Р Е Ш Е Н И Е
№…….…/20.07.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав,
в открито съдебно заседание, проведено на първи юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7366 по описа за 2019 година на Варненския районен съд,
, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано е въз основа на искова молба, подадена от В.М.С., ЕГН ********** *** и В. Аджелов С.,
ЕГН ********** *** за приемане за установено в отношенията между страните, че
„Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД, ЕИК ********* дължи на всеки от
ищците сумата от 2759,04 лева,
представляваща направени от всяка от страните разходи за изграждане на помпена станция, което
изграждане е наложено от изграждане на канализацията на ул.“Гларус“ в
отклонение с одобрения проект, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№3825/2019г. по описа на ВРС 49 състав.
Ищците излагат, че са собственици по наследство на недвижим
имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Гларус“ № 11. Навежда се, че ответното
дружество е изградило канализация на ул.“Гларус“. При изграждането на
канализацията не е спазен проекта в частта от № 1 до № 25 на посочената улица.
Височината на канала е повдигната, поради което имота на ищците не е
присъединен към канализацията. Това е наложило ищците да изградят със собствени
средства помпена станция, за което са сторили разходи в размер на сумата от
5518,08 лева, която сума претендират по равно.По изложените съображения
настояват за уважаване на иска, ведно с присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответникът оспорва предявения иск, като счита същият за
неоснователен. Оспорва дружеството да е изграждало канализация в кв.Виница.
Позовава се, че канализационната мрежа е собственост на Община Варна, а
„Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД единствено поддържа изградените
водопроводни и канализационни мрежи.
По същество ответникът моли за отхвърляне на исковите претенции и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители,
поддържат становищата си по спора. Ищецът е доразвил доводите в писмени
бележки.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
За да се ангажира
обективната отговорност на ответната страна за вреди при изпълнение на възложена
от дружеството работа при условията на чл.49 от ЗЗД следва при условията на
пълно и главно доказване да се установи, че е извършеното възлагане на
определена дейност, че е осъществено твърдяното противоправно
деяние от изпълнителя на работата при или по повод изпълнението, причинната връзка деянието и
увреждането, както и размера на вредите.
Процесния случай се
твърди вредите за ищците да са настъпили в резултат на неизпълнението на
дейности по изграждане на уличната канализационно мрежа на ул.“Гларус“ в
гр.Варна.
Съгласно чл.19, ал.1, б.
„а“ и “б“ от ЗВ публична общинска собственост са водоснабдителните системи или
части от тях, включващи мрежи и съоръжения за отнемане, пречистване,
обеззаразяване, съхраняване и транспортиране на водите, чрез които се доставя
вода за потребителите на територията на общината, с изключение на тези по чл.
13, ал. 1, т. 5 и 6, както и уличните разпределителни водоснабдителни мрежи в
урбанизираните територии и водопроводните отклонения до измервателните уреди в
имотите на потребителите, както и уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 7, тоест освен ако не обслужват
потребители в повече от една община. На осн. чл.198б, т.3 от ЗВ управлението на ВиК системите се осъществява в се
осъществява от общинския съвет. Следователно собственик на водопроводната и канализационна мрежа е
съответната община на територията, на която се намира съоръжението. Ответникът
„Водоснабдяване и канализация –Варна“ ООД е единствено оператор на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ по силата на договор за възлагане на дейностите
по предоставянето на ВиК услугата
и поддържането на ВиК системите/ чл. 198г, т. 2от ЗВ/.
От друга страна планирането на развитието на
ВиК системите и съоръженията се извършва въз основа на генерални и регионали планове (198и,ал.1 от
ЗВ),които се изготвят и одобряват от общините. Община е тази, която възлага
изграждането на ВиК системи и съоръжения, като такова възлагане може да се
извърши и от съответния ВиК оператор, ако това им
е предвидено в договора за
извършване на ВиК услуги (чл. 198н, ал.1 от ЗВ).
В разглеждания по делото случай на първо място не е проведено доказване за
това, че „Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД е възложител на
дейности по извършване на изграждане на процесната канализационна мрежа. Макар направените от ищцовата страна усилия,
по делото не се събраха доказателства за това, че на ул. Гларус да е изградена
канализационна мрежа, респ., че същата е
въведена в експлоатация. Въпреки че такава мрежа очевидно е изградена, лиспва
изготвен и утвърдени проект за канализационна мрежа, от който може да се
направи извод за лицето- възложителя на работата. Както се посочи по-горе съгл.
разпоредбата на чл. 198н, ал.1 от ЗВ такова възлагане би могло да се извърши
както от собственика на мрежата Община Варна, така и от ВиК оператора, ако
подобна възможност е уредена в договора между общината и ВиК оператора. Налага
се извода, че по-скоро канализацията е изградена без строителни книжа и
разрешение.
Освен, че по делото не се установи да е
извършено възлагане, в случая не се
събраха данни и за това, че процесната работа е изпълнена в отклонение от
утвърдения проект. След като такъв проект липсва, то не би могло да се направи
извод, че канализационната мрежа на, ул.“Гларус“ е изградена в отклонение от
проектното предиждане.
По изложените
съображения, съдът намира, че ищците не съумяха да установят при условията на
пълно и главно доказване част от елементите от състава на отговорността на
възложителя по реда на чл. 49 от ЗЗД,а имено извършеното възлагане на работата
от ответника и противоправността на деянието. Ето защо исковата претенция се
преценява като неоснователна.
При този изход на спора
и на чл. 78,ал.3 от ГПК разноските по делото се следват на ответника. На
осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в
размер на 120 лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни
заседания и процесуалната активност на представителя.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.С.,
ЕГН ********** *** и В. Аджелов С., ЕГН ********** ***
иск с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че „Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД, ЕИК
********* дължи на всеки от ищците сумата от 2759,04 лева, представляваща направени от всяка от страните разходи
за изграждане на помпена станция, което
изграждане е наложено от изграждане на канализацията на ул.“Гларус“ в
отклонение с одобрения проект, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№3825/2019г. по описа на ВРС 49 състав.
ОСЪЖДА В.М.С., ЕГН ********** ***
и В. Аджелов С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД, ЕИК
*********, със седалище *** сумата от 120
лева, представляваща сторените по делото разноски за юрисконсулстско
възнаграждение, на осн.чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: