Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….../25.09.2019г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, като разгледа търг. дело № 1558 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на „М.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, 7-ми км, сградата на ЗИТ, корп.
II, ет. 3, предявен срещу „К.“ АД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление:***, за отмяна на основание
чл. 71 от ТЗ на решението по т.1 от дневния ред на заседание на Съвета на
директорите от 21.10.2016г. за увеличаване на капитала на ответното дружеството
по реда на чл.195 от ТЗ от 2 600 000,00 лева на 4 000 000,00 лева.
Ищецът „М.“ ООД
твърди, че на 21.10.2016г. е проведено заседание на Съвета на директорите (СД)
на „К.“ АД, на което е взето решение за увеличаване на капитала на ответното
дружеството по реда на чл.195 от ТЗ от 2 600 000,00 лева на
4 000 000,00 лева чрез издаване на
1 400 000,00 броя нови поименни акции с номинална стойност по 1,00
лев, които са записани изцяло по номинал от „К.Х.“ АД. На 25.10.2016г. със
заявление А5 вх. № 20161025171022 са заявени за вписване по партидата на „К.“
АД увеличаване на капитала на дружеството. По заявлението е постановен отказ.
На 27.10.2016г. е последвало повторно заявяване на вписване по партидата на
ответника в ТР със заявление А5 вх. № 20161027180451. Решението е вписано на
03.10.2017г. по указания на САС дадени с Решение № 2051/25.09.2017 г. постановено
по ф.д. № 4358/2017г. С обжалваното решение се ограничават членствените
му права, като се променя съществено структурата на капитала на дружеството,
респективно съотношението в гласовете при вземането на решения от Общото
събрание на акционерите (ОСА), намалява се правото на дял от печалбата. Сочи,
че ответното дружество е взело решението за увеличаване на капитала в
противоречие на чл. 194 - чл. 196 ТЗ, тъй като липсва решение на ОСА за
овластяване на СД да взема решения за ограничаване/изключване предимственото правото на акционерите по чл. 194,ал. 1 ТЗ,
придружено с доклад на СД относно причините за отмяната и обосновка на
емисионната стойност на новите акции, респ. то не е обявено в ТР преди дата на
вземане на решението за увеличаването на капитала по реда на чл. 195 ТЗ. ТЗ не съдържа изрично изискване
решението на ОСА по чл. 196, ал.3 ТЗ за овластяване на СД да бъдат обявявани в
ТР, но това следва от чл. 29, параграф 5 вр. параграф
4 на Втората директива на съвета 77/91/ЕИО (действала до 03.12.2012г),
съответно чл.33, параграф 5 от Директива 2012/30/ЕС (в сила от 04.12.2012г),
които разпоредби имат пряко действие за съда, тъй като са транспонирани
непълно. Предвид тези основания, моли съдът да отмени посоченото решение.
Претендира разноски.
В отговора на
исковата молба ответникът „К.“ АД оспорва предявеният иск като процесуално
недопустим и неоснователен. Сочи, че има решение на ОС на акционерите, с което
СД е овластен да взема решение за
ограничаване/изключване на правото на акционерите. Същото е обективирано
в Протокол от 11.06.2012 г. Правото на СД да увеличава капитала на дружеството
наведнъж или на части до 50 000 000,00 лева
при условията на чл. 195 ТЗ е изрично предвидено в чл. 11 от Устава на „К.“ АД.
Няма законово изискване за обявяване на решението на СД в Търговски регистър.
Твърдяното право на СД е потвърдено с решение на ОСА, взето с мнозинство 100%
от капитала на дружеството. Последното не подлежи на самостоятелно обявяване в
Търговския регистър, тъй като в Търговския закон не е предвидено такова
задължение за търговеца. Непълното транспониране на директивите има само
„вертикален ефект“, но и „хоризонтален такъв“, т.е. частно лице може да се
позове на директивата, за да търси правата си спрямо държавата, но не и в
отношенията си с друго частно лице. Твърди и, че щом е налице овластяване на
СД, то не е необходимо за всяко увеличение на капитала да се приема ново
решение по реда на чл. 194 ТЗ. Претендира разноски.
Съдът като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
По допустимостта на исковете:
За да е налице
пречката по чл. 299 ГПК е необходимо да е налице субективен и обективен идентитет между двете дела, или решението да разпростира
силата си на пресъдено нещо и по отношение на
конкретния ищеца. В случая, между настоящото производство и това по т.д. № 7800/2016г
по описа на СГС, ТО, 14-ти състав няма субективен идентитет.
Ищецът по настоящото дело е „М.“ ООД, а ищеца по т.д. № 7800/2016г по описа на
СГС, ТО, 14-ти състав е „Ф.“ ЕООД. Макар едноличния собственик на капитала на
двете дружества да е едно и също лице, силата на присъдено нещо не се
разпростира по отношение на него, а по отношение на дружеството като
самостоятелен субект на правото. На следващо място, СПН на решенията по
исковете по чл. 71, респ. чл. 74 ТЗ разпростират действието си по отношение на
всички съдружници, респ. акционери, единствено в
случай, че същите бъдат уважени, т.е. когато в резултат на тях се стига до
отмяната на решенията на ОС, респ. другите органи на дружеството, накърняващи членствените права на ищеца. Това е така именно, защото не
е допустимо по отношение на един съдружник/акционер, решението да има действие,
а по отношение на друг – то да няма такова. Формираната по предходното решение
СПН не разпростира действието си по отношение на настоящия ищец, тъй като
исковете по чл. 71 ТЗ са били отхвърлени, т.е. с последните не е внесена правна
промяна в отношенията между акционерите.
С оглед изложеното
исковете се явяват допустими.
Разгледани по същество съдът ги намира за неоснователни.
С искът по чл. 71 ТЗ всеки член на дружеството може да защити членственото
си правоотношение или отделни членствени права,
когато те са нарушени от други, различни от ОС органи на дружеството. Искът не
е ограничен със срок.
От събраните в
хода на производството доказателства се установява, че ищецът има
качеството акционер в ответното дружество (виж извадката от книгата на
акционерите на л.10 от делото), а от протокола на лист 11-14 от делото се установява взетото решение на СД,
чиято законосъобразност се оспорва.
Спорът
между страните се концентрира относно обстоятелствата необходимо ли е вземане
на и взето ли е предварително решение на ОСА за овластяване на СД да взема решения за
ограничаване/изключване предимственото правото на
акционерите по чл. 194, ал. 1 ТЗ, придружено от доклад на СД относно причините
за отмяната и обосновка на емисионната стойност на новите акции, както и дали
то следва да бъде обявено в ТР преди датата на вземане на решението за
увеличаването на капитала по реда на чл. 195 ТЗ.
Разпоредбата на чл.196, ал.3 от ТЗ дава
възможност управителният съвет, съответно съветът на директорите, да изключи
или да ограничи правото на акционерите по чл.194, ал.1 ТЗ, само ако е овластен за
това с решение на общото събрание, взето с мнозинство 2/3 от гласовете на
представените акции, като овластяването не може да бъде дадено за срок,
по-дълъг от срока даден на последния орган за увеличаване на капитала. Целта на
разпоредбата е да се икономиса ресурс за дружеството за провеждане на ОСА и
оперативност – решението да се вземе по-бързо и при по-облекчен ред. Овластяването
на СД от ОСА може да бъде дадено и занапред (виж изричния текст на чл. 196,
ал.3, изр. 2 ТЗ). След като в цитираната разпоредба не е предвидено изрично, че
за всяко следващо увеличение на капитала трябва ново решение на ОСА (в рамките
на периода на овластяване), се налага извода, че веднъж дадено, овластяването
обхваща целия период и последваща санкция на ОСА,
включително за ограничаване на привилегиите на акционерите не е необходимо. Обратното
становище е несподелимо, тъй като не е оперативно и
лишава от регулативен потенциал разпоредбата на чл. 196, ал.3, изр. 2 ТЗ. Правно
нелогично е да се свиква ОСА, за да вземе решение за овластяване на СД да
увеличи капитала, при положение, че самото ОСА разполага с компетентност съгласно
чл. 221, т. 2 ТЗ вр. чл. 194, ал. 4 ТЗ както да вземе
решение за увеличаването на капитала, така и да ограничи правата на акционерите.
В общата хипотеза на чл. 192, ал. 2 вр. чл. 194, ал. 4, изр.2 ТЗ решението на ОСА следва да
бъде придружено с доклад на СД относно причините за отмяната на предимственото право на заварените акционери. Доклада на СД,
е част от задължението на СД да подготви провеждането на ОСА, аргументът следва
и от разпоредбата на чл. 224 ТЗ. Целта е да се сведе до знанието на акционерите
относимите за вземането на обосновано решение
обстоятелства (например: данни за финансовото състоянието на дружеството,
евентуално за постъпило предложение от конкретен настоящ или бъдещ акционер за
придобиване на новата емисия акции, конкретната цена предлагана за придобиване
на акциите, евентуални привилегии на новоприемания
акционер и т.н.). Непредставянето на доклад е нарушение на процедурата и води
до незаконосъобразност на решението на ОСА. Изключение е предвидено в
разпоредбата на чл. 196, ал.3 ТЗ. Когато УС, респ. СД е овластен
от устава или след изменение на устава, да увеличава капитала на дружеството за
определен срок след учредяване на дружеството, включително с правото да
ограничава или изключва правата на заварените акционери, доклад не следва да
бъде изготвян и представен за всяко следващо изменение. Това е така, защото в хипотезата
на 196, ал.3 ТЗ последващо ОСА не се провежда. След
като няма орган, на когото да бъде представен доклада, неговото съставяне се
обезсмисля. Дори да се приеме, че и в хипотезата на чл. 196, ал.3 ТЗ доклад за
причините за ограничаване правата на акционерите следва да бъде съставен. Такъв
в случая е налице видно от съдържанието/мотивите към решението по точка 1 от
протокола 21.10.2016г. на СД, в които е посочено, че увеличаването на капитала
се налага поради влошеното финансово състояние на дружеството, както и че след
проведени разговори с другите акционери, единствено акционера „К.Х.“ АД е
изявил желание да запише изцяло или частично увеличение на капитала до 1,4
млн.лева.
От разпоредбата на чл. 196, ал. 3 ТЗ не
може да се изведе, че решението на управителния съвет, респ. съвета на
директорите за ограничаване на привилегиите на заварените акционери подлежи на
обявяване в търговския регистър. Следователно с невписването на същото не се
нарушават правата на акционерите. Вярно е, че разпоредбата на чл. 29, параграф
5 вр. параграф 4 на Втората директива на съвета
77/91/ЕИО (действала до 03.12.2012г), съответно чл.33, параграф 5 от Директива
2012/30/ЕС (в сила от 04.12.2012г)) предвижда, че и тези решения следва да
бъдат вписани в Търговския регистър. Директивите не са транспонирани в тази им
част. Непълното транспониране на директивите има само „вертикален ефект“, но и
„хоризонтален такъв“, т.е. частно лице може да се позове на директивата, за да
търси правата си спрямо държавата, но не и в отношенията си с друго частно
лице. Не приложима в случая е и практиката на Съда на ЕС, че съдът е длъжен, в
рамките на своята компетентност, да осигури правната защита, която произтича за
правните субекти от правото на Съюза, и да гарантира пълното му действие, като
при необходимост не прилага всяка разпоредба от националната правна уредба,
която противоречи на този принцип (вж. в този смисъл Решение по дело Mangold, посочено по-горе, точка 77). Това е така, защото
няма национална разпоредба, относно процесния случай,
която съдът да тълкува и прилага в светлината на уредения от директивата правен
принцип. Най-близка до целения правен ефект е разпоредбата на чл.194, ал.4, изр. последно ТЗ, в която е предвидено вписване на решението на ОСА за ограничаване правата
на акционерите. Използвания от законодателя израз, че решението се представя за
обявяване в търговския регистър, а не че произвежда действие от вписването,
налага извода, че вписването има декларативен, а не конститутивен
ефект. Цел на декларативното вписване е да даде гласност на вписаното
обстоятелство към третите добросъвестни лица, за да могат например да участват
в предстоящото записване на акции или за да се изключи възможността на третото
лице да се противопоставят условия, които не са били вписани. Във вътрешните
отношения (между акционерите) вписването не ограничава действието на решението
на ОСА по чл. 194, ал. 4 ТЗ.
В унисон със
законовата рамка, чл. 11 от Устава на ответното дружество (л.133 от делото)
предвижда правомощие за Съвета на директорите да взема решение за увеличаване
/наведнъж или на части/ на капитала на дружеството до 50 000 000,00 лева чрез издаване на нови поименни /привилегировани
или обикновени/ акции с или без право на глас, всяка с номинална стойност 1,00
лев за срок от 5 години считано от регистрирането на дружеството. Предвидено е
и че във всички случаи на увеличаване на капитала от СД, то може да бъде
извършено и по реда на чл.193 (с непарична/и вноска/и) и чл.195 /под условие/.
Видно от решението
на СД, то е взето на 21.10.2016г, т.е. в рамките на предвидения в чл. 11 от
Устава 5-годишен срок. Решението е взето с мнозинство 100% от гласовете на
представените акции.
Уставът се приема
от общото събрание на акционерите, който е органът компетентен да овласти СД да взема решение за увеличаване на капитала. Следователно
по делото е установено овластяването на СД от ОСА да увеличава капитала на
дружеството до определен номинален размер чрез издаване на нови акции съгласно
чл. 196, ал.1 ТЗ за срок от 5-години. А с оглед предвидената в устава
възможност, това да става и по реда на чл. 195 ТЗ /под условие, че акциите се
закупят от определени лица на определена цена/, следва да се приеме, че е
дадена и принципна възможност за ограничаване на предимственото
право на заварените акционери. Това следва от този специфичен способ за
увеличаване на капитала, в който със самото решение се определят и условията
му: кои лица и при каква цена, ще закупят новата емисия акции. Това няма как да
се случи без да се ограничи или изключи предимственото
право на последните, било то в полза на трети лица, закупуващи новоиздадени
акции, било то в полза на един или няколко от заварените акционери. /в този
смисъл решение № 120/16.10.2015г постановено по т.д. № 2362/2014г по описа на
ВКС, ТК, Второ т.о./.
Следователно по делото се установява,
както овластяването на СД да увеличава капитала на ответното акционерно
дружество, така и правомощието му да ограничава правата на акционерите в
хипотезата на увеличаване на капитала под условие съгласно чл. 195 ТЗ.
Предприетия способ за увеличаване на капитала на ответното дружество е именно
под условие, че новите 1 400 000,00 броя поименни акции с номинална
стойност по 1,00 лев, се придобият от „К.Х.“ АД. Решението е взето с нужното
съгласно чл. 196, ал.3 ТЗ мнозинство.
Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че дори да се приеме, че е необходимо
допълнително решение на ОСА, то в процесния случай
такова решение е налице. Ответникът твърди и доказва вземане на решение на ОСА за
повторно овластяване на СД да взема решения за ограничаване/изключване предимственото правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 ТЗ
с протокол от 11.06.2012г (л.127-129) и списък на акционерите на „К.“АД
(л.130). Последните два документа са оспорени като неавтентични от ищеца, което
оспорване е неоснователно видно от заключението на приетата по делото СПЕ (л.
194-197). Документите са оспорени и като такива съставени за целите на процеса,
но ищеца не е сред лицата, които съгласно чл. 181 ГПК могат да оспорват
достоверността на датата.
Предвид изложеното
исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на
разноски има само ответника. Последният доказва направата на такива в размер 1500,00
лв., от които 1200,00 лева адвокатско възнаграждение и 300,00 лева – депозит за
СГЕ.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „М.“ ООД, ЕИК *****, със съдебен адрес:***, предявени срещу „К.” АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл.71 от ТЗ за отмяна на решението по т.1 от дневния ред на заседание на Съвета на
директорите от 21.10.2016г. за увеличаване на капитала на ответното дружеството
по реда на чл.195 от ТЗ от 2 600 000,00 лева на 4 000 000,00 лева.
ОСЪЖДА „М.“ ООД, ЕИК *****,
да заплати на „К.” АД, ЕИК *****,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 1500,00 лв. – разноски по делото
Решението може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: