Р Е Ш Е Н И Е
№31
гр. Велико Търново, 5.3.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ
ДИАНКА ДАБКОВА
При секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура С.И., разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 012/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закон за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба подадена от ТД“Дунавска“ към Агенция „Митници“
против Решение № 323 от 11.10.2019г. постановено по НАХД 215/2019г. по описа на
Районен съд Горна Оряховица, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП- №218 от 18.10.2018
г. на началника на праводателя на касатора /началника на Митница Свищов/, с
което на ответника по касация И.Й. *** ***е наложена глоба от 1083, 66 лв. на
основание чл.126, ал.1, предложение първо, т.2 от ЗАДС и на основание чл.124,
ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките, които са предмет на
нарушението – 117 литра дестилатен алкохолен продукт, годен за консумация, с
действително съдържание по обем 42,1% при 20 градуса
по целзий.
В
касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен
акт, поради противоречие с материалния закон - касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Развиват се съображения за
обосноваване съответствието на отмененото наказателно постановление с
материалния закон и спазването на процедурата по издаването му, при безспорна
установеност на административното нарушение и нарушителя. Основният аргумент е,
че няма трайно установена съдебна практика, която да приема,че субект на
нарушението по чл.126 от ЗАДС може да бъде само регистрирано лице и лицензиран складодържател, което
становище на АСВТ противоречи на съдебните актове на други административни
съдилища. Конкретното нарушение не касае съставянето на документи, доколкото
такова не е повдигнато. Касае се за начисляване
и задължително съставяне на документи, които са различни административни
нарушения от задължението за притежаване на документи в случаите на държане на
акцизна стока.За неизпълнение на начислението ,което се удостоверява с
издаването на акцизен данъчен документ вече е въздигнато от законодателя в
самостоятелен фактически състав по чл.112 от ЗАДС. Освен това намира, че
Решението е незаконосъобразно в частта, с която е отменено НП , с която е отнет
в полза на държавата предмета на нарушението. Това следва от разпоредбата на
чл. 84 от ЗАНН във р. с чл. 53, ал.2 б“а“ от НК, в какъвто смисъл е посочена и
съответна практика на административните съдилища. От съда се иска да отмени обжалваното съдебно
решение и постанови друго, с което да потвърди НП. В съдебно заседание редовно
призован не се явява , не се представлява и не заема становище.
Ответникът
по касационната жалба- И.Й.И. , редовно призован, се представлява от ***И.
оспорва така подадената жалба, намира решението на ГОРС за правилно и
законосъобразно. Макар по същество решението на съда да е за отмяна на НП,
счита, че и основанието, посочено от мен при въззивното дело следва да се има
предвид. То също води до извод за отмяна на НП.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че разпоредбата на чл.126 от ЗАДС обезпечава
съставянето на редовна документация, която да удостоверява начисляването,
плащането и обезпечаване на акциза. Задължени да я водят и съответно да
разполагат с такива документация обаче са само регистрираните по ЗАДС лица,
каквото наказаното лице не е . Следователно извършеното от него осъществява
признаците на друго нарушение, но не и посоченото в НП. Механичното преписване
на чл.126 от ЗАДС във всички възможни хипотези , представляващи отделни състави
на административни нарушения без конкретизиране на необходимите документи,
които е следвало да има лицето е довело до неясно фактическо описание ,
ограничаващо правото на защита на нарушителя. Счита, че правилно ГОРС е отменил
НП. Съдът в съответствие с
доказателствата по делото, обосновано е приел , че НП е незаконосъобразно и
като го е отменил е постановил един законосъобразен акт, който предлага да бъде
оставен в сила. Счита, че изложените в касационната жалба доводи са
неоснователни , в какъвто смисъл е и трайната практика на АСВТ.
Съдът,
след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При
извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, настоящият състав не установи наличието на пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд, поради което е ненужно същата да бъде подробно преповтаряна. Установено е, че на 16.5.2018г. в имота на ответник жалба , находящ се в ***в гаража са открити от свидетелите четири стъклени съда с вместимост от около 19 литра, всички напълнени с жълтеникава течност с мирис на ракия. И. е обяснил, че това е ракия за собствена консумация, която е варена преди 10-15 години, и не може поради това да представи документ за платен акциз. Повторни обяснения нарушителят е дал пред Й.в качеството й на старши митнически инспектор в МБ Г. Оряховица, като е потвърдил, че не притежава документ за платен акциз за иззетата от имота му ракия, която е варена от баща му, починал през 2000 г. Иззетите веществени доказателства са били предадени на горепосочения инспектор, като от тях била взета средна проба, за която е съставен нарочен протокол и същата е била изпратена за изследване в ЦМЛ в ЦМУ. Съгласно заключението на митническата лабораторна експертиза, изследваната проба представлява дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем 42,1% vol. При 20градуса Целзий, годен за консумация. На 8.8.2018г. св.Й.е съставил против И. АУАН №71, за държане на акцизна стока 117 литра течност, без да притежава данъчен документ по ЗАДС или фактура или митническа декларация или придружителен административен/ електронен административен документ, или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза и приложимата правна норма по чл. 126, ал 1 от ЗАДС. Срещу АУАН е подадено писмено възражение, което е прието за неоснователно и е издадено процесното пред ГОРС НП. В срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН същото е обжалвано пред ГОРС, който с Решение №31/31.1.2019г. по НАХД 893/2018г. го е отменил, а с Решение 0№ 53/20.3.2019г. по КНАХД 10058/2019г. решението е отменено и делото върнато на друг състав на ГОРС със задължително указание да се установи, дали в ЦМБ има специалисти или методика за установяване датата на производство на ракия, като от там е получен отрицателен отговор.
При така установената фактическа обстановка, съдът е намерил, че претендираното от АНО деяние от соченото за нарушител лице, както и че последното поначало не може да бъде субект на отговорност по чл. 126 от ЗАДС в какъвто смисъл е практиката на АСВТ. На следващо място съдът е изложил мотиви за неоснователност на наведените доводи, че ракията е варена преди 2000 г. т.е. преди влизане в сила на ЗАДС, поради което за нея не се дължи акциз. . С тези мотиви РС – Горна ***е отменил изцяло обжалваното пред него наказателно постановление.
Постановеното от Районен съд – Горна ***решение е
правилно, а касационната жалба е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с
необходимия доказателствен материал, който е обсъден в съвкупност и поотделно.
Съдът е изложил подробни мотиви, кои свидетелски показания кредитира, обсъдил е значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на
събраните в производството по делото доказателства, съдът е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил
правилни правни изводи. Делото пред въззивната инстанция е било приключено
и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му
компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. В самата касационна
жалба не се сочат конкретни пороци на процеса, като съдът намира в обобщение,
че такива не са допуснати.
По приложението на
материалния закон , съдът намира следното: Правилно
ГОРС е приел, че в АУАН и в НП липсва ясно и точно описание на
конкретното противоправно деяние, за което се претендира да е установено, в
нарушение на изискванията на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В
АУАН и в НП са описани извършените от митническите органи и от проверяваното
лице действия във връзка с проверката с посочен фактическият състав на установеното нарушение.
Повдигнатото административно обвинение е, че лицето държи акцизни стоки, без да
има документи, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на
акциза. Разпоредбата на чл. 126 от ЗАНН съдържа множество различни и напълно
самостоятелни хипотези, всяка от които осъществява отделно нарушение и налага
конкретизиране при описанието на фактическия състав на установеното деяние в НП,
което в конкретната хипотеза не е сторено. Неясното фактическо описание на
деянието, представлява
процесуално нарушение, съществено ограничаващо правото на нарушителя чрез
навеждане на възражения и представянето на съответните доказателства, да
организира адекватно защитата си още в първата фазата на
административнонаказателното производство, поради което и е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление. Отделно от това в
конкретния случай при извършването на проверката лицето е заявило, че притежава
документи за намерените количества алкохол, видно от самия АУАН и свидетелските
показания, като впоследствие е представило такива документи. Горното
обстоятелство е отразено В АУАН и НП, но актосъставителят и наказващият орган
са счели, че въпросните документи са неотносими към конкретните количества
алкохол, без да посочат аргументи в тази насока.
Извън
посоченото по-горе, следва да бъдат споделени и и изложените от районния съд
съображения относно приложимостта на чл. 126 от ЗАДС в случаи от вида на
разглеждания. В съответствие с непротиворечивата практика на АСВТ, районният съд е приел,
че същата не касае санкциониране на нарушения изразяващи се в неизпълнение на
задълженията за начисляване, плащане или обезпечаване на акциза. Смисълът на
чл. 126 от ЗАДС е да обезпечи съставянето на редовна документация, която да
удостоверява посочените по-горе обстоятелства и в него няма промяна и след
соченото от касатора последно изменение на закона /ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила
от 1.01.2018 година/. Задължени да водят такива документация са само регистрираните
по ЗАДС лица, изчерпателно посочени в чл. 43, ал. 1 от ЗАДС. Законът изрично
и изчерпателно посочва кои лица могат да
начислят акциза, това са и лицата, които могат да създават документи,
удостоверяващи начисляването на такъв. Съответно чл. 44 от ЗАДС определя кой
може да плати акциза, като състави редовни документи за това и отново това са
само регистрирани лица. Следователно смисълът на санкциите по чл. 126 от ЗАДС е
техни субекти да са лица, които макар и редовно регистрирани по закона като
производители или складодържатели, не изпълняват задължението си да съставят
редовни документи, които удостоверяват начисляването, плащането и
обезпечаването на акциза, а не да санкционира тези, които изобщо не са се
регистрирали като производители или складодържатели. Лице, което не е
регистрирано като производител или складодържател не може да произвежда и държи
стоки на склад и съответно да съставя изброените в санкционната норма
документи. Съответно такова лице не може да носи отговорност по чл. 126 от ЗАДС, тъй като не притежава възможност да съставя и разполага с изброените в
тази норма документи, и съответно няма качеството на субект, годен да осъществи
от обективна и субективна страна някой от посочените в нея състави.
Всъщност
пълното неплащане, частичното неплащане или избягването на обезпечаване на
дължимия акциз, представляват отделни съставомерни деяния, които са обявени за
административни нарушения с разпоредбата на чл. 123а от ЗАДС, и наказуеми с
глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер на дължимия акциз, чието
заплащане е избегнато, но не по-малко от 1 000 лева. Съобразно цитираната
по-горе норма на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, адресати на такава санкция могат
да бъдат и нерегистрирани лица, какъвто е ответникът по касационната жалба, но
в случая административното наказание не е наложено за нарушение по чл. 123а от ЗАДС. Налагането на административно наказание без да е доказан съставът на
съответното административно нарушение което се претендира, е в пряко
противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на
административнонаказателна отговорност визирано в чл. 6 от ЗАНН. Горното прави
наказателното постановление незаконосъобразно
поради противоречието му с материалния закон. При липса на надлежно
установено изпълнително деяние по чл. 126, предл. второ от ЗАДС, НП е правилно
е било отменено от ГОРС.
Сочените
от касатора решения на други Административни съдилища нямат характера на
Тълкувателни такива, които да са задължителни за съда съгласно нормата на чл. 130
от ЗСВ. С констатираната противоречивата съдебна практика може да бъде сезиран
ВКС и ВАС, които да уеднаквят същата. Не прави извода различен твърдяното от касатора нормата на чл.112, ал.1
от ЗАДС,
според който лице, което, като е задължено, не начисли акциз, се наказва с
имуществена санкция в двоен размер на неначисления акциз, която се предвижда за
регистрираните по този закон лица- производители и складодържатели.
Изпълнителното деяние в двете норми е различно, поради което не може да се
твърди, идентичност на санкционните норми при единствена отлика субект на
нарушението.
При
така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не
страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е
правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в
сила в тази част.
Що се касае до наказателното постановление в частта на постановеното с него отнемане в полза на държавата на стоките – предмет на нарушението, административният съд счита, че същото е законосъобразно предвид разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗАДС, във вр. чл.20, ал.2 от ЗАНН. Последното следва от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.53,ал.2,б.”а” от НК. Според посочената разпоредба, независимо от административно – наказателната отговорност, се отнемат в полза на държавата вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено. По мотивите, изложени по-горе, решението следва да бъде отменено по отношение на отмяната на постановеното на основание чл. 124, ал.1 от ЗАДС отнемане в полза на държавата стоките предмет на нарушението - общо 117 литра дестилатен алкохолен продукт, годен за консумация, с действително съдържание по обем 42,1% при 20 градуса по целзий, подробно описан в постановлението. Това е така, тъй като макар да не е правилна приетата от АНО правна квалификация по чл. 126 от ЗАДС, а тази по чл. 123 от ЗАДС, последният текст също е измежду посочените случаи на нарушения, когато стоките - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са. Безспорно в конкретния случай е, че въпросните акцизни стоки без заплатен или обезпечен акциз са вещи предмет на нарушението, както и че притежаването им е забранено, поради което и на това основание същите са правилно отнети в полза на държавата. Затова, след като административното нарушение е налице, доколкото от закона ЗАДС е забранено държането на акцизни стоки, каквито безспорно са спиртните напитки – ракия, без последният да е заплатен или обезпечен, то и отнемането на вещите се запазва като законна последица от извършването му, независимо от количеството и стойността на стоките – предмет на нарушението и от това чия собственост са те. По тези съображения решението на районния съд в частта, в която е отменил наказателното постановление в частта на постановеното с него отнемане на стоките – предмет на нарушението, е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено в тази му част. Правно основание и и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗАНН, съгласно която се отнемат в полза на държавата и вещите – предмет на нарушението, притежаването на които е забранено, независимо от тяхното количество и стойност, където и да се намират. Онова, което отличава тази разпоредба от сходната такава по чл. 53, ал. 2, б. “а” НК е нормативния акт, в който се урежда института, обществената опасност на деянието – предметът на което подлежи на отнемане и държавният орган, прилагащ разпоредбата. С оглед на това не следва да се прилага чл.20, ал.3 от ЗАНН, поради което правно ирелевантен е въпроса досежно стойността на отнетите в полза на държавата вещи.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, втори касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 323 от 11.10.2019г. постановено по НАХД
215/ 2019г. по описа на Районен съд Горна ***в частта, с която е отменено като
незаконосъобразно Наказателно
постановление НП- №218 от 18.10.2018 г. на началника на праводателя на касатора
/началника на Митница Свищов/, с което на ответника по касация И.Й. *** ***е
наложена глоба от 1083, 66 лв. на основание чл.126, ал.1, предложение първо,
т.2 от ЗАДС
ОТМЕНЯ Решение №
323 от 11.10.2019г. постановено по НАХД 215/2019г. по описа на Районен съд
Горна ***в частта, с която е отменено Наказателно постановление НП- №218 от 18.10.2018
г. на началника на праводателя на касатора /началника на Митница Свищов/, с
което на ответника по касация И.Й. *** ***на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС са
отнети в полза на държавата стоките, които са предмет на нарушението – 117
литра дестилатен алкохолен продукт, годен за консумация, с действително
съдържание по обем 42,1% при 20 градуса
по целзий, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП- №218 от 18.10.2018 г. на началника на
праводателя на касатора /началника на Митница Свищов/, с което на ответника по
касация И.Й. *** ***на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на
държавата стоките, които са предмет на нарушението – 117 литра дестилатен
алкохолен продукт, годен за консумация, с действително съдържание по обем 42,1%
при 20 градуса по целзий.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.