Решение по дело №103/2011 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 281
Дата: 21 април 2011 г.
Съдия: Мария Димова Шолекова
Дело: 20114310200103
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                            гр. Ловеч, 21.04.2011 год.

 

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,втори наказателен състав в открито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА

 

 

при секретаря :М.Г., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 103 по описа за 2011 година и за да се произнесе, съобрази:

 

 

С наказателно постановление № 2010 – 20926 от 01.11.2010 год. на Цветан Христов Христов – Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, упълномощен  със Заповед №586/18.08.2006 год. на Председателя на КЗП, на основание чл.77 от Закона за туризма на ЕТ„Джерми-О.Д.”***,представлявано от О.Й.Д. е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за извършено нарушение по чл.55,ал.1 от Закона за туризма.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят О.Й.Д.,който го обжалва в срок и твърди,че удостоверението за категоризация на проверения обект е било в папка,в шкафа зад бара и не е налице нарушение по чл.55,ал.1 от ЗТ,а ако има такова то е от визираните в чл.28 от ЗАНН.Моли наказателното постановление на бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,се явява лично и с адв.М.,който поддържа жалбата и излага,че не е спазена процедурата по съставяне и връчване на АУАН на нарушителя,като освен това съгласно изискванията на чл.55,ал.1 от ЗТ,категорийната символика включва удостоверение за категоризация и табела,които се поставят на видно място в обекта.Видно от писмените доказателства такава табела е имало поставена и тя е отговаряла на изискванията на закона.От показанията на разпитаните свидетели се установява,че заведението в деня на проверката не е работило и въпросното удостоверение е било свалено и поставено в папка,за да не се измокри.Счита,че няма извършено нарушение по чл.55,ал.1 от ЗТ и моли НП да бъде отменено.

Ответникът – Регионална дирекция – Русе към КЗП, редовно призована, не изпраща представител, но е представено писмено становище.

От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на свидетелите В.И.,К.И.,М.Д. и Р.Ш.,от становищата на страните,изразени в жалбата и писменото становище,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 27.07.2010 год.бил съставен АУАН №20926 от св.В.И.,в присъствието на св.К.И. срещу ЕТ„Джерми-О.Д.”***,представлявано от О.Й.Д.,за това,че при извършена проверка на 13.07.2010 год. в кафене в с.Кирчево,ул.”Ал.Стамболийски”,стопанисвано от ЕТ„Джерми-О.Д.” е установено,че обекта е категоризиран от Кмета на Община-Угърчин с УК №00007/04.05.2006 год.категория “1 звезда”,капацитет 20 места.На категоризирания обект е издадена категорийна символика-удостоверение и табела.Удостоверението за категоризация не е поставено на видно място в обекта.Представено е при поискване от папка с документи от шкаф зад бара,което е нарушение на чл.55,ал.1от ЗТ.

Актосъставителят и свидетелите по акта в с.з. поддържат констатациите по акта,като дават подробни показания за извършената проверка и съставяне на АУАН.

Съдът намира, че възраженията на жалбоподателя са основателни и атакуваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения в образуваното административно наказателно производство, които обуславят отмяната му изцяло.

От наличните по делото писмени и гласни доказателства се установява,че ЕТ„Джерми-О.Д.”***,  се представлява от О.Й.Д.,като АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното НП,е  съставен в отсъствието на лицето, представляващо ЕТ.Съгласно разпоредбата на чл. 40 ал.1 от ЗАНН,АУАН се съставя в присъствието на нарушителя.Чл.40,ал.2 от ЗАНН предвижда възможност за съставянето на акта в отсъствие на нарушителя - когато е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта.В случай обаче, съдът констатира, че прилагането на чл. 40, ал.2 от ЗАНН при съставянето на АУАН е станало, без да са били на лице законовите предпоставки за това,тъй като по делото липсват доказателства,макар нарушителят да е бил известен,да е търсен и да не е бил намерен,или  до него да е отправена покана, при това конкретна, лицето да се яви за съставянето на акт и лицето да не се е отзовало на тази покана.В приложения констативен протокол не се съдържа такава покана, а само нареждане за представяне на документи.  В случая е налице нарушение и на чл.43 ал.3 от ЗАНН, който регламентира, че когато АУАН е съставен в отсъствие на нарушителят, какъвто безспорно е настоящия казус, той се изпраща на съответния  орган   по  местоживеене  за  предявяване   и  подписване  от нарушителят. От доказателствата по делото безспорно се установява, че АУАН не е бил предявен и връчен на жалбоподателят по реда на чл.43 от ЗАНН. Настоящата инстанция намира, че акта може да бъде съставен само в присъствието на лицето, което представлява дружеството, а не и в присъствието на упълномощено лице,тъй като нарушителят е лицето,на което се вменява нарушение.В случая тъй като се касае са допуснато нарушение от ЕТ, това е О.Д..На   актосъставителят   е   било известно   лицето,   което   представлява   дружеството, но   въпреки   това последният  не  е  изпълнил  задължението  си  и  не  го  е  призовал  за съставянето на АУАН. Със съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, без   да   са  налице   условията  на  чл.40,   ал.2   от   ЗАНН  за  това,   т.е. представляващия ЕТ да е бил поканен да се яви за съставянето на акта за нарушение, е допуснато съществено нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, чл.42, ал.1, т.8 от ЗАНН и чл.43, ал.1 от ЗАНН. Тълкуването на точния смисъл и действителното съдържание на тези норми очертава единствено   нарушителя, на   когото   са   гарантирани   упражняване   на определени  права.Не  е  допустимо  разширително  тълкуване,  т.е.,  че нарушителят   може   да   бъде   представляван   от   упълномощено   лице. Делегиране на такива права по пълномощие не може да породи годни правни последици, предвид изискването за запознаване със съдържанието на акта, правото на обяснения   и възражения. Тези права нарушителят не би могъл да упражни без да е запознат с обстоятелствата на нарушението и неговата правна квалификация. Дори да се приеме, че пълномощникът, в присъствието на който е съставен акта е бил упълномощен, с права да представлява ЕТ пред Комисия за защита на потребителите, това упълномощаване има характер на общо, по което пълномощника има право да представя изисканите с писма или констативни протоколи документи,да подписва протоколите за проверка на представените документи,но не и да представлява дружеството при подписване на конкретно посочен акт за нарушение. Правата на нарушителя, очертани от правилата за съставяне на акта чл.40, ал.1 и ал.2, чл.42, т.8, чл.43, ал.1 чл.44 от ЗАНН могат реално да бъдат упражнени от нарушителя, само при наличие на съставен акт, визиращ конкретно нарушение. Това право не може да се упражни отнапред, преди да има съставен акт, от компетентен орган за конкретни фактически обстоятелства, квалифицирани в състав на административно нарушение. В производството за установяване на нарушенията не е възможно тълкуването по друг начин на тези правила. Противното означава да се разшири действителното им съдържание и смисъл, което е недопустимо в производството по налагане на наказания. Това е в противоречие и с изискването на чл.24 от ЗАНН, тъй като административно наказателната отговорност е лична.

Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

От така събраните доказателства съдът приема, че при издаване на наказателното постановление, административно наказващия орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, поради което същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено ,без да се обсъждат въпросите по същество на спора.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                 Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2010 – 20926 от 01.11.2010 год. на Цветан Христов Христов – Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, упълномощен  със Заповед №586/18.08.2006 год. на Председателя на КЗП,с което на основание чл.77 от Закона за туризма на ЕТ„Джерми-О.Д.”***,представлявано от О.Й.Д. е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.,за нарушение по чл.55,ал.1 от Закона за туризма,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                

 

   

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :