол oт 10.10.2018 г.
Установява
се, че ответникът е заплатил
авансова вноска и първоначални разходи по смисъла на приложимите Общи условия,
размерът на финансирането е 3 690 лева. К. е поел
задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично, по
предназначение и с грижата на добър стопанин.
Договорен е срок от 84 месеца, изтичащ на 25.09.2025 г. съгласно
приложения погасителен план - неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен е фиксиран лихвен процент в
размер на 41,16 %, съответно размер на месечни
анюитетни вноски от 134,48 лева.
Не
се оспорва и факта, че К. е
преустановил плащанията по договорения погасителен план, като последното
постъпило плащане е от 27.12.2018 г. и е послужило за погасяване на вноска № 1
по погасителен план с падеж 25.10.2018 г. и част от вноска № 2 с падеж
25.11.2018 г.
Към
06.02.2019 г. неплатени са: вноска № 2 по Погасителен план с падеж 25.11.2018
г. до вноска № 4 по Погасителен план с падеж 05.01.2019 година. Не се оспори твърдението, че К. е преустановил
контакт с ищцовото дружество на декларираните телефони и електронна поща за
контакт.
Предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения, ищецът е
отправил изявление за разваляне на договора, връчено на 06.02.2019 г. лично на
ответника. Ответникът е
продължил да ползва лизинговия актив до 06.02.2019 г.,
на която дата е върнат във владение на собственика лизингодател.
На основание чл.
чл. 345 от ТЗ, във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи
условия за периода, през който лизинговият актив е ползван от ответникът,
последният дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен
план.
На основание чл.
15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на трета до пета вноска е начислена и неустойка в размер на 0,20 лева към 06.02.2019 г.
На основание чл. 15.5 от приложимите към
Договора Общи условия, лизингополучателят дължи на лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина
на лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна
вноска или общо 403,44 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора, формирана като
сбор от три месечни вноска, всяка една в размер на 134,48 лева.
На основание чл. 8.6, във
вр. с чл. 8.7.4 от
Общите условия, К. е
поел задължението да
възстанови на ищеца направените разходи за заплащане на данъци на основание чл.
чл. 52-61 от Закона за местните данъци и такси: за
2019 г. в размер на 3,25 лева
На основание чл. 14.4, във
вр. с чл. 8.7.10 от Общите
условия, ответника дължи да възстанови на ищеца направените разходи за
възстановяване на владението на лизинговия актив. За
целта, са ползвани услугите на трето
лице - „Ем Би Кей Груп" ЕООД. Съгласно рамков договор
за поръчка от 06.07.2017 г. между
„Мого България" ЕООД и „Ем Би Кей
Груп" ЕООД дължимото възнаграждение възлиза на 500 лева без ДДС.
На 21.04.2020 г. дружеството – ищец е депозирало заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Е.М.К. за процесните суми. Образувано е ч. гр. дело № 298/2020
г., по което е издадена заповед за изпълнение.
Съдът
е назначил СИЕ, като вещото лице Н.Р. в заключението си е установила, че ответникът К.
е погасил
първоначланата вноска от 1 510 лева и съгласно погасителния план – първата
вноска в пълен размер и частично втората вноска с падеж 25.11.2018 г. Изчислен
е размера на договорената и незаплатена част от главницата в размер на 20,90
лева, лихва за забава в размер на 300,28 лева и неустойка в размер на 0,20 лева
за периода 25.11.2018 г. до 06.02.2019 г. Вещото лице е посочило, че
ищцовото дружество е заплатило данъчните задължения за лекия автомобил, предмет
на процесния договор, в размер общо на 3,25 лева. В заключението е отразено, че ищцовото дружество е заплатило и разноски
за възстановяване на владението на лизинговия актив лек автомобил в размер на
710,28 лева.
Вещото лице е посочило, че по делото е приложена фактура № 233 от 12.02.2019
г., която обективира посочената горе сума за възстановяване на владението,
която сума е заплатена от „Мого България“ ООД на „Ем би кей груп“ ЕООД и е
надлежно осчетоводена при ищцовото дружество.
При така установеното от
фактическа страна, съдът извежда
следното:
Искът по чл. 422 ГПК е положителен
установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника,
за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице,
предявеният установителен иск е недопустим. По
принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се
оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него
право. В хипотезата на иск за съществуване на
вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки
за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение;
2/ подадено в срок възражение от длъжника или връчване на заповедта за
изпълнение по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на
установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415 ал. 1 ГПК.
Искът е предявен в
едномесечния срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК и е допустим.
Съществуването на процесното притезателно
материално право и респективно основателността на предявения иск са обусловени
от наличието на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно
доказване факти относно
съществуване на облигационно правоотношение по договор за лизинг и дадена въз основа на него парична сума,
както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума.
/възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на
насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца/.
Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията,
изложени в исковата молба, че страните
са установили помежду си облигационни правоотношения, произтичащи от сключения
между тях договор за лизинг.
Ищецът претендира главница в размер на 20,90
лева за неплатени лизингови
вноски с падеж от 25.11.2018 г. до 06.02.2019 г. За времето на забава се
претендира договорна лихва в размер 300,28 лева.
Видно е от заключението по СИЕ, че ответникът е направил последно плащане на 27.12.2018 г., като преди това е погасил първоначланата вноска от 1 510 лева и съгласно погасителния план –
първата вноска в пълен размер и частично втората вноска с падеж 25.11.2018 г.
С оглед констатациите на съдебно-счетоводната
експертиза следва да се приеме за доказана и основателна претенцията на ищеца
за установяване на вземането за главница, лихвата за забава, в установения размер, както и
неустойката в размер на 0,20 лева.
По отношение претенцията за неустойка в
размер 403,44 лева.
Според
клаузата на т.13.5 от Общите условия към договора за в лизинг, лизингодателят
има право да прекрати договора при забава в плащането на лизингови вноски и др. Съгласно т.13.6., прекратяването на договора се упражнява с изпращане
на писмено уведомление до лизингополучателия, без предизвестие. От приложеното
уведомление, се установява, че същото е получено лично от ответника. К. е
подписал лично и приемо –предавателния протокол за връщането на лизинговия
автомобил. При тези изводи съда на мира, че искането за присъждане на
неустойката, дължима при прикретяване на договора по вина на лизингопобучателя
следва да бъде уважено.
По отношение претенцията
за разходи за възстановяване на лизинговия актив в размер на 702 лева.
Съгласно т. 14.4 във вр. чл. 8.7.10 от ОУ, лизингодателят дължи
възстановяване на направените разходи от лизингодателя във връзка с
възстановяване владението на лизинговия актив при ползване услугите на трето
лице. В случая е
представен договор от 29.05.2017 г.,
сключен между ищеца и „Фиксед Асистантс“ ЕООД, от който е видно, че е уговорено
възнаграждение в размер на 500,00 лева без
ДДС за издирване и изземване на автомобил, завишена с 50,00 лева. От приложена фактура № 10000233/12.02.2019 г., издадена от „Ем би кей груп“ ЕООД на „Мого България“ ООД е видно, че е
заплатена сума в общ размер 8 538 лева.
От представения
приемо-предавателен протокол от 06.02.2019 г. е видно, че представител на ищцовото
дружество-лизингодател е получил вещта, предмет на лизинговия договор от трето лице, у когото се е
намирала. Същевременно
уведомлението до ответника за прекратяване на договора е от ръководител
събиране на вземания към ищцовото дружество. Не са представени никакви
доказателства, установяващи основанието на претенцията и доказващи участието на
третото лице - „Фиксед Асистантс“ ЕООД в изземване на лизинговия актив, както и
за връчване на уведомлението за прекратяване на договора общо в размер на 660 лева с ДДС,
както и допълнително внесени още 42 лева.
Предвид което съдът
намира претенцията на ищеца в тази част за неоснователна и недоказана, поради
което искът в тази част следва да се отхвърли.
По отношение претенцията за заплащане на
дължимите данъчни задължения за лекия автомобил, предмет на договора, които са
в размер 3,25 лева, съдът намира същата за основателна и като такава
следва да бъде уважена. Съгласно т. 8.6 и т. 8.7.4 от ОУ,
лизингополучателят дължи на лизингодателя възстановяване на направените разходи
за заплащане на данъци. Съгласно заключението на СИЕ, ищцовото дружество е заплатило данъчните задължения за процесния
автомобил, да което е представено платежно нареждане от 08.07.2019 г.
С оглед изхода на делото
и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски съразмерно с уважената част от иска. Представен е списък по чл. 80 от ГПК. Ще следва К. да
заплати на ищцовото дружество сумата 386,70 лева сторени съдебно-деловодни
разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част на иска, както
и по заповедното производство – 38,51 лева, също съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение Е.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, наличието на вземане на „Мого България“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 16 А, представител И.Г., за сумата 20,90 - двадесет лева и деветдесет стотинки, представляваща главница, включена в падежиралите и неплатени
лизингови вноски по Договор за финансов лизинг от 10.10.2018 г. със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив № AG0005060, дължими за период от
25.11.2018 г. до 06.02.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 16.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 300,28
- триста лева и двадесет и осем стотинки, представляваща възнаградителна
лихва по Договор за финансов лизинг от 10.10.2018 г. със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив № AG0005060, дължими за период от 25.11.2018 г. до 06.02.2019 г., сумата 0,20 - двадесет стотинки, представляваща
неустойка за забава на плащане на лизингови вноски, дължима за период от
25.11.2018 г. до 06.02.2019 г., сумата
403,44 - четиристотин и три лева и четиридесет
и четири стотинки,
представляваща неустойка за прекратяване на Договора по вина на
Лизингополучателя на основание чл. 15.5 от Общите условия, дължима
еднократно към датата на прекратяване на Договора, сумата 3,25
- три лева и двадесет и пет стотинки, представляваща заплатен данък по чл. 52 и сл. от ЗМДТ за 2018г. на основание чл. 8.6 от приложимите Общи
условия във вр. с чл. 345,
ал. 2 от ТЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан за сумата
702,00
- седемстотин и два лева,
представляваща възстановяване на лизинговия актив на основание чл. 14.4, във вр.
с чл. 8.7.10 от приложемите Общи
условия.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК Е.М.К., ЕГН **********, с адрес: *** заплати на вземане на „Мого България“ ООД,
ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 16 А,
представител И.Г., сумата 386,70 – триста
осемдесет и шест лева и 70
стотинки, представляваща разноски в настоящето исково
производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК Е.М.К., ЕГН **********, с адрес: *** заплати на вземане на
„Мого България“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 16 А, представител И.Г., сумата 38,51 - тридесет
и осем лева и 51 стотинки, представляваща разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 298/2020 г. по описа на Троянски
районен съд, съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд - гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен
съдия: