№ 922/10.12.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, Х административен
състав, в открито съдебно заседание на десети ноември, две хиляди двадесет и
първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретаря Антоанета Метанова и с участието
на прокурора Живко Пенев, като разгледа докладваното от съдия Шотева касационно
административнонаказателно дело № 1058 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Л.С.Г.
с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. М. против Решение № 508/03.08.2021г.,
постановено по АНД № 635/2021 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
В касационната жалба с твърди, че
обжалваното решение е постановено в нарушение на закона и при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Конкретно се сочат като
неправилни изводите на първоинстанционния съд, че обжалваното пред него НП е
законосъобразно. Поддържа се, че в конкретния случай е приложима хипотезата на чл.
28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на районния съд и отмяна на процесното
наказателно постановление. В съдебното заседание касаторът не се представлява.
Ответникът – Териториална дирекция на НАП Пловдив,
чрез процесуален представител юрк. И., с писмена молба оспорва касационната
жалба, счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да
бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
осъществената процесуална защита.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик счита, че касационната жалба е допустима, а обжалваното решение следва
да се остави в сила.
Настоящият състав на Административен съд
Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, при съобразяване нормата на чл. 218 от АПК, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол, с
оглед на което същата е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба
е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Пазарджик
е потвърдил Наказателно постановление № 564783F587549/10.03.2021г., издадено от
директор на ТД на НАП, с което на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ на касатора е наложена имуществена
санкция в размер на 3200 (три хиляди и двеста) лв. за нарушение на чл. 3, ал.
1, т. 1 ЗОПБ - за това, че на 26.07.2020г. в село Братаница не е извършил чрез
банков превод или чрез внасяне по платежна сметка, плащане към Д.К.П. на сума
от 12 800 (дванадесет хиляди и осемстотин) лв., а е извършил плащането на
сумата в брой.
Първоинстанционният съд е приел, че
наказателното постановление е законосъобразно, тъй като АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, при съставянето им не са допуснати съществени процесуални
нарушения, спазени са изискванията относно тяхната форма и съдържание. По
съществото на спора е счел, че дружеството е осъществило вмененото нарушение и
отговорността му е законосъобразно ангажирана, като не са налице основанията на
чл. 28 от ЗАНН.
Решението е правилно.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ
въвежда задължение плащанията на територията на страната да се извършват само
чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност на или
надвишаваща 10 000 лева. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, който извърши или
допусне извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер на 25
на сто от общия размер на направеното плащане – ако е физическо лице, или с
имуществена санкция в размер на 50 на сто от общия размер на направеното плащане
- ако е юридическо лице.
В случая безспорно е установено, че
касаторът е предоставил на Д.П. сумата от 10 000 лв., видно от събраните по
делото писмени доказателства - фактура и фискален бон, приложени по делото.
Извършеното плащане не попада в обхвата на
чл. 2 от ЗОПБ, според който законът не се прилага при тегленето и внасянето на
пари в брой от/в собствени платежни сметки; тегленето и внасянето на пари в
брой от/в сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и
роднини по права линия; сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие;
операциите с банкноти и монети, страна по които е БНБ; замяната от банки на
повредени български банкноти и монети; изплащането на трудови възнаграждения по
смисъла на Кодекса на труда; изплащането на гарантираните влогове по смисъла на
Закона за гарантиране на влоговете в банките. С оглед така посочените законови
разпоредби, извършването на нарушението, за което е санкциониран касаторът, е
безспорно установено и доказано от събраните в хода на
административнонаказателното производство писмени доказателства.
Неоснователни са твърденията в
касационната жалба, касаещи описанието на нарушението и правната му
квалификация. Нарушението е описано конкретно, точно и ясно и оплакванията на
касатора в тази насока са напълно голословни и изцяло преповтарящи тези от
първоначалната жалба – предмет на разглеждане в първоинстанционното
производство. Не е налице и соченото в касационната жалба несъответствие между
текстовото описание на нарушението и правната му квалификация, за което на
практика липсват конкретно наведени доводи. Според изложеното в АУАН и в НП,
нарушението се изразява в извършеното на 26.07.2020г. плащане в брой от страна
на Л.Г. на Д.К.П. на сумата от 10 000 лв., което плащане не е извършено чрез банков
превод или чрез внасяне по платежна сметка и това описание в пълна степен
съответства на посочената като нарушена от наказващия орган разпоредба на чл. 3,
ал. 1, т. 1 от ЗОПБ.
По отношение размера на административната санкция,
същият е правилно определен съобразно изискванията на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ като
25 на сто от общия размер на направеното плащане.
Що се отнася до твърдението за маловажност
на извършеното нарушение, настоящата касационна инстанция приема за правилен
извода на районният съд, че в случая не би могло да се приеме, че се касае за
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са
налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решението
и същото следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.
При този изход на делото и предвид своевременното им
заявяване, на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да е в размер определен, съгласно чл. 37 от ЗПП, съгласно
препращата разпоредба на чл. 63 ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в
производство по ЗАНН, е приложима разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, която предвижда
възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно
заседание, без участието на представителя на ответника и не е с фактическа или правна сложност, поради което
следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение в размер
на 80 (осемдесет) лева.
Воден от горното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН,
Административен съд Пазарджик, Х-ти касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 508 от 03.08.2021г. по АНД №
20215220200635 по описа за 2021г. на Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА Л.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Националната
агенция за приходите разноски в размер на 80 лв. (осемдесет лева) за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1.
/П/
2. /П/