Р Е Ш Е Н И Е
№2609/25.6.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на дванадесети юни, през две хиляди и двадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №19740 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от ЕТ „В-С.Н.“ ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** и.р. №**, вх. *, партерен етаж, маг.№46, представлявано
от С.А.Н.срещу „Е.П.П.” АД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***, с правно
основание чл.124 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че
ищецът не дължи сумата от 1985,96 лева начислена ел.енергия за периода
13.12.2018г. - 12.03.2019г.
Ищецът твърди, че като потребител на ел. енергия е получил уведомление от
ответното дружество, за извършена контролна проверка на средството за търговско
измерване, при което е констатирано неточно измерване на консумирана ел.
енергия, поради което е коригирана сметката му за
използвана ел. енергия, като е начислена сумата от 1985,96
лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Е.П.П.” АД, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че е
извършената проверка от служители на „Електроразпределение Север“ АД (с
предходно наименование „Е.П.М.” АД), като констатациите са отразени
в протокол№1105525/12.03.2019г. Твърди
се, че е осъществена проверка в БИМ, при
която е констатирано, че СТИ измерва с грешка „-40,02%“. На осн. чл.38 от ОУ
ДПЕЕЕМ на Електроразпределение Север“ АД е извършена корекция на потребената
ел. енергия за процесния период от 90 дни, за което обстоятелство е съставена
фактура от 22.11.2019г. Намира, че процесната сума се дължи на осн. чл. 200,
ал.1 ЗЗД вр. чл.38, ал.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото КП за техническа проверка №1105525/12.03.2019г., от който се установява,
че на така посочената в протокола дата на адреса на потребление на ищеца е
осъществена проверка на СТИ №1115 0811 1021 1869.В протокола е удостоверено, че
електромера е демонтиран и изпратен за проверка в БИМ.
Представя се протокол за проверка
№2686/15.11.2019г. от БИМ – РО Варна, от който се установява, че при
осъществяване на метрологична експертиза на СТИ №1115 0811 1021 1869 е констатирано, че същия измерва преминалата
ел. енергия с грешка в размер на „-40,02%“.
Изготвена е справка за корекция от 20.11.2019г., с която е одобрено
коригиране на ел. енергия в размер на 9926,1 кВч, за периода
13.12.2018г.-12.03.2019г.
Издадена е фактура № **********/22.11.2019г., с която са начислени 1985,96
лева за 9926 кВч ел. енергия, за периода 13.12.218г.-12.03.2019г.
По делото е прието заключение по комплексна съдебно – техническа и
счетоводна експертиза на в.л. Д.К. и Д.п., от което се установява, че при
проверка на СТИ е констатирано, че е изключена „Т“ фаза на електромера. В
случая се касае за трифазен електромер, една от които фази е изключена. В
съдебно заседание експерта пояснява,че при това вмешателство преминалата ел.
енергия не се измерва и по трите фази.Математически точни за изчисленията на
дължимото количество коригирана ел. енергия, съобразно заключението в
счетоводната му част.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца
за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване
на възникването на нов спор за
материално право на същото основание. В конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена
в справката за корекция, както и че между него и ответника е налице спор относно
дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му
сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота му,
обосновават правния интерес от избраната форма на защита.
Между страните не се
спори, а и се установява
от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е потребител на ел. енергия
за стопански нужди, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната
мрежа, поради което ищецът има
задължение да заплаща използваната ел. енергия.
Предмет на спора е наличието на предпоставките за възникване право
на ответника служебно да коригира сметка за ел.енергия.
Правото
на електроразпределителното дружество
да изчислява и
коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване
и неправомерно присъединяване
към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване
на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани
в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от
ДКЕВР в изпълнение на законовата
делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение
по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание
чл.21 ал.1 т.9 вр. с
чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. С Решение № 1500/6.02.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, обн. в ДВ бр.15/14.02.2017г. са отменени Правила за измерване
на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, обн.
в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. С решение №
2315/21.02.2018г., постановено по адм. дело №
3879/2017г. на ВАС, потвърдено с решение № 13691/08.11.2018г., постановено по адм. дело №
4785/2018г. на ВАС, петчленен състав, ПИКЕЕ са отменени и в частта на чл. 48, 49, 50 и 51. Съдебното решение за отмяна
на подзаконов нормативен акт има действие
от деня на влизането му в сила и няма обратно
действие.
Процесната проверка е
осъществена на 12.03.2019г. на
посочения адрес на доставка на ел. енергия, поради което към този момент и
предвид цитираното решение на ВАС не е налице законова възможност, която да
регламентира правото на ответното дружество да извърши корекция на пренесената
ел. енергия, позовавайки се на правилата на ПИКЕЕ (отм.).При така изложеното се
обосновава извода, че към датата на процесната проверка, която по време е след
постановяване на съдебно решение по адм. дело
№4785/2018г. на ВАС, съответно обнародването му в ДВ, не е налице законова
възможност ответникът да осъществи корекция на доставената на обекта но
потребление ел. енергия.
При отмяна разпоредбите на ПИККЕ се поставя въпроса дали процедурата по
корекция може да бъде осъществена въз основа на ОУ на ДПЕЕ, които се явяват
приложими правила след отмяна на ПИКЕЕ.
Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира
пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано по реда на ОУ неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в чл. 38, ал. 2 ОУ.
С решение
№ 189/11.04.2011г. по
т. д. №39/2010г. на ВКС, е даден отрицателен отговор на въпроса за възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна
корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия
него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния
им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни
по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават
основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение
и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика се придържа и към
разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена
електрическа енергия само въз основа
на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно
поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.
В
хода на съдебното производство ответната
страна не е ангажирала никакви доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца, като страна по договора
за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване
и върху точното отчитане на ползваните количества енергия.
В
случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат
на неправомерно действие от страна на потребителя,
доставчикът на електрическа
енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай,
без да се държи сметка за
този период или без да се
отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа
енергия за минал период позволява
на доставчика да получи цена за недоставена
от него и неползвана от потребителя
електрическа енергия.
Разпоредбата
на чл. 38 от Общите условия
нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия. Липсва защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал
период, предприета от страна на дружеството
– монополист, при неустановен период на грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия.
Поради
това, че клаузата на чл. 38
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия приети на основание чл. 98 ЗЕ, е неравноправна
по смисъла на чл.
143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, противоречи на принципа на равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение, на принципа за защита интересите
на потребителите при търговията с електрическа енергия и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, настоящият
съдебен състав съобразявайки се със задължителната
съдебна практика приема, че така посочената клауза от ОУ е нищожна на основание чл. 146, ал.
1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Поради нищожността на посочената клауза, същата не обвързва страните и не намира приложение
в техните правоотношения.
Предвид изложеното предявеният иск от ЕТ „В-С.Н.“
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** и.р. №**, вх. *, партерен
етаж, маг.№46, представлявано от С.А.Н.срещу „Е.П.П.”
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, с правно
основание чл.124 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че
ищецът не дължи сумата от 1985,96 лева начислена ел.енергия за периода 13.12.2018г.
- 12.03.2019г., се явява основателен, поради което следва да бъде уважен.
По отношение на
разноските:
В
съдебната практика и теория не е спорно,
че заварените гражданскоправни отношения следва да се преценяват
не според новия материален закон, а според материалния закон, който е бил в сила
към момента на тяхното възникване, стига заварените правоотношения да са възникнали валидно при действието на стария закон.
В случая процесуално представителство за
длъжника е възникнало по силата на пълномощно от 02.12.2019г., от която дата е
и договора за правна защита и съдействие. Размера на дължимото възнаграждение
за процесуално представителство следва да бъде определен съобразно действието
на нормата на Наредба №1/09.07.2004г. за определяне минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й преди измененията ДВ,
бр.45/15.05.2020г., доколкото възникването на процесуалното представителство по
силата на пълномощно е осъществено преди изменение на подзаконовия нормативен акт,
с който се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Материалния интерес възлиза на 1985,96 лева, а съобразно разпоредбата на
чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата, минималното възнаграждение възлиза на 369,01
лева, в който размер в полза на ищеца следва да бъде присъдено
възнаграждение за процесуално представителство предвид направеното от ответника
възражение за прекомерност, на осн. чл.78, ал.5 ГПК.Делото не е с висока
фактическа и правна сложност, което да предположи определяне на по-високо от
минималното възнаграждение за
процесуално представителство посочено в подзаконовия нормативен акт. В
полза на ищеца се дължат и сторените съдебно – деловодни разноски в размер на 86,44
лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ЕТ „В-С.Н.“ ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** и.р. №**, вх. *, партерен етаж, маг.№46, представлявано от С.А.Н.не дължИ на „E.П.П.”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
сумата от 1985,96 лева начислена ел.енергия за периода 13.12.2018г. -
12.03.2019г., за което обстоятелство е издадена фактура №**********/22.11.2019г.., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.продажби”АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТ „В-С.Н.“ ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление *** и.р. №**, вх. *, партерен етаж, маг.№46 сумата от 455,45 ( четиристотин петдесет и пет лева
и 45 ст.) лева, от която 86,44 лева съдебно – деловодни разноски и сумата от 369,01
лева, съставляващи възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: